№ 366
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Женя Димитрова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000274 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № /10.01.2022 г. по гр.д.№ 2779/2018 г. Окръжен съд гр.Монтана е
отхвърлил като неоснователен иска на Държавата, предявен чрез Национална агенция по
приходите против „Ава спорт“ ООД (н.), ЕИК *********, при участието на синдика Г. Г. Ч.,
за признаване за установено, че публични вземания в общ размер на 42 891.75 лв., включени
в списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 13.04.2021 г., са с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Национална агенция по
приходите, която моли то да бъде отменено, като бъде уважен предявения от нея иск. Не
спори, че разпоредбата на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ въвежда забрана на налагане на
обезпечителни мерки по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс върху
имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност.
Поддържа, че в процесния случай обезпечителните мерки по реда на кодекса са наложени
съответно на 18.07.2019 г.; 19.08.2020 г. и 14.09.2020 г., което било преди датата на Решение
от 09.02.2021 г., постановено по т.д.№ 198/2020 г. по описа на Окръжен съд Монтана, с
което е открито производството по несъстоятелност срещу „Ава спорт“ ООД (н.).
Разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3 от ТЗ и останалите норми на Търговския закон не
регламентирали пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка,
наложена преди откриването на производството по несъстоятелност. Вписването на
запорите не било елемент от фактическия състав от налагането на обезпечителната мярка.
Задължение за извършване на подобно вписване не било регламентирано в Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс.
Въззиваемият „Ава спорт“ ООД (н.) не взема становище по въззивната жалба.
1
Синдикът на „Ава спорт“ ООД (н.) Г. Ч. е подал отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Поддържа, че жалбоподателят не разполага с правна възможност да
извърши вписване на наложените запори в ЦРОЗ, тъй като тази възможност е отпаднала с
изменението на ЗОЗ с ДВ бр.105 от 2016 година. Счита, че привилегията би съществувала
единствено, ако вписванията в ЦРОЗ са извършени преди датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност. Процесните вписвания били в нарушение на чл.638,
ал.4, изр.3-то от ТЗ от ТЗ. С решението за откриване на производство по несъстоятелност
били наложени общи запор и възбрана върху имуществото на „Ава спорт“ ООД (н.), които
вписването, извършено от НАП не можело да преодолее.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на Национална
агенция по приходите, с която предявява иск за установяване поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 42 891.75 лв., от които
32 052.95 лв. - главници и 10 838.80 лв. - лихви, начислени до 01.03.2021 г., включени в
одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „Ава
спорт“ ООД (н.), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Ищецът твърди, че на 13.04.2021
г. по партидата на длъжника „Ава спорт“ ООД в Търговския регистър бил обявен одобрен
от съда списък на приетите вземания. В него са включени публични вземания на държавата
в общ размер на 42 891.75 лв. с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от
ТЗ. Държавата чрез НАП е оспорила приетата от синдика поредност на удовлетворяване, но
с определение от 08.06.2021 г. съдът по несъстоятелността е отхвърлил възражението.
Вземанията на държавата били обезпечени със залози, учредени с постановления, съответно
от 18.07.2019 г., 19.08.2020 г. и от 14.09.2020 г. - всички отпреди откриването на
производството по несъстоятелност с решението на Окръжен съд гр.Монтана от 09.02.2021
г. по т.д.№ 198/2020 г. Учредяването на залозите било вписано в ЦРОЗ след постановяване
на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но това вписване не било
елемент от фактическия състав по учредяване на обезпечителната мярка. Било изпълнено
изискването на чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ вземанията да са обезпечени със залог, вписан по реда
на ЗОЗ, за да бъдат тези вземания подредени в първия ред за удовлетворяване. Забраната на
чл. 638, ал. 4 от ТЗ за налагане на нови обезпечителни мерки след откриване на
производството по несъстоятелност не била приложима в конкретния случай, доколкото
учредяването на залозите било извършено в производство по принудително събиране по
реда на ДОПК още преди откриване на производството по несъстоятелност, затова
Държавата като кредитор запазвала своите привилегии.
С Решение от 09.02.2021 г., постановено по т. д. № 198 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд Монтана е обявена неплатежоспособността на „Ава спорт“ ООД (н.) и е
открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Решението е вписано по
партидата на длъжника в Търговския регистър под № 20210209162719.
В Търговския регистър под № 20210413151557 по партидата на „Ава спорт“
ООД (н.) е обявен, изготвен от синдика, списък на приетите вземания на кредитори на
дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени публични
вземания и вземания за разноски, предявени от Национална агенция за приходите с молба с
изх. № М-24-04-353/20#25/05.03.2021 г. в общ размер на 63 707.36 лв.
Срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9
от ТЗ на публични вземания в общ размер на 42 891.75 лв., от които 32 052.95 лв. главници
и 10 838.80 лв. лихви, начислени до 01.03.2021 г. е подадено възражение с изх. № М-24-04-
353/20#26/19.04.2021 г. от Национална агенция за приходите.
С Определение от 08.06.2021 г., постановено по т. д. № 198/2020 г. на
Окръжен съд Монтана, подаденото възражение е оставено без уважение. Определението е
обявено в Търговския регистър по партидата на дружеството под № 20210609105145.
2
За обезпечаване на вземанията на Държавата срещу „Ава спорт“ ООД (н.) са
наложени следните обезпечителни мерки:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С190012- 022-
0060619/18.07.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново,
офис Монтана, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, находящи в 3 търговски
банки, описани в постановлението. Запорът е вписан в Централен регистър на особените
залози под № 2021021103004.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С200012- 022-
0055028/19.08.2020 г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново,
офис Монтана, е наложен запор върху 5 /пет/ броя МПС-та, собственост на длъжника,
подробно описани в постановлението. Запорът е вписан в Централен регистър на особените
залози под № 2021021200484.
С Постановление за отмяна на обезпечителни мерки, изх. № С200012-024-
0039195/02.12.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново,
офис Монтана, частично е отменен запорът наложен с предходното постановление.
Частичната отмяна е вписана в Централен регистър на особените залози под №
2021021201422.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С200012- 022-
0061704/14.09.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново,
офис Монтана, е наложен запор върху движими вещи, подробно описани в постановлението.
Запорът е вписан в Централен регистър на особените залози под № 2021021201081.
Към молбата за предявяване на вземанията на Национални агенция за
приходите са приложени заверени копия от постановленията за налагане на обезпечителни
мерки, както и справка за размера на обезпечените вземания срещу „Ава спорт“ ООД (н.) по
отделни изпълнителни основания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от
правна страна следното:
Предмет на установителния иск по чл.694 от ТЗ е установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в
производство по несъстоятелност, респективно наличието или не на обезпечение или
привилегия на това вземане. Следователно на установяване подлежи съществуването на
конкретно материално правоотношение между кредитор и длъжник в производството по
несъстоятелност. Материалноправната легитимация определя и страните в производството
по специалния установителен иск по чл.694 от ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1.
кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане
/положителен установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу
приемане вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в
производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен
установителен иск/. В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно
процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен
положителен установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на
предявен отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и
кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от
длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели
на установяването в процеса се определят с молбата на кредитора за предявяване на
вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното
възражение срещу списъка и е недопустимо установяването на вземане което е
3
индивидуализирано в исковата молба по чл.694 ТЗ с различни основание, произход, размер
и обезпечение от посочените в съставените от синдика списъци на приетите и неприетите
вземания, съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
В случая са предявени установителни искове с правно основание чл.694, ал.2,
т.1 от ТЗ. Същите са допустими, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки
за това - спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност, вземанията на
ищеца са били включени в съставен от синдика списък на приетите вземания с поредност на
удовлетворяване, с която ищецът не е съгласен, а подаденото в срок възражението на
кредитора е оставено без уважение с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по
несъстоятелността. Исковете са предявени пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок
от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.692, ал.4,
разгледан е от друг състав на съда и при участието на синдика, което е задължително /изм.
на чл.694 от ТЗ в ДВ, бр. 105/2016 г./.
Вземанията в общ размер от 42 891.75 лв., от които 32 052.95 лв. - главници и
10 838.80 лв. - лихви, начислени до 01.03.2021 г., представляват вземания за данъци и такси,
начислени след декларирането им от длъжника с декларации по ЗДДС; ЗКПО; ЗДДФЛ и
ЗМДТ и влезли в сила Актове за установяване на задължения по декларации. Представени
са подадените от „Ава спорт“ ООД (н.) декларации.
С разпоредбата на чл.722, ал.1 от ТЗ е предвиден ред за удовлетворяване на
приети вземания в производството по несъстоятелност като съгласно чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ
първи по ред са вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на
обезпечението.
По делото е установено, че в производството по несъстоятелност на ответника
са приети за удовлетворяване процесните вземания, които са предявени от Национална
агенция за приходите. Вземанията са обезпечени със запор, наложен с описаните три
постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Спорен е въпросът дали
вземанията се ползват от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Въззивният съд намира, че привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на приетите
процесни публични вземания, произтичаща от наложените запори по реда на ДОПК не
съществува.
Вписването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК,
е недопустимо. С разпоредбата на чл.26, ал.3, т.11 от ДОПК /ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от
19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г./, е предвидено в ЦРОЗ да се се вписва запорът,
наложен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С изменението на тази
норма с ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е отпаднала възможността за вписване
на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори. В случая вписването на запора е
извършено на 14.03.2017 г., към която дата ЗОЗ не предвижда такава възможност, което
обуславя и недопустимост на извършеното вписване.
