№ 151
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 7085/05.07.2022 г. от „Т.о.“ ЕООД с ЕИК – ...., със седалище и
адрес на управление: град С.З., бул. „Ц.С.В.“ № 158, ет. 7, ап. 41 с управител Д.Н.Д. с ЕГН –
**********, представлявано от адвокат И. Р. М., вписана в Адвокатска колегия – С.З.
против Решение № 166/25.05.2022 г. по в.гр.д. 20225500500256 по описа на 2022 г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено по жалбата на „Н.Т.“ ЕООД град С., ул.
„Т.“ № 39, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителя Н. А. М. разпределение, отразено в
протокол от 12.01.2022 г. , по изп.дело № 1666/2020 г. по описа на ЧСИ Г.И. и е върнато
делото на ЧСИ Г.И. за извършване на ново разпределение, съгласно изложените
съображения в обстоятелствената част на решението. Изложени са доводи за неправилност
на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че констатираното от СтЗОС
включване на сумата от 2109,60 лева – разноски в реда на специалните привилегии по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД не е било основание за отмяна на това разпределение, тъй като дали
сумите са внесени авансово или не, те се дължат от длъжника съгласно ЗЧСИ. Сумата била
незначителна с оглед интереса на кредиторите и не влияе съществено върху сумите за
получаване от привилегирования кредитор. От друга страна чл. 79, ал. 2 от ГПК допускал,
когато таксите по изпълнението са останали несъбрани от взискателя, те да бъдат събрани от
длъжника. От това можело да се направи извод, че същите намирали място в първи ред на
специалните привилегии по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
1
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 463 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – присъединен взискател; засяга неблагоприятно за него обжалваемо,
съгласно чл. 463, ал. 2 от ГПК решение на окръжния съд по разпределение, откъм
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Видно от материалите по делото, изп.дело № 1666/2020 по описа на ЧСИ Г.И. – С.З. с
рег. № ... при КЧСИ е образувано по молба от 28.05.2020 г. на „П.и.б.” АД, въз основа на
изпълнителен лист от 02.03.2020 г., издаден по гр. дело № 66415/2019 г. по описа на
Районен съд — С., съгласно който длъжниците „Г.О.Б.“ ЕООД, „Н.Т.“ ЕООД и Н. А. М. са
осъдени солидарно да заплатят на взискателя „П.” АД сумата от 100000 лева - главница,
631.30 лева - договорна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 30.07.2019 г., 13265.37 лева -
просрочена наказателна лихва за периода 27.06.2019 г. до 18.11.2019 г., и 2427.93 лева -
разноски. Извършени са изпълнителни действия – връчване на ПДИ, наложени запори върху
банкови сметки, запори върху движими вещи и МПС, запор върху вземания за труд на
физическото лице – длъжник. Извършени са публични продажби на движими вещи, на МПС
и на недвижим имот. На 12.01.2022 г. е изготвено обжалваното разпределение пред СтЗОС
по постъпили суми от наложен запор върху банкови сметки на длъжника „Н.Т.“ ЕООД,
извършена публична продажба на движими вещи, собственост на длъжника „Г.О.Б.“ ЕООД,
извършена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника „Н.Т.“ ЕООД и
извършена публична продан на МПС, собственост на длъжника „Н.Т.“ ЕООД. С
разпределението от 12.01.2022 г. по изп. д. № 1666/2020 г., ЧСИ е постановил сумата от 9500
лева, постъпила от наложен запор върху банковите сметки на длъжника „Н.Т.“ ЕООД, на
основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД да се разпредели както следва: за взискателя П. АД -
4380.14 лева внесени авансово и за ЧСИ 2109.60 лева разноски, представляващи неплатени
авансови такси по т. 3, т. 4, т. 5, т. 11, т. 12 т. 13 и т. 31 от ТТРЗЧСИ. На основание чл. 136,
ал. 1 т. 6 от ЗЗД по изп.д. 1666/2020 г.: за НАП - 2841.51 лева. Разпределена е и сума от
333721.30 лв., която следва да се внесе от купувача на публичната продан на движими вещи,
недвижим имот и МПС - присъединен взискател „М.К.“ ЕООД, който е необезпечен
(хирографарен) кредитор. Разпределението на тази сума е: по изп.д. № 1666/2020 г. - ДДС
върху движими вещи - 7058 лева; ДДС върху МПС - 2883.33 лева и ДДС върху недвижим
имот - 2653.24 лева. Сумата от 49706.67 лева останала след изплащане на ДДС върху
движими вещи и МПС на основание чл. 136, т. 3 от ЗЗД се разпределя на взискателя П. АД,
чието вземане е обезпечено с залог върху продадените движими вещи и МПС. Сумата от
271420.06 лева останала след заплащане ДДС върху продадения недвижим имот на
основание чл. 136, т. 3 от ЗЗД се разпределя на П. АД, чието вземане е обезпечено с първа
по ред договорна ипотека върху продадения имот - 262081.80 лева и за ЧСИ - 9338.26 лева
пропорционална такса по т. 26 от Тарифата.
Окръжният съд е обосновал своите изводи с оглед задължителната съдебна практика,
обективирана в ТР на ОСГТК на ВКС, че реда на специалната привилегия по чл. 136, ал. 1,
т. 1 от ЗЗД е приложим само за разноските на първоначалния взискател, които е направил
2
във връзка с реализирането на изпълнителния способ, от който се разпределят постъпилите
суми. Не се ползват с такава привилегия разноските, направени от присъединен взискател,
нито дължимите на ЧСИ такси, които не са авансово заплатени от първоначалния взискател
и се отнасят до реализирането на изпълнителния способ. Действително чл. 79, ал. 2 от ГПК
допуска в случаите, когато таксите по изпълнението все пак са останали невнесени от
взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. От това правило обаче не следва изводът, че
същите намират място в първия ред на специалните привилегии по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД,
защото тази специална привилегия принадлежи само на първоначалния взискател по
отношение на необходимите разноски по осъществяването на изпълнителния способ, чиито
постъпления се разпределят. Такова качество ЧСИ безспорно няма, поради което вземането
за тези разноски следва да се включи при разпределянето на сумите за хирографарните
кредитори.
Жалбата е основателна.
Редът за удовлетворяване на разноските по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са специална
привилегия за тях по подготовката и осъществяването на изпълнението върху определена
вещ или парично вземане. Първоначален взискател в случая е П. АД. В конкретния случай
са направени разноски в размер на 4380.14 лева, платени от взискателя, които са свързани с
подготовката на изпълнението и осъществяване му. Всички разноски, направени реално във
връзка с приложените изпълнителни способи, от които се ползват и останалите взискатели,
се явяват привилегировани по смисъла на чл. 136 от ЗЗД. В разпределението се включват
тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния
взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК.
Настоящият състав в съответствие с трайната апелативна съдебна практика, счита, че
разноските за действия по изпълнението във връзка реализираните изпълнителни способи,
които не са платени авансово, но действително са извършени в полза на конкретното
изпълнение, следва да се отнасят към разноските на взискателя, ползващи се по чл. 136, ал.
1, т. 1 ЗЗД с предпочтително удовлетворяване – Р-9/17.06.2021 г. по в.гр.д. 280/21 г.; Р-
16/31.01.2022 г. по в.гр.д. 35/2022 г. и др. на Апелативен съд – Пловдив. Независимо, че
разноските за част от изпълнителните действия в рамките на същия изпълнителен способ не
са внесени авансово е безспорно, че те са извършени и документално са удостоверени към
момента на изготвяне на разпределението, поради това няма основание за тях да се отрече
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Нормата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД определя ред на
привилегиите, когато се извършва разпределение (при липса на достатъчно средства за
удовлетворяване на всички кредитори и вземания). Привилегията създава право определени
вземания да бъдат погасени преди други. Следователно съдържанието на всяка разпоредба,
която регламентира привилегия, следва да се тълкува изключително буквално. В чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД е записано: вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение без да е уточнено кой е титуляр на вземането. При това положение, настоящата
3
инстанция приема, че привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД засяга касае преките
извършени разноски по обезпечаването и дължащите се реално извършени разноски по
принудителното изпълнение, без оглед на това дали са авансово платени или не.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на жалбата на длъжниците против
разпределението от 22.07.2015 г., която като такава следва да се остави без уважение след
отмяна на обжалваното решение на окръжния съд, с което разпределението е отменено.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 166/25.05.2022 г. по в.гр.д. 20225500500256 по описа на 2022 г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено по жалбата на „Н.Т.“ ЕООД -
град С., ул. „Т.“ № 39, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителя Н. А. М. разпределение,
отразено в протокол от 12.01.2022 г. , по изп.дело № 1666/2020 г. по описа на ЧСИ Г.И. и е
върнато делото на ЧСИ Г.И. за извършване на ново разпределение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 3518/17.01.2022 г. на „Н.Т.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: град С., ул. „Т.“ № 39, ет. 6, ап. 18, с управител Н. А. М.
против изготвеното на 12.01.2022 г. разпределение на постъпили суми по изп.дело №
20207560401666 по описа на ЧСИ Г.И. с район на действие Окръжен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4