Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 20.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 741 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.40,
ал.1 от ЗДОИ.
Образувано е по жалба на П.С.П. ***, против решение № 03-РД/4608 от 07.11.2019 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказан достъп до исканата информация по
заявление за достъп до обществена информация с вх. № 06-2-001-6400/41 от 01.11.2019 г., депозирано от жалбоподателя. В жалбата
и в представената писмена защита се развиват подробни оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят сочи, че исканата информация е безспорно обществена
и се съхранява от ответника по жалбата, който е задължен субект по чл.3 от ЗДОИ.
Заявява, че макар тя да касае конкретен земеделски производител, то в случая съществува
надделяващ обществен интерес от предоставянето й, доколкото били налице
основателни съмнения за злоупотреба с власт и корупционни практики при
предоставяне на финансирането и това би съдействало за повишаване на
прозрачността и отчетността при разходването на публичните средства. Поддържа,
че ответникът по жалбата не е поискал съгласието от заинтересования земеделски
производител, както изисква чл.31 от ЗДОИ, поради което постановеният отказ не
може да се обоснове и с разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ като в
обжалвания акт не са изложени и мотиви защо органът счита, че не е налице
надделяващ обществен интерес за предоставянето на информацията, наличието на
какъвто интерес се презумира в § 1, т.5, изр.второ от ДР на ЗДОИ. Позовава се
на формираната съдебна практика по сходни случаи. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорения изричен отказ като незаконосъобразен и
задължи ответника по жалбата да му предостави исканата със заявлението
информация. Претендира направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител, е депозирал молба, в която изразява становище за нейната неоснователност
и моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на
претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт, приема следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е изричният отказ за предоставяне на обществена информация,
обективиран в решение № 03-РД/4608 от 07.11.2019 г. на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, по подаденото от жалбоподателя заявление с вх. №
06-2-001-6400/41 от 01.11.2019 г. Доколкото именно последният е подател на
заявлението, то той се оказва и засегнат от отказа за предоставяне на
информация по него, което обстоятелство обосновава и правния му интерес от неговото
оспорване. По делото, включително по изисканата преписка, липсват доказателства
обжалваният акт да е съобщаван на жалбоподателя и кога е станало това. Доколкото
обаче той е издаден на 07.11.2019 г., а жалбата срещу него е подадена в съда на
21.11.2019 г., съдът приема, че тя е в срока по чл.149, ал.1 от АПК. По тези
съображения съдът намира, че жалбата е депозирана от процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт и в
предвидения за това срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя
се явява основателна.
С
депозираното заявление за достъп до обществена информация жалбоподателят е поискал
да му бъде предоставена информация на хартиен носител относно заявените площи в
заявлението за подпомагане с финансови средства и одобрените площи за
подпомагане чрез изплащане на субсидии от фондовете на ЕС и държавния бюджет от
страна на ЗКПУ „Филип Тотю“ – Две могили, с ЕИК *********, а именно: какви
площи е заявила и очертала ЗКПУ „Филип Тотю“ в заявлението си за подпомагане
пред ДФ „Земеделие“ – клон Русе – Разплащателна агенция, за изплащане на
субсидии от фондовете на ЕС и държавния бюджет за стопанските 2013 г./2014 г.,
2014 г./2015 г., 2015 г./2016 г., 2016 г./2017 г. и 2017 г./2018 г. по схемата
за единно плащане на площ (СЕПП), по схемата за преразпределително плащане
(СПП), по схемата за агроекологични плащания – мярка 214 „Агроекологични
плащания“ до 2017 г., и мярка 10 „Агроекология и климат“, по схемата за плащане
за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда
(зелени директни плащания – ЗДП), по схемата за обвързано подпомагане за
протеинови култури (СПК) и поп схемата за компенсаторни плащания по мярка 12
„Натура 2000“, посочени в таблиците, декларациите и приложенията, неразделна
част от подадените от кооперацията заявления за подпомагане за съответните
стопански години. Поискано е предоставянето и на информация и по въпроса каква
част от заявените площи от ЗКПУ „Филип Тотю“ – Две могили са признати от ДФ
„Земеделие“ – клон Русе, РА за финансово подпомагане чрез плащане през
съответните стопански години 2013/2014 г., 2014 г./2015 г., 2015 г./2016 г.,
2016 г./2017 г. и 2017 г./2018 г. по всяка от схемите, по които е било заявено
подпомагане и какви финансови санкции са наложени след съответните проверки,
ако има такива, както и предоставянето на списък на използваните парцели за
стопанската 2017/2018 г., посочени в таблицата за използваните парцели от
заявлението за подпомагане за стопанската 2017/2018 г., подадено от същата
кооперация.
С оспореното решение изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ отказал предоставянето на достъп до посочената информация. На основание чл.37 от ЗДОИ във вр. с чл.2, ал.1 от ЗДОИ същият орган е приел, че исканата информация не е обществена по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Посочено е, че тя касае информация за заявени за подпомагане площи за конкретни стопански години и за това каква част от тях са били одобрени за финансово подпомагане и какви финансови санкции били наложени, а не се отнася до предприетите от страна на ДФ „Земеделие“ действия. Въз основа на легалната дефиниция по чл.2, ал.1 от ЗДОИ е направен извод, че поисканата информация не е свързана с обществения живот в Република България и няма за цел, нито ще даде възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение за дейността на фонда.
Съдът констатира, че обжалваният акт е
валиден – издаден е от компетентен орган и в кръга на правомощията му, в
изискуемата от закона писмена форма (арг. от чл.28, ал.2, чл.38 и чл.39 от ЗДОИ),
но при допуснати в производството по издаването му съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон.
Задължени лица по чл.3, ал.1 от ЗДОИ са
държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление. Според чл.11, ал.5 от ЗПЗП и чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“ фондът е държавно учреждение, което съставя,
изпълнява и отчита бюджет на първостепенен разпоредител с бюджет, който е част
от държавния бюджет. Според чл.20, т.3 и чл.20а, ал.2, т.2 от ЗПЗП
изпълнителният директор на фонда го представлява, включително и във функцията
му на Разплащателна агенция. Следователно ответникът по жалбата има качеството
на задължен орган по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ.
Информацията, до която търси достъп
заявителя, е създадена, обработвана и съхранявана от ДФ „Земеделие“, поради
което изцяло произволни се явяват изложените в оспорения акт съображения,
според които тя не касаела дейността на този орган и не била от такъв характер,
че да даде възможност на жалбоподателя да си състави мнение за неговата
дейност. Обстоятелството, че част от информацията за бенефициерите е публична
по силата на чл.111 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (може да бъде намерена на
интернет страницата на ДФЗ) не води до извод, че информацията, която попада
извън обхвата на тази разпоредба, не може да бъде предоставена, при наличието
на съответните условия, по реда на ЗДОИ. По своето съдържание информацията по чл.111
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 обхваща изплатените суми по всяка мярка,
финансирана от Фондовете, получени от всеки бенефициер през съответната
финансова година, както и естеството и описанието на мерките, финансирани от
Фондовете, по които се предоставя посоченото подпомагане. В случая Република
България не се е възползвала от възможността по чл.57, § 3 на Регламент за
изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г. за определяне на
правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 за публикуване на
по-подробна информация от минимално предвидената и конкретно на информация за за
заявените и одобрените за подпомагане площи от съответния земеделски производител.
Както беше отбелязано, публично достъпната информация обхваща само изплатените
суми, което обосновава правен интерес информацията по заявлението да се търси
по реда на ЗДОИ.
В самото заявление е посочено, а в
проведеното на 09.01.2020 г. съдебно заседание жалбоподателят е потвърдил, че е
член на кооперацията, за заявените от която площи се иска информация.
Обстоятелството, че последният има правото по силата на чл.9, ал.1, т.4 от ЗК в
качеството на член-кооператор да иска информация по въпроси, които засягат
неговите или на кооперацията интереси и от нейните органи, не изключва правния
му интерес такава информация да бъде поискана и по реда на ЗДОИ, включително от
гледна точка на проверката на нейната достоверност. Освен това именно ДФ
„Земеделие“ би следвало да разполага с най-пълна информация за наложените на
кооперацията санкции и за заявените, респ. одобрените за подпомагане площи.
Както се приема и в съдебната практика (вж.
цитираните от жалбоподателя решения на ВАС – решение № 6727/08.05.2019 г. по
адм.д. № 6998/2018 г. на ВАС, V о., решение № 3431/11.03.2019 г. по адм.д. №
10673/2017 г. на ВАС, V о.), създаваната
и съхранявана от ДФЗ информация, в качеството му на задължен субект по чл.3,
ал.1 от ЗДОИ, е обществена, тъй като е свързана с обществения живот в
страната и касае начина на разходването
на публични средства, което от своя страна позволява на гражданите да формират
мнение за работата на тази институция.
Обстоятелството, че информацията се отнася
до конкретен земеделски производител - ЗКПУ „Филип Тотю“ – Две могили, не я
дисквалифицира като обществена, а създава задължение за административния орган
да проведе предписаната в чл.31 от ЗДОИ процедура с оглед охраняване интересите
на това трето лице. В случая по преписката липсват данни ответникът по жалбата
да е искал съгласието на третото лице за предоставяне на търсената информация.
Следва да се отбележи, че дори и в случай на изразено изрично несъгласие от
третото лице законът не освобождава органа от задължението му да извърши
преценка налице ли е хипотезата на надделяващ обществен интерес по смисъла на §
1, т.6 от ДР на ЗДОИ, за което е длъжен да изложи и съответните мотиви в своя
акт.
Нарушаването на изискването по чл.59, ал.2,
т.4 от АПК за мотивиране на акта чрез излагане на фактическите и правни
основания за издаването му съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Мотивите на
административния акт следва да съдържат освен посочване на конкретните правни
норми, което също не е сторено (посочен е текста на чл.37 от ЗДОИ, който урежда
няколко отделни основания за отказ), но и анализ на вида и характера на
търсената информация, съображения по въпроса дали тя засяга интересите на трети
лица, какво е становището на тези лица по нейното предоставяне, обвързано ли е
то с някакво условие, респ. дали е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне
достъп до информацията.
Като е постановил отказ за предоставяне на
достъп до търсената информация без да е изяснил дали са налице фактическите
основания за това (несъгласие с предоставянето й от страна на третото лице и
липсата на надделяващ обществен интерес) административният орган е нарушил
освен процесуалните норми, но и материалния закон – чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ.
Предвид гореизложеното, оспорваният отказ
следва да бъде отменен, а преписката - върната на изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ за ново произнасяне съгласно указанията в мотивите на съдебното
решение.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски в общ размер на 510 лева, от които 500 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса. Следва да се
отбележи, че възражението по чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК на ответника
по жалбата за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Видно от представения договор за правна защита
и съдействие, същото е уговорено и заплатено в минималния размер от 500 лева по
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР
на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ДФ „Земеделие“, който има
качеството на юридическо лице съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.П., с
ЕГН **********,***, решение № 03-РД/4608 от 07.11.2019 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказан достъп до исканата информация по
депозираното от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация с
вх. № 06-2-001-6400/41 от 01.11.2019 г.
ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за произнасяне по
заявление с вх. № 06-2-001-6400/41 от 01.11.2019 г. за достъп до
обществена информация от П.С.П., с ЕГН **********, при съобразяване мотивите на
съдебния акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с адрес
гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136,
представляван от изпълнителния директор В. Г. Г., да заплати на П.С.П.,
с ЕГН **********, сумата от 510 лева
– деловодни разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: