РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20232000500037 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 919 от 06.10.2022 г. по гр. дело №
20212100102121/2021 г. Окръжен съд - Бургас се е произнесъл по исковете на
Р. Г. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Ц., ул. „М.Г.“ №*, със съдебен адрес гр.
Б., ул. „В.А.“ № *, ет.*, офис * – адв. П. В., предявени на основание чл. 432 от
КЗ против „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.
бул. „В. №***, със съдебен адрес гр. Б., бул. „С. С.“ № *, за заплащане на
следните обезщетения за вреди, претърпени в резултат на непозволено
увреждане при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.01.2018г. в
гр. Ц., при което лицето К.Ж.Ч. с ЕГН ********** при управление на лек
автомобил марка „Ф“ с рег. № *** (застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) причинил на
ищеца телесни увреждания:
- сумата от 40000 лева като част от сумата от 50000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
1
законната лихва, считано от 11.01.2018 г. до окончателно изплащане;
- сумата от 398,68 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди (разходи за лечение), ведно със законната лихва, считано
от завеждането на делото на 03.12.2021 г. до окончателно изплащане.
Искът за имуществените вреди е бил уважен изцяло, а за
неимуществените – до размера от 20000 лева ведно лихви, считано 19.10.2020
г. В останалата част претенцията е била отхвърлена.
Присъдени са били и съдебноделоводни разноски, както следва:
- 1141,96 лева – в полза на процесуалния представител на ищеца
(възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата);
- 1284,86 лева – в полза на ответника.
С Определение № 2782 от 11.11.2022 г., постановено по реда на чл.
248 от ГПК, е била отхвърлена молбата на ищеца за изменение на решението
в частта за разноските, присъдени в полза на ответника.
Ищецът е подал въззивна жалба против решението в частта, с която
е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди над размера от 20000 лева
до горницата от 35000 лева ведно със законната лихва, считано от 19.10.2020
г.
Доводите във въззивната жалба се свеждат до следното:
Първоинстанционният съд не бил спазил критерия по чл. 52 от ЗЗД
за справедливост на присъденото обезщетение. Не бил отчел действително
претърпените неимуществени вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията,
както и икономическата конюнктура в страната към момента на деликта.
Преди инцидента ищецът бил физически и ментално здрав, водил
активен и пълноценен живот, сам се грижел за болната си съпруга.
От събраните доказателства ставало ясно, че той получил фрактура
на външния кондил на големия пищял на левия крак, претърпял оперативна
интервенция с поставянето на метална остеосинтеза, както и операция на
менискуса (менискектомия) - необсъдено усложнение във възстановителния
процес.
Трайното разстройство на здравето му обхващало период от 6 - 7
месеца. Не можел да се придвижва самостоятелно и трябвало да разчита на
чужда помощ, което му създавало ежедневни затруднения.
Първоначално се придвижвал с инвалидна количка, а впоследствие с
2
две патерици. Приемал кръворазреждащи и обезболяващи медикаменти.
Силната болка през първите 30 дни не му позволявала да спи, от което ставал
раздразнителен и агресивен. След това болката отслабнала, но движението на
увредения крак било невъзможно. Едва след около три и половина – четири
месеца той започнал внимателно натоварване на крака, като се придържал с
две патерици. Започнал да ходи с една патерица след петия месец, а без
помощни средства - след седмия месец. След този период правил по-
продължителни разходки.
Неудобствата, включващи болки, променена походка и подуване на
крака, продължавали и към настоящия момент.
Всеки път при рязко влошаване на времето ищецът получавал
подутини на мястото на травмата и изпитвал болка и дискомфорт. Неудобства
имало и при продължително ходене пеш или друго натоварване.
След оперативната намеса останали и белези по крака.
Ищецът вече не можел да работи.
В жалбата е цитирана и съдебна практика относно определянето на
размера на обезщетението в сходни случаи.
Ответникът „Д.“ ЕАД е оспорил въззивната жалба с представен в
срок писмен отговор.
Посочил е, че присъждането на диреното обезщетение от 35000 лева
би било в явно противоречие с въведените от закона и съдебната практика
критерии за справедливост.
С първоинстанционното решение били направени обосновани
правни изводи след подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Присъденото обезщетение от 20000 лева било адекватно на
получената травма и на възстановителния период. Били съобразени всички
обстоятелства, свързани със страданията на ищеца.
Ищецът обжалвал и определението за разноските по чл. 248 от ГПК
по съображения, че нямало доказателства ответникът да е направил
присъдените му разноски от 1284,86 лева.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
То е постановено след анализ на следните доказателства: протокол
за оглед на местопроизшествие, съставен по досъдебно производство №***г.
по описа на РУ-Ц. (л. 109 – 110), показанията на свидетелите К.Ч. Б.И. и
В.М., разпитани на 27 април, 8 юни и 14 септември 2022 г., заключенията по
изслушаните съдебни експертизи (автотехническа и медицинска); епикриза,
3
издадена от УМБАЛ – Бургас и друга медицинска документация.
Установено е, че на 11.01.2018г., около 17:30 часа в гр.Ц. (тъмната
част на денонощието) свидетелят К.Ч. управлявал лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № *** по ул.Х.А.“. Валял дъжд и видимостта била намалена,
въпреки уличното осветление.
Срещу него се движел ищецът Р. С., който управлявал мотопед
„Хонда“ с рег. № *** без да има правоспособност.
На кръстовището с улица „В.Л.“ Ч. тръгнал да завива наляво със
скорост около 14,5 км./ч. Той не забелязал наближилия мотопедист и го
ударил с предната част на автомобила в областта на лявото коляно. С. паднал
на земята. Ч. слязъл, помогнал на пострадалия да се изправи. Поради липсата
на материални щети двамата водачи решили да не сигнализират органите на
„Пътна полиция“. С. заявил, че отива на работа и отново потеглил с
мотопеда. Коляното му обаче се подуло. На следващия ден – 12.01.2018 г. –
той бил откаран от свидетеля Б.И. (съсед) на медицински преглед в Ц., след
което бил пренасочен към УМБАЛ – Бургас, където бил приет в
ортопедичното отделение. Там била установена фрактура на външния кондил
на левия голям пищял. На 16.01.2018 г. ищецът претърпял оперативна
интервенция, при която под анестезия била извършена кръвна репозиция с
поставяне на метална остеосинтеза (2 канални винта), както и менискектомия.
Оздравителният процес следвал обичайния си ход и продължил без
усложнения около 6 – 7 месеца, видно от заключението на вещото лице М..
Пострадалият изпитвал болки и неудобства, характерни за вида на травмата.
Това става ясно и от показанията на свидетеля Б.И..
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество (виж и справката на л. 17 ат делото
на първоинстанционния съд ).
Застрахователят отговаря за вредите основание чл. 432 от КЗ вр. чл.
45 от ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е била предявена със
заявление вх. № 94-Р-192 от 19.10.2020 г. (л. 10-11 от цит. дело).
При така изяснената обстановка настоящият съдебен състав приема,
че в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено
4
обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания в размер на 25000
лева.
Основателно обаче е предявеното в отговора на исковата молба
възражение, че с поведението си пострадалият С. също е допринесъл за
настъпването на вредите. Той е управлявал мотопед, без да има
правоспособност, с което сам се е поставил в рискова ситуация. При липсата
на необходимата квалификация не може да се предполага, че той е направил
всичко възможно, за да избегне произшествието. Той не е искал да бъдат
своевременно уведомени органите на „Пътна полиция“. По образуваното ДП
№***г. на РУ-Ц. първоначално се е подписал под показания, че е управлявал
велосипед без светлини (виж протокола за разпит от 15.03.2018 г. – л. 93 и 94
от делото на ОС - Бургас). Това компрометира последващите му показания
пред органите на дознанието, че управляваният от него мотопед е бил с
включен преден фар. Не се установява друго от разпита на свидетелите Ч., И.
и М. пред съда. Отделен е въпросът, че пострадалият не е потърсил веднага
медицинска помощ.
Изложеното обосновава намаляване на обезщетението с 1/5 на осн.
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Ето защо и на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането вр. чл.
45 от Закона за задълженията и договорите ответникът „Д.“ ЕАД следва да
бъде осъден да заплати на ищеца Р. Г. С. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20000 лева ведно със законната лихва, считано от
19.10.2020 г.
До този краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради
което решението му следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Ищецът е освободен от държавна такса и не дължи такава и за
въззивното производство.
Неоснователни са възраженията за липса на доказателства за
заплащане на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното разглеждане на делото. В тази връзка са били
представени договор за правна помощ, данъчна фактура и препис от
електронно платежно нареждане за сумата от 2090,35 лева. Вярно е, че
последният е бил заверен в хода на въззивното производство (на 22.02.2023
5
г.), но при липса на своевременни указания от първоинстанционния съд не
може да се говори за преклузия. Възнаграждението е с включен ДДС и е в
рамките на нормативния минимум.
Ответникът е направил разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в общ размер от 2595,35 лева. С оглед отхвърлената
част от претенциите правилно са му присъдени 1254,86 лева - съгл. чл. 78, ал.
3 от ЗЗД.
Изложеното налага потвърждаване и на обжалваното Определение
№ 2782 от 11.11.2022 г., с което по реда на чл. 248 от ГПК е била отхвърлена
молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските на
ответника.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, не се дължат
претендираните от процесуалния представител на въззивника – ищец
разноски за въззивното разглеждане на делото (възнаграждение по чл. 38 от
ЗА).
В полза на въззиваемия ответник съдът присъжда направените пред
настоящата инстанция разноски – платен адвокатски хонорар от 2100 лева с
вкл. ДДС. Размерът на възнаграждението не е прекомерен, както твърди
другата страна, а се равнява на нормативния му минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАС, с последно изменение, обн. в ДВ,
бр. 88 от 04.11.2022 г.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 919 от 06.10.2022 г. по гр. дело №
20212100102121/2021 г. на Окръжен съд – Бургас В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която е отхвърлен искът на Р. Г. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Ц., ул.
„М.Г.“ №*, със съдебен адрес гр. Б., ул. „В.А.“ № *, ет.*, офис * – адв. П. В.,
предявен на основание чл. 432 от КЗ против „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С. бул. „В. №***, със съдебен адрес гр. Б.,
бул. „С. С.“ № *, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди НАД
РАЗМЕРА от 20000 лева до горницата от 35000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 19.10.2020 г. до окончателно изплащане.
6
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2782 от 11.11.2022 г. по гр. дело
№ 20212100102121/2021 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Р. Г. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Ц., ул. „М.Г.“ №30,
със съдебен адрес гр. Б., ул. „В.А.“ № *, ет.*, офис * – адв. П. В. да заплати на
„Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. „В.
№***, със съдебен адрес гр. Б., бул. „С. С.“ № * съдебноделоводни разноски
за въззивното разглеждане на делото в размер на 2100 (две хиляди и сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7