Вземанията, обезпечени с имущество, върху което е наложен залог, ипотека,
запор или възбрана, както и запор, вписан по реда на ЗОЗ, се удовлетворяват
предпочтително когато се реализира продажбата на обезпеченото имущество по силата на
чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Преобладаващо в правната доктрина и съдебната практика е становището за
корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при
удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ.
Приема се, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на
обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен
залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/, като при
принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на
обезпечен. Вписването на запор по реда на ЗОЗ не дава право на взискателя да се
4
удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден запора, като такова
право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност.
Вписването на запора по реда на ЗОЗ, има за цел да противопостави правата на
лицето, в чиято полза е вписан на правата на кредитора, в чиято полза е учреден по-късно
особен залог върху имуществото. Залогът, вписан след запора върху същото имущество, не
може да се противопостави на правата на вписалия запора, по силата на чл. 12, ал. 2 и чл. 30,
ал. 1 от ЗОЗ. В този случай вписалият залог има качеството хирографарен кредитор.
Вписването на обезпечителните мерки, конкретно запор, по реда на ЗОЗ има за цел не право
на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи
на принудително реализиране на заложното право. С оглед чл.32а от ЗОЗ, вписването на
насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява изпълнение от
заложния кредитор в случай, че то не е вписано от него преди това. Взискателят няма
предимство спрямо конкуриращ кредитор. Този извод се налага с оглед нормите, уреждащи
индивидуалното принудително изпълнение, чл.459, ал.1 вр. чл.457, ал. 1 и чл.460 ГПК, така
както са разяснени в т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
на ОСГТК на ВКС и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК. В подкрепа на това е
разпоредбата на чл.638, ал.4 от ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на
несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и възбрани, както
и разпоредбата на чл.724 ТЗ, която изрично урежда реда за удовлетворяване на обезпечен
кредитор и на кредитор с право на задържане и посочва как се извършва разпределението на
продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има
право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ.
С разпоредбите на чл. 200 от ДОПК и чл.202, ал.1 и ал.3 ДОПК е определен
релевантният момент на налагането на запора /както на изпълнителния, така и на
обезпечителния запор/ и това е денят на получаване на запорното съобщение от банката или
от третото задължено лице. От наложения обезпечителен запор не произтича привилегия на
кредитора за предпочтително удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е
наложен запорът, от сумите по запорираните банкови сметки. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ регламентира, че привилегията на вземането възниква от вписването на
обезпечителния запор по реда на ЗОЗ, поради което релевантен за поредността на
удовлетворяване на вземането е не моментът на налагането на запора по реда на ДОПК /с
издаването на постановление на публичния изпълнител по чл. 200 от ДОПК и връчването на
запорните съобщения/, а датата на вписването му в Централния регистър на особените
залози по реда на ЗОЗ, съгласно чл.12, ал.2 от ЗОЗ. От този момент той става
противопоставим както на третите лица, от кръга на тези, посочени в цитираната норма -
кредитори на същия длъжник в полза на които при условията и по реда на този закон се
учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано
имущество. Вписването на запора в ЦРОЗ поражда действието занапред. Същото не е
елемент от фактическия състав на налагането му, но е от значение за неговата
противопоставимост на трети лица при конкуренция с правата на други кредитори от кръга
на тези по чл.12, ал.2 от ЗОЗ. Привилегията на вземането следва да е налице към датата на
откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата
чрез действия на кредитора или на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на
вземанията в универсалното принудително изпълнение, каквото представлява
производството по несъстоятелност. Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ свързва
привилегията на вземането не с налагането на запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ.
Датите на вписване на процесните запори, наложени по реда на ДОПК, в
ЦРОЗ, следват датата на откриване на производство по несъстоятелност на ответника, което
е в противоречие с разпоредбата на чл.638, ал.4 изр.3 от ТЗ, съгласно която след откриване
производство по несъстоятелност не могат да се налагат обезпечителни мерки по реда на
ДОПК или ГПК. Това обуславя извода, че за НАП не съществува привилегията, предвидена
в чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Вписването в ЦРОЗ след откриване на производството по
несъстоятелност на запор, наложен преди откриването на производството по
5
несъстоятелност, не може да бъде противопоставено на останалите кредитори на
несъстоятелността.
Изложеното се подкрепя от съдебната практика, намерила израз и в
Определение № 238/10.05.2021 г. по т.д.№ 1597/2020 г. на ВКС, ТК, IIт.о.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановено.
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № /10.01.2022 г. по гр.д.№ 2779/2018 г. Окръжен
съд гр.Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6