Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Оряхово, 21.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 17.06.2022г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№124/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
От „ МОГО БЪЛГАРИЯ “
ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1113,
район „ Изгрев „, ж.к.„ Изток “, бул.„ Доктор Г.М.Д. “ №16А, адрес за
кореспонденция гр.София, 1750, район „ Младост „, бул.„ Цариградско шосе “ №40,
ет.8, представлявано от И.Х.Г. - управител, чрез пълномощника си К.И.К. - юрисконсулт
против П.С.А., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***, е предявен иск
с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.342, ал.2 от ТЗ, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане
за установено по отношение на ответника, на вземането, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №418/06.11.2019г., издадена
по ЧГД №625/2019г. по описа на РС – Оряхово, а именно, че ответникът дължи на
ищцовото дружество по договор за финансов лизинг със задължително придобиване
на собствеността с №AG0006328, сключен между ищцовото
дружество и длъжника, както следва:
- сума в размер на 30.76
лева / тридесет лева и седемдесет и шест стотинки / - падежирали и непогасени
лизингови вноски по главница по договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността с №AG0006328;
- 445.37 лева /
четиристотин четиридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки / - падежирали
и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0006328;
- неустойка за забава
на плащане на лизингови вноски, в размер на 00.20 лева / нула лева и двадесет
стотинки /;
- 590.40 лева /
петстотин и деветдесет лева и четиридесет стотинки / - неустойка за
прекратяване на договор по вина на лизингополучателя;
- 119.53 лева / сто и
деветнадесет лева и петдесет и три стотинки / - заплатен данък по чл.52 и сл.
от ЗМДТ за 2019г.;
- законната лихва по
чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 31.10.2019г.
/ видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на сумата;
Претендират се и
направените съдебно - деловодни разноски в заповедното и съдебното производство.
В подкрепа на иска са
представени копия от следните писмени доказателства:копие на договор за
финансов лизинг ведно с приложенията към него – погасителен план, ОУ, Тарифа
към ОУ, декларация за съгласие за обработване на лични данни, пълномощно за
застраховане, декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП, приемо -
предавателен протокол, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, извлечение от списък, съставен от Столична
община – район „ Изгрев „ и преводно нареждане, като доказателства за заплатени
данъчни задължения.
В исковата молба се
твърди, че на 23.01.2019г. между ищцовото дружество в качеството му на
лизингодател и ответника, в качеството му на лизингополучател, е бил сключен
договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №AG0006328.Сочи се, че в изпълнение на
задълженията си лизингодателя е придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя лек автомобил марка „ Audi
„, модел „ А3 „, с идентификационен номер на рама W********,
рег.№ЕН **** КР и е предоставил ползването му на лизингополучателя,
за което бил съставен приемо – предавателен протокол.Твърди се още, че
лизингополучателят е заплатил авансово първоначалните разходи и договорената
първоначална вноска, както и, че размерът на финансирането е 5400.00 лева.
Отразено
е, че всички съществени условия са подробно описани в договора, приетите от
ответника ОУ и приложенията – неразделна част от договора.Сочи се, че в
частност лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски,
както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.
Сочи
се, че е бил договорен срок от 84 месеца, изтичащ на 15.01.2026г. съгласно
приложения погасителен план, същият неразделна част от договора за финансов
лизинг, както и, че е бил договорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,16%
- съответно размерът на месечните анюитетни вноски бил в размер на 196.80 лева.
Твърди
се, че ответникът е преустановил плащанията по договора, като последното
постъпило плащане било на 01.04.2019г..
Сочи
се още, че същевременнто ответникът е продължил да ползва лизинговия актив до
28.05.2019г., на която дата, след връчено изявление от лизингодателя за
разваляне на договора поради неизпълнение, лизинговия актив е бил върнат във
владение на собственика – лизингодател.Изземването на автомобила било извършено
от външен изпълнител на лизингодателя, в присъствието на бащата на ответника,
който е заявил, че ответника е извън страната на 28.05.2020г..
Посочено
е, че на основание чл.345 от ТЗ, вр.чл.8.1 от приложимите към договора ОУ, за
периода, през който лизинговият актив е ползван от ответника, последният дължи
заплащане на договорените месечни вноски по погасителен план от трета / с падеж
– 15.04.2019г. / до четвърта / с падеж – 15.05.2019г. / включително и пета
частично / за период от 16.05.2019г. до 28.05.2019г. в общ размер на 445.37
лева.
Сочи
се, че на основание чл.15.1 от ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията, на
втора до пета вноска е начислена неустойка в размер на 00.20 лева към датата на
прекратяване на договора – за периода от 15.03.2019г. до 28.05.2019г., като
неустойката е начислена както следва – за забава в плащането на втора вноска за
периода от 15.03.2019г. до 28.05.2019г. върху съответната част от главницата в
размер на 00.03 лева, за забава в плащането на трета вноска за периода от
15.04.2019г. до 28.05.2019г. върху съответната част от главницата в размер на
00.14 лева и за забава в плащането на четвърта вноска за периода от
15.05.2019г. до 28.05.2019г. върху съответната част от главницата в размер на
00.04 лева.
Твърди
се, че на основание чл.15.5 от ОУ лизингополучателят / ответникът / дължи на
лизингодателя / ищцовото дружество / неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или
общо 590.40 лева, която сума е дължима еднократно към датата на прекратяване на
договора – 28.05.2019г., формирана като сбор от три месечни вноски, всяка от
които в размер на 196.80 лева.
Сочи
се, че на основание чл.8.6, вр.чл.8.7.4 от ОУ, лизингополучателят дължи да
възстанови направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.52-чл.61
от ЗМДТ за 2019г. в размер на 119.53 лева.
В
условията на евентуалност, в случай, че така предявения установителен иск бъде
отхвърлен или производството по същия бъде прекратено, се иска да се приеме, че
е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342,
ал.2 от ТЗ, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Моли
се съда за присъждане на направените в заповедното и съдебното производство
разноски.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника П.С.А., не е постъпил писмен
такъв.
По
делото е приложено ЧГД №625/2019г. по описа на РС – Оряхово.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител.От същото е
постъпила молба, в която е посочено, че се поддържа исковата молба.Ответникът
не се явява и не се представлява.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
13.01.2019г. между ищцовото дружество и ответникът е бил сключен договор за
финансов лизинг №AG0006329 със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив.По силата на договора на ответника в
качеството му на лизингополучател е било предоставено МПС – лек автомобил марка
„ Ауди А3 „ с идентификационен номер W*******.Продавач на МПС е
било „ Сънстар Протект „ ЕООД.
Съгласно
договора, цената на МПС е била определена на 8000.00 лева, каквато била и
стойността на лизинга, при първоначална вноска от 2600.00 лева и главница
5400.00 лева.Срокът на договора за лизинг бил определен на 84 месеца, като
същият изтичал на 15.01.2026г., като лизингополучателят е следвало да изплати
главницата и лихвата върху нея на 84 броя месечни вноски, разпределени в
погасителен план – Приложение №1.В договора бил уговорен фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора от 41,16%.Общият размер на предоставения
кредит бил 5400.00 лева, като включвал и главницата съгласно чл.2 от договора,
а общия разход по кредита по смисъла на ЗПК – лихва върху главницата бил
уговорен в размер на 11087.98 лева.Така общата дължима сума по кредита от
страна на лизингополучателя по смисъла на ЗПК била в размер на 16487.98 лева
при ГПР – 49.33%, включващ лихва върху главницата.В договора били уговорени и
други първоначални разходи при сключването му освен първоначалната вноска, а
именно такса за приоритетно разглеждане в размер на 200.00 лева и разходи за
регистрация ва лизинговия актив в КАТ, включително държавни такси в размер на
120.00 лева.Неразделна част от договора за лизинг са и общите условия, които
всяка от страните по договора подписала.
Съгласно
чл.6 от ОУ, договорът за лизинг влизал в сила в деня на подписването му и се
сключвал за срока, посочен в него.В чл.7.3 от договора било предвидено, че
лихвата се определя като фиксиран годишен лихвен процент и се посочва в
договора.
В
чл.13.5 от ОУ било предвидено, че лизингодателят има право да прекрати договора
в случай на забава в плащането на първоначална вноска, на лизингова вноска,
ДДС, първоначални разходи, разходи, подлежащи на възстановяване по реда на
чл.8.7 от ОУ или друго дължимо плащане от страна на лизингополучателя с повече
от 5 / пет / дни, като съгласно чл.13.6 от ОУ прекратяването в този случай се
упражнявало с изпращане на писмено уведомление от лизингодателя до
лизингополучателя без предизвестие, като договорът се счита прекратен от
датата, посочена в известието.
Съгласно
чл.14.1 от ОУ, в срок от два работни дни от прекратяването на договора по
каквато и да е причина, с изключение на прекратяване при изпълнение на всички
задължения на страните и придобиване на лизинговия актив от лизингополучателя,
последният е длъжен да предаде на лизингодателя лизинговия актив, заедно с
всичките му принадлежности и придружаващи го документи, на място, посочено от
лизингодателя.
В
чл.15.1 от ОУ било уговорено, че при забава на плащане на парично задължение от
страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на
законната лихва върху неплатената в срок сума, за целия период на забава, а в
чл.15.5 от ОУ, че при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
последният дължи неустойка в размер на три броя лизингови вноски, като
неустойката се изчислява въз основа на последните три лизингови вноски с
настъпил падеж преди прекратяването на договора.
Процесния
автомобил по договора за лизинг бил предаден на ответника с приемо –
предавателен протокол на дата 23.01.2019г..
Лизингополучателят
преустановил плащанията по договора, като последното постъпило частично плащане
направил на 01.04.2019г..Лизингополучателят ползвал лизинговият актив – процесното
МПС до 28.05.2019г..На последната дата на същия било връчено изявление от
лизингодателя за разваляне на договора поради неизпълнение, като лизинговият
актив на същата дата бил върнат във владение на собственика –
лизингодател.Изземването на автомобила било извършено от външен изпълнител на
лизингодателя – В.Д.Д. в присъствие на бащата на лизингополучателя, който
заявил, че синът му е извън страната.
На
31.10.2019г. ищцовото дружество - „ МОГО БЪЛГАРИЯ “ ООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1113, район „ Изгрев „, ж.к.„
Изток “, бул.„ Доктор Г.М.Д. “ №16А, адрес за кореспонденция гр.София, 1750,
район „ Младост „, бул.„ Цариградско шосе “ №40, ет.8, представлявано от И.Х.Г.
- управител, чрез пълномощника си К.И.К. - юрисконсулт, депозирало в РС – Оряхово заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.По така
депозираното заявление в РС – Оряхово било образувано ЧГД №625/2019г..
На
06.11.2019г. РС – Оряхово издал заповед №418/ за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът П.С.А., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ищцовото дружество сума в размер
на 1186.26 лева / хиляда сто
осемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки /, от които 30.76 лева /
тридесет лева и седемдесет и шест стотинки / - падежирали и непогасени
лизингови вноски по главница по договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността с №AG0006328, 445.37 лева
/ четиристотин четиридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки / -
падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив №AG0006328, неустойка за забава на плащане на лизингови
вноски, в размер на 00.20 лева / нула лева и двадесет стотинки /, 590.40 лева /
петстотин и деветдесет лева и четиридесет стотинки / - неустойка за
прекратяване на договор по вина на лизингополучателя, 119.53 лева / сто и
деветнадесет лева и петдесет и три стотинки / - заплатен данък по чл.52 и сл.
от ЗМДТ за 2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 31.10.2019г. / видно от пощенското клеймо /
до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки /.
По ЧГД №625/2019г. по описа на РС – Оряхово
на 27.01.2020г. било постановено Разпореждане, с което на основание чл.415 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
вземането си срещу длъжника в едномесечен
срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
По
делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.От заключението
на същата се установява както следва:
1.Ответникът
е изплатил две вноски по сключения лизингов договор, както следва:
- на
18.02.2019г. е внесъл сумата от 153.58 лева за вноска с падеж 15.02.2019г., от
които 11.58 лева – главница и 142.00 лева – лихва;
- на
01.04.2019г. е внесъл сумата от 196.80 лева за вноска с падеж 15.03.2019г., от
които 11.98 лева – главница и 196.80 лева – лихва;
2.През
месеците март, април и май 2019г. от страна на ответника не са постъпвали
плащания.Отразено е, че за месец май 2019г. ответникът не дължи цялата сума,
тъй като не е ползвал автомобила целия месец.Дължимите суми са както следва:
- за
месец март с падеж на вноската 15.04.2019г. – 196.80 лева, от които 12.39 лева
главница и 184.41 лева възнаградителна лихва;
- за
месец април с падеж на вноската 15.05.2019г. – 196.80 лева, от които 12.81 лева
главница и 183.99 лева възнаградителна лихва;
- за
месец май с падеж на вноската 15.06.2019г. – 83.76 лева, от които 05.61 лева
главница и 78.15 лева възнаградителна лихва;
Или общо
дължимите суми за месеците март, април и май 2019г. от страна на ответника по
процесния договор за лизинг са 30.76 лева – главница и 446.55 лева –
възнаградителна лихва.
3.На
ответника са начислени следните неустойки:
- за
месец януари 2019г. – 00.01 лева;
- за
месец февруари 2019г. – 00.05 лева;
- за
месец март 2019г. – 00.14 лева;
- за
месец април 2019г. – 00.04 лева;
4.С
известие за плащане от дата 20.09.2019г. ищцовото дружество е заплатило данък
МПС за процесния автомобил за 2019г. в размер на 119.53 лева.Частта от тези
разходи за периода от 23.01.2019г. до 28.05.2019г. е в размер на 39.29 лева.
С оглед
изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството
по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и
следващите от ГПК, като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето
правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при
условията на депозирано писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против
издадена Заповед за изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния
преклузивен срок ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на
предявяването на иск при условията на чл.415, ал.1 от ГПК е да се установи
наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като връчването
на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно
чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да се уважат
предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция, а именно – наличието на вземане
против ответника, на какво се основава / наличието на валидно облигационно
отношение /, че задължението не е погасено от длъжника и че задължението е
изискуемо, каквито твърдения са изложени в исковата молба.Ищецът също така
следва да докаже, както по основание, така и по размер дължимостта на
процесното вземане, както и правомерността на начисляването му.В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и
твърденията си в отговора, т.е. да докаже своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения.
В
настоящия случай, безспорно по делото се установява, че вземането произтича от
договор за финансов лизинг с определен падеж за плащане на отделните вноски,
формирани от главница и възнаградителна лихва, както и неустойки за
неизпълнение на задълженията по договора, както и че страните са подписали ОУ и
тарифа към договора за финансов лизинг.Безспорно е и обстоятелството, че по
силата на договора за финансов лизинг на ответника е бил предоставен лизинговия
актив – МПС - лек автомобил марка „ Audi „, модел „ А3 „, с
идентификационен номер на рама W********, рег.№ЕН ****
КР КР.За безспорно установено съдът намира и обстоятелствата, че поради забава
в плащанията на вноските по договора от страна на ответника, договорът е бил
прекратен на 28.05.2019г., на която дата процесното МПС е било върнато на
ищцовото дружество.
Съгласно
чл.342, ал.2 от ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му
я предостави за ползване срещу възнаграждение, а съгласно ал.3,
лизингополучателя може да придобие вещта по време на договора или след изтичане
на срока му.
Съгласно
чл.344 от ТЗ лизингодателя има задълженията на наемодател съгласно чл.230 от ЗЗД.Лизингодателя по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу
третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта.
Съгласно
чл.345 от ТЗ, основните задължения на лизингополучателя по договора за финансов
лизинг са – има задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 от ЗЗД;
да заплаща лизинговата цена и разходите свързани с ползването на вещта; да
съобщава незабавно на лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени
върху вещта.
Съгласно
чл.347, ал.2 от ТЗ, основните задължения на лизингодателя по договора за
финансов лизинг са – да придобие вещта, предмет на договора за лизинг от трето
лице, при условия, определени от лизингополучателя; да предаде лизинговия обект
за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното ползване в рамките
на срока на договора; да прехвърли на лизингополучателя собствеността на
лизинговата вещ в уговорения срок.
В
настоящия случай съдът намира, че е налице неизпълнение на задължението на
лизингополучателя да заплаща редовно лизинговите вноски съгласно погасителния
план към договора за лизинг.Този извод съдът направи след като взе предвид
заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза,
съгласно което от ответника не са постъпвали плащанията за месеците март, април
и май 2019г..С оглед на това неизпълнение за лизингодателя са били налице
основанията да приложи чл.13.5 от ОУ и да прекрати едностранно договора,
каквото той е и сторил.Прекратяването на договора в случая следва да се счита,
че е настъпило на дата 28.05.2019г., на която дата според твърденията в
исковата молба, които не са оспорени от ответника след връчено от лизингодателя
изявление за разваляне на договора поради неизпълнение на лизинговия актив,
процесния автомобил е бил иззет от ответника, като изземването е било извършено
от външен изпълнител на лизингодателя.С развалянето на договора за
лизингополучателят остава задължението за заплащане на лизинговите вноски
дължими за период, предхождащ развалянето на договора, какъвто в случая е
периода от 15.04.2019г. до 28.05.2019г..
С
оглед гореизложеното претенцията на ищцовото дружество за заплащане на главница
по лизинговите вноски, включени в анюитетните вноски с падеж от 15.04.2019г. до
28.05.2019г. в размер на 30.76 лева съдът намира за доказана.Този размер се
установява и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице за
горепосочения период, като в същото е посочен размер за главница надвишаващ с
малко претендираната сума, а именно 30.81 лева.
Следва да се отбележи, че процесният договор за лизинг е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от
императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда.Правоотношението
по процесния договор с оглед на неговия характер и предмет, и съгласно §13, т.1
от ДР на ЗПК, според който лизингополучателя има качеството на потребител, се
регулира от разпоредбите на ЗПК.Налице са и изискванията на чл.3, ал.3 от ЗПК,
според който разпоредбите на ГПК се прилагат и за договорите за наем или
лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката – предмет на
договора.В случая в чл.2.5 от ОУ е предвидена именно такава възможност -
правото на собственост върху лизинговия актив да се прехвърли на
лизингополучателя след изтичането на договора при заплащането на всички дължими
суми съгласно договора.
Съгласно чл.24 от ЗПК приложими в
случая са и разпоредбите на чл.143-чл.148 от ЗЗП.Приложими е и разпоредбата на
чл.7, ал.3 от ГПК, съгласно която съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В случая с исковата молба се предявява
претенция за възнаградителна лихва по незаплатени лизингови вноски, включени в
анюитетните вноски с падеж от 15.04.2019г. до 28.05.2019г. в размер на 445.37
лева.Възнаградителната лихва представлява цената, която се дължи за ползването
за определено време на предоставените парични средства или вещи.В случая претендираната
сума се установява като дължима за горепосочения период и от заключението на
вещото лице, като в същото е посочена като дължима сума за възнаградителна
лихва малко по – висока такава, а именно – 446.55 лева.Размерът на дължимата
възнаградителна лихва е уговорен в договора и е точно определен по месеци в
приложения към договора погасителен план, като представлява част от ГПР и е
уговорена във фиксиран размер от 49.33% и включва лихва върху главницата.
В чл.9 от ЗЗД е предвидено, че страните
свободно определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави, а в чл.10 от ЗЗД е
предвидено, че лихвите могат да се уговарят до размер, определен от МС.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по – висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна.
Упражнявайки правомощията предвидени в
чл.7, ал.3 от ГПК, съдът констатира, че клаузата въз основа на която е
уговорена възнаградителната лихва в случая противоречи на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, която норма е в защита на потребителя.В случая
се установява, че за един и същи период, а именно от 15.04.2019г. до
28.05.2019г. при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора от 41.16%,
дължимата главница е в размер на 30.81 лева / претендират се 30.76 лева /, а
дължимата възнаградителна лихва е в размер на 446.55 лева / претендират се
445.37 лева /, което е в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като уговорената лихва е повече от петдесет на сто от главницата.С оглед на
изложеното в случая са налице основанията за нищожност на клаузите в договора
по отношение на уговорения ГПР и на възнаградителната лихва като негова
компонента.Поради това предявения иск следва да бъде отхвърлен в частта, в
която се претендира възнаградителна лихва за периода от 15.04.2019г. до
28.05.2019г. в размер на 445.37 лева.В този смисъл е и Решение
№82/06.10.2021г., постановено по ВГД №329/2021г. по описа на ОС – Враца.
Претендираната с исковата молба
неустойка в размер на 590.40 лева за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя също е предвидена в чл.15.5 от ОУ.В чл.15.5 от ОУ е
предвидено, че неустойката се изчислява въз основа на последните три лизингови
вноски с настъпил падеж преди прекратяването на договора.В случая договорът е
прекратен поради неизпълнение на задължението за заплащане в срок от страна на
лизингополучателя на дата 28.05.2019г..Към този момент с настъпил падеж са
втора, трета и четвърта лизингова вноска в общ размер на 590.40 лева, включващи
периода от 15.03.2019г. до 15.05.2019г..
Така уговорена, неустойката представлява
компесаторна такава / вместо оставащото изпълнение /, клаузата която я уговаря
не е неравноправна или нищожна по смисъла на чл.143, т.5, вр.чл.146 от ЗЗП,
като не е и необосновано висока, поради което не е налице и нарушаване на
добрите нрави.Неустойката, която в случая е уговорена до трикратния размер на
лизинговата вноска, при оставащи още 80 броя вноски има обезщетителна и
санкционна функция, и има за предназначение да обезщети лизингодателя за
вредите от предсрочното прекратяване на договора по вина на лизингополучателя.
По отношение на претенцията в размер на
119.53 лева, представляваща разходи за заплатени от лизингодателя данъчни
задължения за 2019г., съдът намира същата за частично основателна.Както вече
беше отбелязано договорът е прекратен на 28.05.2019г., на която дата процесната
лизингова вещ е била върната на лизингодателя.Според заключението на вещото
лице за периода, в който лизингодателя е ползвал процесния автомобил през
2019г., а именно от 23.01.2019г. до 28.05.2019г. размерът на данъка за
процесното МПС е 39.29 лева.Именно за сумата от 39.29 лева искът следва да бъде
уважен като сума, съответстваща на периода на ползване на автомобила от страна
на лизингополучателя, като за горницата над тази сума до пълния претендиран
размер от 119.53 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Както беше посочено по – горе, от
заключението на вещото лице се установява, че ответникът е заплатил първите две
вноски от погасителния план, от които 23.56 лева – главница и 326.82 лева –
възнаградителна лихва.С оглед нищожността на клаузата уреждаща
възнаградителната лихва, то внесената от ответника сума от 326.82 лева, която
сума е внесена преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, покрива изцяло претендираната с исковата
молба главница в размер на 30.76 лева за периода от 15.04.2019г. до
28.05.2019г., както и претендираната сума за заплатени от страна на
лизингодателя данъчни задължения за периода от 23.01.2019г. до 28.05.2019г. в
размер на 39.29 лева, поради което искът в тази му част се явява
неоснователен.С оглед на това неоснователна се явява и претенцията за неустойка
за забавени плащания в размер на 00.20 лева за периода от 15.03.2019г. до
28.05.2019г..Също така остатъкът от тази сума / 326.82 лева / в размер на 256.57
лева покрива частично и претендираната сума за неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя.В такъв случай основателна се явява неустойка
в размер на 333.83 лева, като за горницата над тази сума до пълния претендиран
размер искът следва да бъде отхвърлен.
От данните в ТР е видно, че понастоящем
ищцовото дружество е с наименование „ Амиго Финанс „ ЕООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1113, район „ Изгрев „, ж.к.„
Изток “, бул.„ Доктор Г.М.Д. “ №16А, адрес за кореспонденция гр.София, 1750,
район „ Младост „, бул.„ Цариградско шосе “ №40, ет.8, представлявано от А.Е.А
и П.М.И. – управители.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №625/2019г. по описа на РС –
Оряхово, а именно 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна
такса и 50.00 лева / петдесет лева / юрисконсултско възнаграждение.Тук следва
да се вземе предвид, че от общо присъдената със заповедта за изпълнение сума в
размер на 1186.26 лева / хиляда сто осемдесет и шест лева и двадесет и шест
стотинки /, е уважен установителен иск за сума в размер на 333.83 лева / триста
тридесет и три лева и осемдесет и три стотинки /.При това положение, съответно
на предявената и уважена част от установителния иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски в заповедното производство в размер, съответен на
уважената част от иска, а именно – сума в общ размер на 21.00 лева / двадесет и
един лева и нула стотинки /, а претенцията за горницата над 21.00 лева до
пълния предявен размер от 125.00 лева / сто двадесет и пет лева / следва да
бъде отхвърлена.Следва да се отбележи, че в заповедното производство за
юрисконсултско възнаграждение е определена сума в размер на 50.00 лева, като в
настоящето производство се претендира сума в размер на 100.00 лева.
От друга страна ищецът поддържа
искането си за присъждане на разноските направени в съдебната фаза на процеса
за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал.8 – в
полза на юридически лица и ЕТ се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт.Съгласно ал.2 на същата разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.В случая искът за присъждане на
главница, на заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за 2019г. и частично искът
за неустойка за прекратяване на договора следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и на исковата молба, поради което следва да се приеме, че ответникът не е дал повод за
предявяване на съдебната претенция за тези суми, поради което е налице
основание за освобождаването му от заплащане на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
По отношение размера
на юрисконсултското възнаграждение – съгласно чл.78, ал.8 от ГПК / ДВ
бр.8/24.01.2017г. / в полза на юридическите лица или едноличните търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ.Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.Съобразно вида на делото, съдът
намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.25 от НПП и да определи
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, характера на исковете и процесуалните
действия извършени от представителя на ищцовото дружество.
С оглед горното, в
исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 325.00 лева /
триста двадесет и пет лева и нула стотинки /, както следва – 200.00 лева / двеста
лева / - депозит за вещо лице, 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки
/ – държавна такса и 100.00 лева / триста лева / - юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход
от спора и съобразно чл.78 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер 91.00
лева / деветдесет и един лева и нула стотинки /, като до пълния предявен размер
от 585.00 лева / петстотин осемдесет и пет лева и нула стотинки /, претенцията
следва да бъде отхвърлена
Мотивиран от горното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
П.С.А.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***, че същият дължи на „ Амиго
Финанс „ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к. 1113, район „ Изгрев „, ж.к.„ Изток “, бул.„ Доктор Г.М.Д. “ №16А, адрес
за кореспонденция гр.София, 1750, район „ Младост „, бул.„ Цариградско шосе “
№40, ет.8, представлявано от А.Е.А и П.М.И. – управители / с предишно
наименование „ МОГО БЪЛГАРИЯ “ ООД / сума в размер на 333.83 лева / триста тридесет и три лева и осемдесет и три стотинки
/ - представляваща неустойка за прекратяване на договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността с №AG0006328
от 23.01.2019г. по вина на лизингополучателя, сключен между страните, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №418/06.11.2019г.,
издадена по ЧГД №625/2019г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „
Амиго Финанс „ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к. 1113, район „ Изгрев „, ж.к.„ Изток “, бул.„ Доктор Г.М.Д. “
№16А, адрес за кореспонденция гр.София, 1750, район „ Младост „, бул.„
Цариградско шосе “ №40, ет.8, представлявано от А.Е.А и П.М.И – управители / с
предишно наименование „ МОГО БЪЛГАРИЯ “ ООД / срещу П.С.А., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес ***, В ЧАСТТА, в която се иска да се приеме за
установено по отношение на П.С.А., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***,
че същият дължи на „ Амиго Финанс „ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, п.к. 1113, район „ Изгрев „, ж.к.„ Изток “, бул.„
Доктор Г.М.Д. “ №16А, адрес за кореспонденция гр.София, 1750, район „ Младост
„, бул.„ Цариградско шосе “ №40, ет.8, представлявано от А.Е.А и П.М.И –
управители / с предишно наименование „ МОГО БЪЛГАРИЯ “ ООД, както следва:
-
сума
в размер на 30.76 лева / тридесет лева и седемдесет и шест стотинки / -
падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността с №AG0006328
от 23.01.2019г.;
-
445.37
лева / четиристотин четиридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки / -
падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив №AG0006328 от 23.01.2019г.;
-
неустойка
за забава на плащане на лизингови вноски, в размер на 00.20 лева / нула лева и
двадесет стотинки /;
-
сумата
от 256.57 лева / двеста петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки / - претендирана
неустойка за прекратяване на договор по вина на лизингодателя, която сума
представлява разлика между пълния предявен размер от 590.40 лева и уважения
такъв от 333.83 лева;
-
119.53 лева / сто и деветнадесет лева и
петдесет и три стотинки / - заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за 2019г.;
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК П.С.А., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***
да заплати на „ Амиго Финанс „ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1113, район „ Изгрев „, ж.к.„ Изток “, бул.„ Доктор
Г.М.Д. “ №16А, адрес за кореспонденция гр.София, 1750, район „ Младост „, бул.„
Цариградско шосе “ №40, ет.8, представлявано от А.Е.А и П.М.И – управители / с
предишно наименование „ МОГО БЪЛГАРИЯ “ ООД, направените деловодни разноски в
заповедното производство в общ размер на 21.00 лева / двадесет и един лева и нула
стотинки /.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК П.С.А., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***
да заплати на „ Амиго Финанс „ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1113, район „ Изгрев „, ж.к.„ Изток “, бул.„ Доктор
Г.М.Д. “ №16А, адрес за кореспонденция гр.София, 1750, район „ Младост „, бул.„
Цариградско шосе “ №40, ет.8, представлявано от А.Е.А и П.М.И – управители / с
предишно наименование „ МОГО БЪЛГАРИЯ “ ООД, направените деловодни разноски в
съдебното производство в общ размер на 91.00 лева / деветдесет и един лева и нула
стотинки /
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: