№ 2962
гр. София, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110158480 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Н. Н. Х., чрез адв. Д. М., против
******** и уточнени с молба от 22.12.2023 г., искове както следва:
1/. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 ЗПК за прогласяване нищожност на сключения
между страните договор за потребителски кредит № ****** г. поради
несъответствието му с част от императивните изисквания за форма и съдържание,
установени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 ЗПК, а
именно:
- неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в договора да бъде
посочен действителният ГПР (твърди се, че клаузата на чл. 4 от договора, посочваща
ГПР, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, защото посоченият размер на ГПР е неточен и подвеждащ,
доколкото не включва начислената сума за такса за поръчителство, която по своята
същност представлява допълнително възнаграждение за кредитодателя, както и на
основание чл. 21 ЗПК, тъй като цели заобикаляне на императивна забрана на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, а нищожната клауза означава липса на клауза);
- неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПК – договорът да е
сключен в писмена форма, както и всяка страница от общите условия към него да е
подписана от страните по договора;
2/. евентуален иск – в случай на отхвърляне на иска по т. 1 за прогласяване
1
нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит № ******
г., да бъде прогласена нищожността само на клаузата на чл. 5 от договора , на
следните основания:
- на основание чл. 21 ЗПК, като сключена с цел заобикаляне на императивна
законова забрана, установена в чл. 19, ал. 4 ЗПК, изискваща годишният процент на
разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България;
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК
– поради нарушаване на изискванията в цитираните императивни разпоредби видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и
точно определен в договора за потребителски кредит, като кредиторът да не изисква и
да не събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени
в сключения договор за потребителски кредит, както и кредиторът да не изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита;
3/. кумулативно съединен с исковете за нищожност иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата 735,76
лв., платена на основание нищожен договор или нищожна клауза от договор за
потребителски кредит № ****** г. и представляваща размер на възнаграждението за
предоставеното обезпечение по чл. 5 от договора (с протоколно определение от
13.09.2024 г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение размера на иска от
сумата 5 лв. на сумата 735,76 лв., представляваща пълният размер на вземането), ведно
със законната лихва от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника има сключен договор за
потребителски кредит № ****** г., по силата на който ответникът му предоставил
назаем 5000 лв. със срок на погасяване 18 месеца, при годишна лихва в размер на 1750
лв. и ГПР 49,66 %. Твърди, че в чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от „*****“ в полза на ответника, но никъде
в договора не е посочен размерът на възнаграждението за предоставеното обезпечение.
Твърди, че същият възлиза на 735,76 лв. и е бил платен от ищеца на ответника. Излага
доводи, че поради нищожността на целия договор на посочените по-горе основания,
плащането на сумата 735,76 лв. е било извършено без основание. Иска договорът за
потребителски кредит, евентуално чл. 5 от същия, да бъдат прогласени за нищожни и
да бъде осъден ответникът да върне на ищеца сумата 735,76 лв., представляваща
платена по чл. 5 от договора за потребителски кредит, при начална липса на
основание, такса за поръчителство, ведно със законната лихва от 25.10.2023 г. до
2
окончателното й изплащане. Претендира да му бъдат присъдени направените в
съдебното производство разноски.
С отговора на исковата молба ответникът ********, чрез адв. Г. М., поддържа
неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен по реда на **** както и че на ищеца не са
начислявани и събирани други суми освен главница и възнаградителна лихва. Иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски по делото.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От договор за потребителски кредит № ****** г., общите условия към него и
преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр) се установява, че
между ищеца Н. Н. Х., като кредитополучател, и ответника ********, като
кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът предоставя на ищеца кредит в размер на 5000 лв., а ищецът се задължава
да върне сумата и да заплати възнаградителна лихва в размер на 1750 лв., чрез 18
месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за кредит. В чл. 4 от
договора е посочено, че ГПР възлиза на 46.66 %. В чл. 5 от договора е предвидено, че
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*****“ в полза на
ответника, но нито в договора, нито в общите условия към него, е предвидено, че
кредитополучателят дължи възнаграждение за предоставеното обезпечение. В чл. 6 от
ОУ са описани етапите за сключване на договора за потребителски кредит от
разстояние, като в чл. 6.3, б. „а“ ОУ е предвидено, че кредитополучателят трябва да
изрази своето съгласие за сключване на договора чрез SMS със задължително
съдържание „*****“, като изразеното по този начин съгласие за приемане се отнася
както за индивидуалните условия на потребителския кредит, така и за общите условия
към него. Съгласно чл. 6.6 ОУ, след изпращане на съгласието за сключване на
договора, договорът за потребителски кредит се счита за сключен и обвързва
страните.
От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че
процесният договор е сключен от разстояние, като при кандидатстване за отпускане на
кредита ответното дружество е предоставило на ищеца, чрез изпращане на
електронната му поща, следните документи: преддоговорна информация (Стандартен
европейски формуляр), договор за потребителски кредит, общи условия за
предоставяне на потребителски кредити на ********. След изпращане на документите
на ищеца, на 22.02.2023 г., в 12.40 ч., последният е заявил, че приема условията и
3
потвърждава сключването на договора, като изпратил кратко текстово съобщение
(SMS) на номер 1917 със съдържание „*****“.
Според заключението на съдебносчетоводната експертиза ищецът е усвоил
заемната сума от 5000 лв. на 22.02.2023 г., а на 06.04.2023 г. е извършил плащане към
ответника на сумата 5985 лв., с посочено в преводното нареждане основание „****
пълно погасяване“. Ответникът не е предоставил информация за начина на
разпределение на платената от ищеца сума, но с оглед обстоятелството, че размерът на
задълженията за главница и лихва до датата на пълното им погасяване (07.04.2023 г.)
възлиза на 5249,24 лв., то разликата между платената от ищеца сума от 5985 лв. и
дължимата сума от 5249,24 лв. възлиза на 735,76 лв. Тази разлика в размер на 735,76
лв., според заключението на експерта, представлява платено от ищеца възнаграждение
за поръчителство по чл. 5 от процесния договор. Според вещото лице ГПР с включен
разход за поръчителство за срока на кредита е 150,66%.
При тези данни съдът намира следното от правна страна:
1. По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 ЗПК за прогласяване нищожност на сключения
между страните договор за потребителски кредит № ****** г. поради
несъответствието му с част от императивните изисквания за форма и съдържание,
установени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 ЗПК:
Процесният договор за потребителски кредит от 22.02.2023 г. е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като
е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13 ДР към
ЗЗП. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, установени в защита на потребителите.
В процесния договор не са спазени част от тези императивни изисквания и по-
конкретно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като не са посочени
годишният лихвен процент (ГЛП) и годишният процент на разходите (ГПР). Това е
така, защото клаузите от договора, определящи ГЛП и ГПР (чл. 3, б. „б“ и чл. 4 от
договора) са нищожни, а нищожната клауза означава липса на клауза. Според
практиката на ВКС, преценката за неравноправност и поради това за нищожност по
смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на клаузите, посочващи ГПР и ГЛП в договор за
потребителски кредит, е релевантна и за преценката налице ли е нищожност на целия
4
договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, защото установената недействителност
(нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на
договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22
ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези
компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им. В този смисъл е решение № 50013 от
5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. на ВКС и др.
Клаузата на чл. 3, б. „б“ от договора, предвиждаща възнаградителна лихва за
кредитодателя в размер на 1750 лв., е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй
като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Това
е така, защото в размера на възнаградителната лихва не е включено изрично
неуговореното, но фактически начислено и събрано възнаграждение за предоставяне
на обезпечение в размер на 735,76 лв., което е довело до неточно посочване на
действителния размер на лихвата и така ищецът-потребител не е могъл да прецени
реалните икономическите последици от сключването на договора за потребителски
кредит. Възнаграждение за предоставяне на обезпечение е следвало да бъде включено
при изчисляването на възнаградителната лихва, тъй като по своята същност
представлява допълнително възнаграждение на кредитодателя.
По аналогични съображения е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй
като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, и
клаузата на чл. 4 от договора, посочваща ГПР в размер на 49,66 %. Това е така, защото
в размера на ГПР не е включено начисленото и събрано възнаграждение за
предоставяне на обезпечение в размер на 735,76 лв., което е довело до неточно
посочване на действителния размер на ГПР, който в случая възлиза на 150,66 %, и така
ищецът-потребител не е могъл да прецени реалните икономическите последици от
сключването на договора за потребителски кредит. Вземането е следвало да бъде
включено при изчисляването на ГПР, тъй като по своята същност представлява
допълнително възнаграждение на кредитодателя, тоест разход по кредита. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Клаузата на чл. 4 от договора е нищожна и на основание чл. 21 ЗПК, тъй като е
5
сключена с цел заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С непосочването на действителния ГПР
ответното дружество е целяло да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.
1 и ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното предявеният от Н. Н. Х. против ******** иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да
бъде уважен.
Следва да се посочи, че е налице и основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, което съдът следва да обсъди само
в мотивите, тъй като нищожността произтича пряко от събраните по делото
доказателства и това е от значение за решаване на правния спор по осъдителния иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по аргумент от Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователни са доводите на ищеца, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2
ЗПК договорът да е сключен в писмена форма, както и всяка страница от общите
условия към него да е подписана от страните по договора. В случая договорът и
общите условия са подписани от ищеца при условията на чл. 13, ел. 4 **** с
електронен подпис, на който страните са придали стойността на саморъчен с клаузата
на чл. 8 от договора за кредит, според която съобщенията, изпратени от/до посочения
от ищеца идентификационен номер, ще се считат за направени/получени от ищеца и
според която изходящите от идентификационния му номер съобщения имат силата на
електронни изявления, удостоверени с електронен подпис по смисъла на л. 13, ал. 1
**** еквиваленти на саморъчно подписани от ищеца изявления.
2. С оглед уважаването на главния иск за прогласяване нищожността на
договора за потребителски кредит, не следва да се разглеждат евентуалните искове за
прогласяване нищожността на чл. 5 от договора за потребителски кредит.
3. По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да върне на ищцата сумата 735,76 лв., представляваща възнаграждение за
предоставяне на обезпечение по чл. 5 от договора за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане:
Искът е основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по кредита.
6
По делото се установи, че по процесния договор за потребителски кредит
ищецът е платил сумата 5985 лв. От посочената сума чистата стойност на кредита
възлиза на 5000 лв. (усвоена и върната главница), поради което сумата 735,76 лв. се
явява платена при начална липса на основание – по нищожен договор за
потребителски кредит, и същата подлежи на връщане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, възлизащи на сумата 500 лв. – платени държавна
такса за разглеждане на делото и депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в
полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие в размер
на 500 лв., съответно на защитения имуществен интерес, предвид фактическата и
правна сложност на делото и извършените по същото процесуалния действия от
адвоката. Следва да се посочи, че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимални размери на адвокатските възнаграждения не
са задължителни за съда.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Н. Х., ЕГН **********,
против ********, ЕИК ******, установителен иск, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит № ****** г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ******, да заплати на Н. Н. Х., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 735,76 лв., платена на основание договор за
потребителски кредит № ****** г. и представляваща размер на възнаграждението за
предоставеното обезпечение по чл. 5 от договора, ведно със законната лихва от
25.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ******, да заплати на Н. Н. Х., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 500 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ******, да заплати на **** „Д. М.“, БУЛСТАТ ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищеца пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8