О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. Перник, 30.01.2023 г.
Административен
съд – Перник, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: К. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от съдията-докладчик К. Чакъров
административно дело № 393 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на К.К.К., ЕГН **********, чрез адв. М. – ПАК, адрес: ***, ***срещу Отказ обективиран в писмо изх. рег.
№ ***. на кмета на община К., във връзка с подадено заявление с вх. рег. № ***.,
за поставяне на селскостопанска сграда за инвентар в имот с пл. № **, от
кадастрален район ***, ***.
С жалбата
се твърди, че процесното писмо е постановен отказ за издаване на виза за
проектиране, което предопределя нейната допустимост, като е цитирана и съдебна
практика в тази насока. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност,
като се навеждат доводи за некомпетентност на органа издал процесното писмо, допуснати
нарушения на производствените правила и материалния закон.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. М..
Поддържа жалбата, излага съображения за нейната процесуална допустимост и
обоснованост, претендира присъждане на сторените по делото разноски, представя
списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК, не представя писмени бележки в указания срок.
В
съдебно заседание ответникът по жалбата – кмета на община К., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Ш.. Процесуалният представител, счита жалбата за недопустима, поради липса
предмет. Счита, че процесното писмо е с уведомителен характер и е част от
процедурата по поставяне на преместваем обект. Застъпва становище, че в процедурата
по чл. 56 от ЗУТ не се издава виза, а се издава разрешение за поставяне,
алтернативно поддържа, че издаденият акт е законосъобразен, издаден от
компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуалния
и материалния закон. Представя писмено становище и претендира присъждане на
сторените по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК и банково извлечение за извършено плащане.
В срока за
произнасяне Административен съд – Перник, във връзка с дължимата съгласно чл.
159 от АПК служебна проверка за допустимост, както към момента на депозиране на
жалбата, така и в хода на образуваното съдебно производство, и след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира жалбата за процесуално недопустима за разглеждане по същество.
Процесното писмо не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК и няма белезите на индивидуален административен акт по чл.
214, т. 1-3 ЗУТ, поради което и не подлежи на самостоятелно обжалване.
Със заявление по образец с вх. рег. № ***., жалбоподателят е
заявил желание да му бъде издадена виза за
поставяне на селскостопанска сграда за инвентар, в имот с пл. №**, от кадастрален
район ***, ***. Заявлението, независимо от формата му е, разтълкувано от
административния орган, като такова със съдържание на заявена услуга по реда на
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, което се потвърди и в съдебно заседание. Жалбоподателят е
имал за цел поставяне на селскостопанска сграда в имота си, тъй като
многократно преди това е сезирал административния орган с искане за разрешаване
на строителство, което към настоящия момент,
по различни причини, не се е реализирало.
С оспореното писмо заявителят е уведомен, че разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не допуска
поставяне на преместваеми обекти – селскостопански сгради, върху поземлени
имоти, информиран е, че имота върху, който иска поставяне на преместваем обект
е със статут на земеделска земя и му е указан реда, по който може да бъде
извършено строителство в земеделска земя, без промяна на предназначението й.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че процесния имот не е със
статут на земеделска земя и предвид приложената по делото за същия имот виза за
проектиране на жилищна сграда, издадена от община К. през 2011г. (лист 23), по
делото е изслушана съдебно – техническа експертиза.
Заключението на вещото лице А.Ц. не е оспорено от
страните и е прието от настоящия състав като компетентно, безпристрастно и обективно, изготвено от експерт, с необходимите професионални знания и опит. От заключението на вещото лице се
установява, че процесния имот, попада в плана на новообразуваните имоти по § 4
от ЗСПЗЗ, одобрен със заповед РД-30 от 14.01.2008г. на Областния управител на
Перник и тези земи са земеделски. Установява се още, че статута на имота не е
променян след придобиването му от настоящия жалбоподател.
Допуснатата и приета по делото експертиза, предопределя и характера на
оспореното в настоящото производство писмо на кмета на община К., дотолкова,
доколкото, статута на земята е определящ относно реда за процедиране на
преписката.
С оспореното писмо не се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на жалбоподателя, арг. чл. 21, ал. 1 от АПК, нито е
преграден пътя за реализиране на целения резултат, напротив видно от съдържанието на
същото, заявителят е известен за
начина, по
който следва да действа, с оглед извършени в хода на административното
производство констатации.
По изложените съображения, обжалваното писмо на кмета на община К., по своята
същност не е отказ за извършване на административна услуга, а становище в хода
на административна процедура за реда и начина,
по който следва да бъде процедирана преписката, респективно
волеизявление на административния орган, съставляващо част от производството по
издаване на индивидуален административен акт, който съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК не носи белезите на
индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол по
заявения процесуален ред - чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 215 ЗУТ.
Наличието на годен за обжалване
административен акт е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните,
за които съдът следи служебно, а при липсата им, производството по делото
подлежи на прекратяване. В процесния случай оспореното писмо на кмета на община К., има уведомителен
характер и съставлява част от производството по издаване на
индивидуален административен акт, в този смисъл не представлява годен за оспорване индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. От това следва, че в случая е
налице липса на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по
смисъла на чл.
21 от АПК, годен за самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на
АПК, поради което и на осн. чл.
159, т. 1 от АПК депозираната жалба се явява лишена от предмет и като
такава следва да се остави без разглеждане, като недопустима.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото, на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, искането на ответника за присъждане съдебни разноски, като
своевременно направено, се явява основателно. Съдът определя същото в размер на 1250.00 лв., като взе предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, представен списък
по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и направеното от жалбоподателя
възражение за прекомерност.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 19.01.2023г., с което е даден хода на делото.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.01.2023г.,
с което е даден хода на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на К.К.К., ЕГН **********, чрез адв. М. – ПАК, адрес: ***, ***срещу Отказ обективиран в писмо изх.
рег. № ***. на кмета на община К., като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 393/2022
г. по описа на Административен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Съдия: /п/