Решение по дело №5230/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1682
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20215330205230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1682
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330205230 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Делото е второ по ред пред Районен съд гр. Пловдив, доколкото с
Решение № 1629 от 02.08.2021 г., постановено по КАНД № 1492/2021 г. по
описа на Административен съд гр. Пловдив е било отменено Решение № 318
от 29.03.2021 г. постановено по АНД № 948/2021 г. по описа на РС гр.
Пловдив и делото е било върнато за ново разглеждане.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 3695640 с
който на Х.Д.Г. с ЕГН: ********** е било наложено административно
наказание глоба в размер от 100 лева за извършено от него нарушение на
12.06.2020 г. по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят Г., чрез процесуалния представител адв. В. обжалва
процесния електронен фиш. Излага съображения, че същият е неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че при
неговото издаване били допуснати множество нарушения на процесуалните
правила. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена за постъпилата жалба депозира
становище, чрез юрисконсулт Г.Б. Намира същата за неоснователна, поради
което иска потвърждаването на обжалвания електронен фиш. Претендира
1
разноски.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
12.06.2020 г. в 20:18 часа в гр. Пловдив, ,,Васил Левски‘‘ № 121 в посока бул.
,,Дунав‘‘е бил заснет с автоматизирано техническо средство ATCC TFR1-M
546 при разрешена скорост в населено място от 50 км/ч с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. ал. 1 ЗДвП, като същата се е движел със
скорост от 74 км/ч при отчетен толеранс от 3 км/ч.
Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно изменението й с ДВ бр.19 от
13.03.2015 г., съгласно която "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение". Със същото изменение
на закона е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), с която се въведе легално определение на понятието и
съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: ,,стационарни’’ - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и ,,мобилни’’ - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
Отделно от това с новата ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета също с
посоченото изменение обн. ДВ бр.19 от 2015 г. в съответствие именно на
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС
2
(съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на
Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата
разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези
условия и ред обхващат, както стационарните, така и мобилните АТСС.
Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Т.е. с изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да
ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на
Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота, което
именно е в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон.
Ето защо, се достигна до извод, че към датата на извършване на
процесното нарушение на правилата за движение по пътищата е налице
детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването на
мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както и
процедура, регулираща действията на контролните органи при използването
технически средства.
По делото е налице ясно описание на мястото на извършване на
нарушението, както и посоката на движение на процесното МПС, доколкото е
описано, че става въпрос за гр. Пловдив, ,,Васил Левски‘‘ № 121 в посока бул.
,,Дунав‘‘.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или
този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От
друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният
3
фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен
срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно
от справката за собственик на МПС се установява, че същото се води на
жалбоподателя Х.Д.Г., като в Електронния фиш изрично е посочено, че
последният е собственик на лекия автомобил.
По делото е налице снимков материал към момента на извършване на
нарушението от който се вижда регистрационният номер на МПС с което е
извършено същото, както и скоростта с която се е движел, а именно 77 км/ч,
след което е бил отчетен и толеранс от 3 км/ч.
От представените копия от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, както и Протокол № 4-32-20 от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, от които се установява, че техническото средство е
вписано, а също така е и технически годно.
Неоснователно се явява наведеното възражение за липсата на описание
при извършването на нарушението в електронния фиш. В разпоредбата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП са посочени необходимите реквизити, които трябва да се
съдържат в електронния фиш, а именно териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
По делото е налице и снимка на извършване на нарушението, а също
така и снимка на разположение на техническото средство.
По делото е налице Протокол по чл. 10 от Наредбата /постъпил с писмо
с вх. № 46993 от 19.08.2021 г./, който беше изискван от настоящия състав и
съдържа всички необходими реквизити, като в него е посочено, че е налице
дигитална снимка за временно монтирани АТСС. Ето защо, неоснователно се
явява наведеното възражение, че наличната по делото снимка на
разположение на уреда не би могло да бъде отнесена към процесното деяние,
доколкото в протокола по чл. 10 от Наредбата е отбелязано, че такава е била
направена. Също така посочен е часът на работа, а именно от 19.20 часа до
23.30 часа, а процесното нарушение е извършено в 20.18 часа. Записан е и
номер на първо статично изображение 14409, както и номер на последно
4
такова 14433, а от представения снимков материал на извършване на
нарушението се установява, че той е с № 14419.
В конкретния случай в Електронния фиш е посочено, че същият е
издаден от ОДМВР гр. Пловдив и съдържа всички реквизити посочени в чл.
189, ал. 4 ЗДвП.
Съдът счита за нужно да посочи, че след настъпилите изменения в
Наредбата ( ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г. ), чл. 7 от същата бе отменен. Тоест,
считано от 16.01.2018г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Правилно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че в обжалвания
електронен фиш липсвало посочване на категорията на МПС с което било
извършено нарушението, доколкото в същия е записано, че става въпрос за
товарен автомобил. Също така нарушението е извършено в населено място, а
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП максимално допустимата скорост
в населено място е 50 км/ч.
По разноските:
С оглед изхода на спора, неизправната страна следва да понесе и
сторените от другата страна разноски. По АНД № 948/2021 г. по описа на РС
гр. Пловдив, както и по КАНД № 1492/2021 г. по описа на Административен
съд гр. Пловдив, въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт
Белова, поради което в тежест на жалбоподателя трябва да се възложат
разноските за юрисконсулт от по 80 лева за тези две производства, или в общ
размер от 160 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
издаването на електронния фиш не са били допуснати нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което подадената
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №
5
3695640 с който на Х.Д.Г. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер от 100 лева за извършено от него
нарушение на 12.06.2020 г. по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Х.Д.Г. с ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР гр. Пловдив
сумата в размер от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6