№ 977
гр. гр. Добрич, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500723 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по
частна жалба вх.№262036/12.07.2022г. от Н. Р. К. с ЕГН ********** от гр.С.,
чрез пълномощника му адв.Ю. М., срещу определение №260169/05.07.2022г.,
поправено с определение №260202/29.09.2022г. по гр.д.№2588/2020г.на РС-
Добрич, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
постановеното по делото решение №260041/03.05.2022г. в частта на
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за първата фаза на
делбата за горницата от 1000лева до 2000лева и в частта на разноските за
адвокатско възнаграждение за втора фаза на делбата за горницата от 1400лева
до 2800лева.
Неоснователно съдът редуцирал размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, платено в първата фаза на делбата, тъй като погрешно приел
да не е имало спор относно съсобствеността и квотите. Платеното адвокатско
възнаграждение било съответно на материалния интерес и при условие, че е
платено и за защита по чл.344, ал.2 от ГПК. Насрещната страна не била
оспорила претенциите му за разноски. По същите съображения се дължало в
пълен размер и платеното от него възнаграждение за втората фаза на делбата.
Ответната страна не е изразила становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
1
Производството по гр.д.№2588/2020г.на РС-Добрич е образувано по
искова молбата вх.№262308/29.09.2021г., на Н. Р. К. с ЕГН ********** от
гр.С., с която срещу М. Р. К. с ЕГН ********** от гр.Добрич, е предявен иск
за делба на недвижим имот – апартамент №4, находящ се в гр.Д., целият с
площ от 86 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, хол, баня-тоалетна,
самостоятелен обект с идентификатор 72624.615.3620.1.4, попадащ в сграда с
идентификатор 72624.615.3620.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 72624.615.3620, ведно с две избени помещения, 1/4ид.част от
таван, 1/4ид.част от общите части на сградата и 1/4ид.част от правото на
строеж. Заявено е и искане по чл.344, ал.2 от ГПК, а във втората фаза на
делбата за предявени и облигационни претенции.
В делбеното производство жалбоподателят е бил представляван от
упълномощен адвокат, насрещната страна-от назначен от съда особен
представител в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК.
Делбеното производство е приключило-допуснатия до делба
апартамент, съсобствен между страните при квоти от по ½ ид.част, като
неподеляем е изнесен на публична продан. Постановени са били привременни
мерки относно ползването, уважени са и присъединените облигационни
искове на страната-жалбоподател. Нито решението по допускане на делбата с
№260591/01.12.2021г., нито решението по извършване на делбата
№260041/03.05.2022г. е било предмет на последващ съдебен контрол.
С решението по извършване на делбата съдът е присъдил в полза на
съделителя Н. Р. К. съдебно-деловодни разноски, от които 300лева адвокатско
възнаграждение по присъединената облигационна претенция по чл.30, ал.3 от
ЗС.
С молба вх.№261422/09.05.2022г., т.е. подадена в първия ден от срока
за въззивно обжалване, който е с начало 09.05.2022г., когато решението е
връчено на страната, жалбоподателят е поискал по реда и в срока по чл.248 от
ГПК, изменение на решението по извършване на делбата
№260041/03.05.2022г. в частта на разноските с присъждане в пълен размер на
сторените от него разноски в делбеното производство, в частност в пълен
размер на платеното адвокатско възнаграждение. Инициираното
производство по чл.248 от ГПК е приключило с обжалваното
№260169/05.07.2022г., поправено с определение №260202/29.09.2022г., с
2
което районният съд е допълнил решение №260041/03.05.2022г. в частта на
разноските като е присъдил в полза на Н. Р. К. още 1000лева разноски за
адвокатско възнаграждение за първа фаза на делбата и 1100лева разноски за
адвокатско възнаграждение за втората фаза на делбата, като е отхвърлил
искането в частта за горницата до 2000лева адвокатско възнаграждение за
първа фаза на делбата и за горницата до 2800лева за втората фаза. Така общо
присъдените разноски за адвокат на страната възлизат на 2400лева.
По данни от представения договор за правна помощ/ л.34 от делото на
ДРС/за процесуално представителство в първата фаза на делбата е
договорено адвокатско възнаграждение от 2000лева, платено с внасянето на
1040евро по банков път.
По данни от договор за правна защита и съдействие/л.182 от делото на
ДРС/за процесуално представителство във втората фаза на делбата е
договорено адвокатско възнаграждение от 2800лева платимо на две части и
по два начина- 1592лева в брой, 1208лева по банков път.
Съобразно визираното в чл.355, изр.І ГПК правило, присъждане на
сторените от страните разноски във връзка с делбата са дължими с
постановеното във фаза на извършването й решение и съответно на правата
им. В съотношение с предвиденото в чл.78 ГПК, нормата на чл.355 ГПК е
специална - всички разноски по делото, направени по повод допускането и
извършването на съдебната делба (включително по повод привременните
мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК), се заплащат от страните съобразно
стойността на дяловете им, а направените по повод присъединените искове в
делбеното производство (включително по повод претенциите по сметките по
чл. 346 от ГПК), се заплащат съгласно правилата на чл. 78 от ГПК, т. е. -
съобразно крайния изход по съответния присъединен иск или спорно право.
Според задължителното тълкуване на Върховния касационен съд с
Тълкувателно Решение № 6 от 6.11.2013 по тълк дело № 6/2012г.на ОСГТК
на ВКС, само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, а
съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. След
като само доказано извършените разноски подлежат на възмездяване, то в
договора за правна помощ следва да бъде указан и начина на плащане. Когато
е договорено плащане по банков път , за да бъде възмезден разхода, то следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
3
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, който в тази
част има характер на разписка. В този смисъл и задължителните указания в т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, че
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер
на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума.
Жалбоподателят е удостоверил плащането на част от договореното
адвокатско възнаграждение за втората фаза на делбата –сумата от 1592лева, с
представения договор за правна помощ и съдействие/л.182 от делото на ДРС/.
Представените платежни нареждания и извлечения от банкова сметка на
упълномощения адвокат/л.200-210 от делото на ДРС/ обаче не удостоверяват
плащане на останалата част от договорените адвокатски възнаграждения.
Единствено извлечението на л.209 от делото на ДРС сочи като основание на
превода от 15.02.2021г.на сумата от 155евро „адвокатски хонорар“, но по
друго дело- „дело 2576/2020г.на ДРС“. Останалите платежни документи в
една част удостоверяват извършване на конкретни разходи- за експертиза и за
особен представител, в друга част като основание на преводите е вписано
„такси и разноски по дело за съдебна делба“.
Посоченото основание в банковите документи „такси и разноски по
дело“ не дава яснота за какви по вид разходи по делото са превеждани
сумите, респ.каква част от преведените суми са за процесуално
представителство от адвокат, и да обосноват извод, че адвокатските
възнаграждения от 2000лева и от 2800лева са действително платени в пълен
размер, при условие и данните по делото да сочат плащане от адвоката на
всички задължения на страната по делото. При отсъствието на конкретно
посочено основание за банковия превод, доказано се явява само плащането
във втората фаза на делбата на адвокатско възнаграждение в брой на сумата
от 1592лева, при което, дължимите с оглед правилата на чл.355 от ГПК и
чл.78 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение са по-малко от
присъдените, в която част обаче съдебният акт не е обжалван от имащата
интерес от това насрещна страна.
След като не е удостоверено действителното заплащане на
договореното възнаграждение по банкова сметка на адвоката, претенцията за
4
разноски над присъдените е недоказана. Обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Отговорност за разноски в настоящото производството по чл. 248 от
ГПК не се разпределя /определение № 74/25.04.2018 г. по ч. гр. д. №
1103/2018 г., ІІ г. о., ГК на ВКС и цитирана в последното съдебна практика/.
С оглед гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260169/05.07.2022г., поправено с
определение №260202/29.09.2022г. по гр.д.№2588/2020г.на РС-Добрич, с
което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по
делото решение №260041/03.05.2022г. в частта на сторените от него разноски
за адвокатско възнаграждение за първата фаза на делбата за горницата от
1000лева до 2000лева и в частта на разноските за адвокатско възнаграждение
за втора фаза на делбата за горницата от 1400лева до 2800лева.
Определението подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274
ал.3, т.2 от ГПК във връзка с чл.280 ал.1 и 2 от ГПК седмичен срок от .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5