№ 229
гр. гр. Д. , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осемнадесети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Георги К. Пашалиев
Секретар:Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20203200500717 по описа за 2020 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна срещу решение
№61/12.06.2020 г. по гр.д.№393/2019 г. на Генералтошевския районен съд,с което
е признато за установено,че К. Д. Д. от гр.Г. Т. не дължи на горното дружество
сумата от 6 722,06 лв-стойност на фактура №**********/20.09.2019 г.,начислена
за обект в гр.Г. Т.,***,като въззивникът е осъден да заплати на Д. разноски в
размер на 923,89 лв.Според въззивника атакуваното решение е постановено при
очевидни нарушения на съдопроизводствените правила главно при формиране
вътрешното убеждение на съда и при анализа на иначе редовно
представените,относими и приети по делото доказателства.Решението било и
необосновано.Липсвали законови предпоставки за уважаване на иска.Неправилно
и в противоречие на материалния и процесуалния закон районният съд приел,че
останало неясно как са отчетени процесните количества ел.енергия,че липсвали
данни какви са били показанията на монтирания в обекта електромер в регистър
1.8.3.Невярно било също,че ответникът по делото не успял да докаже
1
дължимостта на вземането и че отчетеното в трети регистър количество
ел.енергия е било реално доставено на ищеца.Недостатъчно обсъдени били
заключението по СТЕ,експертизата на БИМ,показанията на разпитания свидетел и
протоколите за монтаж на СТИ и за проверката.Неясно защо съдът формирал
напълно противоположен на събраните доказателства извод.Настоява се за отмяна
на решението и за отхвърляне на иска.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият К. Д. Д.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.Същият подробно развива доводи в
подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.Претендира присъждане на
сторените от него разноски в настоящото производство,като навежда и
възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско
възнаграждение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи
следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК
/въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 18.06.2020
г.,а жалбата е подадена чрез куриер на 02.07.2020 г. при изтекъл за страната срок
за въззивно обжалване на 02.07.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав
на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано
и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск
при наличие на правен интерес за ищеца от установяване недължимостта на
процесната сума.Атакуваното решение е обаче неправилно,като съображенията за
горния извод са следните:
Гр.д.№393/2019 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба,с която е
предявен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от К. Д.
Д. от гр.Г. Т.,обл.Д. срещу „Електроразпределение Север” АД-гр.Варна за
установяване,че ищецът в качеството на потребител с клиентски №*** и
2
абонатен №********** за обект,находящ се в гр.Г. Т.,***,не дължи на ответника
сума от 6 722,06 лева,представляваща цена на начислена със становище за
начисление на електрическа енергия от 19.09.2019 г. количество електроенергия за
периода от 10.12.2016 г. до 13.06.2019 г. в размер на 36866 кВтч,за което е
съставена фактура №**********/20.09.2019 г.Искът е уважен от
първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за неправилно.
На 13.06.2019 г. от служители на „Електроразпределение Север” АД-гр.Варна
е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с
фабричен №1114021666910901,с който се измерва доставената в имота на ищеца в
гр.Г. Т. електрическа енергия,за което е съставен и констативен протокол
№1202856/13.06.2019 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с
нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол
№1803/13.09.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-
гр.Русе.Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и
клемния блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на
табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при
измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При
софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на
СТИ,а именно наличие на натрупана енергия по тарифа 1.8.3 в размер на
36866,415 кВТч,която не е визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото и въззивник „Електроразпределение Север” АД-
гр.Варна коригира сметката на потребителя К. Д. Д. за посочения обект за период
от 10.12.2016 г. до 13.06.2019 г. и е издадена фактура №**********/20.09.2019 г.
на стойност 6 722,06 лв със срок за плащане до 10.10.2019 г.Корекцията е
извършена след софтуерно прочитане на паметта на СТИ и на основание чл.55 от
ПИКЕЕ /виж и становище за начисление на електрическа енергия от 19.09.2019 г.
на лист 11 от делото на ГТРС/.
Според заключението на вещото лице В. Ч. по допуснатата от районния
съд съдебно-техническа експертиза количеството електрическа енергия за
корекция е изчислено по методиката на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,тъй като е
начислено цялото записано в невизуализирания регистър количество за
времето след монтажа на СТИ на 09.12.2016 г..Специалистът е констатирал,че
3
СТИ,посредством което се измерва електроенергията в обекта на
потребителя,е еднофазен статичен електромер Iskra ME 162,предназначен за
директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи.Има до четири
тарифни регистри,превключвани с вграден часовник за реално
време.Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей.Вещото
лице е констатирало,че СТИ е правилно свързано и отчита при допустима
грешка.Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на процесното СТИ към електроразпределителната
мрежа.Електромерът е произведен през 2016 г.,преминал е първоначална
метрологична проверка с валидност 6 години,монтиран е в обекта на
потребление на 09.12.2016 г.,като за монтажа е съставен констативен
протокол №М2067148/09.12.2016 г. /на лист 54 от делото на ГТРС/,в който са
записани нулеви начални показания по тарифни регистри 1.8.1 /нощна
тарифа/ и 1.8.2 /дневна тарифа/.За регистри 1.8.3 и 1.8.4 няма записани
показания.Нулевите показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2 налагат извод,че
монтираният електромер е нов.
При монтиран електромер с начални нулеви показания е очевидно според
съда,че промяната в настройката на тарифните регистри и активирането на
тарифен регистър 1.8.3 при забранена визуализация на дисплея е осъществено
след монтажа на процесното СТИ в обекта на ищеца.
Вещото лице Ч. сочи още,че записаната в невизуализирания регистър
1.8.3 ел.енергия е отчетена при метрологичната експертиза на БИМ,както и че
невизуализирането на измерената в третия тарифен регистър ел.енергия е
софтуерно реализирано и не се дължи на физическа повреда на СТИ.
По делото няма данни ищецът да е подавал заявление за промяна на
параметризацията на СТИ.Не е установено електроснабдителното дружество
”Енерго Про-Продажби” АД,електроразпределителното дружество
”Електроразпределение Север” АД и БИМ да разполагат с версия на софтуер
за препрограмиране /въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/.С
предоставения им софтуерен продукт същите могат единствено да прочитат
паметта на СТИ.За обратното не са изложени твърдения от ищеца.В подкрепа
на последния факт е и посоченото в писмо вх.№915/05.02.2020 г. на БИМ,РО-
Русе /на лист 93 от делото на ГТРС/,в което изрично се посочва,че
4
предоставеният на БИМ софтуерен продукт е за четене на електромери при
извършване на метрологична експертиза.
Спорното правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ
/обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 г.,последно изм. и доп. ДВ бр.57/2020 г.,в сила
от 26.06.2020 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ
от КЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия
/ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.35/30.04.2019 г.Доколкото същите са приети от КЕВР с
решение по т.1 от протокол №67 от 24.04.2019 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 и
чл.83 ал.2 във връзка с чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката,т.е. в
изпълнение на делегирани със закон правомощия,съобразно чл.2 ал.1 във вр.
чл.11 и чл.12 от ЗНА горните ПИКЕЕ съставляват източник на право в
качеството си на акт по прилагане на закона с нормативен характер.Няма
място за изключване приложението на Правилата на основание чл.15 ал.3 от
ЗНА,защото те са издадени в изпълнение и доразвитие на норми на ЗЕ,който е
специален що се отнася до въведените в него правила за регулиране на
правоотношенията по повод доставка на електроенергия.Така влизането в
сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на
сметката на абонати за минал период,но само при стриктно спазване на
предвидените в ПИКЕЕ изисквания.По аргумент от чл.5 ал.4 от КРБ и чл.14
от ЗНА материалноправните норми имат действие занапред,ако друго не е
изрично предвидено,т.е. правилата,установени в новите ПИКЕЕ,са
приложими за корекционни процедури с начална дата 04.05.2019 г.,когато са
влезли в сила,респ. и в процесния случай,тъй като корекционната процедура е
с начална дата 13.06.2019 г.,когато е извършена проверката и е съставен
констативен протокол №1202856/13.06.2019 г.
В случая настоящата инстанция намира,че проверката за техническата
изправност на средството за търговско измерване на ел.енергия в имота на
ищеца е осъществена съгласно нормите,предвидени в ПИКЕЕ,уреждащи
компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на
СТИ /чл.46 от ПИКЕЕ/,реда и начина /чл.48-49 от ПИКЕЕ/,правните
последици съобразно резултата /чл.50-58 от ПИКЕЕ/.Правото на ответника да
извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на ПИКЕЕ,които му
посочват и реда,по който това право може да бъде осъществено.Според чл.49
ал.1,2 и 3 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила,с
5
изключение на чл.42 ал.5 изр.2 /случаите,когато при проверката не са
установени отклонения,неизправности и/или нерегламентирана намеса в
измервателната система/,операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол,който трябва да е подписан от представител на
оператора и от ползвателя или от негов представител,а ако ползвателят не
присъства или откаже да подпише констативния протокол,последният се
подписва от един свидетел,който не е служител на оператора.В седемдневен
срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на
съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна
разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя
данни за контакт /чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ/.Според разпоредбата на чл.49 ал.5 от
ПИКЕЕ,когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за
търговско измерване с нормираните,нарушения в целостта и/или
функционалността на средството за търговско измерване,съмнения за
добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент,същото се
демонтира и се поставя в безшевен чувал,който се затваря с пломба със знака
на оператора на съответната мрежа и уникален номер.Номерът на пломбата и
уникалният номер се записват в констативния протокол.Операторът на
съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване
на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на
проверката.
Оспорванията на констативния протокол,подписан от двама служители
на мрежовия оператор и от един свидетел /З. С. М.-съсед,потвърдила
полагането на подпис от същата в протокола при разпита й в съдебно
заседание на 08.06.2020 г. пред ГТРС/,са неоснователни,респ. същият е
изготвен при спазване изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ,вкл. реда за
уведомяване,удостоверен с представеното от самия ищец получено от същия
съобщение на лист 8 от делото на ГТРС.Фактът на измерена в
невизуализирания регистър електроенергия е установен с метрологична
проверка на БИМ,като констативният протокол,съставен от БИМ,не е
оспорен изрично от ищеца нито в исковата молба,нито в първото по делото
открито съдебно заседание.Настоящият случай попада в хипотезата на чл.55
от ПИКЕЕ за извършване на преизчисление на количества електрическа
6
енергия,в която хипотеза е достатъчно единствено да се установи,че са
налице измерени от изправно СТИ количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване без оглед
субективното отношение на ползвателя.Правото на оператора на съответната
мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена,но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия,не е обусловено от
доказване на виновно поведение на потребителя,защото целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване,а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.Разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ предвижда
възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на СТИ операторът на електроразпределителната
мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Съгласно
разпоредбите на чл.56 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия по реда на раздел IX /в който попада и
чл.55/ операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия,както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги /с изключение на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа,формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към
обществото“,като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума,определена от оператора на съответната
мрежа по реда на ал.1.
Следователно с оглед новите ПИКЕЕ титуляр на вземането по
корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа-в
случая ответникът „ЕРП Север“ АД,а задължено лице е „ползвателят на
мрежата“,дефиниран с нормата на §1 т.41а от ДР на ЗЕ-физическо или
юридическо лице-ползвател на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа,доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от
такава мрежа,нормата на §1 т.4 от ДР на ПИКЕЕ-ползвател е клиент и/или
производител на електрическа енергия по смисъла на Закона за
енергетиката,т.е вкл. всеки,който купува електрическа енергия за собствено
7
ползване съгласно дефинитивните норми на чл.27б и 27г от ДР на
ЗЕ.Следователно ползвател на мрежата е и крайният потребител,какъвто в
случая е ищецът,чийто имот е снабдяван с електрическа енергия от
електроразпределителната мрежа.
Спорните въпроси досежно корекционното основание на
вземането,надлежното осъществяване на процедурата за установяване на
неговите предпоставки,легитимацията на ответника като носител на
вземането следва да се разрешат в полза на ответника.
Остойностяването на консумираната електрическа енергия,отчетена в
скрития регистър на процесното СТИ,е правилно извършено според вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертиза по цени на технологични
разходи съобразно нормата на чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ.Невъзможността да се
установи началният момент на отчитане на доставената ел.енергия в
невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна-релевантен
пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект
съобразно нормата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,което обстоятелство е съобразено
от ответника по процесното правоотношение,тъй като е установено
електромерът да е монтиран в имота на ищеца на 09.12.2016 г. при обоснован
извод,че монтираният електромер е нов.Периодът на корекцията е 916 дни-от
10.12.2016 г. /следва датата на монтажа на СТИ/ до 13.06.2019 г. /дата на
демонтажа на СТИ/,като поради промяна на цените на ел.енергията периодът
е разделен на четири подпериода,а енергията в рамките на същите е
разпределена пропорционално.Ответното дружество е спазило при
определяне периода на корекцията разпоредбата на чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ,която регламентира пределен начален момент на корекцията-монтажа
на СТИ.
При тези съображения следва да се приеме, че е налице основание по
чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ /ДВ,бр.35/2019 г./ за начисляване на доставената в
обекта на ищеца електроенергия,измерена в невизуализирания регистър на
електромера,за който е установено,че съответства на метрологичните
характеристики и измерва точно.Този извод дава основание показанията на
СТИ да бъдат приети за правилни,респ. ищецът дължи на
електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа
8
енергия за посочения период.Предявеният отрицателен установителен иск е
изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.Обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно.
С оглед изхода от спора въззивникът и ответник по делото „ЕРП Север“
АД има право на сторените от същия разноски в двете инстанции,които
изрично са претендирани.
В първата инстанция дружеството е сторило разноски,както следва:200
лв възнаграждение за вещо лице и 1 596 лв с вкл.ДДС адвокатско
възнаграждение,уговорено и изплатено съгласно договора за правна защита и
съдействие,фактура и платежно нареждане на листи 125-127 от делото на
ГТРС.
Във въззивната инстанция дружеството е сторило разноски в размер на
136,95 лв държавна такса за въззивно обжалване+1 лв банкова такса; 1 596 лв
с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,уговорено и изплатено съгласно
договора за правна защита и съдействие,фактура и платежно нареждане на
листи 34-36 от делото на ДОС.
Наведено е в настоящата инстанция с отговора на въззивната жалба,респ.
и в първата инстанция,възражение от ищеца по делото Д. по чл.78 ал.5 от
ГПК за прекомерност на изплатените от дружеството адвокатски
възнаграждения в двете инстанции.Възражението е основателно.В хода на
делото е настъпила промяна в нормативната уредба,с влизането на която в
сила е установен друг минимален размер на адвокатското възнаграждение.С
Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /обн.ДВ,бр.68/31.07.2020 г./ е
определен минимален размер на адвокатското възнаграждение за една
инстанция по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. при интерес от 5 000
лв до 10 000 лв в размер на 580 лв+5% за горницата над 5 000 лв.Именно
новият размер следва да бъде съобразяван при произнасяне по искане за
разноски и възражение за прекомерност.Съдът следва да приложи Наредба
№1/2004 год. съобразно изменението й,тъй като се касае за материално-
правна норма,която става действащо право и намира приложение с влизането
й в сила занапред.Към датата на приключване на съдебното дирене и даване
ход на делото по същество в настоящата инстанция,когато страните правят
9
искане за разноски,съответно възражение за прекомерност,респ. въззивният
съд се произнася по горните искания,при определяне на разноските съдът
прилага нормативната уредба,действаща към този момент,а не нормативната
уредба,действаща към момента на договаряне и заплащане на адвокатското
възнаграждение-така определение №782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№3545/2014 г.,II т. о.,ТК и определение №185/16.03.2018 год. на ВКС по
к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ г.о.
В случая съдът намира изплатеното от дружеството-въззивник и ответник по
делото в първата и въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за
прекомерно.Защитаваният материален интерес в областта на доставката и
заплащането на електрическа енергия в стойностно изражение е висок,но следва
да се съобрази,че делото е част от многобройна група дела,идентични по
предмет,поради което правната му и фактическа сложност не е
голяма.Следователно възражението на ищеца и въззиваем К. Д. по чл.78 ал.5 от
ГПК е основателно и следва да бъде уважено.Минималното адвокатско
възнаграждение при посочената цена на иска възлиза на 666,10 лв /чл.7 ал.2 т.3 от
Наредбата/ без ДДС или 799,32 лв с вкл.ДДС.Платеното адвокатско
възнаграждение от 1 596 лв с ДДС за всяка инстанция надвишава почти два пъти
минималното и следва да бъде намалено до минималния размер от 799,32 лв с
ДДС.
Неоснователно е възражението на ищеца по делото К. Д.,че ответникът и
въззивник „ЕРП Север“ АД няма право да получи от другата страна адвокатското
възнаграждение за двете инстанции с начислен ДДС върху него.Съгласно
правилото на §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждения,определени в цитираната наредба,под които не
може да се договоря адвокатското възнаграждение,при облагаема по ЗДДС услуга
се явяват данъчна основа,върху която се начислява ДДС.Посочената разпоредбата
е в съответствие с изводимото от чл.67 ал.1 от ЗДДС правило,че,когато при
договаряне на „доставката” е изрично посочено,че данъкът не е включен в
договорената цена,нейният окончателен размер се формира след начисляване на
ДДС.Фактът,че за нуждите на данъчното законодателство дължимата по едно
облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен
данък,не означава,че в частноправните отношения начисленият данък не е част от
дължимата парична престация,нито променя частноправния й характер в
10
отношенията между страните,сключилите договора.Ето защо в случаите,когато
предоставената от адвоката услуга е облагаема „доставка” по смисъла на
ЗДДС,размерът на адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и
последният е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение.Когато
тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС и цената с вкл. ДДС е заплатена
от страната,направените от последната съдебни разноски обхващат пълния размер
на възнаграждението с вкл. ДДС.Отношенията на страната с трети лица,вкл. с
държавния бюджет,са ирелевантни съгласно чл.78 от ГПК за отговорността за
разноските.В този смисъл позоваването от ищеца Д. на решение по съединени
дела С-427/16 и С-428/16 на Съда на ЕС е неотносимо към спора,тъй като в случая
не е налице двойно облагане с ДДС,каквото следва да е установено съобразно
решението на СЕС.За да е налице двойно данъчно облагане,ДДС трябва да
постъпва повторно в бюджета на държавата.В случая в държавния бюджет се
внася само ДДС,начислено и изплатено от ответното дружество и въззивник в
полза на упълномощеното от него адвокатско дружество.При присъждане на
адвокатското възнаграждение с ДДС в полза на страната на основание чл.78 от
ГПК като сторени от нея разноски начисленият ДДС не се получава отново от
държавата,а от страната като част от сторените от нея съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение,неразделна част от което е и изплатеният от страната
на адвоката ДДС.
При настоящия изход от спора въззиваемият и ищец по делото К. Д. Д. няма
право на разноски и такива не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №61/12.06.2020 г. по гр.д.№393/2019 г. на
Генералтошевския районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от К. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Г. Т.,***
срещу „Електроразпределение Север” АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Варна,район „Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-
Г,бул.„Владислав Варненчик” №258,за установяване,че ищецът в качеството
на потребител с клиентски №*** и абонатен №********** за обект,находящ
се в гр.Г. Т.,***,не дължи на ответника сума от 6 722,06 лева,представляваща
11
цена на начислена със становище за начисление на електрическа енергия от
19.09.2019 г. количество електроенергия за периода от 10.12.2016 г. до
13.06.2019 г. в размер на 36866 кВтч,за което е съставена фактура
№**********/20.09.2019 г.
ОСЪЖДА К. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Г. Т.,*** да заплати на
„Електроразпределение Север” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Варна,район „Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.
„Владислав Варненчик” №258 сума в размер на 999,32 лв /деветстотин деветдесет
и девет лева и 32 стотинки/ сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски,включваща 200 лв възнаграждение на вещо лице и 799,32 лв адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА К. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Г. Т.,*** да заплати на
„Електроразпределение Север” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Варна,район „Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.
„Владислав Варненчик” №258 сума в размер на 937,27 лв /деветстотин тридесет и
седем лева и 27 стотинки/ сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски,включваща 136,95 лв държавна такса за въззивно обжалване,1 лв банкова
такса и 799,32 лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12