№ 394
гр. Велико Търново , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йордан Воденичаров
Членове:Ивелина Солакова
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500558 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 437 ГПК.
Предмет на жалбата на ИВ. СТ. Б. - длъжник по изпълнително дело № 116/2021 г. по
описа на от ЧСИ с рег.№ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС, е оспорване на
извършен на 27.05.2021 г. по реда на чл.522, ал.1 ГПК въвод във владение върху реална
част в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.212.3.18, с площ от 3,80
кв.м, представляваща бивша изба № 81, с нахождение в гр.В.Т., ул.Д. Р. № 11,вх.В, която е
осъдена да предаде на взискателя Д. П. В. по силата на решение по гр.д. № 2314/2018 г. на
ВТРС съгласно изпълнителен лист от 22.10.2020 г., с искане за отмяна на действието.
Оплакванията за неговата незаконосъобразност се градят на обстоятелствата , че
съдебният изпълнител е отказал да спре въвода във владение в резултат на подадена от нея
молба с вх. № 07934/26.05.2021 г. , обоснована с неуредени с взискателя облигационни
отношения по възстановяване на стойността на избеното помещение, включена в цената
при закупуването на публична продан на апартамент № 14, както и на разноските за
участието й в тази продан по изпълнително дело № 242/2009 г. , данъци и такси към
Община В.Т., за което щяла да предяви иск; съдебният изпълнител е отказал да опише в
протокола състоянието на избата , включително и мястото , където се е намирала
металната врата, която се е явявала вътрешна връзка между останалите изби и .нар.
преустроени изби № 80 и № 83 .
Съдебният изпълнител е изложил становище за отрицателна санкция на отхвърляне
на жалбата , с аргумент изведен от нормата на чл.435, ал.2, т.3 ГПК, предвиждаща като
основание за успешно обжалване на изпълнителното действие отстраняване от имот
единствено ненадлежно уведомяване на длъжника за предприемането му, каквото
обстоятелство тук не е налице .
Взискателят Д. П. В. чрез пълномощника си – адвокат Й.М. от ВТАК е възразил
срещу жалбата .
1
Жалбата е лишена от процесуално основание .
Въводът във владение по реда на чл.522, ал.1 ГПК е законоустановена последица от
влязло в сила осъдително съдебно решение за предаване на имот, чието изпълнение е
вменено в задължение на съдебния изпълнител/ чл.297, вр. с чл.426, ал.1 ГПК/ чрез
принудително отстраняване от него на длъжника/ който разбира се е безусловно
обвързан с подчинение на това решение- чл. 299, ал.1 ГПК/ при положение , че не го е
предал доброволно на правоимащия взискател.
По начало единственото основание на правото на длъжника да оспори соченото
изпълнително действие пред съда и съответно за успешното му упражняване е ограничено
до твърдение и установяване на обстоятелства, опорочаващи задължението на съдебния
изпълнител надлежно да го уведоми за предприемането му – чл. 435, ал.2, т.3 ГПК. Такива
не се твърдят и установяват , защото жалбоподателката е надлежно уведомена на 09.04.2021
г. за предстоящия въвод във владение , присъствала е на него и е подписала протокола с
особено мнение. Обстоятелството , че е направила искане за предхождащо спиране на
изпълнението , което е останало неудовлетворено, разбираемо не влияе на преценката за
законосъобразността на действието , понеже такъв отказ подлежи на самостоятелно
обжалване – чл. 435, ал.2, т.6 ГПК и е извън приложното поле на чл. 435, ал.2, т.3 ГПК
Освен това очевидната неоснователност на това искане е лесен извод, произтичащ от
следните нормативни положения : 1/ обстоятелствата , на които то почива са извън
хипотезите на чл.432, ал.1 ГПК за спиране на изпълнението ; 2/ жалбоподателката, дори и
да претендира права върху имота , необхванати от силата на пресъдено нещо на
осъдителното решение по чл.108 ЗС, не е трето лице по смисъла на чл.524 ГПК , за да може
да упражнява правото, уредено в този текст да иска спиране на изпълнението. Всички
останали оплаквания в жалбата нямат никаква относима тежест с оглед стеснения обхват
на обжалването , очертан по-горе.
Затова тя търпи отрицателна санкция на отхвърляне.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ИВ. СТ. Б. - длъжник по изпълнително дело № 116/2021 г. по
описа на ЧСИ с рег.№ 725-Виктор Георгиев, срещу извършен по реда на чл.522, ал.1 ГПК
на 27.05.2021 г. въвод във владение върху реална част в самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.515.212.3.18, с площ от 3,80 кв.м, представляваща бивша изба № 81 , с
нахождение в гр.В.Т., ул.Д. Р. № 11,вх.В, която е осъдена да предаде на взискателя Д. П.
В. по силата на решение по гр.д. № 2314/2018 г. на ВТРС съгласно изпълнителен лист от
22.10.2020 г. като лишена от процесуално основание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2