Решение по дело №962/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20197240700962
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Logo copy        

                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   86

                    

                        06.03.2020г., гр.Стара Загора

 

          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд-Стара Загора, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година трети касационен състав:

                                                          

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                             2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурор Нейка Тенева

 

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, срещу чл.58 ал.4 и ал.5 от Наредба №6, действаща на територията на Община Николаево и уреждаща отношенията, свързани с определяне на размерите на местните данъци.

Подателят на протеста сочи, че от ОбС Николаево били изискани заверени копия на действащата Наредба №6 уреждаща отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на общината и последващите решения по изменението и допълнението й, като при извършената проверка били установени основания за съдебно оспорване на посочените по-горе текстове от подзаконовия нормативен акт с местно значение.

Според протестиращата страна, съгласно чл.15 от ЗНА общинската наредба, като подзаконов акт, трябвало да съответства на нормативните разрешения от по-висок ранг, в случая Конституция и ЗМДТ, като можела да третира само тези отношения, определени в по-висшия норматив като детайлизира тези уредби. По своето естество въпросната наредба №6 уреждала отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Николаево и по естеството си била подзаконов нормативен акт по см. на чл.75 от АПК.

            Протестираните два текста от този подзаконов нормативен акт били противоконституционни и незаконосъобразни, като противоречащи на ЗМДТ. Тази част била приета в съотвествие и при дословно повторение на уредбата на чл.61с, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2011г. С Решение на КС № 5/05.04.2012г., по к.д. № 3/2012г. последните две законови норми били провъзгласени за противоконституционни. По силата на чл.151, ал.2 от Конституцията решенията на КС се обнародвали в ДВ в 15 дневен срок от приемането им и влизал в сила три дни след това, като актът, обявен за противоконституционен не се прилагал от деня на влизане в сила на решенето на съда. Това показвало, че в този момент всякакви нормативни решения в противоречие с горопосоченото били противоконституционни и незаконосъобразни и не се намирало годно основание за присъствието на протестираните текстове в наредба №6, раздел „Шести“. Подобна ситуация била нетърпима от юридическа гледна точка и продължаването й било недопустимо. Цитират се съдебна практика.  По тези съображения се претендира и отмяна на чл.58, ал.4 и ал.5 като противоконституционни и незаконосъобразни.

Протестиращата страна и ОП- Стара Загора, редовно призовани се представляват от прокурор Тенева, която поддържа протеста и пледира за нищожността на чл.58, ал.4 и ал.5 от Наредба №6 като противоречащи на нормативни актове от по-висока степен. Претендира и за разноски.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. А., който не възразява против протеста.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

            От приложената от ответника преписка се установява, че с Решение № 260, взето на заседание на ОбС Николаево от 27.01.2011г. били приети промени в Наредба за определяне размер на местните данъци, като в раздел IV от нея бил създаден нов чл.58 с четири алинеи към него, вкл. и тези, които са предмет на протеста. За това решение гласували 12 от общо 13 общински съветници. По делото не се представят данни за съставена докладна записка от вносителя на промените и измененията в тази наредба, както и за публикуване на проекта за изменение и допълнение на интернет страницата на Община Николаево. Последващите промени в наредбата не касаят протестираните текстове.

            При така установеното от фактическа страна, съдът от правна намира следното:

   Протестът е процесуално допустим, като подаден от прокурор при Окръжна прокуратура-Стара Загора, осъществяващ правомощието си по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и по чл. 186, ал. 2 от АПК. Същият е подаден срещу разпоредби от подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1, вр. с чл.76, ал. 3 от АПК, които подлежат на съдебен контрол за валидност и законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от АПК, като упражняването на това право е безслрочно по арг. на чл. 187, ал. 1 от АПК.

 Разгледан по същество, протестът е основателен.

 Наредба №6 за определянето на размера на местните данъци на територията на община Николаево е действащ подзаконов нормативен акт – тя е приета с Решение № 19 от заседание на ОбС, проведено на 20.08.2008г., но протестираните текстове са приети едва с изменението и допълнението й, гласувано с Решение №260 от заседанието на ОбС, проведено на 27.01.2011г. 

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на община Николаево принципно има правомощие да решава самостоятелно въпроси от местно значение, които законът му предоставя в неговата компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в изпълнение на предоставените му правомощия, този орган е овластен да издава административни актове, вкл. и нормативни административни актове под формата на наредби.

Не се спори, че на заседанието на Общинския съвет, проведено на 27.01.2011 г., когато са приети измененията и допълненията на общинската наредба, вкл. и новите текстове на чл.58, ал.4-5, същото е проведено при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА, с оглед на което съдът счита, че към томи момент е налице валидно приет подзаконов нормативен акт, от орган с предоставена обща компетентност по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и специална по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ.

Независимо от този извод, съдът, като съобрази представените пред него писмени доказателства и въпреки дадените изрични указания в определението за насрочване на делото, установява, че ответникът, който носи доказателствената тежест в процеса не удостоверява пред съда, че проектът за изменение и допълнение на Наредба №6, приет с Решение № 260 от заседанието на 27.01.2011г. е публикуван по указания в чл. 26, ал.2 от ЗНА /в приложимата му редакция/ начин, както и не се доказва да има каквото и да е изпълнение и на изискването на чл.28 от ЗНА. Т.е. следва да се изведе извод, че при приемане на протестираните текстове от общинската наредба ответникът допуска съществени процесуални нарушения и поради това чл. 58, ал.4 и 5 от Наредбата се явяват незаконосъобразни само на това основание.

          Нито едно от представените писмени доказателства не удостоверява изпълнение на чл. 26, ал.2 от ЗНА /в приложимата му редасция/, а целта на това изискване е да се осигури възможност на заинтересованите лица да упражняват правото си на участие в производството по подготовката на актовете, засягащи законовите им интереси. Публикуването и разгласяването на проекта за изменение и допълнение на Наредбата от 2011г. е именно начина, чрез който проявление намира принципът за откритост и съгласуваност, инкорпориран в чл. 26, ал.1 от ЗНА. Ето защо и съдебната практика единодушно приема, че непубликуването на проект за приемане на даден подзаконов нормативен акт, вкл. и такъв от местно значение и / или неспазването на 14-дневния срок /сега месечен/ съставлява съществено процесуално нарушение, което влияе върху законосъобразността на приетия при това нарушение акт. В аналогичен смисъл е и чл. 77 от АПК, задължаващ компетентния орган да издаде акта, след като обсъди проекта заедно с направените становища, предложения и възражения.

            Не на последно място и предвид задължението си да извършва пълна служебна преценка на протестирания акт, настоящият състав установява и допуснато още едно съществено нарушение. При всяко приемане на подзаконов нормативен акт, съотв. на неговото изменение/ допълнение овластеният орган трябва да съблюдава правилото и на чл.28 от ЗНА, служещо като гаранция за законосъобразното приемане на акта. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗНА, (обн. в ДВ бр.46/2007г. и в редакцията до изменението му с ДВ бр.34/2016г.), проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като в ал.2 е предвидено, че мотивите, съответно докладът, съдържат: т.1 - причините, които налагат приемането; т.2 - целите, които се поставят; т.3 - финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; т.4 - очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; т.5 - анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно чл.28, ал.3 от ЗНА (в приложимата й редакция), проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал.2, не се обсъжда от компетентния орган. По преписката липсват каквито и да е писмени доказателства за изпълнение на тези изисквания, вкл. не се представя и докладна записка на вносителя, от която да се удостоверяват тези обстоятелства. За изменението през 2011г. на Наредба №6 с решението от 27.01.2011г., когато са приети и протестираните текстове, липсва изпълнение на тези изисквания. Налице е още един довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

              Що се отнася до възраженията в протеста за материална незаконосъобразност на оспорените текстове, то същите се явяват изцяло основателни.

       Текстовете на чл. 58, ал.4 и 5 от наредбата,приети през 2011г. инкорпорират в себе си законовите правила на  чл. 61с, ал.4 и 5 от ЗМДТ. Правилно се сочи, че тези законови положения са обявени за противоконституционни с решение № 5 на КС по к.д. №13/2011 г., обнародвано в ДВ, бр.30/17.04.2012 г. и на основание чл. 151, ал.2, изр.2 от Конституцията на Република България е в сила на 20.04.2012г. С влизането му в сила, обявените за противоконституционни текстове от закона не се прилагат /вж. чл. 151, ал.2, изр. последно от Конституцията/. В този смисъл е и чл.22, ал.2 от ЗКС /Закон за Конституционен съд/. Отмяната има действие за напред /ex nunc/, т.е. от 20.04.2012 г. посочените норми от ЗМДТ са обезсилени и е недопустимо тяхното прилагане.

    Съгласно общото правило на чл.15, ал.1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая, протестираните текстове от наредбата не са изрично отменени от ответника, въпреки решението на КС, което създава правна несигурност. Липсата на такава отмяна формално означава, че същите продължават своето действие, но с с оглед постановената  отмяната на  чл. 61с, ал.4 и 5 от ЗМДТ, се стига до нарушаване на правило на чл. 15, ал.1 от ЗНА. Текстовете от наредбата след отмяната на въпросните текстове от ЗМДТ са  незаконосъобразни по същество и като такива подлежат на отмяна.

По така изложените доводи, съдът намира протеста за основателен и следва да го уважи. При този изход на спора и с оглед изричното искане от вносителя на протеста за заплащане на направените разноски в размер на 20 лв. ДТ за обнароване в ДВ, ответникът следва да бъде осъден за възстанови същите в полза на Окръжна прокуратура – Стара Загора.

 Водим от горното, съдът, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по протест на прокурор от ОП Стара Загора  чл. 58, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №6 за определяне размера на местните данъци на територията на община Николаево.

 ОСЪЖДА Общински съвет-Николаево да заплати в полза на Окръжна прокуратура-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от съобщаването му по реда на чл. 138, от АПК.

 

 Решението, съгласно чл. 194 от АПК, да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                             

 

 

                                  2.