Определение по дело №334/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 317 във вр. с чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н. Ф. С. от С.,К-а обл., чрез адв. А.С.-АК-К, против решение № 10/02.02.2011 г. по гр.д.№ 390/2010 г. по описа на РС-М.Твърди, че решението на районния съд е необосновано, постановено е в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Безспорни били фактите относно назначаването й на длъжността по чл.68,ал.1,т.3 от КТ и освобождаването й от длъжност. Счита обаче, че волеизявлението на работодателя да не сключи трудов договор с нея следвало да бъде отправено в писмен вид след прекратяване на трудовия договор с титуляра. Законът не бил приложен точно, тъй като титуляра не се е завърнал на работа и реално не е изпълнявал задълженията си, които тя изпълнявала за времето на неговото отсъствие. Предпоставка за прекратяване на срочен трудов договор, съгласно закона, била завръщането на титуляра, а не неговото освобождаване по взаимно съгласие. Счита още, че предпоставките за прекратяване на срочен трудов договор по чл.325,т.5 от КТ са от значение за точното прилагане на закона, доколкото няма трайно установена практика да се тълкува понятието „завръщане на замествания на работа”- дали е достатъчно манифестираното волеизявление на титуляра да се върне на работа, както е приел районния съд или реално да започне да изпълнява трудовите си задължения.Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което исковете изцяло да бъдат уважени и се присъдят разноски по делото. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа със същите оплаквания.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, моли съдът да потвърди решението на районния съд.Позовава се на практиката на ВКС, според която завръщането на титуляра на работа настъпва не само при възобновяване на изпълнението на трудовите му задължения, но и при окончателното преустановяване на изпълнението им, какъвто е настоящия случай.Счита, че уволнителното основание е законосъобразно, тъй като според чл.69,ал.2 от КТ заместникът би могъл да остане на работа при прекратяване на договора със замествания, само ако работодателят не възрази за това в срока по чл.69,ал.1 от КТ, като в разпоредбата на чл.325,т. 5 от КТ се включва и хипотеза при напускането му. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния си представител, оттегли въззивната жалба в частта, с която иска отмяна на решение № 390/2010 г. по описа на МРС, с което искът по чл.344,т.3 от КТ е отхвърлен и съдът прекрати производството в тази част.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба.

За да отхвърли предявените от Н. Ф. С. от с. Ч, К-а обл. против О-К обективно съединени искове по чл. 344,ал.1, т.1-3 от КТ районния съд е приел, че на 18.03.2008 г. жалбодателката е сключила с О –К срочен трудов договор по чл.67,т.2 и чл.68,ал.1,т.3 от КТ, за заместване на служител, който отсъства от работа и е приела да изпълнява длъжността Г-Ч, отдел „ГРАО и ЧР”, дирекция „ОА”. На 02.09.2010 г. трудовото правоотношение със замествания, титуляр на посочената длъжност, било прекратено по взаимно съгласие. За уволнително основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор с жалбодателката работодателят бил посочил приложимия закон - чл. 325,т.5 от КТ. Като се е позовал на чл.69,ал.2 и ал.1 от КТ съдът е приел, че разпоредбата на чл.325,т.5 от КТ включва и хипотезата на напускането на титуляра- с това приключвало отсъствието му за срока на действие на договорът за заместване по чл. 69,ал.1 от КТ.

Окръжния съд намира въззивната жалба за неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява, че на основание допълнително споразумение към трудов договор № А-ЧР-10-192/18.03.2008 г. Н. Ф. С. е приела да изпълнява длъжността Г-Ч, отдел „ГРАО и ЧР”, дирекция „ОА” при ОА – К, за определено време, за заместване на служител/В. Ю. М./ , който отсъства от работа. С молба от 02.09.2009 г. В. Ю. М,т.е. замествания на посочената длъжност, е подал молба за освобождаване от длъжността и със заповед № А-ЧР-12-07/02.09.2010 г., считано от същата дата, на основание чл.325, т.1 от КТ работодателят е прекратил трудовото му правоотношение. На 07.09.2010 г. със заповед № А-ЧР-12-08/ 07.09.2010 г. трудовото правоотношение с жалбодателката е прекратено на основание чл. 325,т.5 от КТ , считано от 08.09.2010 г. С допълнително споразумение към трудов договор № А-ЧР-10-201/07.09.2010 г.на О- К Н.Х.М. е преназначен от длъжността „о”,звено управление при кризи и ОМП” на длъжност Г-Ч”, считано от 08.09.2010 г. Или за длъжността, която е изпълнявана до прекратяването на срочения трудов договор с въззивницата , работодателят е сключил нов трудов договор с друго лице.

При така установените факти правилно районния съд е приел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325,т.5 от КТ е осъществено. Трудовият договор с жалбодателката е срочен- за заместване на служител, който отсъства от работа. Или този договор има действие за срока на отсъствието на титуляра от работа. Подаването на молба и прекратяване на трудовото правоотношение със замествания не дава право на заместващия го работник или служител нито за сключване на трудов договор, нито за автоматичното му превръщане в договор за неопределено време. От текста на чл.69,ал.2 от КТ следва, че при прекратяване на трудовия договор с титуляра работодателят може, както да прекрати трудовия договор за заместване на основание чл.325,т.5 от КТ, така и да сключи нов трудов договор с друго лице. Предвид изложеното следва съдът да потвърди решението на районния съд като законосъобразно.

С оглед изхода на делото в тежест на въззивницата следва да останат направените по делото разноски от О-К в размер на 500.00 лв. за въззивна инстанция.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/02.02.2011 г. по гр.д. № 390/2010 г. по описа на Районен съд – М.

ОСЪЖДА Н. Ф. С. с ЕГН * от С., К-а обл.,ул. „Г” № * , със съдебен адрес за призоваване гр.М, ул.”Г” № **, адв. А.С.-АК-К, да заплати на О-К разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 500.00 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.