Р Е Ш Е Н И Е
№….........../…………………..2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 17784 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „Е.“
АД срещу Е.Н. ***по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по сключен между тях
договор за потребителски кредит Експресо *** г. следните суми: сумата от 3450.06
лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от
454.36 лева възнаградителна лихва за периода
15.12.2014 г.до 15.06.2017 г., сумата от 246.94 лева наказателна лихва за
периода от 15.12.2014 г.до 15.06.2017 г., сумата от 749.57 лева наказателна
лихва за периода от 15.06.2017 г.до 09.01.2019 г.
Ищецът твърди, че е предоставил
кредит на ответника в размер на 6000.00 лева, който следвало да бъде върнат,
заедно с дължимите лихви и застраховка „Живот“ към кредита, на 60 равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 129.17 лева и падеж – на всяко 15 число на
всеки месец, считано от 15.07.2020 г., съгласно погасителен план, неразделна
част от договора.
Навеждат се доводи, че ответникът
е заплатил първите 29 боря вноски с падежи до 15.11.2014 г. От 30-та вноска с
падеж на 15.12.2014 г., която оставала частично незаплатена в размер на 57.65,
не били заплати други такива до окончателното падежиране
на всички останали вноски до 15.06.2016 г.
Предвид горното, ищецът
претендира дължимата главница, възнаградителна и
мораторна лихва върху всяка една падежирала вноска. По
същество ищецът моли за уважаване на предявените искове. Претендира и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез назначения му процесуален представител, депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск.
Счита исковите претенции за
недоказани по основание и размер. Оспорва получаването на сумата по кредита.
Навежда възражение, свързани с нищожност на част от клаузите на договора,
свързани със заплащането на такса в размер на 199.00 лева, която е била
удържана от отпуснатия кредит. Заявява, че ОУ на банката не са приложими към
договора, тъй като не са били подписани от ответника. Оспорва се размера на
шрифта при съставяне на писмения договор. Счита за неравноноправни
договорните клаузи, свързани с размера на възнаградителната
и мораторната лихва. Посочва се още, че договорът е
изцяло нищожен, поради което следвало да бъде върната чистата му стойност. При
условията на евентуалност се навеждат възражение за погасителна давност на
исковите претенции. Отново в условията на евентуалност се оспорва дължимостта
на наказателната лихва над максималния размер, предвиден в чл. 33, ал. 2 от ЗПК.
По същество ответникът моли за
отхвърляне на претенциите.
В открито съдебно заседание
ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа предявените искове. Моли
за уважаването им. Претендира разноски. Ответникът се представлява от назначения
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, който поддържа писмения
отговор и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото договор
за кредит експресо № 307304/07.06.2012 г., сключен
между страните и погасителен план към него, се установява валидно възникнало
между тях облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил
да предостави на ответника сумата от 6000.00 лева, която е следвало да бъде
върната на 60 равни месечни погасителни вноски – всяка от по 129.17 лева с
падеж 15-то число на съответния месец (чл. 3, чл. 17 от Договора-част I).
Договорът безспорно е
потребителски по своя характер и попада под предметния обхват на Закона за потребителския
кредит, като при проверка дали договорът противоречи на посочения нормативен
акт, следва да се прилага редакцията от 30.07.2010 г., обнародвана в ДВ, бр. 58
от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г., действаща към момента на
възникване на облигационната връзка.
Възражението на ответника, че при
съставяне на процесния договор за кредит, не е
спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК шрифтът, с който е написан
договора, да е с размер най-малко 12, не следва да се разглежда, тъй като чл.
10 от ЗПК, в редакцията му към момента на сключване на договора не е поставял
подобно изискване за действителност на договора.
При сключване на договора за
кредит са били начислени от ищеца такси по кредита в размер на 199.00 лева
(чл.14-част I и чл.
5-част II). Таксата е била удържана при усвояването на кредита и
по-конкретно първата счетоводна операция е по превеждане на сумата от 6000.00
лева по сметка на ответника, а втората – удържането на сумата от 199.00 лева.
Уговарянето на такси във връзка с усвояването на кредита не е било изрично
забранено от ЗПК към момента на сключването на договора, поради което включването
на такъв вид такси в договорите за кредит, е било позволено от закона. Договорът
в тази част не може да се приеме за нищожен.
От приетата по делото ССчЕ-приложение № 4 и 5 се установява, че ответникът е погасил
изцяло първите 29 анюитетни вноски съдържащи
главница, възнаградителна лихва и застрахователна
премия, както и частично 30-та вноска с падеж 15.12.2014 г., от която е
останала неплатена главница в размер на 57.65 лева. След това не са извършвани
плащания. Общият размер на платените суми е 3817.45 лева, от които 3540.06 лева
са били отнесени от кредитора към дължимите главници с падеж до 15.11.2014 г.; 1193.18
лева са отнесени за погасяване на възнаградителна
лихва, дължима за периода от 15.07.2012 г. до 15.01.2015 г.; 74.33 лева са били
отнесени за дължима застрахователна премия за периода от 15.07.2012 г. до
15.12.2014 г.
По отношение на уговорената възнаградителна лихва, видно от нейните параметри, посочени
в чл. 8-част 1 от Договора, същата е в процентен размер (9.95 %), който не противоречи
на ЗПК и на добрите нрави. Съдът възприема заключението в частта относно
размера на възнаградителната лихва, която определя същата
в размер на 454.36 лева (вж. приложение
№ 2 от ССчЕ) за процесния
период от 15.01.2015 г. до 15.06.2017 г – датата на падежа на последната
погасителна вноска, след която целият кредит е станал изискуем.
Размерът на уговорения процент на
лихвата за забава в чл. 9 от Договора – 15.95 % - противоречи на забраната,
предвидена в чл. 33, ал. 2 от ЗПК, която гласи, че когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва – тоест 10 %. В тази връзка съдът намира, че при
определяне на размера на дължимата лихва за забава, следва да се приложи
законово определения размер от 10.00 %, а не уговорения такъв. Съдът възприема
изцяло заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ
(вж. Приложение № 4), от което се установява, че за периода от 15.12.2014 г.
(датата на първата забава) до 15.06.2017 г. (датата на изискуемост на цялото
вземане по кредита), размерът на начисленото обезщетение за забава е в размер
на 411.56 лева, а за периода от 15.06.2017 г. до 09.01.2019 г. – датата на
подаване на заявлението в съда – 548.18 лева.
Съдът намира, че направеното от
ответника възражение за погасителна давност за част от периода на възнаградителнлата и наказателната лихва е основателно по
следните съображения:
Заявлението по чл. 417 от ГПК е
подадено в съда на 09.01.2019 г., поради което всички вземания за лихва (възнаградителна и наказателна) са погасени с падеж преди преди 09.01.2016 г., съобразно чл. 111, б. в от ЗЗД.
Видно от приложение № 2 от ССчЕ погасената възнаградителна
лихва с падежи от 15.12.2014 г. до 15.12.2015 г., е в размер на 281.58 лева.,
поради което в тази част искът следва да се отхвърли. Искът е основателен за възнаградителна лихва изискуеми за периода от 15.01.2016 г.
до 15.06.2017 г. в размер на 172.78
лева.
По отношение на претендираната наказателна лихва същата следва да се приеме
за погасена за периода от 15.12.2014 г. 15.12.2015 г., тоест в размер на 157.29
лева, съобразно размера на изчисленията, направени от банката, оформени в
табличен вид – л.37 от делото. За разликата над 157.29 лева до претендираната от ищеца лихва за забава в размер на 246.94
лева, тоест за сумата от 89.65 лева за периода от 15.01.2016 г. до 15.06.2017 претецнията за наказателна лихва е основателна.
Предвид горното съдът намира, че
ответникът остава задължен за следните неудовлетворени вземания на банката:
1.
главница в размер на 3450.06 лева за периода от 15.12.2014 г. до 15.06.2017
г. – вж. приложение № 5 към т. 6 от ССчЕ;
2.
възнаградителна лихва в размер на 172.78 лева за периода от 15.01.2016
г. до 15.06.2017 г., като за периода от 15.12.2014 г. до 15.12.2015 г. в размер
на 281.58 лева – искът следва да се отхвърли.
3.
наказателна лихва в размер на 89.65 лева за периода от 15.01.2016 г. до
09.01.2019, като искът следва да се отхвърли за периода от 15.12.2014 г.
15.12.2015 г., тоест в размер на 157.29 лева;
4.
наказателна лихва в размер на 548.18 лева за периода от 16.06.2017 г. до
09.01.2019 г., като за разликата до претендирания
размер от 749.57 лева исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски. В тази връзка е представен е списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който претендираните такива в
заповедното и настоящото производство са 1004.94 лева. Съдът определя и юрисконсулстко възнаграждение в размер 50.00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 874.75 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.Н. ***, ЕГН:********** дължи на „Е.“ АД,
ЕИК:********* с правоприемник „*** следните суми:
1. 3450.06 (три хиляди четиристотин и петдесет лева и шест стотинки) лева главница периода от 15.12.2014 г. до 15.06.2017 г по договор за
потребителски кредит Експресо № 307304/07.06.2020, сключен
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 09.01.2019 г.до окончателното й изплащане,
на основание чл. 422 от ГПК;
2. 172.78 (сто седемдесет и два лева и
седемдесет и осем лева) лева
възнаградителна лихва за периода от 15.01.2016 г. до
15.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
периода от 15.12.2014 г. до 15.12.2015 г. в размер на 281.58 лева;
3. 97.09 (деветдесет и седем лева и девет
стотинки) лева наказателна лихва за периода от 15.01.2016
г. до 09.01.2019, като ОТХВЪРЛЯ иска
за периода от 15.12.2014 г. 15.12.2015 г. в размер на 149.85 лева;
4. 548.18 (петстотин четиридесет и осем
лева и осемнадесет стотинки) лева наказателна
лихва за периода от 16.06.2017 г. до 09.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания
размер от 749.57 лева;
ОСЪЖДА Е.Н. ***, ЕГН:**********
ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ АД, ЕИК:*** с правоприемник „*** сумата в размер на 874.75 лева, представляваща разноски в заповедното
и исковото първоинстанционно производство, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: