Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Монтана, 08.07.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Монтана, VІ граждански състав в публичното заседание на седми юли през
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:
Калин Т.
при секретаря С. С., като разгледа докладваното от съдия Т.
гр. дело № 70217 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по предявен иск за присъждане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете с
правно основание чл. 143, ал.2 от СК.
В исковата молба ищцата П. П. Т.,
чрез нейната майка и законна представителка С.Д.К. xxx твърди, че е родена на xxx
г., като родителите й С.Д.К. и ответника П.Г.Т. не са сключвали граждански
брак. Поддържа, че преди около 2 години ответникът е заживял на семейни начала
с друга жена, от която има друго дете. Изтъква, че П.Т. полага епизодични грижи
за нея, които се изразяват основно в отделяне на средства за нейното
отглеждане, които грижи не са достатъчни и постъпват според неговото собствено
желание като време и размер. Сочи, че майка й няма други доходи освен тези,
свързани с нормативно определените помощи за отглеждане на деца, както и че има
и второ дете, което е от друг баща и в момента ползва отпуск по майчинство.
Твърди, че е навършила 9 години, живее при майка си, посещава редовно учебни
занятия в 3 „б" клас на 7 СОУ „Асен Златаров" - град Монтана.
Поддържа, че нуждите й нарастват - за храна, дрехи, учебни помагала, лекарства,
както и че има здравословни проблеми със зрението, за което майка й е закупила
очила за 91 лева. Счита, че баща й следва да участва по - активно в грижите за
отглеждането й, включително като дава редовна и определена месечна издръжка,
която да бъде в размер 120 лева месечно, определен от съда. Моли съда, като установи
твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да осъди ответника П.Г.Т.
да й заплаща, чрез нейната майка и законна представителка, месечна издръжка в
размер 120 лева, считано от предявяване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена съобразно падежа вноска, както и направените по
повод на водене на делото разноски.
Ответникът П.Г.Т. xxx, в срока за
отговор на исковата молба оспорва предявения иск по размер, като твърди, че
раздялата му с майката на ищцата не означава, че се е дезинтересирал от грижите
за дъщеря му. Поддържа, че винаги е проявявал грижи към детето си, една от
които е да превежда редовно, всеки месец средства на ищцата за издръжка в
продължение на години. Изтъква, че до месец април на 2014 година е работил в
чужбина и е изпращал по 70-80 евро месечно на ищцата за издръжка. След това се
прибрал в България и останал дълго време без доходи, но превеждал редовно суми
за издръжката на дъщеря му, последната от които превел на 04.05.2015 г.
Обещава, че ще продължава да дава издръжка на дъщеря си и в хода на настоящето
производство. Твърди, че освен дъщеря му П., има и син Б. П. Т., роден на xxx
г. и живее заедно с майка му Л. В. на съпружески начала. Поддържа, че от
06.04.2015 г. има постоянна работа въз основа на сключен трудов договор с
"Алфаст инженеринг" ООД Монтана и ще получава възнаграждение, равно
на минималната работна заплата за страната, в размер 360.00 лв. Моли съда да присъди
издръжка в минималния законов размер по смисъла на чл.142 ал.1 и 2 от СК, като
му присъди разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Отдел “Закрила на детето” към
Дирекция “Социално подпомагане” Община Монтана в писмено становище по делото считат,
че с оглед потребностите на малолетното момиче са налице обстоятелства за
определяне на издръжка съобразена с интересите, но и според възможностите на
родителите.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото и се
установи от представеното удостоверение за раждане, че ищцата П. П. Т., родена
на xxxг., е дете на С.Д.К. и ответника П.Г.Т..
Установи се също и не се спори
между страните, че родителите на детето са във фактическа раздяла от около две
години. От момента на раздялата и към настоящия момент детето е при майката,
която е поела и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.
Установи се също, от представеното
удостоверение № 479 от 08.04.2015г., че през изминалата учебна година 2014-2015г.
ищцата е била редовен ученик в ІІІ „б” клас на VІІ-мо СОУ „Асен Златаров”,
гр.Монтана и посещава редовно учебните занятия. Видно от медицинско
удостоверение, издадено от д-р Валя Николова, П. има здравословен проблем със
зрението, който налага носенето на корекционни очила за четене и работа с
компютър – такива са й закупени на 12.05.2015г. за сумата 91 лева (фискален
бон, издаден от „Оптик” ЕООД, гр.Монтана).
От представената по делото
служебна бележка, издадена от Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Монтана се
установи, че през месеците февруари и март 2015г. майката на ищцата е
получавала социална помощ по чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗСПД.
Ответникът от своя страна
ангажира като доказателство за доходите си трудов договор от 06.04.2015г., от
който е видно, че месечното му трудово възнаграждение е 360 лв.
Установи се от представените
удостоверения за раждане от xxxг. и от 23.01.2015г., че родителите на детето имат
алиментни задължения и към други деца, съответно майката – към детето С. А., на
5 месеца и бащата – към детето Б. Т., на 9 месеца.
По делото са ангажирани
доказателства от ответника за периодично превеждане на суми за издръжка на
ищцата в периода от месец март 2014г. до месец юни 2015г. в различни размери,
първоначално по 80 лева, а след това по 90 лева.
С оглед изложеното, от правна
страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК, независимо от
обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е
безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за
основателността на иска е необходимо само ищецът да не е навършил пълнолетие
към деня на предявяване на иска и ответникът да е негов родител.
По делото се установи, че
ищцата П. П. Т. е дете на ответника. Към момента на предявяване на иска и
понастоящем същата е малолетна, поради което са налице предпоставките на закона
за присъждане на издръжка.
Наред с обичайните потребности
на ищцата, като момиче на 9 г. и ученичка, от средства за закупуване на дрехи,
храна, обувки, учебни пособия и помагала и други ежедневно необходими разходи,
необходими за задоволяване на основните й физически, интелектуални,
емоционални, социални потребности от движение, свободно време, развлечения,
формиране на навици, социални умения, ценностна система, същата има и
допълнителни такива, свързани със здравословния й проблем, което налага нуждата
от допълнителни средства за лечението й и за закупуване на очила. Тези разходи
следва да се поемат от родителите на детето съобразно доходите и възможностите
им.
Съдът отчита обстоятелството, че майката
на ищцата няма други доходи освен тези, свързани с нормативно определените
помощи за отглеждане на деца, че единствено тя полага грижи за детето, както и
че полага грижи и за другото си малолетно дете, поради което е в обективно
затруднение да отговори адекватно на всички нужди на детето П. и да му осигури
издръжка, с оглед неговите нужди.
Съгласно закона и добрите нрави
ответникът-баща следва да поеме своята отговорност като родител и да заплаща
издръжка, позволяваща адекватно да се задоволяват потребностите на детето, като
присъждането на такава е изцяло в интерес на потребностите на детето и ще
гарантира задоволяването на нуждите му в по-голяма степен. Обстоятелството, че
ответникът получава ниско трудово възнаграждение не го освобождава от задължението
да плаща издръжка на малолетното си дете, т.е. ниските доходи не са основание
за неплащане на издръжка.
Нормата на чл. 142, ал.2 от СК
определя минималната издръжка на едно дете на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. С Постановление на МС № 139 от 04.06.2015г. от 1
юли 2015г. е определен размер на минималната месечна работна заплата за
страната 380 лв., поради което минималната издръжка на едно дете месечно е 95
лв. Такъв размер на издръжка дължат родители, които нямат никакви доходи и то
за издръжка на деца, които са на значително по-ниска възраст, респ. с по-малки
нужди от средства в сравнение с потребностите на ищцата. Издръжката, която ответникът
следва да заплаща, не може да бъде определена в посочения по-горе минимален размер.
Съдът приема, че
претендирания от ищцата размер на издръжката от 120 лева е в рамките на закона
и е съобразен с нейните нужди. След преценка на материалните възможности на
родителите, съдът намира, че за пълното задоволяване нуждите на детето П., с
оглед правилното му отглеждане и здравословното му състояние, възпитание и
хармонично развитие, са необходими месечно по 286 лева, като има предвид, че тази
сума е минималният размер на прага на бедност за 2015 година, определен от МС с
оглед гарантиране на минималните жизнени потребности от храна и нехранителни
стоки и услуги. Съгласно чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели
между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на
майката и получаваните от нея месечни помощи за детето. В случая, тъй като
издръжка се търси от бащата, при определянето й следва да се вземе предвид, че
същият не участва непосредствено в грижите за детето, и макар понастоящем да е
с ниски доходи, същият е в трудоспособна възраст, няма данни за влошено
здравословно състояние или друга причина, пречещи на работоспособността му и че
при повече воля и желание от негова страна би могъл да осигурява повече
средства за съществуване. Поради това, съдът намира, че бащата следва да
участва в издръжката на детето си с претендираната сума от 120 лева, който
размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена
издръжка и тази на другото му дете. Останалите необходими средства ще се дават
от майката, която ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по
възпитанието и отглеждането на детето.
При този анализ на доказателствата по делото искът по
чл. 143, ал.2 от СК е доказан в претендирания размер от 120 лева месечно,
считано от 18.05.2015г., и за този размер следва да се уважи, като основателен.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцата разноски в размер 180 лева за адвокатско възнаграждение и в
полза на държавата по сметка на ВСС държавна такса за присъдената издръжка в
размер 172, 80 лева и 5 лева при служебно издаване на изпълнителни лист.
Водим
от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА П.Г.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
ДА ЗАПЛАЩА на П. П. Т., родена на xxx година, с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез нейната
майка и законна представителка С.Д.К. с ЕГН xxxxxxxxxx, и двете с постоянен
адрес: xxx, по 120 (сто и двадесет) лева месечна издръжка, считано от 18.05.2012г.
до настъпване на законоустановени условия за изменение или прекратяване на тази
издръжка или до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, съобразно падежа й, както и направените разноски по делото в
размер 180 (сто и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА П.Г.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на МРС държавна такса в размер 172,
80 (сто седемдесет и два лв. и 80 ст.) лева, както и 5 (пет) лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 21.07.2015г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: