№ 19893
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110129355 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца Н. Б. С., ЕГН **********, чрез адв. П. М., личен №
**********, с адрес на кантората гр. София, ******, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради
погасяването им по давност, следните вземания:
1/ 20 398,00 лв., представляваща главница, договорни и наказателни лихви,
разноски, по Договор за потребителски кредит, сключен между „Юробанк България“
АД и Н. Б. С., за която сума е издаден изпълнителен лист на 20.03.2012 г. по гр.д.
10132/2012 г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от
18.01.2016 г.;
2/ 24 920,00 лв., представляваща главница, лихви и разноски, по Договор за
финансов лизинг на лек автомобил от 04.09.2008 г., сключен между „Интерлийз Ауто“
ЕАД, от една страна, и „Бюти Сървисис“ ЕООД и Н. Б. С., от друга страна, за която
сума е издаден изпълнителен лист на 21.02.2013 г. по т.д. 465/2013 г. по описа на СГС,
вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.04.2019 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
17.12.2024 г. е направил справка за кредитна задлъжнялост в ЦКР към БНБ, от която
се установило, че ответникът подава информация за просрочия по активни и погасени
кредити - лично задължение с балансова експозиция от 20 398 лева и задължение като
сьдлъжник с балансова експозиция от 24 920 лева. Сочи, че на 21.03.2025 г. е направил
искане до ЧСИ Галин Костов за връчвана на ответника извънсъдебна покана относно
недължимост на посочените по-горе суми поради погасяването им по давност, като
поискал и заличаване на данните от ЦКР. В отговор на поканата, ответникът отказал
да заличи данните на ищеца от ЦКР към БНБ. С уточняваща молба с вх. №
212953/17.06.2025 г. /л.49/ и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че на
1
04.09.2008 г. е сключен Договор за финансов лизинг на автомобил между „Интерлийз
Ауто“ ЕАД /лизингодател/, от една страна, и „Бюти Сървисис“ ЕООД
/лизингополучател/ и Н. Б. С. в качество на солидарен длъжник, от друга страна.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора за лизинг,
на 21.02.2013 г. е издаден изпълнителен лист по т.д. № 465/2013 г., въз основа на който
било образувано изпълнително дело № 20168380407552 при ЧСИ Милен Бъзински.
Сочи, че вземанията са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.04.2019 г.
Съгласно удостоверение с изх. № 31401/23.05.2024 г., издадено от ЧСИ Милен
Бъзински, последното валидно изпълнително действие сочи, че е молба с вх.№
55529/08.10.2016 г. Аргументира, че в период от две години, считано от 08.10.2016 г.
не са предприемани изпълнителни действия, поради което счита, че изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона с оглед настъпилата перемпция. Поддържа, че
на 08.10.2021 г. вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди, че
с постановление на ЧСИ от 03.04.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Сочи, че на 15.09.2011 г. е сключен договор за
потребителски кредит № FL 606191 с „Юробанк България“ АД. Поради неизпълнение
на задълженията, произтичащи от договора, банката завела гр. дело №10132/2012 г., по
което на 20.03.2012 г. бил издаден изпълнителен лист, след което не били извършвани
никакви действия. Твърди, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на
ответника с договор за цесия от 18.01.2016 г. Аргументира, че сумите, за които е
издаден изпълнителния лист, са погасени по давност на 20.03.2017 г. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът прави възражение за родова неподсъдност, като счита, че с оглед цената
на иска, компетентен е Софийски градски съд. Сочи, че искът за недължимост на
сумите по договора за кредит е допустим единствено за остатъка от непогасената
главница в размер на 15 430 лв., а искът за недължимост на сумите по договора за
лизинг - за остатъка от непогасена главница в размер на 8 349,91 лв. Развива
съображения в насока, че липсва правен интерес за предявяване на иск по отношение
на акцесорните вземания. Признава, че към дата на предявяване на иска е погасено
правото на принудително изпълнение. Аргументира подробно, че не е дал повод за
завеждане на иска, поради което прави искане разноските да останат в тежест на
ищеца. Не оспорва, че въз основа на издадения на 20.03.2012 г. в полза на „Юробанк
България“ АД не е образувано изпълнително дело. Не оспорва също и че въз основа на
издадения изпълнителен лист в полза на „Интерлийз Ауто“ ЕАД на 21.02.2013 г. е
образувано изп. дело 20168380407552 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, по което
последното изпълнително действие е от 08.10.2016 г. Подробно излага, че към датата
на предявяване на иска няма висящи изпълнителни дела и в тази връзка отново сочи,
че не е дал повод за завеждане на иска. Твърди, че между страните са водени
преговори за погасяване на задълженията с отстъпка. Излага, че има административно
задължение да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички
свои клиенти. Оспорва като недопустимо искането на ищеца за задължаване на
ответника да заличи от ЦКР процесните задължения. Моли съда да уважи предявените
искове, като остави в тежест на ищеца претендираните разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед липсата на спор между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
съдът с доклада по делото е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 04.09.2008 г. между „Интерлийз Ауто“ ЕАД, в качеството му на
лизингодател, от една страна, и „Бюти Сървисис“ ЕООД, като лизингополучател и
2
ищеца Н. Б. С., в качество на солидарен длъжник, от друга страна, е сключен
Договор за финансов лизинг на автомобил.
Не е спорно и обстоятелството, че поради неизпълнение на задълженията,
произтичащи от договора за лизинг, на 21.02.2013 г. в полза на лизингодателя е
издаден изпълнителен лист по т.д. № 465/2013 г. за сумата от 9690,98 евро главница,
4184,22 евро договорни неустойки, 675,91 лева данък превозно средство, 2723 лева за
арбитражни разноски и сумата от 50 лв. разноски за издаване на изпълнителен лист.
Страните не спорят и по отношение на това, че въз основа на така издадения
изпълнителен лист лизингодателят е инициирал образуването на изпълнително дело №
20168380407552 при ЧСИ Милен Бъзински.
От приложения препис на изпълнителното дело се установява, че в рамките на
същото са извършвани изпълнителни действия, както следва: на 21.09.2017 г. е
наложен запор върху банкови сметки на длъжжниците, а на дата 08.10.2019 г. е
постъпила молба от ответното дружество с искане за конституирането му като
взискател по изпълнителното дело с оглед придобиване на вземането срещу
длъжниците въз основа на договор за цесия от дата 23.04.2019 г.
Въз основа на молба от ответното дружество от дата 02.04.2020 г. с
Постановление от 03.04.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото,
като част от изпълнително дело № 20168380407552 при ЧСИ Милен Бъзински,
Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от дата 23.04.2019 г., че вземането срещу
ищеца е прехвърлено на ответното дружество.
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 15.09.2011 г.
между „Юробанк България“ АД и ищеца е сключен договор за потребителски кредит
№ FL 606191 и поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора е
заведено гр. дело №10132/2012 г., по което на 20.03.2012 г. е издаден изпълнителен
лист за сума в размер на 20398,00 лв.
Не се спори и относно това, че за принудителното събиране на сумите не е
образувано изпълнително дело, а вземанията са прехвърлени на ответника с Договор
за цесия от дата 18.01.2016 г.
Задълженията към ответното дружество, възникнали във връзка с двата
договора за цесия са вписани в Централния кредитен регистър при БНБ видно от
приложената справка за кредитна задлъжнялост на ищеца.
По делото е представена писмена кореспонденция между страните, видно от
която ищцата е възразила срещу дължимостта на вземанията поради погасяването им
по давност, а ответното дружество е потвърдило съществуването на задълженията, но
въпроса за давността сочи да е от компетентност на съдебните органи.
По делото е представен проект на споразумение за разсрочване на парично
задължение, в рамките на което ответникът претендира общо задължение на ищеца,
произтичащо от Договора за потребителски кредит, сключен с „Юробанк България“
АД в размер на 20397,75 лв. и общо задължение на ищеца, произтичащо от Договор за
лизинг, сключен с „Интерлийз“ ЕАД в размер на 24919,58 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
3
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за
вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Същевременно съдът
съобрази, че с прекратяването на изпълнителното дело с постановление на съдебния
изпълнител на основание чл. 433, т. 2 ГПК, какъвто е настоящия случай, не отпада
правният интерес на ищеца от воденото на иск по чл. 439 ГПК, доколкото с
прекратяването на изпълнителното дело на соченото основание не отпада
възможността кредиторът, който е носител на изпълнително основание да образува
ново изпълнително дело. Ищецът има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали
е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е
погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи
принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В този смисъл целта на
настоящия иск е да се отрече занапред възможността кредиторът да насочи
принудително изпълнение за погасено по давност вземане и по този начин интересите
на ищеца – длъжник да бъдат охранени в най-пълна степен. В този смисъл са Решение
№ 50041/10.05.2023 г. по т.д. №20/2022 г. на ВКС, I то, решение по гр.д.№ 1747/2020г.
на ІV г.о., Решение № 60282/19.01.2020 г. по гр.д.№ 903/2021 г. на ВКС, III го.
По отношение на доводите на ответника за частична недопустимост на
предявения иск за установяване недължимост на задължението на ищеца, произтичащо
от Договор за потребителски кредит, сключен с „Юробанк България“ АД, доколкото
по същото има реализирани плащания и е останала непогасена главница в размер на
15430 лв., а по отношение на задължението по Договор за лизинг непогасената
главница е в размер на 8349,91 лв., съдът намира, че тези твърдения на ответника
останаха недоказани. Тъкмо обратното се установява по делото, като сам ответникът
представя проекти на споразумения, от които се установява претенция от негова страна
за вземане по Договор за потребителски кредит, сключен с „Юробанк България“ АД в
общ размер на 20398 лв., а претендираното такова във връзка с Договор за лизинг в
общ размер на 24920 лв. Следователно за ищеца съществува интерес да отрече
дължимостта на претендираното от ответника вземане в пълен размер.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение
не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
4
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените
съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от
страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай, ищецът не оспорва обстоятелството, че двете вземания са
погасени по давност, като съдът намира, че това се установява и от събраните по
делото доказателства.
Така по отношение на вземането за 24920 лв., което е било предмет на
принудително събиране в рамките на изпълнително дело № 20168380407552 при ЧСИ
Милен Бъзински, съдът намира следното.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. В конкретният случай от приложеното изпълнително дело се доказа, че
последното действие, водещо до прекъсване на давността за това вземане е
подадената на 08.10.2019 г. молба от ответника, в качеството му на взискател, с която е
поискал извършването на изпълнителни действия, чрез насрочване и извършване на
опис на движим вещи, намиращи на адреса на длъжника. След тази датата ответникът
не твърди, за това и не сочи доказателства да са предприемани действия изпълнителни
действия, поради което може да се обоснове извод, че петгодишната давност за
вземането е изтекла на 17.12.2024 г., в който период са включени и 70 дни, през които
давността е била спряна по силата на Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
По отношение на вземането за 20398 лв., произтичащо от Договор за
потребителски кредит, сключен с „Юробанк България“ АД, съдът намира, че
давността за вземането е била прекъсната пред 2012 г., когато е било образувано гр.д.
5
№10132/2012 г., в рамките на което е издаден изпълнителен лист от дата 20.03.2012 г.
От този момент насетне ответникът признава, че не са предприемани действия по
образуване на изпълнително дело, следователно давността за вземането е изтекла още
през 2017 г.
Поради изложеното предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът, като направеното от
ответника признание в хода не делото не го освобождава от отговорност, тъй като
същият е дал повод на завеждане на делото, поради претендиране на погасено вече по
давност вземане и притежанието на изпълнителен титул. Процесуалният представител
на ищеца – адв. Е. Б. С. е претендирал адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключването му в рамките на едно
съдебно заседание, конкретно проявената процесуална активност на адвоката и
защитавания материален интерес по предявените искове, определя адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца в размер на
720,00 лв. с вкл. ДДС За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно
практиката на СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16,
съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да
присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения.
Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавни
такси и разноски по делото, поради което в тази хипотеза приложение намира
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което дължимата по делото държавна такса
в размер на 1812,72 лв. следва да бъде платена от ответното дружество по сметка на
Софийски районен съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца Н. Б. С., ЕГН
**********, чрез адв. П. М., личен № **********, с адрес на кантората гр. София,
******, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, Бизнес парк София № 1,
бл. 15, вх. А, ет. 4, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата 20 398,00 лв.,
представляваща главница, договорни и наказателни лихви, разноски, по Договор за
потребителски кредит, сключен между „Юробанк България“ АД и Н. Б. С., за която
сума е издаден изпълнителен лист на 20.03.2012 г. по гр.д. 10132/2012 г., вземанията по
който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 18.01.2016 г. и сумата
24 920,00 лв., представляваща главница, лихви и разноски, по Договор за финансов
лизинг на лек автомобил от 04.09.2008 г., сключен между „Интерлийз Ауто“ ЕАД, от
една страна, и „Бюти Сървисис“ ЕООД и Н. Б. С., от друга страна, за която сума е
издаден изпълнителен лист на 21.02.2013 г. по т.д. 465/2013 г. по описа на СГС,
6
вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.04.2019 г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Е. Б. С., вписана в Софийска адвокатска колегия, личен № ****
Блстат: ****, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 720 лв. – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 1812,72 лв. – държавна такса за предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7