Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 19.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5035
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Б.Р.М. твърди, че с ответника
били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №
46/06.11.2017г., съгласно който заемал длъжността „Експерт логистика” в
ответното търговско дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 580.00 лева и допълнителни такива от 100.00 лева. Трудовият договор
бил прекратен по инициатива на ищеца, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ –
поради забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение от страна на
работодателя, със Заповед № 12/22.07.2019г., считано от 23.07.2019г. След
прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът не му е заплатил дължимото
му се трудово възнаграждение за м.юни 2019г. в нетен размер от 643.77 лева;
дължимото му се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 10 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2018г. и за 14 дни неизползван платен годишен отпуск за
2019г. в общ брутен размер 947.52 лева, както и дължимото му се обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ в брутен размер от 789.62 лева. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответното търговско дружество да му заплати
сумите от: 643.77 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2019г.
в нетен размер; 947.52 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и за 14 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2019г. в общ брутен размер и 789.62 лева,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в брутен размер, ведно със законната лихва върху
главниците считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от
ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.242,
чл.224, ал.1 и чл.221, ал.1 от КТ.
Ответникът „Винпром – Русе” АД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.”Трети март” № 44, представлявано от изпълнителния
директор Наталия Маринова Къснеделчева,
оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че е заплатил на ищеца
дължимите парични суми за дължимо трудово
възнаграждение за м.юни 2019г.; за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 10 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и за 14 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2019г. и обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните били в трудово правоотношение
по силата на сключен трудов договор № 46/06.11.2017г., съгласно който ищецът
заемал длъжността „Експерт логистика” в ответното търговско дружество, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 580.00 лева и допълнителни
такива от 100.00 лева. Трудовият договор бил прекратен по инициатива на ищеца,
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради забавяне изплащането на трудовото
му възнаграждение от страна на работодателя, със Заповед № 12/22.07.2019г.,
считано от 23.07.2019г. В последната заповед изрично е било посочено, че на
ищеца се дължи сумата от 947.52 лева, представляваща обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и за 14 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. и сумата от 789.62 лева,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника.
Представени са от ответника 3 броя преводни нареждания от
09.09.2019г., 18.10.2019г. и 21.10.2019г., съгласно които, след предявяването
на настоящите искове и образуване на делото, което е станало на 19.08.2019г.,
на ищеца са били изплатени в пълен размер трудово възнаграждение за м.юни
2019г.; обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 10 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2018г. и за 14 дни неизползван платен годишен отпуск за
2019г. и обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, включително и разноските
направени от Б.М. за заплатено възнаграждение на редовно упълномощения от него
адвокат в размер на 550.00 лева. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца
признава заплащането на горецитираните парични суми след предявяването на
исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Страните били в трудово правоотношение
по силата на сключен трудов договор № 46/06.11.2017г., съгласно който ищецът
заемал длъжността „Експерт логистика” в ответното търговско дружество, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 580.00 лева и допълнителни
такива от 100.00 лева. Трудовият договор бил прекратен по инициатива на ищеца,
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради забавяне изплащането на трудовото
му възнаграждение от страна на работодателя, със Заповед № 12/22.07.2019г.,
считано от 23.07.2019г. В последната заповед изрично е било посочено, че на
ищеца се дължи сумата от 947.52 лева, представляваща обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и за 14 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. и сумата от 789.62 лева,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника.
Представени са от ответника 3 броя
преводни нареждания от 09.09.2019г., 18.10.2019г. и 21.10.2019г., съгласно
които, след предявяването на настоящите искове и образуване на делото, което е
станало на 19.08.2019г., на ищеца са били изплатени в пълен размер трудово
възнаграждение за м.юни 2019г.; обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 10 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и за 14 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2019г. и обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, включително и
разноските направени от Б.М. за заплатено възнаграждение на редовно
упълномощения от него адвокат в размер на 550.00 лева.
Като съобрази извършеното плащане
от страна на ответника, с което той изцяло е погасил задълженията си към ищеца,
съдът намира, че предявените обективно съединени искове следва да бъдат
отхвърлени, като погасени след завеждане на делото.
Не следва да се присъждат разноски на
ищеца. Действително плащането на паричните суми е станало след предявяването на
исковете и разноски се дължат на ищеца, тъй като ответникът е дал повод за
предявяване на претенциите, но от представените платежни нареждания е видно, че
разноските направени от Б.М. за заплатено възнаграждение на редовно
упълномощения от него адвокат в размер на 550.00 лева са му били заплатени, в
който смисъл е и признанието на неговия пълномощник в съдебното заседание.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
- гр.Русе, държавна такса върху размера на предявените искове от 88.29 лева.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Р.М. ***, с ЕГН: **********,*** АД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.”Трети март” № 44, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Наталия Маринова Къснеделчева, обективно съединени искове за
заплащане на сумите от 643.77 лева /шестстотин четиридесет и три лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.юни
2019г.; 947.52 лева /деветстотин четиридесет и седем лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 10 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и за 14 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2019г. и 789.62 лева /седемстотин осемдесет и девет лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, като ПОГАСЕНИ СЛЕД ЗАВЕЖДАНЕ НА
ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА „Винпром – Русе” АД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, бул.”Трети март” № 44, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Наталия Маринова Къснеделчева, за заплати по бюджетната сметка
на Районен съд – гр.Русе, сумата от 88.29
лева /осемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ – държавна такса върху
размера на предявените искове.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: