Р Е
Ш Е Н
И Е № 93
гр.Видин, 16.03.2021г.
в името на народа
Видинският районен
съд, граждански състав, в публично заседание на шестнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Пламен Петков
при секретаря: М.Владимирова,
като разгледа
докладваното от съдия Петков гр.дело № 1718 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „А 1 Бъ.“, с ЕИК:, със седалище и адрес на
управление: гр.С. 1309, р-н И., ул.”К.” № , представлявано от А. Д. и М. М.,
със съдебен адрес: гр.С., пл.“С. Н.“, № , ет. против Я.Р.Г. *** с ЕГН **********.
Предявен
е от ищеца установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Обстоятелствата,
от които произтича исковата претенция, са неизпълнение на договорни задължения,
произтичащи от рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане с № *********, сключен между ответницата и молителя, които се
изразяват в незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за
които са издадени фактури за периода от 25.01.2017г. до 26.06.2017г. в общ
размер 131,82лв. и лихва 39,65лв., и съответно незаплатени суми за предоставени
продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 25.01.2017г.
до 07.03.2017г. в общ размер 48,00лв. и лихва 14,41лв. Съгласно договорените
между страните условия, поради виновното неипълнение от страна на длъжника, са
начислени неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер на 50лв. Страните
са се споразумели, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонатът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди
изтичането на срока за ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер
на месечните абонаментни такси, за които договорът се прекратява, до изтичане
на съответния срок на абонамента.
Иска
се от ищеца съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи заплащане на сумата от 179,82 лева –
главница, и сумата от 54,06 лева – законна лихва за забава върху главницата за
периода от 10.02.2017г. до 18.02.2020г., и сумата от 50.00 лева – неустойка, и
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 396/2020г.
по описа на ВРС, по което има издадена заповед за изпълнение. Претендира
присъждане на разноските.
В
срока за отговор на исковата молба не е постъпил писмен отговор от ответника.
Не са
налице обстоятелства, които се признават от ответника и които да подлежат на
доказване.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да
установи наличието на твърдяните облигационни правоотношения, че е изправна
страна по договорите; а ответника да докаже изпълнение на задълженията си по
процесните договори.
По
делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като разгледа предявения иск и
взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 19.02.2020г. ищецът, в качеството си на
кредитор, е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и в реализираното заповедно производство по чл.410 и сл. от ГПК, за което
е образувано ч.гр.д.№ 396/2020г. по описа на ВРС, приложено към настоящото
дело, му е издадена заповед за изпълнение № РЗ-251/24.02.2020г.; заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
заявителят има правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване
на вземането си, което е сторил в едномесечния срок по чл.415 от ГПК, поради
което искът е допустим. Не се спори между страните и се установява от приетите
по делото писмени доказателства, че между тях са сключени твърдяните от ищеца Договори
за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане № *********, поради
което следва правният извод, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение. Ответната страна не оспорва предявения иск, и че
ищцовото дружество е изправна страна по договорите. Ответникът не твърди и не
ангажира доказателства за заплащане на претендираните с исковата молба суми, поради
което потребителят е неизправна страна по договора. Поради изложеното и на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение от
длъжника. Искът за установяване на вземането за ползвани и незаплатени мобилни
услуги за исковия период е основателен и доказан в претендирания размер. Задълженията
на ответника са станали изискуеми, тъй като изискуемостта настъпва по силата на
договора. Предвид основателността на главния иск, основателен и доказан се
явява и искът за заплащане на лихва за забава върху главницата за исковия
период, размерът на който не се оспорва от ответника. Относно претендираната от
ищеца неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД, същата обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват, като за да бъде ангажирана отговорността на ответника
на цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните
предпоставки: да съществува задължение; задължението да не е изпълнено;
неустойката да е договорена между страните по договора. В настоящия случай това
е така, поддържа се от ищеца, че се е възползвал от правото си по с абоната –
длъжник. В настоящия случай, ищецът твърди едностранно прекратяване на
договора, сключен между страните поради виновното му неизпълнение от страна на
получателя на мобилни услуги – незаплащане на цената по договора в предвидените
от страните срокове, което по правната си същност съставлява разваляне на
двустранен договор от кредитора поради неизпълнение от страна на длъжника,
поради причина, за която последния отговаря – основание по чл.87, ал.1 от ЗЗД,
като с оглед на характера на насрещните престации – за продължително
изпълнение, развалянето на договора има действие само занапред;
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски за държавна такса, която е общо в размер на 102,20
лева по настоящото и по заповедното производства, както и разноски за процесуален
представител в настоящото и заповедното производство в размер общо на 720.00
лева.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Я.Р.Г. *** с ЕГН **********, че дължи на „А 1 Б.“ с ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр.С. 1309, р-н И., ул.”К.” № , представлявано от А. Д. и
М. М., със съдебен адрес: гр.С., пл.“С. Н.“, № , ет., изпълнение на парично задължение по Рамков
договор за електронно съобщителни услуги и продукти на изплащане с № *********,
следните суми, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ РЗ-251/24.02.2020г. по ч.гр.д.№ 396/2020г. по описа на ВРС: 179,82 лв./сто
седемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ – главница, и 54,06 лв./петдесет и четири лева и шест стотинки/ – законна лихва за забава върху
главницата за периода от 10.02.2017г. до 18.02.2020г., и 50,00 лв./петдесет
лева/ - неустойка, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 396/2020г. по описа
на ВРС – 19.02.2020г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Я.Р.Г. *** с ЕГН **********,
да заплати на „А 1 Б.“ с ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр.С.1309, р-н Ил., ул.”К.” № , представлявано
от А. Д. и М. М., със съдебен адрес: гр.С.пл.“С. Н.“, № , ет. направените от ищеца разноски
както следва: 720,00 лева /седемстотин и двадесет лева/ – разноски за процесуален
представител в настоящото и заповедното производство по ч.гр.д.№ 396/2020г. на
ВРС, както и сумата в размер на 102,20 /сто и два лева и двадесет стотинки/ –
разноски за платена държавна такса по настоящото производство и по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 396/2020г. по описа на ВРС.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: