ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /21.08.2023
г.
Административен съд - Ловеч,
в закрито заседание
на двадесет и първи август две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Росица
Басарболиева
2. Диана Калоянова
втори касационен състав на Административен съд –
Русе,
командирован на основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 227, ал. 3 от Закона
за съдебната власт съгласно Заповед № РД-08-273/07.07.2023 г. на Председателя на ВАС,
като разгледа докладваното от съдия Калоянова частно касационно адм. д.
№ 39 по
описа за 2023 година
на Административен съд – Ловеч, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 229 и следващи
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4б, ал. 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Делото е
образувано по частна жалба на Г.В., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора Ловеч срещу Определение № 470/26.08.2022 г., постановено по адм. д. № 242/2022 г. по описа на Административен
съд – Враца. С обжалваното определение първоинстанционният съд е постановил
следното:
„ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.В.,***
срещу отказ Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
произнасяне по негово заявление от 19.11.2021 г., за предоставяне на информация
по реда на чл. 76 от ЗИНЗС - за предоставяне на копие от Заповед за
конвоирането му.
ОСЪЖДА Г.В.,***, ДА ЗАБЛАТИ по сметка
на Административен съд-Враца държавна такса в размер на 10,00 лева съгласно т.
26, 6. ”а” от Тарифа № 1 от ЗДТ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 242/2022 г. по описа на АдмС - Враца..“
Недоволен от
така постановеното определение, В. оспорва същото в касационно производство с
частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Враца. По причина,
че посоченият съд не може да формира касационен състав, с Определение № 822/25.01.2023
г., постановено по адм. д. № 650/2023 г. на ВАС, делото е изпратено на Административен
съд – Ловеч за разглеждане.
В. е подал
частна жалба срещу Определение № 470/26.08.2022 г., постановено по адм. д. № 242/2022 г. по описа на Административен
съд – Враца, като в жалбата в т. 1 от част ІІІ Приложение е обективирана молба
за освобождаване от държавна такса, а в т. 2 – молба за предоставяне на правна
помощ. Сочи се в жалбата, че оспореното определение му е връчено на 31.08.2022
г. Жалбоподателят намира за необходимо да уточни, че не е искал от
административния орган – главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН), да му бъде издаден индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, а е поискал административна услуга, която не му е
предоставена в срок съгласно нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС. В. счита, че
след като услугата не му е предоставена налице е мълчалив отказ и твърди, че
именно този отказ той обжалва пред първата инстанция. Счита още, че има право
да обжалва само индивидуални административни актове и не е обжалвал никакво
писмо, адресирано до трето лице – началника на затвора. Приема, че осъждането
му да заплати 10,00 лева държавна такса е съдебна грешка, която съставът,
постановил обжалваното определение следва да отмени сам. Според него това е
така защото липсват мотиви, налице е нищожност и В. не е в състояние да се
защити в тази ситуация. Отделно от това прави възражение, че производството е
по специалния закон (като цитира съответното латинско правило) – чл. 76, ал. 1
от ЗИНЗС, поради което не дължи такса, но понеже е „правно неграмотен лаик“ е длъжен да посочи тези факти.
Предявено е следното искане към съда: „3-членен състав да извърши проверка и да отмени изцяло във всичките му
части Опр. № 470 / 26.08’22 на V с-в на АС – Враца като несправедливо, неправилно, неотговарящо
на материалния и процесуалния закон, преграждащо хода на производството, както
и на трайно наложената съдебна национална практика по такъв род дела, в
противоречие и с чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС и върне делото за продължаване на
съдопроизводството.“
Като дата на изготвяне на жалбата е посочено 05.09.2022 г.
Относно молбата
на В. да бъде освободен от държавна такса, касационният съдебен състав
установява следното:
Съгласно чл.
235а от АПК За производство, образувано по частна жалба, се събира
такса в размер 30 лв. за граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за
организации. Не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за
пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Не
е спорно, че В. дължи държавна такса в размер на 30,00 лева за разглеждане на
подадената от него частна жалба. Той обаче е поискал своевременно освобождаване
от заплащане на същата, като е представил молба и декларация за имуществено
състояние, като от последната се установява, че В. не разполага със средства да
заплати същата. Съдът намира, че следва да освободи В. от заплащане на държавна
такса.
Относно молбата на В. за предоставяне на правна помощ,
съдът намира същата за неоснователна по следните причини:
За частния жалбоподател е
неприложимо изискването по
чл. 212, ал. 2 във връзка с чл. 231 от АПК за приподписване на частната жалба,
тъй като той е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда. Следва да се
посочи, че за конкретния случай е неприложимо предоставянето на правна помощ. В.
е поискал предоставяне на процесуално представителство, предвидено в чл. 21, т.
3 от ЗПП. Случаите, когато това представителство е допустимо са посочени в чл.
23, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП) – Системата за правна помощ по чл.
21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се
предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Няма спор, че В. не попада
в нито една от трите предвидени от закона хипотези.
На основание чл. 23, ал.
3 от ЗПП съдът счита, че искането за предоставянето на правна помощ под формата
на процесуално представителство е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Според изричната
разпоредба на чл. 24, т. 2 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3, т.е. и
такава под формата на процесуално представителство, не се предоставя когато
претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Съдът
възприема като неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не разбира
съдържанието на обжалвания съдебен акт – в обжалваното от него определение ясно
е записано, че следва да заплати държавна такса и поради незаплащането на
същата жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е
прекратено. В случая се иска предоставянето на правна помощ във връзка със
защитата в частно производство при очевадна липса на необходимост от такава.
Отделно от това настоящият докладчик е такъв и по други дела на В. *** (адм.. дела
№ 42/2023 г.; № 56/2023 г.; № 118/2023 г.; № 129/2023 г. и др.), като се
установява, че същият притежава висока правна култура; запознат е много добре с
приложимия материален закон и процесуалните правила; правилно използва
множество правни латински изрази; включително е направил паралел между
съдебните системи на България и Швейцария. В този смисъл за съвсем обикновени
процесуални действия – заплащане на държавна такса, искане за освобождаване на
държавна такса, искания за събиране на доказателства не е необходимо да му бъде
предоставяна правна помощ.
Относно искането на В. за отмяна на Определение № 470/26.08.2022 г., постановено по адм. д. № 242/2022 г. по описа на Административен
съд – Враца във всичките му части:
Жалбата е неоснователна по следните причини:
В жалба до
Административен съд – Велико Търново, на която В. е посочил дата 28.12.2021 г.,
се сочи, че същата е с правно основание чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 4 от
Закона за достъп до обществена информация. В. посочва, че е поискал главния
директор на ГДИН да му предостави заповедта за конвоирането му от служители на
ГДИН и служители на МВР във връзка с извеждането му от затвора за медицинското
му обслужване в гр. Плевен, считано от началото на 2019 г. до подаване на
заявлението, но не е получил отговор. Предявил е искане съдът да задължи
административния орган да му предостави поисканата със Заявление от 15.11.2021 г. (датата е посочена от него),
подадено от В.. Именно по това искане първата инстанция е приела, че
информацията по чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС се предоставя с индивидуален
административен акт. След като такъв не е наличен по делото, то правилно, на
основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата е оставена без разглеждане.
Първоинстанционният съдебен състав е разгледал и другата възможна хипотеза – оспорване
на отговора на заместник – главния директор на ГДИН, обективиран в писмо до началника
на Затвора - Плевен с peг. № 12485/06.12.2021 г., за което жалбоподателят е
уведомен на 08.12.2021 г. Правилно съдът е достигнал до извод, че на основание
чл. 159, т. 4 от АПК жалбата следва да
се остави без разглеждане защото оспорването е просрочено. Първоначалната жалба
е изпратена до Административен съд - Велико Търново на 04.01.2022 г., съответно
датирана от жалбоподателя на 28.12.2021 г., т.е. след изтичане на
преклузивния14-дневен срок за обжалване, установен в чл. 149, ал. 1 от АПК.
В подадената частна жалба
В. въвежда съвсем различни основания за оспорването – твърди, че не е получил
официален отговор и обжалва мълчаливия отказ на административния орган да
предостави поисканата от него информация. Така въведеното основание не се
съдържа в жалбата, във връзка с която се е произнесъл пети съдебен състав на
Административен съд – Враца и настоящият състав не счита за необходимо да излага
мотиви в тази насока.
Относно осъждането на В.
да заплати държавна такса по адм. д. № 242/2022 г на Административен съд –
Враца, настоящият касационен състав намира същото за правилно и
законосъобразно, като споделя мотивите на първата инстанция и препраща към тях
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК. Изрично трябва
да се посочи, че жалбоподателят В. не е направил искане за освобождаване от
държавна такса при започване на първоинстанционното производство.
Касационният съдебен
състав счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,
постановено е в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното
и на основание чл. 221,
ал. 2
от АПК във връзка с чл. 236 от АПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Г.В., ЕГН **********, за предоставяне на правна помощ във връзка с
обжалването с частна жалба на Определение № 470/26.08.2022 г., постановено по адм. д. № 242/2022 г. по описа на Административен
съд – Враца.
2. Настоящото определение
в частта по т. 1 може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на молителя.
3. ОСВОБОЖДАВА
от държавна такса лишеният от свобода Г.В.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора Ловеч за производството по
обжалване на Определение № 470/26.08.2022 г., постановено по адм. д. № 242/2022 г. по описа на Административен съд – Враца.
4.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 470/26.08.2022 г., постановено по адм. д. № 242/2022 г. по описа на Административен
съд – Враца.
5. Настоящото
определение в частта по т. 4 е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: