№ 816
гр. Благоевград, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500634 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., булБ. ***, представлявано от пълномощника
юрисконсулт Р.И.И., против Определение №794/07.06.2022г. по гр.д.
№661/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което е върната исковата
молба поради неотстранени нередовности на същата, прекратено е
производството по делото и е обезсилена издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №902/17.11.2021г. по ч.гр.д.
№2272/2021г. на Районен съд-Благоевград.
За да постанови посочения резултат, първостепенният съд е приел, че в
производството по чл.422 от ГПК вземанията, предмет на исковата молба,
следва да бъдат идентични с тези по издадената заповед за изпълнение.
Въпреки дадените указания в тази насока, ищецът не бил отстранил
нередовностите на исковата молба, изразяващи се в разминаване между
сумите, посочени в заповедта за изпълнение и тези, заявени в исковата молба,
което имало за последица връщане на исковата молба и обезсилване на
заповедта за изпълнение.
В частната жалба се настоява за отмяна на обжалваното определение като
незаконосъобразно и неправилно. Посочва се, че претендираните с исковата
молба суми съответстват на наследствения дял на длъжника от 1/3 ид.ч. от
общия размер на дълга по сключения между наследодателя на длъжника и
заявителя договор за кредит. Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт
и връщане на делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Окръжен съд-Благоевград, като съобрази доводите на частния
жалбоподател и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – отговаря на изискванията за
редовност, подадена е от легитимирана страна с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
1
основателна.
По ч.гр.д.№2272/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград в полза на
заявителя „П.к.Б.“ ЕООД срещу длъжника Н.С. Б. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №902/17.11.2021г. за
следните суми: - сумата от 948.06 лв., представляваща неплатена главница на
основание Договор за потребителски кредит №**********/24.06.2020г.,
сключен между „П.к.Б.“ ЕООД като кредитор, и С.С.Б. като длъжник, като
сумата е дължимата припадаща се част от Н.С. Б. като наследник на
починалия длъжник С.С.Б.; - сумата от 430.28 лв., представляваща неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.07.2012г. до
10.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 02.09.2021г. до изплащане на вземането; - сумата
от 25 лв. за платена държавна такса; - сумата от 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е била надлежно връчена на длъжника Н.С. Б. и в
законоустановения срок същата е подала възражение по чл.414 от ГПК.
Поради това, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с Разпореждане
№233/02.02.2022г. на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да
предяви иск за вземането си.
В указания срок заявителят „П.к.Б.“ ЕООД е подал в Районен съд-
Благоевград искова молба, по която е образувано гр.д.№661/2022г. по описа
на съда. Със същата ищецът „П.к.Б.“ ЕООД е предявил установителен иск
срещу ответника Н.С. Б. с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за
вземанията по издадената заповед за изпълнение в общ размер от 459.44 лв.,
от които: 316.02 лв. – главница и 143.42 лв. – договорна лихва по Договор за
потребителски кредит №**********/24.06.2020г., сключен между „П.к.Б.“
ЕООД като кредитор, и С.С.Б. като длъжник, които суми съответствали на
припадащата се част на Н.С. Б. като наследник на починалия длъжник С.С.Б..
Исковият съд е приел, че претендираните с исковата молба суми за
главница и договорна лихва са различни и не фигурират в заповедта за
изпълнение, поради което с Разпореждане №838/29.03.2022г. е оставил
исковата молба без движение като е указал на ищеца, че вземанията, предмет
на исковата молба следва да бъдат идентични с тези по издадената заповед за
изпълнение.
В изпълнение на дадените указания, с допълнителна молба ищецът е
уточнил, че размерите на вземанията, претендирани с исковата молба,
съответстват на наследствения дял на ответника, като изрично е заявено, че се
претендират сумите в размера посочен в исковата молба.
Първостепенният съд е приел, че с молбата-уточнение ищецът не е
отстранил нередовностите на исковата молба, изразяващи се в разминаване
между сумите, които са посочени в заповедта за изпълнение и тези, заявени в
исковата молба, поради което с обжалваното определение е прекратил
производството по делото и е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение.
Според настоящият въззивен състав определението е неправилно.
Предмет на делото по установителния иск по чл.422 от ГПК е
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за
парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ – чл.410, ал.1 от
ГПК. С издадената по ч.гр.д.№2272/2021г. на Районен съд-Благоевград
заповед за изпълнение е очертан предмета на спора по установителния иск по
2
чл.422 от ГПК – за главница в размер на 948.06 лв. и за договорна лихва в
размер на 430.28 лв., дължими на основание Договор за потребителски кредит
№**********/24.06.2020г., сключен между „П.к.Б.“ ЕООД като кредитор, и
С.С.Б. като длъжник.
В срок заявителят „П.к.Б.“ ЕООД е предявил иска си по чл.422 от ГПК за
част от общия размер на вземанията за главница и договорна лихва по
заповедта за изпълнение – предявил е иск за установяване дължимостта на
сума от 316.02 лв. за главница и сума от 143.42 лв. за договорна лихва.
Изложените в исковата молба правопораждащи факти, от които произтичат
претендираните вземания не се различават от заявените в заповедното
производство, като е налице идентичност и между субектите на
правоотношението. Вземанията за главница и договорна лихва са били
предмет на заповедта, поради което искът по чл.422 от ГПК е допустим за
същите, макар и претендирани в по-нисък размер.
Поради това установителният иск по чл.422 от ГПК, предявен за част от
сумите по издадената заповед за изпълнение, е допустим. За разликата над
предявените с исковата молба по-ниски размери на вземанията за главница и
договорна лихва до пълните размера на тези вземания по заповедта за
изпълнение, следва да се приеме, че не е предявен иск по чл.422 от ГПК, при
което на основание чл.415, ал.5 от ГПК заповедният съд е този, който е
компетентен да обезсили частично издадената заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК
за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за
изпълнение в частичен размер е процесуално допустим и редовен и подлежи
на разглеждане от сезирания съд. Определението на съда, с което е прекратил
производството по предявения установителен иск и е обезсилил заповедта за
изпълнение за вземанията в размерите, за които искът е бил предявен в срок,
следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Районен съд-Благоевград не е бил компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение за главницата над 361.02 лв. до 948.06 лв. и за договорната лихва
над 143.42 лв. до 430.28 лв., което е направил, позовавайки се на т.13 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, поради което в тази част обжалваното определение подлежи на
обезсилване. Исковият съд е компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение, издадена по чл.410 от ГПК при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК. Тоест
Районен съд-Благоевград е бил компетентен да обезсили заповедта относно
вземанията, които са били предмет на исковото производство. В настоящия
случай е прекратено исковото производство по искове с предмет установяване
на съществуването на сумата от 316.02 лв. за главница и сума от 143.42 лв. за
договорна лихва, поради което при прекратяване на производството по така
предявените искове исковият съд няма правомощие да обезсили заповедта и в
частта, която не е предмет на исковия процес. Както беше посочено, за
вземанията за главница над 316.02 лв. и за договорна лихва над 143.42 лв. не е
бил предявен иск в срока по чл.415 от ГПК. Когато заявителят предяви
установителен иск по чл.422 от ГПК само за част от вземанията - предмет на
заповедта за изпълнение, заповедният съд е компетентният да обезсили
частично заповедта, съгласно чл.415, ал.5 от ГПК. Това че заповедният съд не
3
го е направил, не дава основание на исковия съд да постанови обезсилването
вместо него.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Определение №794/07.06.2022г. по гр.д.
№661/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта, в която е
обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№902/17.11.2021г. по ч.гр.д.№2272/2021г. по описа на Районен съд-
Благоевград за главницата над 316.02 лв. до 948.06 лв. и за договорно
възнаграждение над 143.42 лв. до 430.28 лв.
ОТМЕНЯ Определение №794/07.06.2022г. по гр.д.№661/2022г. по описа на
Районен съд-Благоевград в частта, в която е върната исковата молба,
прекратено е производството по делото и е обезсилена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №902/17.11.2021г. по ч.гр.д.
№2272/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград за главницата до 316.02
лв. и за договорно възнаграждение до 143.42 лв., и ВРЪЩА делото на
Районен съд-Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия
по делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4