Мотиви към присъда по НОХД № 2699/2016г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г.Д.Г. и същият е предаден
на съд за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК за това,
че на *** година в гр. П., на кръстовището между бул. „***“ и ул. „***“ при
управление на моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „***”,
модел „***”, с регистрационен номер ***, е нарушил правилата за движение, както
следва:
- чл. 5, ал.2,
т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите ан двуколесни пътни превозни средства“-не е бил внимателен и предпазлив към уязвимия участник в
движението – велосипедиста Т.Т.Т.;
- чл.20, ал.2
от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват ... с характера и интензивността на движението
..., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“ - като водач на лекия автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег.№ *** при избиране на
скоростта на движението – 99 км.ч. не се е съобразил с характера и
интензивността на движението – с движещите се и спрели моторни превозни
средства в съседните пътни ленти, за да бъде в състояние да спре пред предвидимото препятствие –
велосипедиста Т.Т.Т.. Като водач на лекия автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег.№ *** не е намалил и в случай на необходимост не е спрял, когато е
възникнала опасност за движението –преминаващия платното за движение посока от
ляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил велсипедист Т.Т.Т.;
- чл.21, ал.1
от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час: за
пътно превозно средство от категория „В“ – в населено място – 50 км./час“ - като
водач на лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ *** /пътно превозно средство кат.В/ при
избиране скоростта на движение в населено мястое превишил скоростта от 50 км.ч.
с 49 км.ч., като се е движил със скорост от 99 км.ч. и по непредпазливост е
причинил смъртта на Т.Т.Т., ЕГН **********.
В съдебно
заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе направено искане за предварително
изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият направи признание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи
да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните от досъдебното
производство доказателства да бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с разпоредбите на чл.
372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече именно по реда, указан в
глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието, като пледира към съда за налагане на
наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, което наказание да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК, а
неговото изпълнение – отложено по реда на чл. 66 от НК за срок по преценка на
съдебния състав. Също така моли съда да наложи на подсъдимия и кумулативното
наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, без да посочва конкретен срок. По
отношение на веществените доказателства се предлага лекия автомобил да се върне
на подсъдимия, а велосипедът – на наследниците на пострадалия, както и в тежест
на подсъдимия да бъдат възложени разноските по делото.
Защитникът на подс. Г.Г. – адв. В.М., с оглед
процесуалното поведение на подзащитния си и реда, по който протече
производството, моли съда да приеме, че същият е извършил вмененото му
престъпление, но не е нарушил нормите конкретно на чл. 5 и на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, поради което моли в тази част подзащитният му да бъде оправдан. Цитира в
подкрепа на становището и съдебна практика. По отношение размера на
наказанието, моли същото да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, но в
минималния размер от две години, като изтъква наличието само на едно отегчаващо
за отговорността на дееца обстоятелство и приоритет на смекчаващите такива.
Пледира към съда след редуциране на наказанието по реда на чл. 58а от НК, да
бъде постановено отлагане изпълнението на същото на основание чл. 66 от НК за
минималния срок. Касателно срокът на наказанието лишаване от права, моли същото
да е в минималния възможен размер от две години.
Подсъдимият Г. поддържа становището на защитника си и
моли съда за справедлива присъда. Признава се за виновен по повдигнатото му
обвинение и дава кратки обяснения.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г.Д.Г. е роден на *** г. в гр. А., живее в с.
Б., община С., той е българин, български гражданин, със средно образование,
работещ, женен е, не е осъждан, с ЕГН **********. Същият е правоспособен водач
на моторни превозни средства кат. В, М и АМ.
На 12.06.2015г. подс. Г. бил закупил лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег.№ ***, за което сключил нотариално заверен договор. На
***г. същият решил да пътува от с. С. до гр. П. с личния си автомобил, описан
по-горе. Придружавал го свид. Й. А., който се возел на предна дясна седалка.
Малко преди 14,00 часа подсъдимият навлязъл в гр. П. през
ул. „****“, като продължил движението на управлявания от него автомобил по бул.
„***“ посока запад. В тази част бул. „***“ се състоял от две пътни платна,
всяко от по три ленти за движение във всяка посока. Пътните платна били
разделени със затревена ивица и ажурна ограда. Около 14,00 часа подс. Г. управал
автомобила си по дясната лента на северното платно на булеварда, което се
явявало дясна лента по посока на движението му. Движел се в посока от изток на запад с включени светлини на
автомобила. Времето било слънчево и ясно, а пътната настилка била суха, без
неравности, асфалтова. В този участък на булеварда /от моста над остров „****“
до кръстовището на булеварда с ул. „***“/ подс. Г. се движел със скорост от 99
км.ч., с която приближил кръстовището на булеварда с ул. „***“. Движението в
този пътен участък било регулирано със светофарна уредба, както и пътни знаци и
маркировка, като бул. „***“ бил обозначен като главен път.
В момента, в който подсъдимият наближил светофара на
кръстовището на булеварда с ул. „***“, светофарната уредба светела с червен забранителен сигнал за автомобилите,
движещи се в същата посокка, в която се движел и подсъдимият. На кръстовището
били очертани две пешеходни пътеки, от които едната в източния край на
кръстовището, а другата – в западната му част.
На кръстовището първи в средна пътна лента бил спрян неустановен в хода
на разследването автомобил, а зад него бил спрян управлявания от свид. К. л.а.
„***“ с рег.№ ***. В съседната на него
лява лента на северното платно също имало спрян неустановен автомобил. По това
време дясната лента по посока движението на автомобила на подсъдимия била свободна,
т.е. нямало автомобили. Приближавайки към кръстовището, светофарната уредба
подала разрешителен зелен сигнал за пътните превозни средства, движещи се по
бул. „***“ в посока изток-запад. Управляваният от свид. К. автомобил, както и
другите два неустановени автомобила, които изчаквали на кръстовището
светофарната уредба, също потеглили, като навлезли в кръстовището. От своя
страна автомобилите, движещи се по ул. „***“ спрели, тъй като за тях светел
забранителен червен цвят на светофара. Именно по ул. „***“ в този момент към
кръстовището наближавала и свид. О., която управлявала л.а. „***“ с рег.№ ***.
Малко преди да се смени цветът на светофара към
разрешаващ, за движещите се по бул. „***“ в посока изток-запад автомобили, пострадалият
Т.Т.Т. навлязъл с велосипеда си по западната пешеходна пътека, като предприел
пресичане на булеварда в посока от юг на север. Въпреки навлизането и на трите
автомобила в кръстовището, след като светофарната уредба светнала със зелен
сигнал за движещите се по бул. „***“ в посока от изток на запад, пострадалият Т.
продължил движението си за пресичане на
булеварда вече извън пешеходнатта пътека, източно от маркировката й. Достигнал
разделителната ивица и вместо да спре, продължил пресичането на северната част
на булаварда. Навлизането на велосипедиста в северното платно било видяно от
водачите на трите автомобила, които намалили скоростта и спрели с цел да дадат
възможност на същия да премине през кръстовището. Пострадалият велосипедист
обаче не бил забелязан от подс. Г., който бил видял, че за него свети
разрешитилен зелен сигнал на светофара. Със скорост от 99 км.ч. същият
приближил до кръстовището, но въпреки спирането на трите автомобила в съседните
две пътни ленти, леви за него, той не намалил скоростта. Приближавайки
западната пешеходна пътека на около 62 метра преди последвалия удар, вече видял
движещия се покрай нея и пресичащ пътното платно пострадал велосипедист Т.. Веднага
задействал спирачната система на управлявания от него автомобил, който започнал
да намаля скоростта. Въпреки това автомобилът достигнал на около метър преди
пешеходната пътека, където в този момент се намирал Т.. Настъпил удар, като
скоростта на автомобила в този момент била около 66 км.ч. Ударът настъпил в
предната част на л.а. „***“ и в дясната част на пострадалия Т., източно от
маркировката на пешеходната пътека на бул. „***“.
В резултат на удара пострадалият Т. бил отхвърлен на
запад, където паднал на платното за движение, на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед. Велосипедът му отскочил пред автомобила и
продължил да се влачи по пътното платно, като се установил на мястото, отразено
в протокола за оглед. След пътното произшествие и лекият автомобил се установил
на мястото, обозначено в протокола за оглед. След удара подс. Г. и свид. А. слезли от автомобила, като на
мястото на произшествието спрели и свидетелите О. и К.. Те позвънили на тел.
112, за да съобщи за настъпилото ПТП. Пристигналият екип на ЦСМП само
констатирал смъртта на пострадалия. Водачът Г. бил тестван с техническо
средство „Дрегер Алкотест“ 7510+ за наличието на алкохол в издишания въздух от
свид. Т.Б. – служител на сектор „ПП“, който пристигнал по сигнала заедно с
колегата си И. Г.. Пробата отчела отрицателен резултат. Местопроизшествието
било запазено до пристигане на разследващ полицай за извършване на оглед.
В хода на разследването била назначена СМЕ, според чието
заключение при огледа и аутопсията на Т. Т. било установено многофрагментарно
счупване на черепния покрив и основа, обширен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, контузия и оток на мозъка, оток на белия дроб, двустранно счупване на
ребрата, счупване на гръдната кост, пълно прекъсване на гръбначния стълб в
шийния му отдел, счупване на тялото на лявата раменна кост, счупване на двете
кости на дясната подбедрица, разкъсно-контузни рани в окосмената част на
главата и разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица,
кръвонасядения и охлузвания в областта на лицето, гръдния кош, поясната област,
горните и долни крайници. Причината за смъртта на Т. според експерта е
политравма, довела до възникване на остра дихателна недостатъчност и
сърдечно-съдова слабост. Тя е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. Според експерта д-р Д. описаните травматични увреждания са били причинени
по механизма на удар или притискане с
или върху твърд, тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са
възникнали към момента на станалото ПТП – при блъскане от лекия автомобил с
последващо падане и удар върху пътното платно.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
съдебно-химическа експертиза, според чието заключение в кръвта на пострадалия Т.
не се е доказало наличие на етилов алкохол.
Назначената автотехническа експертиза дава становище, че ударът
между лекия автомобил „***“ и пострадалият Т. Т. е настъпил върху платното за
движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира по дължина на около 7-8 метра източно от ориентира, приет в протокола за
оглед и по широчина – на около 1-2 метра южно от северния край на платното за
движение. Според експерта скоростта на движение на лекия автомобил
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 99 км.ч.,
а в момента на удара – около 66 км.ч. Скоростта на велосипедиста Т., приета
таблично като минимална, предвид възрастта му, е била около 10 км.ч. В заключението
си вещото лице М. приема, че в анализираната пътна ситуация от момента, в който
е реагирал, водачът на л.а. "***" е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстренно спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било вътре в
опасната зона на автомобила. Технически е било възможно водачът на л.а. „***“ да е забелязал велосипедиста
въпреки наличието на други три автомобила в кръстовището, които са спрели да
пропуснат велосипедиста. Велосипедистът Т. също е имал техническа възможност да
избегне произшествието, ако преди да премине през кръстовището бе пропуснал
движещите се по бул. „***“ моторни превозни средства. Водачът на л.а. „***“ би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстренно спиране,
ако в момент, в който е реагирал при забелязване на велосипедиста Т., се е
движил със скорост по-малка от 79 км.ч.
Най-вероятен от техническа гледна точка според експерта е
следният механизъм на анализираното пътно-транспортно произшествие: водачът Г.
е управлявал лекия автомобил по дясната лента на северното платно за движение на
бул. „***“ в посока от изток на запад. През това време велосипедистът Т. е бил
в югозападния край на кръстовището, откъдето е предприел пресичане на платното
за движение в посока от юг на север, от ляво надясно пред л.а. „***“. В този момент по средната и лявата лента са
се движили други три автомобила, които са спрели, за да пропуснат велосипедиста
Т.. Когато лекия автомобил бил на около 62 метра, водачът е реагирал, като
екстренно е задействал спирачната система, но съпреки това след около 2,5 сек.
е настъпил удар, който е бил неизбежен.
Ударът е настъпил в предната част на лекия автомобил и в дясната на
велосипедиста. След удара велосипедистът Т. бил отхвърлен на запад, където
паднал на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед, а лекият
автомобил се установил на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед. С поред експертизата основните
причини за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са две – че
велосипедистът е навлязъл в кръстовището и е предприел пресичане на пътното
платно без да пропусне движещите се по него моторни превозни средства и това,
че водачът на л.а. „***“ – подс. Г. се е движил със скорост от 99 км.ч., поради
което е нямал техническа възможност да избегне удара, а при движениие със
скорост от 79 км.ч. или по-малка той би имал тази възможност.
Съдът кредитира
посочените експертни заключения като изготвени обективно с необходимите
професионални познания в съответната област, неоспорени от страните.
За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено
установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Самопризнанието на
посъдимия по фактите, изложени в обвинителния акт, идентични с възприетата от
съда фактология, напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, за които подсъдимият изрази
съгласие да не се събират доказателства – това са показанията на свидетелите А.,
К. и О. – очевидци на случилото се, а така също и от показанията на свидетелите
П., Б., Б., М. и Й., от справката от НС 112 - РЦ 112 К., от протокола за оглед
на местопроизшествието, справка КАТ за нарушители в региона, от Дирекция МОС
при МВР, от копието на препис-извлечение от акт за смърт и от удостоверението
за наследници, копие от документи, удостоверяващи правоспособност на водача,
справка от ТД НАП, характеристична справка и справка съдимост на подсъдимия, както
и от протоколите на назначените на досъдебното производство три експертизи.
Признанието на
подсъдимия по отношение на датата и мястото на пътно-транспортното произшествие
се установява непротиворечиво от съставените във връзка с посетеното
местопроизшествие документи – протокол за ПТП, както и от протокола за оглед на
местопроизшествието. Не е спорно и че именно подсъдимият е управлявал
участвалия в пътно-транспортното произшествие лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № ***, който видно и от представения от свидетеля Б. в копие
договор за покупко-продажба на МПС е бил закупен от подсъдимия няколко месеца
по-рано. Показанията на свидетелите - очевидци К., А. и О. също непротиворечиво
подкрепят признанието на подсъдимия относно авторството на деянието.
Посоката на движение
на велосипедиста Т., неговото пресичане с велосипеда на пътното платно отляво
надясно посока на движение на подсъдимия и то в момент, когато за движещите се
автомобили по северното платно на бул. *** в посока изток-запад е светел
разрешителен зелен сигнал на светофара, се установява непротиворичво както от
показанията на свид. А. и К., така и от тези на свид. О., която твърди, че
доближавайки до кръстовището в бул. „***“, за нея вече е светел забранителната
червена светлина на светофара. Особено ценни са показанията на свид. К. досежно
това, че велосипедистът действително е предприел пресичане на северното пътно
палтно, по което се е движил както самият той, така и подсъдимият, в момент,
когато за Т. това е било забранено. Въпреки това свидетелят признава, че и
неговият автомобил, както и двата неустановени в хода на разследването, които
са се намирали в крайна лява и средна лента за движение по пътното платно, са спрели
малко след потеглянето им на светофара в самото кръстовище, за да изчакат
преминаването на велосипедиста. Същият свидетел категорично сочи и движение с
висока скорост на автомобила на подсъдимия в крайна дясна лента, като
свидетелят описва, че автомобилът е карал „доста бързо“ в същата насока са и
показанията на свид. О., според която „синята кола… с много висока скорост
премина през кръстовището“. Показанията на посочените двама свидетели са
непротиворечиви, същите са незаинтересовани, като пресъздават лични възприятия,
поради което и съдът ги кредитира изцяло. Същите в пълна степен подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание и касателно скоростта, с която същият
се е движил, прилижавайки кръстовището до момента, в който е активирал
спирачната система. В тази част самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и от
изготвената на дознанието автооценъчна експетиза, според която водачът на лекия
автомобил се е движил с около 99 км.ч. Същата е определена на база обективните
находки по делото, обективирани в огледния протокол /установените спирачни
следи/.
Съдът кредитира автооценъчната
експертиза и по отношение мястото на удара по пътното платно, тъй като са в
унисон с показанията на свид. А. и К.. Напълно обосновано е заклъчението и в
частта, в която е прието, че в момента, когато е реагирал, т.е. е активирал
спирачната система, подсъдимият със скоростта, с която се е движил до този
момент, не е имал техническата възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстренно спиране, тъй като
реално в този момент мястото на удара е било в опасната зона на автомобила.
Според изчисленията на експерта, било е възможно той да избегне удара чрез
безопрасно екстренно спиране само ако се е движил със скорост по-ниска от 79
км.ч. Кореспондиращи си с незаинтересованите показания на свид. К. е и
становището на автоексперта, че за водача на л.а. „***“ е и било технически
възможно да забележи велосипедиста въпреки наличието на други три автомобила в
кръстовището, които са били спрели, за да пропуснат движещия се
велосипедист. Свид. К. също описва, че
едва след като е спрял в района на кръстовището, заедно с останалите
автомобили, за да изчака преминаването на велосипедиста, е видял в огледалото
за обратно виждане движението на синия бързодвижещ се автомобил, т.е. към този
момент същият не е бил достигнал все още кръстовището. В същата насока са и
изчисленията на автоексперта, според когото Г. е задействал спирачната система
на около 62 м. преди мястото на удара, отразено нагледно и в изготвената скица
към заключението. Свид. А. сочи в показанията си, че видели велосипедиста в
последния момент, когато и подсъдимият активирал спирачната система на
автомобила. Според назначената автотехническа експертиза обаче няма техническа
пречка въпреки спрелите в двете съседни – леви за водача Г. ленти за движение
автомобили, същият да е могъл да възприеме движението на велосипедиста по пътното
платно в областта на западната пешеходна пътека. Релно високата скорост, с
която се е движил, е препятствала възможността му при задействане на спирачната
система да преустанови автомобила на място и избегне произшествието.
Скоростта на
велосипедиста е посочена от вещото лице таблично като минимална предвид
възрастта на същия – около 10 км.ч. И в тази част съдът намира за обосновано
заключението на вещото лице-автоексперт, като същото намира подкрепа и в
показанията на свид. К. относно личните му възприятия за поведението на
велосипедиста до момент на удара.
Автотехническата
експертиза въз основа на обективните находки по делото пък мотивирано е приела,
че ударът е настъпил в предна част на лекия автомобил на подсъдимия и в дясната
част за пострадалия. Заключението на вещото лице от назначената АТЕ в тази част
напълно кореспондира с показанията на свидетелите-очевидци, както досежно
посоката на движение на велосипедиста, така и на автомобила, както и това в коя
част е станало съприкосновението между тях.
От показанията на
свидетелите О. и К. се установява, че след удара тялото на пострадалия е
отхвръкнало нагоре и назапад, където паднало на платното за движение, велосипедът
му продължил да се влачи по платното. Отразените в огледния протокол
обстоятелства напълно подкрупят показанията на двамата свидетели в тази връзка,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Описаните от
вещото лице в съдебно-медицинската експертиза увреждания по пострадалия, които
е констатирал при аутопсията, са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на леталния изход за него. Вещото лице е посочило, че при огледа и
аутопсията на Т. Т. било установено многофрагментарно счупване на черепния
покрив и основа, обширен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия и оток
на мозъка, оток на белия дроб, двустранно счупване на ребрата, счупване на
гръдната кост, пълно прекъсване на гръбначния стълб в шийния му отдел, счупване
на тялото на лявата раменна кост, счупване на двете кости на дясната
подбедрица, разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата и
разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица, кръвонасядения и
охлузвания в областта на лицето, гръдния кош, поясната област, горните и долни
крайници. Причината за смъртта на Т. според експерта е политравма, довела до
възникване на остра дихателна недостатъчност и сърдечно-съдова слабост. Тя е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Според експерта д-р Д.
описаните травматични увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд, тъп
предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента на
станалото ПТП – при блъскане от лекия автомобил с последващо падане и удар
върху пътното платно.
Показанията на
свидетелите очевидци – К., О. и А. са непротиворечиви и касателно атмосферните
и пътните условия при настъпване на пътно-транспортното произшествие, като
подкрепят признанието на подсъдимия досежно фактите в обвинителния акт в тази
насока.
Подсъдимият не е
бил сред лицата, опитали се да окажат помощ на пострадалия, като в тази насока
са всички гласни доказателства –отразените в справкатта на РЦ 112 К. телефонни
обажданния сред тях не е отразено такова от телефона на подсъдимия.
Не се оспорват и
показанията на химическия анализ на кръта на пострадалия, както и от
показанията на свид. Б. се установява, че пробата на издишания от подсъдимия
въздух за наличието на алкохол е била отрицателна.
Тук е мястото
съдът да посочи, че показанията на всеки един от свидетелите съдът кредитира
като незаинтересовани, логично изложени, непротиворечащи помежду си досежно възприетите
от тях обстоятелства и подкрепят напълно признанието на подсъдимия.
В допълнение
съдът само ще маркира, че експертните заключения, както на съдебно-медицинската
и автотехническата експертизи, така и на химическата и експертизата на
веществени доказателства, останаха неопровергани от страните, съответни на
събраните гласни и писмени доказателства и доколкото същите съдът намира за
изготвени с необходимите опит и квалификация в съответната област, счита, че
следва да кредитира изцяло. Те подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнание.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Г.Д.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК,
тъй като на инкриминираната дата и място при управление на МПС поради
неспазване нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е причинил по непредпазливост
смъртта на Т.Т.Т..
От обективна
страна, същият на на *** г. в гр. П. на кръстовището между бул. „***" и
ул. „***" е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***”,
модел „***“, с регистрационен номер ***. С действията си подсъдимият е осъществил от
обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав, визиран
по-горе, като разпоредбата на чл. 343 от НК е бланкетна и същата препраща към
съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени. Изпълнителното деяние
е извършено чрез действие, като чрез него подсъдимият е нарушил едно от
вменените му правила за движение по ЗДвП – това по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Подсъдимият е управлявал автомобила в населено място със скорост около 99 км.ч.
– над разрешената за населени места, като при тази скорост и не е било възможно
да избегне произшествието. Т.е. подсъдимият е допуснал нарушение на режима на
скоростта и това нарушение се намира в причинна връзка с причинения престъпен
резултат. Ако водачът е избрал скорост по-висока от разрешената, за движение с
несъобразена скорост не може да се говори / виж ТР № 28/1984г. на ОСНК на ВС/. В
конкретния случай доказателствата установяват, че неспазване на нормата на чл.
20, ал.2 от ЗДвП не е в пряка причинна връзка със съставомерния резултат, като
същата би била относима ако скоростта на водача, макар и съобразена с
установената за съотвеното място, не е била съобразена с характера и
интензивността на движението. В чл. 20, ал.2 от ЗДвП са посочени най-обобщено
изискванията към водачите на пътни превозни средства досежно режима на
скоростта, която се отнася до всички
пътни обстановки по време на движение. Чрез примерното и неизчерпателно
изброяване на факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се
съборзява при избиране на скоростта, законът дава възможност за преценка дали
автомобилът се движи със „съобразена скорост“. Ако обаче движението се осъществва
със скорост над пределно допустимата по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, съответно над
лимитираната с пътен знак, отговорността на подсъдимия следва да се ангажира на
плоскостта на „превишената скорост“, т.е. само за това нарушение на специалния
закон. Като съдебната практика е категорична, че едновременното прилагане на
разпоредбите на чл. 20, ал.2 и на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е несъвместимо.
Поради изложеното,
съдът споделя обвинителната теза, че подсъдимият е извършил нарушение на
нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, според която „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/час: за пътно превозно средство от категория „В“ –
в населено място – 50 км./час“.
Съдът не счита,
че в конкретния случай водачът Г. е нарушил и вменената му норма на чл. 5, ал.
2, т. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда общи правила за поведение на
водачите на МПС, поради което приложението на специалната норма в случая – тази
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП игнорира приложението на общата такава.
Ето защо, съдът
намери, че следва на основание чл. 304 от НПК да постанови оправдателен
диспозитив по обвинението да е настъпил престъпният резултат включително и
поради допуснати нарушения на нормите на чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП и на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП.
От СУБЕКТИВНА
СТРАНА подсъдимият е действал при форма на вината – несъзнавана
непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати. Тази
възможност се преценява не общо, а конкретно за случая, което пък зависи, както
от обективните условия на извършване на деянието, така и от индивидуалните
особености на личността на дееца. В случая не се установява каквато и да било пречка
от техническо естество или друга причина
подсъдимият да не възприеме своевременно велосипедиста. Следователно, освен, че
е имал възможността да предвиди и предотврати престъпния резултат, подсъдимият
е и бил длъжен да го стори.
Деянието не
представлява “случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. При случайното
деяние деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Но невъзможността за настъпването на резултат означава, че при
стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да
предотврати настъпването на общественоопасните последици. А в конкретния случай
подсъдимият като водач предвид предприетата от него скорост на движение на
автомобила сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на противоправния
резултат.
Несъмнено причина
за настъпване на пътно-транспортното произшествие с летален за пострадалия Т.
изход е и поведението на велосипедиста, който е предприел пресичане на платното
за движение на булеварда от запад на изток в момент, когато за него това е било
забранено. Същият като велосипедист и участник в движението е бил също длъжен
да съобразява правилата на ЗДвП. Макар и на превозно средстово – велосипед, той
е предприел пресичане на северното пътно платно на бул. „*** от юг на север в близост
до западната на кръстовището пешеходна пътека, но при обстоятелства,
забраняващи му да стори това – светофарът е светел зелено за праводвижещите се
по булеварда автомобили, а такива несъмнено са преминавали в областта на
кръстовището, т.е. за лицата, пресичащи пътя на това място това е предпоставяло
забрана. Освен това булевардът е бил обозначен като път с предимство в района
на кръстовището му с ул. „***“. Т.е. поведението на велосипедиста също се
намира в пряка причинно-следствена връзка, както това на водача на лекия
автомобил, с настъпилия резултат, в каквато насока е и становището на автоекспертът.
Велосипедистът е нарушил правилата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, което ще бъде
отчетено от съда при определяне наказанието на подсъдимия.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на подсъдимия
справедливо наказание, съдът прецени следните обстоятелства: от една страна
добрата характеристична справка за личността му, изразеното от него разкаяние
за стореното, което съдът намира за искрено, изводимо и от показанията на свидетелите за
състоянието на същия непосредствено след настъпване на ПТП. Подсъдимият не е
осъждан, същият е семейно ангажиран, като полага грижи и за отглеждането на
малолетното си дете, работи на трудов договор. Следва да бъде отчетено и съпричиняването
на съставомерния резултат от страна на пострадалия. Не следва като смекчаващо
обстоятелство да се отчита самопризнанието на подсъдимия, тъй като то е взето
предвид от законодателя при регламентиране на процесуалния ред, по който
протече производството. А видно е, че на досъдебното производство той не е взел
отношение по въпроса за вината и не е давал обяснения, което е негово
процесуално право. Отегчаващи отговорността обстоятелства са отразените в
справката на сектор КАТ предходни налагани наказания по административен ред на
подсъдимия, но следва да се отчете, че преобладаващият брой на същите са за
формални нарушения /управлява МПС, което не е преминало технически преглед, без
обезопасителен триъгълник, не носи СУМПС, не ползва предпазен колан, управлява
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, не спазва дистанция/.
Наказан е обаче и за административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП с
наказателно постановление през 2009 г. Отнемани са му били и контролни точки за
извършените от него нарушения. Макар именно в превишаването на скоростта, с
която се е движил подсъдимия да се изразява инкриминираното нарушение на
правилата за движение по пътищата, стоящо в причинно-следствена връзка със
съставомерния резултат, то не може да не се отчете като отегчаващо и
обстоятелството, че същата надхвърля почти два пъти разрешената за населени
места скорост, при това предприета в района на оживен булевард. Като прецени
тези индивидуализиращи обстоятелства, съдът намира, че смекчаващите имат лек превес
над отегчаващите, поради което на подсъдимия се определи наказание лишаване от
свобода в размер малко под средния такъв, предвиден в нормата на чл. 343, ал.1,
б.“в“ от НК, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода, в
съответствие с нормата на чл. 54, ал.1 от НК. Не се отчитат изложените
смекчаващи обстоятелства като многобройни или някое от тях да е изключително
такова, щото и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже
несъразмерно тежко. Така определеното от съда наказание съобразно правилата на
чл. 58а, ал.1 от НК следва да бъде редуцирано от съда с една трета или на
подсъдимия се наложи наказание от две години и четири месеца лишаване от
свобода.
Като прецени
размера на наложеното наказание на подсъдимия, фактът, че до настоящия момент
не е осъждан, съдът намира, че следва да приложи нормата на условното осъждане
по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Преценката на съда се базира и на
обстоятелството, че разглежданият случай е небрежно проявление на вината, за
първи път, деецът искрено се разкайва, като съдът намира, че и с отлагане
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода биха се постигнали целите на
наказанието. Още повече, че същият е баща на малолетно дете, за чието
възпитание и издръжка следва да полага грижи. Изпълнението на наказанието
лишаване от свобода следва да се отложи с изпитателен срок от четири години.
Що се отнася до
кумулативното наказание лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК,
определянето на срока му от три години и шест месеца /колкото е размерът на определеното
наказание лишаване от свобода преди редукцията на същото, съобразно и с ТР №
61/1980г. по н.д.№ 56/80г., ОСНК/, съдът съобрази освен със задължителната
съдебна практика, така и с данните за личността на дееца, съпостави го и с
обстоятелствата около конкретно извършеното деяние, отразените административни
нарушения в справката му на водач. Независимо, че декларира, че свидетелството
му за правоуправление е загубено, същият не е лишен от право да управлява МПС,
което да съставлява иначе пречка за налагане и на това кумулативно наказание.
На основание чл.
59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК от така
наложеното наказание на подсъдимия Г.Г. се приспадна времето, през което е бил
задържан по реда на ЗМВР, по реда на чл. 64 от НПК, считано от *** г. до 04.11.2015 год., като един ден
задържане се счита за един ден лишаване от свобода.
По веществените
доказателства – лек автомобил „*** ***" с per. № ****, намиращо се на
съхранение в Сектор „Пътна полиция” гр. П. съдът постанови да се върне на
подсъдимия Г.Г. след влизане на присъдата в сила. А 1 бр. велосипед, сив на
цвят с кафява кожена седалка - оставено на съхранение в Сектор „Пътна
полиция" гр. П. съдът постанови да се върне на наследниците на Т.Т.Т. –
неговите брат и сестра М. и Й..
С оглед на така
постановения резултат на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР – П. сумата от 529,38 /петстотин двадесет и
девет лева и тридесет и осем стотинки/ лева, които представляват направени
разноски в хода на досъдебното производство.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: