Р Е Ш Е Н И Е
Номер 41/13.04.2020 г.,
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
Апелативен съд
Наказателно
отделение
На
тринадесети февруари
Година
две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
Секретар
С.Д.
Прокурор
Пламен Костадинов
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
НДВ № 444 по описа на съда за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на Глава
ХХХIII от НПК.
Образувано
по искане на главния прокурор на Република България за отмяна на решение № 9/22.02.2019г.,
постановено по ВНЧХД №2/2019г. по описа на ОС – Търговище с което е потвърдена
присъда №40 от 18.10.2018г. по НЧХД №597/2018г. на РС – Търговище.
В
искането е заявена незаконосъобразност на постановеното решение, основаваща се
на допуснатите нарушения, които се явяват съществени по см. на чл.348, ал.1,
т.1-3 от НПК и са основание за възобновяване на приключилото наказателно
производство - чл.
422, ал. 1, т. 5 във вр. чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания
съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В
съдебно заседание пред състава на АС-Варна представителят на АП-Варна поддържа
искането на главния прокурор на посочените в него основания за възобновяване на
делото.
Осъденият
А.А.А., редовно призован, се явява и се представлява се от адв. А.Н. /АК-Търговище/,
която намира искането за основателно и моли за връщане на делото за ново
разглеждане на първоинст. съд.
Осъденият
А. моли за отмяна на присъдата и повторно „гледане“ на делото.
Съставът
на Апелативен съд гр. Варна, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване на делото, намери за установено следното:
С
присъда № 40 от 18.10.2018 г. по НЧХД № 597/2018г. Районен съд - Търговище е
признал подсъдимия А.А.А. за виновен в това, че на 26.01.2018 г., 08.06.2018г.
и на 19.02.2018г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление
казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.Г.П. и на Й.Т.Х. в тяхно присъствие,
поради което и на основание чл. 146, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК му е
наложил наказание „глоба“ в размер на 1000 лева; признал подсъдимия А.А.А. за
виновен в това, че на 24.02.2018г. в гр.Търговище, се заканил с престъпление
против личността на Д.Г.П. и на Й.Т.Х. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144,
ал.1 от НК му е наложил наказание „ лишаване от свобода“ в размер на З/три/
месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо наказание измежду
така наложените, а именно „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ месеца,
като към това общо наказание е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 1000
лева.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното общо
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
С
присъдата подсъдимият А.А.А. е признат за невинен в това, на 01.03.2018 г. и на
11.06.2018г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление да е
казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.Г.П. и на Й.Т.Х. в тяхно
присъствие, поради което го е оправдал в тази част на обвинението по чл.146,
ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК; в това, на 26.01.2018г., 21.02.2018г.,
19.02.2018г. и на 08.06.2018г. в гр.Търговище, при условията на продължавано
престъпление да се е заканил с престъпление против личността на Д.Г.П. и на Й.Т.Х.
и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което го е оправдал в тази част на обвинението по чл. 144, ал.1 от НК
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Осъдил
е подсъдимия А.А.А. да заплати на Д.Г.П. сумата от 500лева, представляваща
обезщетение за претърпените от извършеното на 26.01.2018 г., 08.06.2018г. и на
19.02.2018г престъпление по чл.146, ал.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част и
до пълния му размер от 5000 лева, като неоснователен.
Осъдил
е подсъдимия А.А.А. да заплати на Д.Г.П. сумата от 200 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от извършеното на 24.02.2018г. престъпление по
чл.144, ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
24.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в
останалата му част и до пълния му размер от 1000 лева, като неоснователен.
Осъдил
е подсъдимия А.А.А. да заплати на Й.Т.Х. сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от извършеното на 26.01.2018 г., 08.06.2018г. и на
19.02.2018г. престъпление по чл.146, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част и
до пълния му размер от 5000 лева, като неоснователен.
Осъдил
е подсъдимия А.А.А. да заплати на Й.Т.Х. сумата от 200лева, представляваща
обезщетение за претърпените от извършеното на 24.02.2018г. престъпление по
чл.144, ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
24.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в
останалата му част и до пълния му размер от 1000 лева, като неоснователен.
С
присъдата съдът се е произнесъл и по направените разноски по делото.
С
решение № 9 от 22.02.2019г. по ВНЧХД № 2/2019 на Окръжен съд - Търговище
присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена изцяло.
Решението
не подлежи на касационен контрол и с постановяването му присъдата по НЧХД №
597/2018г. е влязла в сила на 22.02.2019г.
Искането
е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл.
420, ал. 1 от НПК, постъпило е извън срока по чл.
421, ал. 1 от НПК, но е в интерес на осъдения.
Разгледано
по същество, то е основателно.
С
постановяване на въззивното решение са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 НПК:
Въззивният
съд не е изпълнил задължението си да извърши цялостна проверка на постановената
присъда, с оглед задълженията, вменени му от чл.313 и чл.314 от НПК.
Контролиращият съд не е извършил оценка и анализ на проверените в хода на
съдебното следствие доказателствени източници, което не му е позволило да
констатира пропуските в дейността на районния съд при обсъждането на
доказателствата, приетата фактическа обстановка и изведените правни изводи.
НЧХД
№ 597/2018г. е било образувано по тъжба от Д.Г.П. и на Й.Т.Х. срещу А.А.А.. С
тъжбата е бил очертан предметът на делото и спрямо А. са били повдигнати
обвинения за извършени от него на различни дати престъпления по чл.146 НК и по
чл.144, ал.1 НК по отношение и на двете тъжителки.
В
изпълнение на разпореждане на съдията- докладчик частните тъжителки с
допълнителна молба са конкретизирали обвиненията спрямо А., като са посочили
датите и какви престъпления спрямо тях е извършил. От постановения
първоинстанционен акт е видно, че районният съд неправилно е квалифицирал
претендираните от частните тъжителки престъпления. Законът допуска да има
продължавано престъпление против личността на едно и също лице, но
продължаваното престъпление не се прилага по отношение на две или повече деяния,
извършени към личността на различни граждани. В тази насока е и задължителната
съдебна практика – ТР №3/1971г. Спрямо подсъдимия са били повдигнати обвинения
за извършени две престъпления по отношение на частната тъжителка Д.Г.П.- по
чл.146 вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.144, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и две
престъпления по отношение на частната тъжителка Й.Т.Х.- също по чл.146 вр.
чл.26, ал.1 НК и по чл.144, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. С присъдата съдът е
следвало да се произнесе и по четирите обвинения, като за всяко едно от тях
обсъди и реши въпросите по чл.301, ал.1 НПК, което не е сторил.
В
резултат на неправилното квалифициране на обвиненията, съдът е признал
подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по обвинение, каквото не му
е било повдигано с частната тъжба и не е било конкретизирано с допълнително
подадената молба от частните тъжителки. На 26.01.2018г. спрямо подсъдимия е
било повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.146 НК и по
чл.144, ал.1 НК единствено по отношение на Д.Г.П. – л.14, НЧХД № 597/2018г. С
присъдата обаче, първоинстанционният съд е осъдил А., за това, че на дата 26.01.2018г.
и в условията на продължавано престъпление е извършил престъпление по чл.146, ал.1
от НК, както по отношение на Деница П., така и по отношение на Й.Х.. В
изведените свои правни изводи съдът е
приел, че и на тази дата подсъдимият е извършил престъпленията и по отношение
на частната тъжителка Й.Т.Х., в резултат на което го е признал за виновен и му
е наложил наказание. Правилното приложение на закона, както и квалификацията на
деянията води до разлика в периодите, в които са извършени продължаваните
престъпления по отношение на двете тъжителки, както и в броя на деянията, които
са включени в тях, което е от значение както за наказателната отговорност на
подсъдимия, така и за определяне размера на обезщетенията за причинените
неимуществени вреди от престъпленията.
Въззивният
съд не само не е констатирал посочените дотук нарушения, но се е съгласил и с
направената едностранна оценка и непълен анализ на доказателствата по делото. Разделил
е условно свидетелите на три групи, извършил е оценка и е изложил съображения
защо кредитира една част от свидетелските показания, а на други не два вяра.
Оценката на доказателствените източници обаче е извършена поотделно, но не и в
съвкупност с другите доказателства. Тези пропуски в дейността на съда не са му
позволили да направи верни правни изводи относно приложението на закона. Решаващият
съд е признал подсъдимия за виновен в извършване на 24.02.2018г. на
престъпление по чл.144, ал.1 НК по отношение и на двете тъжителки. Видно от
съдържанието на тъжбата и молбата, с която са конкретизирани обвиненията,
подсъдимият често е отправял подобна закана и то само при възникнал вече
конфликт. Съставът на РС – гр. Търговище не е обсъдил в достатъчна степен и не
е оценил правилно безспорният по делото факт, че в очертанията на
инкриминирания период не са възникнали каквито и да е нови събития, различаващи
се по своята същност и съдържание от предходните посочени в частната тъжба
прояви на подсъдимия А.. Районният съд не е направил изискуемото по закон
разграничение на характера на отправената заплаха, а именно, че сама по себе си
словестно изразената закана, преценявана в контекста на доказаните враждебни,
конфликтни отношения между страните, както и съдържанието на обичайния речников
фонд, използван винаги и последователно при контактите на подсъдимия и частните
тъжителки, не изпълнява обективния критерии за престъпна съставомерност на
деянието, ако по съществото си тя не би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. Т.е отправената закана от подсъдимия по повод възникналия по
вина на частните тъжителки конфликт не би могла да възбуди основателен страх у
тях за нейното осъществяване, каквото е изискването на закона, за да се приеме,
че е осъществен състава на престъплението. Като
е признал подсъдимият за виновен в извършване на 24.02.2018г. на престъпление
по чл.144, ал.1 НК съдът е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла
на чл.348, ал.1, т. 1 НПК, като е приложил закон, който не е трябвало да
приложи.
Първостепенният
съдът е приел също за доказано, че подсъдимият спрямо частната тъжителка Д.П.
на три пъти, а спрямо частната тъжителка Й.Х. на два пъти е казал нещо
унизително за честта и достойнството на П. и Х. в тяхно присъствие, с което е
осъществил състав на престъпление, което неправилно е квалифицирал като едно такова
по чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. При престъплението по чл.146 НК деецът дава
своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата и се обективират с такава цел. По делото по
несъмнен начин е установено, че подсъдимият е бил провокиран да извърши
деянията, в опита си да реагира срещу шумните съседи и не е имал за цел да
засегне честта и достойнствата на адресата, а да го принуди да преустанови
създаването на шума, станал повод за поредния конфликт, което сочи за
несъставомерност на деянието.
Районният
съд е приел, че в тези случаи подсъдимият е осъществил състава на престъпление
по чл.146 НК, без да е обърнал нужното внимание на обстановката, в която са
извършени - влошени отношения, единствено по вина на частните тъжителки, в
резултат на поведение, което, въпреки жалбите от подсъдимия до полицията, те не
коригират и което става повод за възникването на нови конфликти. Извършени при
тези обстоятелства, деянията, макар и да осъществяват признаците на предвидено
в закона престъпление са малозначителни поради липсата на обществена опасност,
или нейната явна незначителност. Като е приел, че с деянията подсъдимият е
осъществил съставите на престъпление по чл.146 НК и е квалифицирал деянията
като едно престъпление по чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК по отношение на двете
тъжителки, съдът е допуснал нарушение на материалния закон.
От
своя страна, въззивният съд като контролна инстанция по фактите и правото е
следвало да констатира всички тези нарушения. Липсата на дължима проверка,
както и съгласието с фактическите констатации и правни изводи относно
виновността на подсъдимия в извършване на престъпления по чл.146, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК и по чл.144, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, са довели до нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК.
Допуснатите
нарушения от проверяващата инстанция са съществени по смисъла на чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на
въззивото производство.
С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. 424, ал. 1
от НПК, съставът на Апелативен съд - Варна
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение
№ 9 от 22.02.2019г. на Окръжен съд – гр. Търговище, постановено по ВНЧХД № 2/2019г, с което е потвърдена присъда № 40 от 18.10.2018 г. по НЧХД
№ 597/2018г. Районен съд – Търговище.
ВРЪЩА делото на ОС - Търговище за ново разглеждане от друг състав
на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
председател: членове : 1. 2.