№ 5849
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110164115
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***“ ЕАД е подал срещу ответника „****“ ЕООД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 995,75 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за електронни и съобщителни услуги с № *********/18.12.2017 г.
С разпореждане от 06.7.2021 г. /постановено по заповедното дело/, влязло в сила на
14.10.2021 г., съдът е отхвърлил заявлението. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен
осъдителен иск за вземането за неустойка.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор, по силата на който е предоставил
електронни съобщителни услуги, но ответникът не изпълнил задължението си за плащане
на месечна такса за процесния период и цената на потребените услуги, поради което
договорът е развален предсрочно. Сочи, че съгласно договора при едностранното му
прекратяване от страна на ищеца по вина на ответника, последният дължи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок за ползване по всеки абонаментен план.
Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на облигационни
отношения между страните по договор за доставка на електронни и съобщителни услуги /по
отношение на всеки описан абонаментен план/, че договорът е развален поради
неизпълнението на ответника, наличие на валидни неустоечни клаузи за обезщетяване на
вредите от предсрочно прекратяване на договора и размер на уговорената неустойка.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
В т. 6.3.1 от представените четири броя Приложения № 1 към договора за предоставяне
на електронни и съобщителни услуги страните са уговорили, че, в случай че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от договора /приложенията и ОУ/, в това число, ако
по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за
ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на договора.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и
неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение
на задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението; Клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
При договорите с трайно изпълнение /каквито са процесните съглашения по всяко
приложение/ развалянето няма обратно действие, т.е. за минало време отношенията се
уреждат съобразно чл. 79 ЗЗД. За бъдещите периоди прекратилият договора кредитор има
право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е
съизмеримо с неполучената от кредитора цена, а с разликата между нея и спестените
разходи. Вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има твърде високи
неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално предоставената
услуга, т.е. висока чиста печалба. По делото не са изложени нито твърдения, нито са
представени доказателства за извършени високи разходи или висока печалба. Напротив, в
хипотезата на големи обществени доставчици обичайно е налице взаимозаменяемост на
клиентите спрямо материалната база /ако такава въобще е закупувана с оглед конкретния
клиент/, а също и възможност за известна оперативност в управлението на персонала.
Съответно делът на спестените поради развалянето разходи е относително висок. Не се
2
установяват и каквито и да е косвени загуби или пропуснати ползи. Следователно е налице
висока вероятност получаването на цената до края на срока на договора, особено при
прекратяването му в начален етап, да представлява неоснователно обогатяване със
стойността на спестените от предприятието разходи по изпълнението на договора. Техният
размер не представлява вреда и същевременно получаването му би надхвърлило и
присъщите на неустойката обезпечителна и санкционна функция. При наличните по делото
данни така формулираната неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с добрите
нрави с оглед разясненията, дадени в ТР по д. 1/09 на ОСТК ВКС. До извод за нищожност
на неустойка в размер на цената до края на договора, в хипотезата на лизингов и наемен
договор, макар и по частично други мотиви, се стига в решение № 110 от 21.07.2016 г. по т.
д. № 1226 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во т. отделение, решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и др.
Нищожността на неустоечните клаузи, изключва възникването на претендираното въз
основа на тях вземане за неустойка, като съдът счита за ненужно да обсъжда наличието на
останалите факти, включени във фактическите състави на процесното вземане. Ето защо
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищецът няма право на разноски в исковото производство,
нито на съответната част от сторените в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ********* срещу „****“ ЕООД, ЕИК
********* осъдителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 995,75 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни и съобщителни услуги с №
*********/18.12.2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3