№ 1291
гр. София, 14.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601329 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила частна
жалба от адвокат Х.К., защитник на К. С. М., подсъдим по нохд №3819/2021г.
по описа на СГС, против определение, постановено по същото дело на
01.12.2021г. С акта е оставено без уважение искането на защитника в хода на
разпоредителното заседание за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на определението, като се твърди, че обвинителният акт страда от породи,
тъй като не успява да опише ясно и непротиворечиво съставомерните
признаци на деянието. Изложени са подробни доводи, които повтарят тези,
които първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите на обжалваното
определение, че описаният механизъм от прокурора се базирана на логически
противоречиви твърдения относно причинно-следствената връзка между
действията на подсъдимия и настъпилия резултат. Според жалбата, описаният
механизъм противоречи на законите на механиката и нормалната житейска
логика, твърденията за действието на центробежна сила в посока към центъра
на въртене е толкова абсурдно, че пречи на подсъдимия да разбере в какво е
обвинен. Така описан механизмът на ПТП не позволява да се изведе пряка
причинно-следствена връзка между твърдяното поднасяне и
1
катастрофирането на автомобила, а това е основен елемент от престъпния
състав, обвинението е неразбираемо и затова се иска прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване
на недостатъците, които пречат да се осъществи правото на защита.
Първоинстанционният съдебен състав е приел, че искането на
защитника е неоснователно, тъй като обвинителният акт е точен, ясен и
непротиворечив, прокурорът е изложил факти и твърдения, установени в хода
на ДП, включително и относно механизма на настъпилото ПТП.
Възраженията на защитника относно неясно описан механизъм на ПТП
всъщност са приети като такива по съществото на делото, защото се оспорват
изводите на прокурора, базирани на събрания доказателствен материал.
Затова, след като защитата може да оспори изготвените заключения и самото
обвинение в хода на делото по същество, но не и в разпоредително заседание,
е прието, че липсва основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото в досъдебната му фаза.
След анализ на съображенията в жалбата, мотивите на съда да
постанови проверяваното определение и обвинителния акт, настоящият
състав намира, че жалбата е допустима, като депозирана в срок и от
легитимирано за това лице, а по същество е неоснователна относно искането
за отмяна на акта в обжалваната му част, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, на съдебен контрол по
този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът
се е произнесъл по искания за прекратяване на съдебното производство на
основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Разглеждайки по същество жалбата,
настоящият състав намира, че тя е изцяло неоснователна, защото правилно и
обосновано първостепенният съд е приел, че изложените възражения от
защитника всъщност представляват такива по оспорване на изводите на АТЕ,
които обаче не могат да бъдат обсъждани в разпоредителното заседание, тъй
като касаят доказателствата по делото и са релевантни към решението на съда
по същество. Твърденията за механизма на ПТП в обвинителния акт са
изложени с изричното уточнение, че се извеждат от заключението на петорна
комплексна медицинска и видео автотехническа експертиза, където е
посочена като основна причина за настъпване на ПТП „изборът на скорост от
водача в конкретните пътни условия – заснежен, мокър асфалт и движение в
2
десен завой с над 93 км/ч, което превишава критичната за движение в кривата
скорост, довело до изгубване на контрол над управлението, отклонение
надясно и последвало отсичане на дърво и удар в стълб“. Действително
защитникът има право, че на подсъдимия трябва да се предяви ясно и
конкретно обвинение, без да се налага да се изследва допълнително, с
експертни методи, срещу какво обвинение се защитава. Именно това е
сторено с обвинителния акт, формулировката на вменетото на подсъдимия
деяние е базирана на събраните до този момент доказателства, а ако защитата
има възражения относно експертното заключение, в хода на съдебното
следствие има възможност да направи съответните искания. Формулировката
на обвинението в конкретния случай не може да се определи като неясна и
непрецизна, възпрепятстваща възможността да се упражни правото на
защита, напротив, въззивният състав споделя виждането на
първоинстанционния съд, ще се касае за оспорване на доказателствата и
самото обвинение, то може да бъде направено в хода на съдебното следствие
и не е основание за прекратяване на съдебното производство, и връщане на
делото на прокурора.
Предвид изложеното, жалбата в насока, че обвинителният акт не е годен
да изпълни основното си предназначение, е неоснователна, а
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отказал
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за отстраняване на съществените нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правата на обвиняемия.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал.3 от НПК, САС, 5-
ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 01.12.2021г., постановено по нохд
№3819/2021 г. по описа на СГС, с което е отказано прекратяване на съдебното
производство по делото и връщане на същото на прокурора за отстраняване
на съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4