Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 10.12.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1340
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1154 от 10.12.2019 г. на Директора на Регионална
Дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на Б.Х.Д. ***, административно наказание
на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение
на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во,
във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.5, предл.1-во от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Д., който чрез
процесуалния си представител адвокат А.М. от ЛАК го е обжалвал, като
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата си изтъква, че сечта в имота е
започнала в началото на месец октомври 2019 г., като жалбоподателят е
присъствал всеки ден, записал е кой влиза в имота и е контролирал добива, който
се извършвал от С.Ш.. Обяснява, че сутринта на 07.10.2019 г. жалбоподателят Д.
отишъл в имота, тъкмо когато сечта започнала и констатирал, че до този момент
нарушения не е имало. Отишъл до временния склад, който се намирал на около 500
метра от сечището, за да пуска превозни билети. В ранния следобяд
на 07.10.2019 г. Д. се намирал на временния склад, когато му се обадил С.Ш. и
му казал, че когато са вкарвали камионите в сечището, няколко дървета, които не
били маркирани с КГМ са запречили пътя и се наложило
резачите да ги махнат. Обяснил му също и че при повалянето им се счупили и още
няколко дървета, стоящи наблизо, поради което се наложило да отрежат и тях. Д.
отишъл на място и видял, че отрязаните немаркирани дървета били с диаметър под
14 см на височина 1,30 метра и не
сметнал, че това е нарушение. Видял обаче, четири отрязани дървета с дебелина
на диаметъра около 40 см, като същите били пречупени и в тях имало заклещени
отрязани дървета маркирани с КГМ. Ш. обяснил на Д., че се е наложило да ги
отрежат немаркираните дървета с цел мерки за безопасност. Дърветата били
дебели, но вече се били пречупили, поради което можело да паднат и да убият или
наранят някого. Тъй като жалбоподателят Д. не носел със себе си жълт спрей, се
наложило да отиде до гр.Угърчин, за да вземе и да маркира дърветата, които
принудително се наложило да отрежат. Ш. останал да чака в имота. Когато Д. се
върнал от работниците на временния склад разбрал, че в имота има проверка от
служители на РДГ и Ш. бил с тях. Малко след това служителите на РДГ пристигнали
на временния склад и казали на жалбоподателя, че ще му се обадят кога да отиде
в РДГ. На 09.10.2019 г. му се обадили да отиде в ресторанта на центъра на
гр.Угърчин. След като Д. отишъл там му били съставения два АУАН. В тази връзка
в жалбата се твърди, че Д. не е присъствал при съставянето на посочения в акта
констативен протокол. Счита, че е недопустимо само поради качеството му на лице
по чл.108, ал.3 от ЗГ да се приема, че не е упражнил контрол при провеждането
на сечта.
В жалбата са наведени и доводи относно липсата на умисъл в действията на
жалбоподателя, тъй като и секачът и пълномощника са отрязали дърветата в негово
отсъствие и въпреки изричните му указания да не секат дървета, докато се намира
във временния склад. Счита, че издаденото НП не е доказано и поради това се
явява незаконосъобразно.
В жалбата са наведени и доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения. Сочи се, че е налице непълно описание на нарушението, като не е
отразено какви точно задължения и контролни правомощия не е изпълнил
жалбоподателя. Считат, че е налице и разминаване между словесното описание на
нарушението и цифровата му квалификация. Визира се също така и нарушение на
разпоредбата на чл.40 от ЗАНН и че АУАН е бил съставен с посочването само на
един свидетел, докато разпоредбата предвижда да се посочат свидетелите присъствали
при установяване на нарушението. Изтъква се и че наказващият орган не е
изследвал спорните обстоятелства и не е съобразил, че деянието не е извършено
виновно.
Развити са и доводи
за наличието на „маловажен случай“ и приложението
на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят
Д. не се явява. Представлява се от адвокат А.М. ***, която поддържа жалбата с
наведените в нея доводи и развива съображения в този смисъл. Пледира за отмяна
изцяло на обжалваното наказателно постановление, като претендира на
жалбоподателя да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Прави и
възражение за прекомерност относно претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт
С.Т., която оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено, като законосъобразно издадено. Претендира на РДГ да им бъдат
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
180 лева. Представя писмена защита, в която подробно оспорва аргументите на
жалбоподателя и изтъква съображения в този смисъл. Акцентира на
обстоятелството, че вмененото на жалбоподателя нарушение е безспорно доказано,
като са описани всичките му съставомерни признаци и е
дадена съответстващата му правна квалификация. Сочи, че към датата на
проверката в имота, в близост е нямало друго действащо сечище и че по
оцветяването на шумата свидетелите са установили, че сечта е била извършена
няколко дена преди проверката. Подобно изтъква и аргументи, с които оборва
достоверността на показанията на свидетеля С.Ш..
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите К.А.А., С.Д.Ш. и Ц.В.С., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Б.Х.Д. бил регистриран лесовъд с удостоверение №
8632/19.12.2012 г. в публичния регистър на ИАГ София /л.17/.
Свидетелите К.А. и Ц.С. били служители в Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч. В задълженията им, съгласно разпоредбата на чл.197 от ЗГ, било
вменено и осъществяването на контрол по прилагането на закона по отношение на
всички дейности в горските територии, в т.ч. и спазването на правилата за сеч и
другите ползвания от горите (чл.197, т.8). В тази връзка, на 07.10.2019 г. двамата
посетили землището на гр.Угърчин, област Ловеч, където извършили проверка на
имот с кадастрален № 75054.809.26, отдел 1053, подотдел „ш1”. На проверката в
имота присъствал и свидетелят С.Ш.. За имота имало издадено позволително за сеч
№ 0519446 от 03.09.2019 г. /л.18/ на името на жалбоподателя Б.Д., в качеството му
на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ. Видът на сечта бил краткосрочно постепенна – осеменителна фаза, като очаквания добив бил 90.0 плътни
куб.метра лежаща маса от видовете благун, габър и
цер. Срокът за провеждане на сечта бил от 06.09.2019 г. до 20.12.2019 година.
Резултатите от проверката в имота свидетелите оформили в констативен
протокол серия Б00А № 000114 от 07.10.2019 г. (№ 262/2019 г. по регистъра на
РДГ Ловеч) – л.35. В протокола отразили, че при проверката са открили отсечени
19 броя дървета от цер и благун, които не са били
маркирани с КГМ в основата на пъновете. Подробно отразили и измерените диаметри
при отрезите на така отсечените дървета, а именно : 28 см – 3 броя, 30 см – 4 броя, 32 см – 3 броя,
36 см – 5 броя и 40 см – 4 броя. Въз основа на тези данни свидетелят А. изготвил
и сортиментна ведомост на отсечените немаркирани с
КГМ дървета /л.36/, като приложение към съставения констативен протокол. Видно
от същата, общият обем на така отсечената немаркирана с КГМ дървесина възлизал
на 13,640 пространствени куб.метра.
На 09.10.2019 г. свидетелят Ц.С. съставил АУАН бланков
№ 000334 срещу Б.Х.Д., в негово
присъствие, за това, че за периода от 06.09.2019 г. до 07.10.2019
г., като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, което е получило позволително за сеч № 0519446/03.09.2019
г. за имот частна горска територия с кадастрален № 75054.809.26, отдел 1053,
подотдел „ш1”, намиращ се в землището на гр.Угърчин,
област Ловеч, не е изпълнил задължението си да следи спазването правилата за
сеч, в т.ч. да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч
дървета. Актосъставителят отразил, че вследствие на
това неизпълнение на задълженията си, Д. допуснал да бъдат отсечени 19 броя
дървета от цер и благун, немаркирани с КГМ, равняващи
се на 7,50 плътни куб.метра или 13,64 пространствени куб.метра. Отбелязал също
така, че неразделна част от така съставения АУАН е и констативен протокол № 000114 от 07.10.2019 година. Актосъставителят С.
квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1,
т.1 от Закона за горите, във връзка с чл.108, ал.3, предл.1-во от ЗГ и чл.12б, ал.1, т.5,
предл.1-во от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Като свидетел при констатиране на нарушението се подписал К.А..
Жалбоподателят Д. вписал, че няма възражения
по акта. Подписал го и получил препис от него.
С писмо изх.№ РДГ08-13323/25.11.2019 г. на директора на РДГ Ловеч /л.48/ бил
изпратен сигнал до Районна прокуратура гр.Ловеч, за извършена незаконна сеч в
землището на гр.Угърчин, област Ловеч, като част от сигнала касаела и имота с кадастрален
№ 75054.809.26, отдел 1053, подотдел „ш1”.
Видно от писмо изх.№ 2453/2019 г. от 21.02.2020 г. на Районна прокуратура
гр.Ловеч /л.111/, по сигнала на директора на РДГ Ловеч е било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, което към този
момент е било в стадий на разследване и не е било привличано лице в качеството
на обвиняем.
Въз основа на акта за нарушение, на 10.12.2019 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 1154, като Б.Х.Д. бил санкциониран за нарушение на
разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3, предл.1-во
от Закона за горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.5, предл.1-во
от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии с глоба в размер на 300
лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи
следното :
Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
заповед № РД-49-199/16.06.2011 г. /л.41/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1,
т.1 от ЗГ.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с
разпоредбите на ЗАНН, като не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са нарушили правото на защита на наказаното лице и да водят
до отмяната му на формално основание. В обстоятелствената част са посочени
всички съставомерни обстоятелства при извършване на
нарушението, а на същото е била дадена изчерпателна и правилна правна
квалификация. В тази връзка не могат да бъдат споделени наведените от
жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на НП, предвид на допуснати в
този смисъл съществени процесуални нарушения.
Не е процесуално нарушение посочването в АУАН само на един свидетел.
Действително, в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е употребена думата
„свидетели”, т.е. в мн.число, но това не означава, че когато акта е подписан
само от един свидетел, то той е незаконосъобразно съставен. Ясно е, че
законодателят е употребил думата в множествено число, с цел да задължи
съответния актосъставител да посочи всички лица, които са присъствали при
извършването или установяването на нарушението, което впоследствие пък би
спомогнало наказващият орган да изгради по-пълна и ясна представа относно
фактите и обстоятелствата по конкретния случай и съответно преценката му да
издаде или не наказателно постановление, да почива върху една в цялост изяснена
фактическа обстановка. Респективно, при евентуално обжалване пред съд,
последния да може да изгради изводите си за законосъобразност на
постановлението върху безспорна и категорично установена фактическа обстановка.
Обратното разбиране би означавало, че когато при извършване или установяване на
нарушението е присъствал по силата на обстоятелствата само един свидетел, то
това нарушение да не може да бъде санкционирано, ако буквално се тълкува
нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Защото житейски логично е, когато се върши едно
нарушение, то да не бъде афиширано пред широк кръг лица. На следващо място –
настоящият състав счита, че по принцип описаните в акта обстоятелства,
доказателствата, които ги потвърждават, както и правната квалификация на
нарушението, подобно на повдигнатото обвинение в досъдебната фаза на
наказателния процес, то и в административнонаказателното
производство имат все още „работен” характер, т.е. няма пречки след съставянето
на акта да бъдат събирани и представяни пред наказващия орган или въззивния съд нови доказателства имащи значение за случая,
в т.ч. и свидетелски показания. Аргумент за такъв извод се съдържа и в
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган
да разследва спорните обстоятелства, когато това е необходимо. В този смисъл
следва да бъде отговорено и на възражението, че не е
посочено качеството на свидетеля – дали е присъствал при установяване на
нарушението или само такъв при съставянето на акта. ЗАНН не съдържа такова
изискване, като задължителен елемент от реквизитите на акта. В разпоредбата на
чл.42, т.7 от ЗАНН се сочи, че в акта трябва да бъдат посочени имената и
точните адреси на свидетелите, както и техните ЕГН, но няма изискване да се сочат
твърдените от жалбоподателя обстоятелства. Последното може да бъде установено
при разпита им в хода на въззивното производство,
като част от информацията, която се дава по случая със свидетелските показания.
Отговорността на жалбоподателя Д. е ангажирана за това, че не е упражнил
контрол (какъвто законът безспорно му вменява) при извършването на добив на
дървесина по позволителното за сеч № 0519446/03.09.2019 г. от имот кадастрален
№ 75054.809.26, находящ се в отдел 1053, подотдел „ш1”,
в землището на гр.Угърчин, област Ловеч, в следствие на което са били изсечени
19 броя дървета от цер и благун, без да са били
маркирани с КГМ. Правилно като дата на извършване на нарушението е посочен
периода 06.09.2019 г. - 07.10.2019 година. По позволителното сечта е следвало
да бъде извършена в периода от 06.09.2019 г. до 20.12.2019 г., като отсечените
немаркирани с КГМ дървета са били установени от служителите на РДГ при
проверката на 07.10.2019 г., т.е. явно това се е случило в периода от началото
на сечта по позволителното до деня на проверката.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи описаното в акта
административно нарушение. В конкретния случай не е спорно, че Д. е лицензиран
лесовъд на частна практика и в това му качество му е било издадено позволително
за сеч за добив на дървесина. Следователно от момента на издаването на
позволителното именно той носи отговорност и следва да упражнява контрол при
извършвания добив. Съществен момент е, че Д. е присъствал на съставянето на
АУАН и в тази връзка не може да бъде споделено възражението, че не е бил
запознат с констативния протокол от проверката в имота. В самия акт, който той
е подписал без възражения е отбелязано, че протокол серия Б00А № 000114 от 07.10.2019
г. се прилага като доказателство към акта, както и сортиментната
ведомост като неразделна част от него така, че той е бил в известност за
наличието и съдържанието му. Що се отнася до доводите, че е следвало да
присъства при самата проверка и изготвянето на констативния протокол, то това
не е процесуално нарушение, опорочаващо процедурата по налагане на
административно наказание, т.е. в никакъв случай не влияе върху
законосъобразността на проведеното административнонаказателно
производство. Същото започва със съставянето на АУАН, а не със съставянето на
констативен протокол и в този смисъл процедурата по съставянето му стои извън
преценката за законосъобразност на обжалваното НП. Констативният протокол от
проверката е вид доказателствено средство и именно
като такова следва да се разглежда в административнонаказателното
производство, вкл. и при съдебното обжалване на издаденото НП. Неговата
доказателствена тежест следва да се цени, както с оглед фактите и
обстоятелствата, информацията за които удостоверява със съдържанието си, така и
с оглед съпоставянето и корелацията му с другите доказателства и
доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Въпросът спазена ли е била процедурата по съставянето на КП, следва да
се разглежда единствено относно достигане до отговора дали същият представлява
годно доказателство и съответно по какъв начин съдържащата се в него информация
да бъде ценена. Затова и при тук обсъждания случай, съставеният от свидетелите А.
и С. от проверката в имота на 07.10.2019 г. констативен протокол е обективно
изготвен и няма причини да не бъде кредитиран като такъв. Още повече, че
кореспондира и с останалите писмени и гласни доказателства по делото. От
показанията на свидетелите безспорно се установи, че при проверката са констатирали
сеч на 19 броя дървета от цер и благун в имота, които
не са били маркирани в основата на стъблата с КГМ, което на практика означава,
че е била извършена незаконна сеч. Нарушението е формално, при форма на
изпълнително деяние бездействие. Действително, не може да се очаква
жалбоподателят, като лице на което е възложен добива в имота, да присъства 24
часа непрекъснато в него, в какъвто смисъл са изложените в жалбата доводи, а и
не това е имал предвид законодателя възлагайки му контрола по спазване изискванията
за сеч, съгласно разпоредбата на чл.12б, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012 година.
Наведените с жалбата твърдения, че жалбоподателят е бил предупреден от
свидетеля Ш. за това, че се е наложило да отсекат няколко немаркирани дървета,
в които се били заклещили повалени маркирани с КГМ дървета, поради което на Д.
се е наложило да отиде до гр.Угърчин, за да вземе жълт спрей и в този момент са
дошли на проверка служителите на РДГ, съдът намира за недоказани.
В Раздел II
от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите
в горите е предвиден ред, по който могат да бъдат отсечени немаркирани дървета
и една от предпоставките за това е когато трябва да се предотврати аварийна
ситуация, създаваща опасност за живота и здравето на хората – чл.50, ал.6, т.3
от Наредба № 8/2011 година. Решението за това, съгласно разпоредбата на чл.51а,
ал.1 от Наредба № 8/2011 г. се взема от лицето, на което е издадено
позволителното за сеч, като същият е длъжен да маркира с КГМ челата на пъновете
на отсечените немаркирани дървета, като използва жълт цвят, и съставя
констативен протокол, който се прилага към досието на имота – ал.2 на чл.51а от
Наредбата. В тази връзка, от показанията на свидетелите А. и С. става ясно, че
по оцветяването на шумата от отсечените дървета е било видно, че са били
отсечени няколко дена преди това (преди 07.10.2019 г.) – твърдение, което
кореспондира и с данните от описа на издадените превозни билети за дървесината
добита от имота /л.106-109/. От тях се установява, че преди 07.10.2019 г., на 2
и 3.10.2019 г., в имота също е имало добив на дървесина, но маркирация
с жълт спрей на някои от отсечените немаркирани с КГМ дървета липсвала. Освен
това, съгласно разпоредбата на чл.51а, ал.3 от Наредба № 8/2011 г., отсечените
немаркирани дървета се оставят в насаждението като биотопна
дървесина, докато в случая, видно от констатациите по КП № 000114 от 07.10.2019
г. /л.35/ същата е била извозена, като на място са останали единствено отделни
секции с дължина 1 метър.
Съдът счита за неоснователни и доводите, че поради гъстотата на
насаждението и наклона на терена не е било възможно отсичането на маркираните с КГМ дървета да
стане без да се засегнат и немаркираните такива. Такива обстоятелства сочи в
показанията си и свидетелят С.Ш.. Основателни са обаче доводите на въззиваемата страна, изразени в представената писмена
защита, че показанията на този свидетел не следва да се приемат безкритично,
като изцяло обективно дадени. Фактът, че свидетелят, чрез наетите от него
работници, фактически е извършвал сечта в имота го прави заинтересован да
твърди подобни обстоятелства, за да не бъде уличен в сеч на немаркирана
дървесина. От друга страна – свидетелите А. и С. заявяват, че насаждението в
имота не е било с такава гъстота, за да не може съответният работник, боравейки
с моторния трион да насочи така дървото, което реже, че същото падайки да не
засяга останалите, немаркирани дървета или пък да ги засегне в минимална
степен. Разбира се, отчитайки наклона на склона, на който се е намирало
насаждението, не може да се изключи съвсем хипотезата при която при повалянето
на едно маркирано дърво, то съответно да падне върху или събори немаркирано
такова. Но следва да се има предвид факта, че отсечените немаркирани с КГМ
дървета не са малко – 19 броя и то със значителна дебелина на ствола, видно от
изготвената сортиментна ведомост /л.36/. Допустимо е
такива дървета да са няколко, но когато са толкова на брой и с такъв обем (7,50
плътни куб.метра) и то преимуществено в определена част от имота (югозападната),
както сочат свидетелите А. и С., то това навежда на извод за целенасоченото им
отрязване, а не по причините изтъкнати от жалбоподателя. Именно този процес не
е проконтролирал жалбоподателят Д. и по този начин не е изпълнил вменените му като
лице по чл.108, ал.3 от ЗГ задължения по ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му. Важно е в тази връзка да се отбележи, че разпоредбата на
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е свързана с налагане на наказание за неупражнен
контрол от страна на лицето упражняващо лесовъдска практика, а не за допустителство по смисъла на чл.10 от ЗАНН.
Не може да бъде споделено и възражението, че е налице разминаване и непълно
описание на нарушението в АУАН и НП. Отразените от актосъставителя и съответно
от наказващия орган обстоятелства при извършване на нарушението са достатъчно
подробни и изчерпателни и съдът не открива твърдяното от жалбоподателя
разминаване. В обстоятелствената част, както на АУАН, така и в НП, е описано
нарушението с всичките му съставомерни признаци и в това
отношение е налице единство между словесното описание на нарушението с дадената
му цифровата квалификация. Диспозицията на разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от
ЗГ е класически бланкетна и същата се попълва със
съдържание винаги във връзка с други норми, част от нормативен акт, било то
същия или друг – в случая разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5, предл.1-во от Наредба № 1/30.01.2012 година. В частност, разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1
от ЗГ също вменява на визираните в нея субекти задължения, които обаче, предвид
систематическото ѝ място са формулирани по-общо. От това следва, че административнонаказателното обвинение следва да бъде
формулирано като бъдат посочени всички конкретно нарушени разпоредби, в които
се съдържат задължителните правила за поведение, нарушаването на които е довело
до настъпването на общественоопасните последици на
нарушението. Ето защо, при установеното в хода на съдебното дирене, съдът прие
за установено, че е налице съответствие между визираната в обжалваното НП
санкционна разпоредба и нейното допълване с конкретно нарушени норми от същия и
други нормативни актове.
Предвид на така установената фактическа обстановка по случая и обсъдени
доводи и възражения на страните, съдът приема, че са доказани от обективна и
субективна страна всички елементи от вмененото на жалбоподателя Б.Д. нарушение
на нормата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите,
във връзка с чл.12б, ал.1, т.5, предл.1-во от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Жалбоподателят,
в качеството му на лицензиран лесовъд, с издадено му позволително за сеч № 0519446/03.09.2019
г. за имот с кадастрален № 75054.809.26, находящ се в
отдел 1053, подотдел „ш1”, в землището на гр.Угърчин, област Ловеч, не е
изпълнил вменените му задължения и контролни правомощия по ЗГ и подзаконовите
актове по прилагането му, като не е осъществил контрол по добива на дървесина в
имота и е допуснал отсичането на 19 броя дървета, които не били маркирани по
надлежния ред с КГМ.
В разглеждания случай съдът намира, че наказващия орган се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил размера на глобата в минималния
такъв, а именно : 300 лева. Тази санкция съответства на обществената опасност
на нарушението и на неговия извършител. Същевременно нарушението не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобни случаи на
нарушения от същия вид, налице са и вредни последици, поради което случая не
може да бъде определен като „маловажен”. Обекта на посегателство е свързан с
опазването на горския фонд, за сечта на който законодателят е въвел конкретни
императивни изисквания, които стриктно следва да се спазват. Поради това,
настоящият състав счита, че разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН се явява
неприложима за конкретния случай.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че обжалваното
наказателно постановление № 1154/10.12.2019 г. на Директора на РДГ Ловеч е
законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
срещу него се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН следва на РДГ Ловеч да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП),
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет, по предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по ЗАНН,
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по настоящето дело е протекло
в няколко съдебни заседания, с немалък по време разпит на трима свидетели,
както и със значителни по обем за н.а.х.дела писмени доказателства, което от
своя страна определя фактическа и правна сложност над средната за подобни
казуси.
Поради тези съображения съдът намира, че на РДГ Ловеч, представлявана от
директора, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на предвидения максимум от 120 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1154 от 10.12.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по
горите гр.Ловеч, с което на Б.Х.Д. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите,
във връзка с чл.12б, ал.1, т.5, предл.1-во от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Б.Х.Д. ***, с горните данни, да заплати на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч,
представлявана от директора Павли Петров Богдански, юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :