№ 518
гр. П., 20.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500590 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 267 от ГПК , подготвително заседание.
Въззивната инстанция е сезирана с въззивна жалба,подадена от С. И. П., ЕГН **********, от гр.
П. , чрез пълномощника на страната .
С въззивната жалба се обжалва Решение № 260046/20.03.2023г. на районен съд П. ,постановено
по гр. д. № 6066/ 2020г. по описа на същия съд .
В закрито съдебно заседание въззивния съд извърши проверка на допустимостта и редовността на
въззивната жалба . При извършената проверка въззивната инстанция констатира следното :
1/Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК .
2/ Съдържанието на въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 т. 1,2,4 и 7 от ГПК и на
чл. 261 от ГПК .
3/Във въззивната жалба жалбоподателя прави искане за събиране на нови доказателства по
смисъла на чл. 260 т. 6 от ГПК.
4/В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез
пълномощника на страната. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба. Твърди се ,че
въззивната жалба е неоснователна. Искането е да се потвърди решението на районния съд ,като
правилно и законосъобразно. В писмения отговор въззиваемата страна не прави нови
доказателствени искания.
►Въззивната инстанция намира за неоснователно искането на въззивната страна за отправяне
на преюдициално запитване до СЕС по тълкуването и прилагането към настоящия правен спор
на нормата на чл. 169 от ДФЕС,както и нормата на чл. 9 параграф 3 от Директива
2009/125/ЕО на ЕП и на Съвета .
Основанието за преюдициално запитване е посочено в нормата на чл. 628 от ГПК ,а именно -
когато тълкуване на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на
повдигнатия правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуването на
1
конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна норма, за да се
установи въз основа на това тълкуване противоречие на националното право с норми на
европейското право. В процесния случай нито един от формулираните въпроси във въззивната
жалба не касае установяване на такова противоречие . Такова противоречие не е посочено и
обосновано . Повдигнатият правен спор ,на който съдът следва да даде отговор с решението си
е за заплащането на консумирана и незаплатена топлинна енергия .Няма място за подлагане на
тълкуване на норми от правото на ЕС, които да имат значение за правилното решаване на
настоящия спор. Нормите на чл. 169 от ДФЕС,както и нормата на чл. 9 параграф 3 от
Директива 2009/125/ЕО на ЕП и на Съвета,на които се иска тълкуване въвеждат основни
принципи за измерване на потребелението на природен газ,поради което искането за отправяне
на преюдициално запитване следва да се откаже на основание чл. 629 ал. 3 от ГПК. Решението
на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване с оглед на материалния интерес (
чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК ).Искането следва да бъде отклонено , тъй като значението и смисъла на
нормите от правото на ЕС ,за които се иска тълкуване са толкова ясни ,че не будят никакво
съмнение.
►Въззивната инстанция намира за неоснователно искането за приемането, като
доказателства по делото на препис от Протокол от съдебно заседание № 2623/ 15. 03. 2023г.
на районен съд П. по гр. д. № 11618/ 2021г. и препис на Определение № 2113/ 12. 07. 2019г. по гр.
д. № 4937/2018г. на Районен съд П. .
Приемането на Протокол от съдебно заседание № 2623/ 15. 03. 2023г. на районен съд П. по гр.
д. № 11618/ 2021г. се иска , тъй като в това съдебно заседание вещото лице Н.С. е направило
разяснения относно действалата методика към Наредбата за топлоснабдяване . Искането е
процесуално недопустимо , тъй като противоречи на нормата на чл. 200 от ГПК. Тази правна
норма предвижда изслушване на вещото лице в съдебно заседание. При изслушването на вещото
лице страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението .
Процесуално недопустимо е обясненията на вещо лице , които са дадени по друго гражданско дело
, макар и с идентичен предмет да бъдат приобщени ,като доказателство по настоящото дело .
Нарушава се принципа на изслушване на вещото лице по чл. 200 от ГПК и принципа на
личното възприятие на съда при изслушването на вещото лице .
►Въззивната инстанция намира за неоснователно искането за приемане, като доказателства
по делото на препис от Определение № 2113/ 12. 07. 2019г. по гр. д. № 4937/2018г. на Районен
съд П. .
Според текста на чл. 159 ал. 1 от ГПК съдът не допуска доказателства за факти и обстоятелства ,които нямат
значение за правилното решаване на делото . В представения препис от определение е допусната СТЕ и
са поставени задачи на СТЕ по друго гражданско дело. Този препис от определение на съда няма
значение за правилното решаване на настоящото дело и няма как документа да бъде приобщен
,като доказателство по настоящото дело,тъй като касае друг правен спор между други страни
. Определението на съда може да бъде ползвано единствено като съдебна практика по отношение
поставените задачи на експертизата,но не и като писмено доказателство, по смисъла на чл. 178 и
сл. от ГПК.
►Посочените по – горе документи не следва да се приемат и поради преклузията по чл. 266 ал. 1
от ГПК. Документите е следвало да се представят до приключване на устните състезания пред
първата инстанция.И двата документа носят дата преди постановяване на решението на
2
първоинстанционния съд. Не са налице изключенията по чл. 266 ал. 2 и ал. 3 от ГПК за приемане
на доказателствата .
При тези данни делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 267 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна за отправяне на преюдициално
запитване до СЕС по тълкуването и прилагането към настоящия правен спор на нормата на чл. 169
от ДФЕС,както и нормата на чл. 9 параграф 3 от Директива 2009/125/ЕО на ЕП и на Съвета .
НЕ ПРИЕМА като доказателства по делото препис от Протокол от съдебно заседание № 2623/
15. 03. 2023г. на районен съд П. по гр. д. № 11618/ 2021г. и препис на Определение № 2113/ 12.
07. 2019г. по гр. д. № 4937/2018г. на Районен съд П. .
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните на
02. 11. 2023г. – 10,45 ч. ,за която дата да се призоват страните.
Определението е окончателно .
Препис от определението да се връчи на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3