Р Е Ш Е Н И Е
№ 976/ 12.12.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Невена В. при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1036 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от В.В.Ц. ***, против Решение №246/19.07.2019г.,
постановено по АНД №633/2019г. по описа на Районен съд - Хасково.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Неправилно съдът кредитирал, че не били
нарушени процесуалните правила за съставяне на АУАН. Мотивите на
първоинстанционния съд не кореспондирали с установените факти по делото. На
следващо място, съдът абдикирал от правилното, кредитирал несъответствието
между АУАН и обжалваното НП. Правната квалификация на деянието не била
извършена правилно и с това било нарушено правото на защита. Навеждат се и
доводи за изтекла погасителна давност. Моли се за отмяна на обжалваното решение
и на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното Решение № 246 от 19.07.2019г., постановено по АНД №633/2019г. на Районен съд-Хасково, е потвърдено Наказателно постановление № 16-1253-001347 от 20.10.2016г. на Началник сектор “ПП“ Хасково при ОДМВР-Хасково, с което, за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание същата норма, на В.В.Ц. е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 400.00 лева.
За да постанови своя акт, съдът е
приел, че не са налице нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна на сакционния акт на
процесуално основание. Същевременно съдът е приел, че от материална страна
санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в АУАН и НП нарушение,
а наложената санкция е правилно определена в предвидения в закона размер.
Касационната инстанция намира, че при правилно и пълно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни изводи относно компетентността на издателя на оспорения пред него санкционен акт.
Административно-наказателната отговорност на В.В.Ц. е ангажирана за извършено от същата на 25.09.2016г. в гр.Хасково нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (Обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл.647, ал.2 от този нормативен акт, наказателните постановления за нарушения по чл.638, ал.1-3 от с. к., следва да се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице.
В конкретния случай обжалваното пред въззивния съд наказателно постановление е издадено не от Директора на ОДМВР-Хасково, а от Началника на сектор “Пътна полиция“ при същата областна дирекция.
По делото, като единствено доказателство от страна на АНО за установяване компетентността на издателя на санкционния акт, е представена като част от административно-наказателната преписка и приета Заповед №272з-244/28.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково. Със същата обаче, визираните в нея длъжностни лица не се оправомощават да издават наказателни постановления във връзка с констатирани нарушения по чл.638, ал.1-3 от КЗ, действащ към момента на издаване на наказателното постановление. Видно от разпоредителната част на този делегиращ права акт, административният орган е оправомощил съответни лица от състава на ОДМВР-Хасково (сред които и Началника на сектор “ПП“) да определят размера на санкцията и да издават наказателни постановления, но за констатирани нарушения по чл.315, ал.1 и 2 от Кодекса за застраховането. Както вече бе посочено, отговорността на В.В.Ц. не е ангажирана за нарушение по чл.315, ал.2 от КЗ, а за нарушение по чл.638, ал.3 от с.н.а.
Следователно, доколкото не са ангажирани други доказателства в тази насока, то следва да се счете, че по делото не са приобщени надлежни доказателства, от които да се установява, че към момента на издаване на процесното наказателно постановление на конкретния административно-наказващ орган е било възложено с нарочен акт, да издава санкционни актове за нарушения по чл.638, ал.3 от действащия към този момент КЗ.
Дори да се приеме, че при издаването на цитираната заповед №272з-244/28.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково е била допусната техническа грешка, предвид обстоятелството, че в чл.315, ал.2 от действащия до 01.01.2016г. КЗ (отм.) е съществувало почти идентично нарушение, то доколкото сам издателят на акта не го е поправил по надлежния ред, отстраняването ѝ от съда е невъзможно, вкл. по тълкувателен път.
Констатираното нарушение, свързано с недоказаност компетентността на административно-наказващия орган, представлява съществено такова и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление само на процесуално основание. Като не е съобразил това, районният съд е приложил неправилно закона.
За пълнота на изложението, макар и непроменящо крайният изход на спора, касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че не споделя останалите възражения, изложени в касационната жалба. Правилно въззивният съд е приел, че от обективна и субективна страна В.В.Ц. е осъществила състава на вмененото ѝ нарушение, тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 25.09.2016г. в 14:20 часа в гр.Хасково е управлявала посочения в АУАН и НП лек автомобил, собственост на друго лице, по отношение на който не е имало сключена и действаща застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Обосновани и изцяло се възприемат от настоящата касационна инстанция и доводите на районния съд, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Неоснователни са и възраженията за изтекла погасителна давност. Същата е била прекъсната с извършване на действията обективирани в докладна записка рег. № 1970р-31775/17.10.2017г. на РУ-Хасково, по връчване на НП на касатора и от този момент е започнала да тече нова давност. Безспорно от прекъсване на давността и до настоящия момент относителната давност не е изтекла, както и не е изтекла абсолютната такава в размер на 4г. и 6м. от извършване на нарушението.
Независимо от
това, предвид изложеното, проверяваното решение, макар и
валидно и допустимо, но като постановено в
нарушение на закона, следва да
бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което се отмени изцяло наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 246 от 19.07.2019г. постановено по АНД № 633/2019г. на Районен съд-Хасково, като вместо това
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1253-001347 от 20.10.2016г. на Началник сектор “ПП“ при ОДМВР-Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.