№ 667
гр. Русе, 13.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
СъдебниНора Св. Табакова
заседатели:Миглена Т. Георгиева
при участието на секретаря Цветелина Цолова
и прокурора К. Й. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Велизар Т. Бойчев Наказателно дело
от общ характер № 20254500200531 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - РУСЕ, редовно призовани, се явява
прокурор К. К..
ПОДСЪДИМАТА Д. И. М., редовно призована, явява се лично и със
служебния си защитник адв. М. Р. от АК – Русе.
ОБЩИНА Б., редовно призована, представлява се от адв. Е. К. от АК –
Русе, редовно упълномощена отпреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава запита страните за становище относно
даване ход на разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М. Р.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Д. И. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и като съобрази, че
1
не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в стадия
разпоредително заседание,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава сне самоличността на подсъдимата,
както следва:
Д. И. М. – родена **.**.**** г. в гр. Б., ЕГН **********, живуща в гр.
Б., български гражданин, с висше образование, неомъжена, работи като
учител, неосъждана.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, Председателят на състава, разясни
на страните правото им на отвод срещу членовете на състава, прокурора,
съдебния секретар и другите участници в наказателния процес и те заявиха
следното:
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.
АДВ. М. Р.: Нямам искания за отвод.
ПОДС. Д. И. М.: Нямам искания за отвод.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава извърши проверка връчени ли са
преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и за въпросите по чл. 248, ал. 1
НПК, които ще бъдат обсъждани.
АДВ. М. Р.: Получили сме препис от разпореждането на съда и от
обвинителния акт преди повече от седем дни.
ПОДС. Д. И. М.: Придържам се към казаното от защитника ми.
2
ДОКЛАДВА СЕ постъпила по делото молба с вх. № 8560 от 23.07.2025
година от ОБЩИНА Б. - ощетено юридическо лице, със седалище гр. Б., обл.Р.
пл. „Е. Й. I“ № *, представлявана от Е.Г.Д. – заместник-кмет на OБЩИHA Б.,
съгласно 3аповед № PД-11-542/24.11.2023 г. на Кмета на Община Б. по
наказателното производство по НОХД № 531/2025 година по описа на
Окръжен съд – Русе, с която се предявява граждански иск срещу Д. И. М.,
ЕГН ********** и адрес - гр. Б., oбл. Р. ул. „Ц. Ш.“ № **, за сумата от 1 188
712,17 лева /един милион сто осемдесет и осем хиляди седемстотин и
дванадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща имуществени
вреди, считано от деня на увреждането, ведно със законната лихва от същата
дата до окончателното им изплащане, както и направените по делото
разноски.
Моли се ощетеното юридическо лице ОБЩИНА Б., с Булстат
********* да бъде конституирано в качеството на граждански ищец по делото.
АДВ. М. Р.: Аз не съм получила, нито жената е получила препис от
въпросната молба.
СЪДЪТ връчи на защитника на подсъдимата – адв. М. Р. препис от
молбата от ОБЩИНА Б..
СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят становище във връзка
с депозираната молба от ощетеното юридическо лице.
ПРОКУРОРЪТ: Смятам, че е основателна и своевременно предявена.
АДВ. Е. К.: Поддържам депозираната молба. Моля да приемете
гражданския иск за съвместно разглеждане.
АДВ. М. Р.: Не се противопоставям да бъде приета.
ПОДС. Д. И. М.: Придържам се към казаното от защитника ми.
3
СЪДЪТ като взе предвид депозираната от Община Б. молба, чрез адв.
Е. К. и изслуша становището на страните намира, че постъпилата искова
молба е допустима, предявена е в предвидения законов момент и от лице,
което има процесуална легитимация за това, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от Община Б. против
подсъдимата Д. И. М. граждански иск, за сумата 1 188 712,17 лева /един
милион сто осемдесет и осем хиляди седемстотин и дванадесет лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
до окончателното й изплащане.
КОНСТИТУИРА на основание чл.84 от НПК, ОБЩИНА Б. като
граждански ищец в наказателния процес, с повереник адв. Е. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
АДВ. М. Р.: След като погледнах и прочетох какво съдържа въпросната
молба за конституиране като граждански ищец, да ни дадете указания. Сега
това не може да стане, но понеже претендират за лихва от момента на деликта,
да уточним за кои точно деликти и за кое точно време, може би ще се
установи по някакъв начин. Ако не, поне да бъде претендирано от
предявяването на иска. Колко точно ще имат да вземат за мен няма никакво
значение.
Моля да запишем още нещо. Имам служебен адрес, който е много
добре известен на цялото околие, да не кажа на цяла България. Ще помоля
всички книжа и призовки по делото да бъдат изпращани на служебния ми
адрес, а не на личния такъв. Адресът ми е ул. Ф. № *.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава покани страните да изложат
4
становищата си по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на Окръжен съд – Русе, тъй като
деянието, предмет на същото, е извършено в района на този съд.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемата и на пострадалия.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, за
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаването на
защитник, преводач или тълковник.
Налице са основания за назначаване на вещо лице, което следва да се
запознае с изготвените от вещото лице И. Ж. заключения по историко-
оръжейните експертизи и съответно да даде становище дали поддържа
същите, тъй като вещото лице И. Ж. е починал. Не са налице основания за
извършване на следствени действия по делегация.
Липсват мерки за процесуална принуда, по които да се дължи
произнасяне.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите съдебното заседание, с призоваване на лицата,
посочени в приложението към обвинителния акт.
АДВ. Е. К.: Считам, че делото е подсъдно на съда.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Считам, че искането на прокурора за назначаване на експертиза, в
резултат на кончината на вещото лице И. Ж., е основателно и моля да бъде
уважено.
Не намирам допуснато на досъдебното производство отстранимо
5
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемата, на пострадалия или неговите
наследници.
Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд, доколкото
местоизвършване на деянието е в района на Окръжен съд – Русе.
АДВ. М. Р.: Становището ми е същото.
Изключая искането за назначаване на експертиза – мисля, че не е
необходимо да бъде назначавана такава експертиза, няма на света експерт,
който да каже верни ли са или неверни са тези работи.
В хода досъдебното производство аз специално поисках назначаване на
нова експертиза. Това ми беше отказано. Считам, че не може и не е редно
оттук нататък да се назначава такава, която да потвърди или да отхвърли.
Може да се направи нова експертиза, но това ще отнеме от три до пет години.
Ние не искаме никакви доказателства, включително не искаме и нови
експертизи вече.
ПОДС. Д. И. М.: Поддържам становището на защитника ми.
СЪДЪТ се оттегли на ТАЙНО съвещание.
СЪДЪТ, след проведеното ТАЙНО съвещание, като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните в днешното
съдебно заседание, намира за установено следното:
Делото е подсъдно на Окръжен съд – Русе.
Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното
6
производство.
В хода на досъдебното производство са допуснати множество
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила.
Първият обвинителен акт по случая е внесен в съда на 23.12.2016 г., с
който подсъдимата била обвинена в извършването на продължавано
престъпление по чл.196а вр. чл.195, ал.1, т.5, т.6 и т.10 от НК за периода 2008-
2013 г. По същото обвинение първоинстанционният съд я признал за виновна
с присъда № 19/31.05.2017 г. по НОХД№719/2016 г. Последният съдебен акт
бил отменен с решение № 384/9.01.2018 г., постановено по ВНОХД №
491/2017 г. по описа на ВТАС и делото било върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд. В мотивите на решението, довели до отмяната на
присъдата, било изложено, че на досъдебното производство е допуснато
съществено нарушение процесуалните правила, довело до ограничаване на
правото на защита, поради причина, че обвинителният акт не отговарял на
условията на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като в него не е посочено времето на
деянията, влизащи в състава на продължаваното престъпление. Изрично е
указано, че времето е един от обективните признаци на продължаваното
престъпление и отделните деяния следва да са извършени през
непродължителни периоди от време. В противен случая се премахвало
единството между отделните деяния и се разкъсва обективната и субективна
връзка между тях, при което не е налице продължавано престъпление. Казано
е, че законът не определя кои периоди са непродължителни, но константната
съдебна практика била на мнение, че такива са около една година. И тъй като
подсъдимата била обвинена в множество деяния на неустановена дата в
период от време около пет години, обвинителният акт не отговарял на
изискванията за него, тъй като липсата на изложени в него фактически
обстоятелства в обстоятелствената му част относно времето на извършване на
деянията в продължаваното престъпление, не може да се разбере те дали са
извършени през непродължителен период от време и дали е налице
продължавано престъпление. Апелативният съд е изтъкнал, че това е от
особено значение, тъй като е повдигнато обвинение за кражба в особено
големи размери, които следват общия престъпен резултат. Друго съществено
процесуално нарушение, отбелязано от въззивния съд било липсата на правни
и фактически констатации кои признаци на вещите по обвинението ги
определят като огнестрелни оръжия, предвид измененията на чл.195, ал.1, т.10
7
от НК с ДВ бр.33 от 2011 г. ВТАС върнал делото на първоинстанционния съд с
указания, че то следва да се върне на прокурора за изправяне на
нередовностите в обвинителния акт. При новото разглеждане на делото,
първоинстанционният съд върнал делото прокурора за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения, представени в акта на ВТАС.
Определението, с което било прекратено съдебното производството и делото
върнато на прокурора било обжалвано от страните и било потвърдено от
Апелативния съд.
Видно от внесения нов обвинителен акт процесуалните проблеми на
предходния такъв не само, че не са преодолени чрез отстраняването им, но са
допуснати нови и съществени нарушения на процесуалния и материални
закони. По т.I от обвинителния акт подсъдимата е обвинена в престъпление по
чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК за това, че в периода 01.06.2007 г. - 30.11.2010 г. на
неустановени дати, в гр. Б., обл. Р., след предварителен сговор с Т. И. С. от гр.
Я. и с Т. И. Й. от гр. Б., в немаловажен случай, в условията на продължавано
престъпление, на неустановен брой пъти, отнела чужди движими вещи, като
са представени пет периода на пет продължени деяния престъпление по чл.
196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК. По този начин не е отстранено представеното по-горе
процесуално нарушение, констатирано от съдилищата, разглеждали делото,
относно времето на извършване на престъплението. На първо място са
вменени пет продължени престъпления, всяко с период около една година и
половина, с които е осъществен състава на продължавано престъпление с
период три години и половина. На първо място обвинението е същото като в
предходния обвинителен акт, определен като незаконосъобразен - в периода
01.06.2007 г. - 30.11.2010 г. на неустановени дати, в гр. Б., обл. Р., след
предварителен сговор с Т. И. С. от гр. Я. и с Т. И. Й. от гр. Б., в немаловажен
случай, в условията на продължавано престъпление, на неустановен брой
пъти, отнела чужди движими вещи. Няма данни за времето на извършване на
деянията, няма и техния брой, което е казано вече, че нарушава правото на
защита, тъй като обвиненото лице не разбира в какво точно е обвинено.
Единственото ново в тази част на обвинението е разкъсването на прекалено
дългия за едно продължавано престъпление период на извършването му на пет
отделни периода, с които явно се дават пет продължени деяния. Това обаче би
8
следвало да бъде отразено в общата част на обвинението като продължавано
престъпление на пет пъти, а не като неустановен брой пъти. Но дори и да
беше сторено това, повдигнатото обвинение по този пункт на обвинителния
акт отново не отговаря на критериите за непродължителност на периодите на
продължаваното престъпление, тъй като от първото деяние по първия период
до последното през петия период на продължени престъпления е изминал
огромен период от три години и половина. Отделно от това разделянето на
престъплението на пет продължени деяния е станало напълно формално, без
основание в доказателствата, явно за да се изпълнят препоръките на
съдилищата, което не е сторено. Същото се повтаря и в останалите пунктове
на обвинение. Както е казано в Тълкувателно решение № 52 от 9.XI.1988 г. по
н.д. № 34/88 г., ОСНК, обсъждащо продължителността на периодите в
продължаваното престъпление, то се отличава с тази особеност, че се състои
от две или повече деяния, всяко от които осъществява поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Правилното тълкуване
на тази разпоредба налага извода, че между отделните деяния трябва да
съществува такава обективна и субективна връзка, която ги характеризира не
като самостоятелни престъпления, а като елементи на едно продължавано
престъпление. За наличието на специфичната връзка от съществено значение
са периодите от време между отделните деяния. В закона е указано изрично,
че тези периоди трябва да бъдат непродължителни. Това е така, защото
продължителността води обективно до разкъсване на отделните деяния, до
ограничаването им като самостоятелни престъпления, което изключва
приложението на чл. 26, ал. 1 от НК. Въпросът дали периодите от време са
продължителни или непродължителни следва да се преценява конкретно за
отделните случаи във връзка с особеностите на извършените деяния,
възможностите за осъществяването им и причинените вредни последици,
както изрично е указано в тълкувателно решение № 3/15.II.1971 г., ОСНК.
Тази преценка трябва да се прави в рамките на изискванията на закона, защото
в някои случаи може един интервал от време да се окаже продължителен, а в
други - непродължителен. Същественото е продължителността на периодите
да не нарушава единството между отделните деяния, да не разкъсва
9
обективната и субективна връзка между тях. В практиката на съдилищата е
установен обективен критерий за „непродължителни периоди от време“ около
една година. Тази практика е възприета и от Върховния съд. Това разяснение и
следващото от него за случая е от съществено отношение за определяне на
състава на престъплението, тъй като влияе пряко и върху елемента му особено
големи размери, удовлетворен в случая единствено от сбора на стойността на
предмета на отделните деяния в продължаваното престъпление, за
квалифицирането на каквото в случая няма дадени основания в обвинителния
акт. На следващо място обвинението по пункт първи от Обвинителния акт
обхваща период при действието на редакцията на чл.195, ал.1, т.10 от НК до
изменението с ДВ бр.33 от 2011 г., влязло в сила на 27.05.2011 г., до когато
лицата са отговорни по тази разпоредба за кражба не на каквито и да е
оръжия, а на огнестрелни такива. В състава на вмененото престъпление няма
обвинение за кражба на огнестрелни оръжия, което нарушава правото на
защита, тъй като за лицето няма яснота в какво е обвинено, в кражба на какви
оръжия, и защо трябва да отговаря за това, предвид изменението на закона.
Следва да се отбележи, че закона в новата му редакция в случая не е по-
благоприятен за дееца. Нещо повече, всички оръжия по този пункт на
обвинението са произведени преди 1900 г. без да е дадено в обвинителния акт
защо те са огнестрелни, каквито е следвало да бъдат предвид периода на
обвинение, и защо да не попадат в изключенията на чл.4, ал.2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. На
следващо място по пункт първи от обвинението лицето е привлечено към
наказателна отговорност /с постановление за привличане в т.99 от дос.
производство/ за кражба на вещи на стойност 314494.46 лв., а с обвинителния
акт му е вменено същото престъпление, но на стойност 323793.96 лв. Това
нарушава правото на защита, тъй като безспорно едва с обвинителния акт му
се вменява по- тежка престъпна дейност, каквато е тази с по-голям предмет,
което би обусловило и по- тежка индивидуализация на наказанието. Съгласно
ТР № 2 от 7.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, прокурорът може да
вземе решение да внесе обвинителен акт в съда за същото, еднакво или по-
леко наказуемо престъпление, когато липсва съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, каквото в случая е налице, тъй като
на подсъдимата се вменява предмет на престъпление на значително по-висока
стойност от тази, за която е била привлечена на досъдебното производство. На
10
предварителното производство обвиненото лице се е защитавало срещу други
факти, а именно коренно различна стойност на предмета на престъплението.
Прокурорът е бил длъжен да внесе обвинителен акт по последно
формулираното обвинение на досъдебното производство или да предизвика с
правомощията си изменение към представеното от него впоследствие в
обвинителния акт по делото. Същото съществено процесуално нарушение е
допуснато и в пункт втори от обвинителния акт. Подсъдимата е привлечена
към наказателна отговорност /с постановление за привличане в т.99 от дос.
производство/ за кражба на вещи на стойност 289470.27 лв., а с обвинителния
акт й е вменено същото престъпление, но на стойност 333303.39 лв. Същото
съществено процесуално нарушение и допуснато и в пункт четвърти от
обвинителния акт. Подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност /с
постановление за привличане в т.99 от дос. производство/ за кражба на вещи
на стойност 385186.35 лв., а с обвинителния акт й е вменено същото
престъпление, но на стойност 389378.10 лв. Тук следва да се отбележи, че
сборът от стойностите на отделните вещи от предмета на престъпленията не
отговорят на общата им стойност, дадена за всяко от престъпленията, което
също създава вътрешна противоречивост на обвинителния акт и объркване в
защита срещу какъв предмет на престъплението да се бори. Всички обвинения
са за кражби с квалифициращ елемент оръжия, а в предмета на вменените
престъпления има всякакви други вещи, които не са оръжия. Това също
нарушава правото на защита, тъй като лицето е обвинено само в кражби на
оръжия, което недоразумение би било преодоляно чрез прецизно обвинение и
разделяне на вещите, предмет на кражбите по такива с техните признаци,
водещи до различни състави с различни квалифициращи елементи. По пункт
четвърти подсъдимата е обвинена в това, че през периода 30.04.2012 г. -
03.10.2013 г. на неустановени дати, в гр. Б., обл. Р., след предварителен сговор
с Т. И. С. от гр. Я. и Т. И. Й. от гр. Б., в немаловажен случай, в условията на
продължавано престъпление, на неустановен брой пъти, отнела чужди
движими вещи, след което са представени шест периода на продължени деяния
и едно еднократно. Едно от продължените престъпления, като част от
продължаваното общо такова, е с период 10.01.2012 г. - 19.12.2012 г., което
време е извън обвинението за престъплението. Това отново нарушава правото
на защита, тъй като за лицето няма яснота за времето на извършване на
престъплението, в което е обвинено и препятства организирането на
11
ефективна защита, като влияе и на възможността изобщо престъплението да
бъде квалифицирано като продължавано такова.
Няма основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, за
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Няма основания за изменение на мерки за процесуална принуда.
Исканията за събиране на нови доказателства биха били разгледани
отново след изправяне на нередовностите на досъдебното производство или
по свой почин прокурорът може да събере тези доказателства при връщане на
делото.
Поради всичко изложено, съдът намира, че съдебното производство по
делото следва да се прекрати и делото да се върне на прокурора за изправяне
на допуснатите процесуални нарушения.
Водим от горното и на основание чл.249, ал.1 и 2 вр. чл.248, ал.1, т.3 от
НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 531/2025 година
по описа на Окръжен съд - Русе.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Русе за изправяне на
допуснатите процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в
седемдневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14.35 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви на 13.10.2025 година.
12
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
13