Решение по дело №858/2019 на Административен съд - Пазарджик

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

 

№                     841/28.11.2019г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

СЪДИЯ :   ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  №858 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 27, ал. 3, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

 

2. Образувано е по жалба на М.Р.Д.,***, против Акт за установяване на публично държавно вземане  № 13/06/3/0/01766/3/01/04/01 от 27.06.2019 г., издаден от Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ с който спрямо М.Р.Д. е отказано пълно изплащане на финансовата помощ в размер общо на 9779,00лв., представляваща, второ плащане по Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017г. и е определено, подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в размер на 19558,00лв.

 

3. Жалбоподателката твърди, че не е създала и не се е опитвала да създаде изкуствени условия за получаване на предимство, за получаване на помощта в противоречие с целите на Европейското и национално законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2014г. – 2020г. Счита, че е изпълнила всички условия и критерии за отпускане на помощта, като в тази насока се позовава на Констативен протокол изх. № 01-163-6500/331 от 14.03.2019г.

Счита се, че е налице техническа грешка в регистър „Правни основания за кампания 2018г.“ в Областна дирекция „Земеделие“ Пазарджик, като реално регистрираните площи са в размер на 15,5дка. Твърди се, че поради влошено здравословно състояние, жалбоподателката е намалила обработваемите площи през стопанските 2915г./2016г. и 2016г./2017г.

Иска се, оспорения административен акт да бъде отменен, като се присъдят сторените разноски за производството..

 

4. Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния представител юрк. Недялкова е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в оспореният акт.

Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

II. За допустимостта :

 

5. Жалбата с която е сезиран Съда е подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите :

 

6. М.Р.Д. е подала Заявление от 03.08.2016г. с УИН 13/06/3/0/01766 и УРН 595260 за подпомагане по Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“(л.352 и л. 463). Деклариран е минимален размер обработваема площ който трябва да се поддържа от 12,598дка.

От Отдел „ПСПМ“ на ОД Пазарджик на ДФ „Земеделие“ е била извършена справка в системата ИСАК, модул „Директни Плащания“ – кампания 2015г.(л.476 и сл.) и е установено, че Д. е заявила за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания общо 129,3дка. земеделски земи.

С Уведомително писмо изх. № 01-131-6500/2 от 03.01.2017г.(л.506) адресирано до бенефициента, са изискани обяснения относно причините за намаляване на размера на земята, заявена за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, спрямо тази заявена по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015г.

В отговор на уведомителното писмо, Д. е представила епикризи(л.510 и сл.) за претърпени заболявания.

7. Тези данни са приети от административния орган, като между Д. и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014г. – 2020г.

Одобрената помощ въз основа на представени от ползвателя Д. на етапа на кандидатстването по подмярка 6.3 заявление и документи, включително бизнес план е в размер на не повече от левовата равностойност на €15000,00 или 29337,00лв.

Уговорено е, че помощта се предоставя на два етапа, като първото плащане е в размер на €10000,00 или 19558,00,00лв. Второто плащане е в размер на €5000,00 или 9779,00лв., което се извършва в срок от три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички документи по Приложение № 1 към Наредба № 10 от 10.06.2016г. заявка да второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта, след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план.

Според чл. 3, ал. 3 от договора, заявката за второ плащане се подава в срок до 28.08.2018г.

Ангажиментите по договора, включват обработване на 12,598дка. земя през стопанската 2015/2016г. и 15,500дка. земя, през стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г.

 

8. С Решение № 13/06/3/0/01766/2/01/03/01 от 19.05.2017г. на Директора на ОД Пловдив на ДФ„Земеделие“  е одобрено изплащането на финансова помощ по въпросния договор в размер на 19558,00лв.

 

9. Със Заявление № 13/06/3/0/01766/3/01 от 17.08.2018г.(л.44), М.Д. е поискала да бъде извършено второ плащане по договора. Декларирани като обработваема земя са пет имота в с. Черногорово, обл. Пазарджик с обща площ от 15,498дка. Посочените основни култури са „домати полски“, „зеле“, „пипер полски“.

При извършена справка в Регистър „Правни основания“ за кампания 2018г. е констатирано, че Д. има правни основания за общо 46 имота с обща площ от 121,468дка. Съответно, до нея е било отправено Уведомително писмо за отстраняване на нередовности № 01-163-6500/945 от 03.12.2018г.(л.180 и сл.) в т. 1 от което са изброени 41 имота от № 81089.10.212 до 81089.38.90, всички в землището на с. Черногорово, обл. Пазарджик, като е посочено, че те не са заявени за плащане и е било указано да се представят писмени обяснения с информация за отглежданите култури върху имотите и причините, поради които тези имоти не са заявени при подаване на заявката за плащане, като се представят документи за правно основание на ползването им.

В отговор, с придружително писмо  от 21.12.2018г.(л.205 и сл.), Д. е представила договори и приемо – предавателни протоколи за имотите. Според приложеното обяснение(л.242), до 30.06.2017г., тя е регистрирала в Общинска служба „Земеделие“, Пазарджик заявление за ползване на същите имоти. Макар и да е имала подписани едногодишни договори, по-късно били сключени договори с други наематели за същите имоти. Д. е заявила, че не е обработвала и ползвала имотите с номерата описани в уведомителното писмо, защото други лица са получили правно основание за тях, регистрирали са ги и са ги обработвали реално. Поради тази причина, имотите не са били заявени в ИСАК.

Последвало е ново Писмо № 01-163-6500/155 от 28.01.2019г.(л.257), в което е посочено, че при направена справка в модул „Директни плащания 2017“ е установено, че  Д. е регистрирала имоти с правно основание в размер на 115,4дка. Съответно в „Директни плащания 2018г.“ са заявени 15,900дка. а в заявката за плащане са заявени 15,498дка. В тази насока са искани, обяснения от бенефициента.

В писмен отговор на писмото  от 11.02.2019г.(л.260), Д. е пояснила, че е обработвала големи площи земя, но след 2015г., по здравословни причини, се е наложило да намали физическите натоварвания и през 2016г. е обработвала само 12,598дка. За 2017г. се е опитала да увеличи обработваемата площ и е имала правни основания за това, но през м. февруари и м. март 2017г., здравословното й състояние отново се влошило. В тази насока, прилага Епикриза от 02.03.2017г.(л.261). Така за стопанската 2017г. – 2018г., решила да обработва малки площи, за да не рискува отново да се влоши здравословното й състояние. Пояснено е, че в заявката са описани обработвани 15,498дка. от общо 15,000дка., доколкото част от един от имотите е оставена за път и не се обработва.

Според въпросната Епикриза от 02.03.2017г., диагнозата е болести на жлъчния мехур, с придружаващо заболяване „камък в уретера“. Препоръките към пациента са, да избягва физически натоварвания.

 

10. Въз основа на тези данни, от страна на административния орган е прието, че за периода 2014/2015г. стопанството на М.Д. е 129,3дка. В годината на подаване на заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, стопанството е с площ от 12,598дка. След сключване на договор, през следващата стопанска година, стопанството отново нараства на 115,4дка. В годината на кандидатстване за второ плащане, следва повторно намаляване на стопанството до 15,500дка. Ангажиментите по договора с Фонда, съобразно одобрения бизнес план включват обработване на 12,598дка. за стопанската 2015/2016г. и 15,500дка.  за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. Констатирано е представянето на епикриза за здравословното състояние на бенефициента, но е прието, че тя не представя документи, сочещи наличие на трайна загуба на трудоспособност в резултат на злополука или заболяване.

Формиран е извода, че с оглед представените документи от Д. за наличието на правно основание за повече от 100,00дка. земя за периода от сключване на договора до подаване на заявката за второ плащане „…води до обосновано съмнение за създаването на изкуствени условия за получаване на предимство пред останалите кандидати по мярката, както и изкуствено намаляване на стопанството в годината на второто плащане…“.

Това е счетено, като основание за приложение на уговорката по чл. 9, ал. 1, т. 6 от Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017г., съобразно която, Фондът изисква от Ползвателя, връщане на полученото първо плащане и Ползвателя няма право да получи второто плащане, когато Ползвателя е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и целите на подмярка 6.3. Прието е също така, че в случая са налице предпоставките по чл. 37, ал.1, т. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г.).

 

11. От страна на административния орган е посочено, че бенефициента е получил приоритет по критерий – отглеждани култури от сектор „Плодове и зеленчуци“ и/или „Етеричномаслени култури“. В тази насока е прието, че „….. От направената справка за стопанската 2016/2017 г. е видно, че ползвателя отглежда култури ( мека пшеница, царевица), които не отговарят на критерия, въз основа на който е получен приоритет…).

Въпросната справка не е индивидуализирана по никакъв начин, но вероятно става реч за тази приложена като л. 308 по делото, която съставлява разпечатка на хартиен носител на данни в табличен вид, без да е ясно от къде са извлечени тези данни, кое лице и при какви условия е извършило „справката“, която не е удостоверена с подпис на съставителя.

В този контекст, трябва да се посочи, че по делото е представен Контролен лист за посещение на място от 03.08.2016г.(л.468 и сл.), в който по т. 3 – Културите които са включени в изчислението на първоначалния икономически размер се отглеждат или са отглеждани през текущата стопанска година е отбелязано „Да“.

Аналогична е констатацията, съдържаща се в Контролен лист за посещение на място от 11.09.2018г.(л.136 и сл.).

Независимо от това, е прието, че в случая не е спазен приоритета по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017г., във връзка с чл. 19, ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.

 

12. Като краен резултат, с оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане  № 13/06/3/0/01766/3/01/04/01 от 27.06.2019 г., издаден от Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ с който спрямо М.Р.Д. е отказано пълно изплащане на финансовата помощ в размер общо на 9779,00лв., представляваща, второ плащане по Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017г. и е определено, подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в размер на 19558,00лв.

 

IV. За правото :

 

13. Съобразно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

В чл. 27, ал. 4 от ЗПЗП(редакция ДВ, бр. 40 от 2014 г.) е предвидено, че алинея 3 не сe прилага по отношение на подлежащи на възстановяване суми по отделни схеми или мерки, изплатени от европейските фондове, които без лихвите не надвишават левовата равностойност на 100 евро. 

Според чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП(редакция ДВ, бр. 40 от 2014 г.), вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите.

 

14. Съобразно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК - публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

 

15. Разпоредбите на чл.27 от ЗПЗП в приложимата редакция, указват компетентния за установяването на тези публични задължения орган, но не и редът по който следва да стане това. В тази насока, приложима е нормата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, съобразно която, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

По силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, компетентният орган в тази насока е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд Земеделие. Казано с други думи, в случая,  органът е определен, т.е. изключено е приложението на правилото възведено в чл.166 ал.2, изр. второ от ДОПК, съобразно което, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

Изпълнителният директор на фонда, по силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП(редакция ДВ, бр. 18 от 2006 г.) е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и съответно организира и ръководи дейността й. Съобразно приложимия закон, Изпълнителният Директор на ДФ”Земеделие” е и компетентният орган да издава актове за установяване на публично държавно вземане, какъвто е оспорения.

 

16. Процесния АУПДВ обаче, е издаден от Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“. В тази насока, по делото е представена Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на държавен фонд „Земеделие“( обн., ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г.), е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, в съответствие с териториалната им компетенция определени правомощия, включително и да издават актове за установяване на публични държавни вземания по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК.

Както се посочи, правомощието на Изпълнителния директор да издава актове за установяване на публични държавни вземания в хипотези като разглежданата произтича пряко от закона - чл.27 ал.3 от ЗПЗП, при липса изрично овластяване на административния орган да делегира на други лица, тази си компетентност.

Логично при това положение се явява, последващото законодателно разрешение дадено в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП(редакция ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) според което, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Съответно в чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП(нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), вече изрично е предвидена възможността, изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Според § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон.

Това ще рече, че процесния АУПДВ е издаден от надлежно снабдения с правомощията за това административен орган.

 

17. С оглед проверката по отношение на спазване на административно производствените правила при издаване на оспорения акт е необходимо да се отбележи, до влизането в сила на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г.) в националното законодателство не съществува друг процесуален ред, за установяване на публични вземания от недължими плащания при подпомагане със средства от европейски фондове, поради което установяването на вземането по основание и по размер е извършвано от Държавен фонд „Земеделие“ –Разплащателна агенция, при издаването на самия АУПДВ.

С приемането на ЗУСЕСИФ обаче, са въведени специални правила както за извършване на плащанията, така и за финансовите корекции, в т. ч. и след извършено плащане (чл. 1, ал. 1, т. 4 и чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ). Според  § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

 

18. Според разпоредбата на чл. 9б (Нов – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ЗПЗП, за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, се провеждат посредством:

1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от този закон – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – за останалите мерки и подмерки.

Тоест, законодателя е направил ясно разграничение на мерките и подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда производствата по реда на ЗПЗП и тези, при които се прилагат общите правила на ЗУСЕСИФ.

 

19. Правилата установени в чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013,  не са относими към подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2014г. – 2020г.

Въпросните норми на регламента регулират : залесяване и създаване на гористи местности; създаване на агролесовъдни системи ; агроекология и климат ; биологично земеделие ; плащания по „Натура 2000" и Рамковата директива за водите ; плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения ; хуманно отношение към животните ; екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите

 

20. Според чл. 19 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, § 1, т. 1, б. „а“, iii от Развитие на стопанството и стопанската дейност, подпомагането по тази мярка обхваща помощ при стартиране за развитието на малки стопанства.

Явно, въпросната мярка не е сред посочените в чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП, текстове от Регламент (ЕС) № 1305/2013, поради което производствата по тази мярка, следва да се извършват от ДФ „Земеделие“, по реда и при условията на ЗУСЕСИФ, съобразно указаното в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП.

Впрочем, такава е и хипотезата, предвидена в чл. 75, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗУСЕСИФ, като едва след извършено окончателно плащане по проект, какъвто настоящия случай не е, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК /чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ/.

Доколкото процедурата по издаването на процесния АУПДВ е започнала след влизането в сила на чл. 9б от ЗПЗП, съдът намира, че е налице основанието по чл. 146, т. 3 от АПК, за отмяна на оспорения акт /в този смисъл Решение № 10754 от 04.09.2018 г. по адм. д. № 4120 от 2017 г. на ВАС на РБ/. След отмяната на акта, делото следва да се изпрати като преписка на ОД на ДФЗ Пловдив, за издаване на акт, съобразно изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ, по отношение установяване обстоятелствата за твърдяна нередност с оглед изпълнение на задълженията на бенефициента по Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014г. – 2020г.

 

V. За разноските :

 

21. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които съобразно представения в тази насока списък се констатираха в размер на 400,00лв.

Ето защо,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане  № 13/06/3/0/01766/3/01/04/01 от 27.06.2019 г., издаден от Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ с който спрямо М.Р.Д.,*** е отказано пълно изплащане на финансовата помощ в размер общо на 9779,00лв., представляваща, второ плащане по Договор № 13/06/3/0/01766 от 27.03.2017г. и е определено, подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в размер на 19558,00лв.

 

ИЗПРАЩА  преписката на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по Заявление за плащане № 13/06/3/0/01766/3/01 от 17.08.2018г., подадено от М.Р.Д. при спазване на указанията по прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, София да заплати на М.Р.Д.,***, сумата от 400,00(четиристотин лв.), представляваща извършени от последната разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

 

Административен съдия : /п/

 

РЕШЕНИЕ №4994/28.04.2020 ПО АД№1435/2020 Г. ПО ОПИСА НА ВАС

 

ОТМЕНЯ решение № 841/28.11.2019 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. № 858 по описа за 2019 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик.
Решението не може да се обжалва.