РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Ивелина Чавдарова Гражданско дело №
20213110112625 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул. ...., № .., ап.
..., действаща чрез пълномощника си адв. Г.Ш. от ВАК, срещу ЗК "Л. и." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ...., иск с правно основание
чл. 432 КЗ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1951,42 лв.
/след допуснато с протоколно определение от 12.01.2022г. изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща причинени в
резултат на реализирано на 12.03.2021г. ПТП по вина на водача на л.а. "Р. М." с рег. №
*******, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, имуществени вреди, изразяващи се в
необходимите разноски за възстановяване на предна броня, външна декоративна решетка на
предна броня, капак кука на теглич, десен фар, десен фар за мъгла и външен десен държач на
предна облицовка на собствения на ищцата л.а. "О. А." с рег. № *******, подробно описани
в Опис - заключение по щета № 5003-5000-21-450272/19.03.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата 12.03.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
По твърдения в исковата молба, на 12.03.2021г., около 16:15 часа, в гр. Варна, на
кръстовището на ул. „Б. Т." и ул. „П. Х.", управлявайки собствения си л.а. "О. А." с рег. №
*******, навлизайки в кръстовището от ул. „П. Х.", докато изчаквала с изнесена предната
част на автомобила си, поради ограничена видимост от паркирани автомобили от дясно,
ищцата претърпяла ПТП, като спрелият автомобил бил ударен от идващия от ул. „Б. Т."
л.а. "Р. М." с рег. № ******* в предната си дясна част с лявата броня на л.а. "Р. М.". За
настъпилото ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като
1
виновен водач е посочен водачът на л.а. "Р. М." с рег. № *******. Сочи се, че последният
автомобил е собственост на Кирил К., като при инцидента е бил управляван от сина му С. К.
К., както и че за същия е била сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ответното
дружество с полица № BG/22/120002590177 и със срок на покритие от 11.09.2020г. до
11.09.2021г. Ищцата счита, че при извършване на маневра „завой на ляво" водачът на л.а. "Р.
М." е нарушил задълженията си по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 20 ал. 1 ЗДвП. Сочи, че е
уведомила ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, като последното е
завело щета № 5003-5000-21-450272 и впоследствие е бил изготвен окончателен Опис -
заключение по същата, в който са описани подборно установените по л.а. "О. А." щети.
Излага, че е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, защото застрахователят
е преценил, че тя е нарушила задълженията си по чл. 48 ЗДвП. Отправеното до съда искане е
за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Сочи, че
попълненият от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП е със съществени
пропуски, една от които, че в същия не е отбелязана зоната на удара – съществен елемент
от ПТП, необходим за установяване на виновния водач. Излага, че с действията си –
навлизане на път с предимство от път без предимство и без видимост ищцата е нарушила
разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, както и на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, поради което вина за
настъпилото ПТП носи тя. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата се явява лично и с
процесуалния си представител адв. Г.Ш., като поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на насрещната страна.
Ответното дружество се представлява от адв. Н.Д., който поддържа депозирания
отговор и моли за отхвърляне на предявения иск, поради неоснователност и недоказаност на
същия. Претендира разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК, като релевира и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В конкретния
случай по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищцата е завела пред ответното дружество застрахователна претенция във връзка с
процесното ПТП, по която е заведена щета № 5003-5000-21-450272/12.03.2021г. Предвид
инициираното от ищцата специално рекламационно производство и съвпадащите твърдения
на страните за липса на извършено плащане по заведената извънсъдебна застрахователна
претенция в предвидения в чл. 496 КЗ тримесечен срок, както и към момента на
предявяване на иска, съдът намира, че са налице кумулативно необходимите условия,
въведени с разпоредбата на чл. 498, ал. 3, предл. Първо от КЗ, респективно предявената по
съдебен ред претенция се явява допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл. 432 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1)
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; 2)
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
2
застрахования; 3) наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и 4) вида и размера на претърпените вреди.
По настоящото дело, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК са прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между собственика на лек
автомобил "Р. М." с рег. № ******* и ЗК „Л. и." АД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП - 12.03.2021г.,
както и че ищцата е завела пред ответното дружество застрахователна претенция, по която е
заведена щета № 5003-5000-21-450272/12.03.2021г.
Не се спори по делото и относно това, че ищцата е собственик на л.а. "О. А." с рег. №
*******.
Спорен между страните обаче е механизмът на настъпване на ПТП, съответно дали
същото е следствие от виновно и противоправно деяние на застрахования при ответника
водач.
За установяване на спорния механизъм на ПТП ищцата се позовава на приетия като
писмено доказателство по делото двустранен протокол за ПТП, съставен на мястото на
инцидента от двамата участници в него, чиято автентичност е неоспорена от ответника.
Същият е съставен по образеца, утвърден като Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № Iз-
41 от 12.02.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, като в него водачът на застрахования
при ответника автомобил изрично е декларирал, че признава вина за причиняване на видими
щети по предна броня, предна решетка, декоративна капачка и др. по лек автомобил "О. А."
с рег. № ******* при ПТП, настъпило на 12.03.2021г. на ул. „П. Х." № 83 и ул. „Б. Т.". С
полагане на подписа си в протокола, представляващ частен свидетелстващ документ,
водачът на застрахованото при ответника МПС признава извънсъдебно неизгоден за него
факт, като доколкото този факт е признат в качеството му на застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, така обективираното признание обвързва застрахователя.
В настоящия случай извънсъдебното признание на релевантни за спора факти,
направено от водача на застрахования при ответника л.а. "Р. М." с рег. № *******, се
установява и от приобщеното към доказателствения материал по делото, неоспорено от
страните, заключение на в.л. А.В. по допуснатата съдебно – автотехническа и оценителна
експертиза, изготвено, видно от констативно-съобразителната част на същото, не само на
база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП от
12.03.2019г., но и въз основа на изготвен от мобилна група на ответника снимков материал,
както и при съпоставка на получените увреждания по двата автомобила. Същото
настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно изготвено, даващо
компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи.
Видно от заключението, посоченият от вещото лице механизъм на настъпване на
процесното ПТП /уточнен в проведеното о.с.з. предвид допусната техническа грешка –
размяна на двата автомобила като марка и модел в изр. 3 от т. 4 от заключението/ съвпада с
посочения в исковата молба механизъм, а именно – на 12.03.2021г., около 16:15 часа, лек
автомобил „О. А." с peг. № *******, управляван от Д.Д., се е движил в гр. Варна по ул. „П.
Х." по посока към ул. "П. Е." (от Запад към Изток). Лек автомобил "Р. М." с peг. № *******,
управляван от С.К., се е движил по ул. „Б. Т." в посока от Юг към Север (към ул. „П. Х.). На
кръстовище, образувано от ул. „П. Х." и ул. „Б. Т.", лек автомобил „О. А." с peг. № *******
е навлязъл в кръстовището, където е спрял, след което е ударен от лек автомобил "Р. М." с
peг. № ******* и вследствие на удара са настъпили материални щети по автомобилите.
Обстоятелството, че непосредствено преди кръстовището, вдясно на ищцата, е имало
паркирани коли, ограничаващи видимостта относно приближаващи от ул. „Б. Т.“ МПС се
3
установява както от обективираната в процесния двустранен протокол за ПТП скица на
пътната обстановка на ПТП, изготвена от двамата водачи и съставената от вещото лице по
допуснатата съдебно – автотехническа и оценителна експертиза схема на
местопроизшествието, така и от показанията на свидетеля С.К., който заявява, че от лявата
му страна, точно на самия ъгъл на улицата, е имало паркирана кола.
Показанията на свидетеля, отчитайки и изминалия период от време от датата на
процесното ПТП – 12.03.2021г. до депозирането им пред съда – 12.01.2022г., съдът не
кредитира в частта, в която същият излага, че управляваният от ищцата лек автомобил
внезапно е излязъл на улицата и така е станал самият сблъсък, доколкото в тази си част
показанията му противоречат на заключението на вещото лице по съдебно –
автотехническата и оценителна експертиза и заявеното от последното при изслушването му
в о.с.з., че в момента на удара лекият автомобил "О. А." вече е навлязъл в кръстовището,
където е бил спрян (скоростта му на движение е била 0 км/ч), а лек автомобил "Р. М." е бил
в движение с ниска скорост (до 10 км/ч) и установеното от вещото лице място на удара по
дължината и ширината на пътното платно – в кръстовището, образувано между ул. „П. Х." и
ул. „Б. Т.", на около 4,5 м. по дължина на ул. „П. Х.", в посока към Изток след началото на
платното за движение на ул. „Б. Т." и на около 1 м. по ширина на ул. „П. Х.", в посока към
Север, което също сочи на извода, че лек автомобил "О. А." вече е бил в кръстовището,
когато лек автомобил "Р. М." е навлизал в него.
Настоящият съдебен състав намира, че установеното по делото поведение на
застрахования водач съставлява нарушение на правилата за движение и по-конкретно на
разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, предвиждаща, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение,
доколкото същият не е съобразил маневрата си с видимото препятствие на пътя,
представляващо вече намиращият се в кръстовището – на около 4,5 м. по дължина на ул.
„П. Х.", в посока към Изток, след началото на платното за движение на ул. „Б. Т.", лек
автомобил на ищцата.
Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява
ищцата да е извършила нарушение на правилата за движение, предвидени в ЗДП. В тази
връзка съдът не възприема доводите на застрахователя - ответник за извършено от страна на
ищцата нарушение на правилото на чл. 48 ЗДвП, предвиждащо, че на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, като на
нерегулирано кръстовище е отнела предимството на дясностоящия автомобил. Макар и
процесното ПТП да е настъпило на нерегулираното кръстовище, по което обстоятелство не
се спори, а и се установява от разясненията на в.л. В. в открито съдебно заседание,
настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 48 ЗДвП би била приложима
единствено ако и двата автомобила се намират преди кръстовището, но не и когато единият
вече е навлязъл в него, какъвто е настоящият случай, доколкото по делото се установи, че
лек автомобил "О. А." вече е бил в кръстовището, когато лек автомобил "Р. М." е навлизал в
него.
Следва да се съобрази и че в конкретния случай ищцата е предприела навлизане в
кръстовището поради обективната невъзможност, обусловена от наличието на паркирани
4
вдясно от нея, непосредствено преди кръстовището, коли, ограничаващи видимостта
относно приближаващи от ул. „Б. Т.“ МПС, да възприеме движещите се автомобили по пътя,
който е пресичала и то това навлизане е дотолкова, доколкото да позволи да възприеме
последните, като към момента на настъпване на ПТП, същата вече е била спряла.
При така установените обективни елементи от фактическия състав на деликта –
противоправност на деянието на водача на застрахования при ответника лек автомобил,
изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 25 ЗДвП и наличието на
причинно-следствена връзка, видно от т. 5 от заключението по изготвената съдебно-
автотехническа и оценителна експертиза, между настъпилото вследствие на това
противоправно деяние ПТП и констатираните по процесния лек автомобил "О. А." щети,
субективният елемент – вината за настъпване на ПТП се предполага, като по настоящото
дело тази законова презумпция не беше оборена.
По горните съображения съдът приема, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника, като същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск по сключения между него и собственика на лек автомобил "Р. М." с рег. №
******* договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към
датата на процесното ПТП.
Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Ал. 2 на същия член предвижда,
че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на
ВКС, обективирана в Решение № 115 от 9.07.2009г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС,
Решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от
23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. №
1069/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г., II т.о. на
ВКС и др., актуална и след влизане в сила на действащия Кодекс за застраховането (в сила
от 01.01.2016г.), при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение същото се определя в рамките на договорената застрахователна сума и по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие /съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда/. Обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго ново от същия вид и качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400 от КЗ). Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните
пазарни цени.
Съдът намира, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за частична увреда на МПС, в хода на която липсват данни за реално извършен
ремонт и доказателства за осъществени разходи, размерът на дължимото застрахователното
обезщетение следва да се определи от съда, съобразно действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, въз основа на изготвеното
заключение по САТОЕ, без да е обвързан при кредитирането му с проверка относно това
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
5
на КФН. Методиката към Наредба № 49/16.10.2014г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Същата представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС
в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минималния си размер, съобразно правилата,
заложени в Методиката /в този см. Решение № 52 от 8.07.2010г. на ВКС по т. д. №
652/2009г., I т. о., ТК, актуално и при действието на Кодекса за застраховането в сила от
01.01.2016г./.
Видно от заключението на в.л. А.В. по допуснатата съдебно-автотехническа и
оценителна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло по вече
изложените съображения, стойността, необходима за възстановяване на щетите по
автомобила на ищцата, като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието е в
размер на 1951,42 лв., в която глобална сума са включени необходимите за ремонтиране
брой часове труд и стойността на съответните материали и части.
Възражението на процесуалния представител на ответника, касаещо стойността на
процесния автомобил и навеждащо на тотална щета на последния, съответно оттам и
поставящо въпрос за начина на определяне на дължимото обезщетение, доколкото е
релевирано едва в хода на устните състезания по делото се явява преклудирано такова,
поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ се явява
основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната
такава за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение. Съдът намира, че в
настоящия случай, на основание чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ законна лихва следва да бъде
присъдена именно от посочената в исковата молба дата – 12.03.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, доколкото по делото не е спорно, а и от приложеното на л. 50
от делото /като част от преписката по заведената при ответника щета № 5003-5000-21-
450272/12.03.2021г./ писмо изх. № 071/14.04.2021г. от ответното дружество до КФН се
установява, че Уведомление за настъпило застрахователно събитие е подадено в ЗК „Л. и."
АД от ищцата Д. В. Д. на датата 12.03.2021г.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им /Договор за правна защита и съдействие от
25.08.2021г., в който е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 450
лева е платено изцяло в брой/, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер на 858,06 лева, от
които 78,06 лева – внесена държавна такса, 450 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
и 330 лева – внесени депозити за САТОЕ и за призоваване на свидетел. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото
същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е в размер около
минимума, предвиден с т. 2 на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.04г., с начислен, съобразно
§2а от ДР на подзаконовия нормативен акт ДДС, като в тази връзка съдът съобразява и
обстоятелството, че при еднаква за двете страни фактическа и правна сложност на делото,
претендираният от ответното дружество адвокатски хонорар е в размер на 500 лева, т.е. в
по-висок размер от заплатеният на процесуалния представител на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. и." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. .... № ...., ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул. ...., № .., ап.
..., сумата от 1951,42 лв. (хиляда деветстотин петдесет и един лева и четиридесет и две
стотинки), представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на реализирано на 12.03.2021г. ПТП по вина на водача на л.а. "Р. М." с рег. №
*******, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, изразяващи се в необходимите разноски за
възстановяване на предна броня, външна декоративна решетка на предна броня, капак кука
на теглич, десен фар, десен фар за мъгла и външен десен държач на предна облицовка на
собствения на ищцата л.а. "О. А." с рег. № *******, подробно описани в Опис - заключение
по щета № 5003-5000-21-450272/19.03.2021г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата 12.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК "Л. и." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. .... № ...., ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул. ...., № .., ап.
..., сумата от 858,06 лева (осемстотин петдесет и осем лева и шест стотинки),
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищцата
банкова сметка с IBAN ************************, открита в „О. б. б.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7