Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 20.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 1922 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М.П.С. излага
следните обстоятелства за обосноваване на искането: настъпило на 01.09.2019 г. ПТП на
кръстовището на ул. Обиколна с ул. Димитър П. в гр. С. по вина на водача на автомобил
Фолксваген Поло с ДК № *****, който при пътен знак Б1 не пропуска и удря движещия се с
предимство автомобил Фолксваген Пасат с ДК № *****и деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност; причинени й като пътник в автомобил
Фолксваген Поло с ДК № № ***** телесни увреждания, изразяващи се в: травма на
гръдна клетка; фрактура на 5-то ребро в ляво и разместена фрактура на лява
ключица, част от които наложили репозиция и обездвижване и които увреждания са й
причинили болки и страдания, справедливото обезщетяване на които възлиза в размер на 35000 лева. Твърди, че
застрахователят не й е изплатил обезщетение по отправената до него писмена
претенция. Иска присъждане на сумата 35000 лева, заедно със законна лихва от увреждането – 01.09.2019
г. Претендира разноски.
Ответникът ДЗИ - О.З.ЕАД в законоустановения
срок оспорва така предявения иск и акцесорната претенция, навеждайки възражения за
съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан за пътуване и
прекомерност на претендираното обезщетение за сумата над 16000 лева, до който
размер признава претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:
По делото се
установява от представения протокол за ПТП № 1738231 от 01.09.2019 г., съставен
от младши автоконтрольор на ОПП при СДВР, че на 01.09.2019 г., около 19.00
часа, автомобил Фолксваген Поло с ДК № *****, управляван от П.И.С., движейки се
по ул. Обиколна в посока ул. Копенхаген и на кръстовището с ул. Димитър П. при
наличието на пътен знак Б1 не пропуска и реализира ПТП с движещия се по път с
предимство автомобил Фолксваген Пасат с ДК № *****От съставителя на протокола е
констатирано и че за водача на автомобил Фолксваген Поло с ДК № ***** е била
сключена с ДЗИ - О.З.ЕАД задължителна застраховка Гражданска отговорност по
полица № 06119000288051 от 2019 година, като този правнорелевантен факт е признат
и за безспорен между страните. Така констатираните в протокола обстоятелства,
при които е настъпило процесното ПТП, са безспорни между страните и се
потвърждават от показанията на св. Л.З., който като пътник в автомобил
Фолксваген Поло има непосредствени възприятия относно начина на неговото настъпване,
като известните противоречия и несъответствията им с другите данни по делото (относно
пътната лента с предимство) съдът не кредитира, предвид категоричния и еднозначен
извод за начина и причината за настъпване на процесното ПТП, установен от
останалите данни по делото, и участниците в него.
По делото е прието
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, фактическите изводи на което, пояснени
в съдебно заседание при изслушването на вещото лице, съдът възприема за достоверни
(без извода за значимостта на предпазния колан относно настъпването на
процесните увреждания), тъй като те са направени обективно и компетентно от
вещото лице. Установява се от заключението, че процесното ПТП е настъпило в гр.
С. *** П., която се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно
движение, в кръстовището с ул. Обиколна, което е регулирано с пътни знаци, като
на ул. Димитър П. преди кръстовището и в двете посоки са поставени пътни знаци
Път с предимство, а преди кръстовището на ул. Обиколна и в двете посоки – „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Автомобил Фолксваген Пасат се е движел по
ул. Димитър П. в посока от бул. Цариградско шосе с около 40 км/ч, като в същото
време автомобил Фолксваген Поло, в който е пътувала ищцата, се е движел по ул.
Обиколна, навлязъл в кръстовището от ляво на дясно за посоката на движение на
другия автомобил, преминал пътната лента за насрещно движение на автомобил Фолксваген
Пасат и навлязъл с предната си част в пътната лента на автомобил Фолксваген Пасат,
водачът на който не е имал възможност да го приведе в авариен режим на спиране.
Реализирал се удар като автомобил Фолксваген Пасат с предната си част челно е
ударил автомобил Фолксваген Поло в дясната му странична част в зоната на десните
врати, като водачът на последния е имал възможност да предотврати удара. Вещото
лице разяснява, че автомобил Фолксваген Поло фабрично бил оборудван с предпазни
колани за всички места за пътници, включително и за двама пътници на задната
седалка, за които е и предназначена последната. Този автомобил не бил оборудван
с предпазен колан за пътник (трети пътник) в средата на задната седалка.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на
представените по делото протокол за ПТП и епикриза за периода от 02.09.2019 г.
до 05.09.2019 г., че в резултат от настъпилото ПТП ищцата е получила
травматични увреждания, изразяващи се в: счупване на 5-то ребро в ляво по
мишничната линия и счупване на лява ключица с малко разместване на костни
фрагменти. За тези травматични увреждания на ищцата М.С., която било в леко увредено
общо състояние, с болки в лявата гръдна половина и лявото рамо, затруднено
дишане и болки в корема, е било проведено болнично лечение в МБАЛ Царица Йоана
- С.. След извършени прегледи и консултации били установени горепосочените й
увреждания, като било извършено наместване и обездвижване на лява ключица с
мека превръзка при постелен режим на наблюдение и било проведено лечение чрез
криотерапия на контузените области. След изписването й от болница на 05.09.2019
г. били предписани режим и обезболяващи медикаменти. Вещото лице разяснява, че
счупеното ребро в ляво е зараснало за срок до 20 дни, след което ищцата е
провела дихателна гимнастика на белия дроб, а счупената лява ключица – за срок до
30 дни, след което последвала рехабилитация на лявата раменна става, като
общият лечебен и възстановителен (оздравителен) период при ищцата М.С.
приключил за срок от 2 месеца, през 1-я от които не е можела да използва
пълноценно лявата си ръка и имала затруднения в обслужването. Причинените й болки
и страдания били най-интензивни през първите 2 седмици след произшествието и
толкова през време на провежданата от нея първоначална рехабилитация, като
извън тези периоди ищцата е търпяла периодично явяващи се болки при рязка
промяна на времето. Според вещото лице по отношение на претърпените травматични
увреждания към момента на изготвяне на заключението (м. юни 2020 г.) - около 10
месеца след произшествието, здравословното състояние на ищцата е стабилизирано,
като счупванията са зараснали окончателно, а дихателната дейност и движенията
на раменната става – възстановени. В заключението вещото лице е пояснило, че
мястото, на което е пътувала ищцата М.С. – средната част на задна седалка,
видно и от показанията на св. Л.З., настъпилия удар между автомобилите (десен страничен удар върху
автомобилното купе) и вида и
локализацията на травматичните увреждания, получени от удар в облегалката на
предна дясна седалка на автомобила, сочели, че те са
получени от нея поради неправилно поставен обезопасителен колан.
Пред настоящата
съдебна инстанция е разпитан и св. Л.З. – познат на ищцата и грижил се за нея
след произшествието. От показанията на свидетеля се установява, че при произшествието
ищцата М.С. е пътувала по средата на задната седалка с още двама пътници,
трудно дишала след произшествието, трудно ставала и имала затруднения при
обслужването, а болките, които изпитвала – неописуеми. Съдът цени за достоверни
показанията на св. Л.З. в тази им част с оглед на всички други данни по делото.
Показанията на свидетеля в останалата им част обаче съдът не ги възприема, тъй
като те се опровергават от данните, установени от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, относно продължителността на възстановителния
процес и състоянието й понастоящем.
На 08.11.2019 г.
ищцата М.С. е предявила своята претенция пред застрахователя ДЗИ – О.З.АД, по
която липсват данни същият да се е произнесъл, а и не се твърди.
Други относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 432,
ал. 1 от КЗ и акцесорната претенция.
За възникването на
имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, исковата
претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради
наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл.
496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования
и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност
между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай се установи по делото, че при настъпилото на 01.09.2019 г. на кръстовището
на ул. Обиколна с ул. Димитър П. в гр. С. пътнотранспортно произшествие застрахованият
при ответника водач на автомобил Фолксваген Поло – П.С., поради нарушаване на
правилата за движение по пътищата за преминаване през кръстовище по чл. 50, ал.
1 от ЗДвП, управлявайки автомобил Фолксваген Поло, без да пропусне движещия на
сигнализиран по път с предимство автомобил Фолксваген Пасат, е причинил на ищцата
М.С. - пътник в средата на задната седалка на управлявания от него автомобил
Фолксваген Поло, няколко и различни по вид увреждания. Доказа се по делото, че получените
от ищцата увреждания представляват счупване на 5-то ребро в ляво по мишничната
линия и счупване на лява ключица с малко разместване на костни фрагменти и в
резултат от които тя е претърпяла неимуществени вреди. Изпитвала е болки и
страдания, особено интензивни през първите 2 седмици след произшествието и
толкова след първоначално проведената рехабилитация, и неудобства при обслужването
й за период от около един месец. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени
допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин,
че претърпените от ищцата М.С. увреждания са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на автомобил Фолксваген Поло, извършено в
противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП,
като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага
и тази презумпция не се опровергава в настоящото производство с обратно
доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от фактическия
състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност,
вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска,
предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Доказа се по делото
наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия
състав, обуславящ правото на вземане на ищцата М.С. срещу ответника ДЗИ - О.З.ЕАД,
а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска
отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл.
493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили
вреди на трети лица, при управлението на автомобил Фолксваген Поло. Този правнорелевантен
факт е безспорен между страните, а и се доказа от представения протокол.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищцата М.С.
е претърпяла различни по вид и тежест увреждания, като те са й причинили болки
и страдания, интензивни по своя характер през първите 2 седмици след произшествието
и толкова след първоначалната рехабилитация и периодични през останалото врече
от периода на нейното възстановяване. Процесът на лечение и възстановяване на ищцата
е продължил около 2 месеца, като през 1-я месец тя не е можела да използва
ръката си и имала затруднения в обслужването. Съобразявайки посочените
обстоятелства, както и възрастта на ищцата – 74 години, и лимитите на
застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като проявна форма
на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието
– м. септември 2019 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания, и неудобства възлиза на 18000 лева, до
който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния
предявен размер от 35000 лева – отхвърлен, като неоснователен.
Неоснователно е
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на процесните
вреди поради непоставяне на предпазен колан от ищцата. Ответникът, който в
разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, не установи ищцата, като пътник на задната седалка на автомобил
Фолксваген Поло, със своите действия да е нарушила правилото за движение по
пътищата относно използването на обезопасителни колани по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с непоставянето на такъв през време на движението на автомобила, оборудван
с обезопасителен колан на мястото, на което е пътувала, както и с него тя да е
съпричинила настъпването на вредоносния резултат. От заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, пояснено от вещото лице в публично съдебно заседание, се установи,
че мястото на автомобил Фолксваген Поло, на което е пътувала ищцата М.С. –
средната част на задната седалка на автомобила, не е било оборудвано с обезопасителен
колан за пътник в тази му част. При липсата на такъв не би могло да се приеме,
че е налице съпричиняване от ищцата в настъпването на вредоносния резултат поради
непоставянето на предпазен колан.
Частичната
основателност на главния иск води до основателност и на акцесорната претенция
за законната лихва, но считано от уведомяване на ответника от увреденото лице
за настъпването на процесното застрахователно събитие – 08.11.2019 г. В чл.
429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната
сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. При липса на данни по делото, а и твърдения
от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или
увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, съдът
намира, че лихвата за забава се дължи от предявяване на застрахователната
претенция от ищцата – 08.11.2019 г., до окончателното изплащане на дължимото й
обезщетение. Акцесорната претенция за законната лихва за периода от 01.09.2019
г. до 07.11.2019 г. включително следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата 185.14 лева, представляваща сбора на реално заплатените
по производството разноски за възнаграждения за вещи лица, а на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. С.Н. сумата – 812.57
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на ищеца
безплатна правна помощ, определено съразмерно на уважената част на иска въз
основа на възнаграждение от 1580 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника следва да се присъди сумата 160.28 лева, представляваща доказаните по
производството разноски за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска.
Ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 720
лева, представляваща дължимата държавна такса по производството съобразно уважената
част на иска.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на М.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 18000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
причинените й травматични увреждания, изразяващи се в счупване на 5-то ребро в
ляво по мишничната линия и счупване на лява ключица с малко разместване на
костни фрагменти, в резултат от осъществено на 01.09.2019 г. на кръстовището на
ул. Обиколна с ул. Димитър П. в гр. С. пътнотранспортно произшествие, настъпило
по вина на водача на автомобил Фолксваген Поло с ДК № ***** – П.И.С., чиято деликтна
отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност с ДЗИ
- О.З.ЕАД, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.11.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 18000 лева до пълния предявен
размер от 35000 лева и акцесорната претенция за законната лихва за периода от 01.09.2019
г. до 07.11.2019 г. включително.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на М.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 185.14 лева – разноски по
производството съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на адв. С.К.Н.-К., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 812.57
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на М.П.С.
безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА М.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ДЗИ - О.З.ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 160.28 лева - разноски по
производството съразмерно на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата 720 лева - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова