Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 16. 04. 2021 г.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - Д
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове: 1. Силвана Гълъбова
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов ч. гр. д. № 12793 по описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 463, ал. 1 във връзка с чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила
жалба от Националната
агенция за приходите (НАП), юридическо лице със седалище София, адрес бул. „*******(жалбоподател и присъединен
взискател в
изпълнителното производство) чрез процесуалния представител М.П.срещу „разпределение на суми от 23. 10. 2020 г.“, постановено от частния съдебен изпълнител У.Д., регистрационен номер 858, район на действие Софийския градски съд, по изпълнително
дело № 20208580400656. Жалбоподателят твърди, че
информацията между частните съдебни изпълнители и НАП се обменя по електронен
път. Поддържа, че разпределението е незаконосъобразно. Заявява, че
разпределението трябва да е подробно мотивирано, а в случая то не съдържа
достатъчно информация дали съдебният изпълнител действа в качеството на
депозитар и правилно ли са приложени правилата на ГПК и Закона за особените
залози (ЗОЗ). Поддържа, че удостоверението за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки № 222503722001971035/05. 06. 2020 г. не е актуално към
момента на разпределението и че съдебният изпълнител е длъжен да изиска
удостоверение за всяко разпределение. Излага съображения за изискванията и
задълженията на депозитаря, включително, че той трябва да подреди обезпечените
кредитори съобразно поредността на техните права. Иска от Софийския градски съд
да отмени разпределението от 23. 10. 2020 г. и да изготви разпределение,
съобразено с естеството на кредиторите и привилегията на техните вземания.
В тридневен срок от връчването на
преписа от жалбата (чл. 60, ал. 6 ГПК) е постъпило възражение срещу нея от Адвокатско
дружество „Б.и партньори“, БУЛСТАТ *******, адрес град София, ул. „*******(взискател и обезпечен
кредитор) чрез управителя адвокат Д.Б.. Оспорва жалбата. Твърди, че тя
е недопустима, а по същество и неоснователна. Във връзка с недопустимостта
твърди, че жалбата е просрочена и че е подадена от ненадлежна страна. По
същество излага, че законът не изисква съдебният изпълнител да посочва в какво
качество действа. Заявява, че в съдържанието на самия акт е посочено, че
разпределението е извършено въз основа на чл. 460 във връзка с чл. 136 от ЗЗД,
тоест редът на изпълнението е по ГПК, а не по ЗОЗ и всички доводи на НАП в тази
насока са неотносими. Позовава се на чл. 10, ал. 2 ЗОЗ. Твърди, че изпълнителното
производство е било надлежно образувано по чл. 426, ал. 1 ГПК въз основа на
вписано пристъпване към изпълнение.
Оспорва твърдението, че съдебният изпълнител е длъжен да изисква за всяко разпределение
удостоверение от НАП за размера на неговото вземане. В тежест на присъединения
взискател е при всяка следваща промяна в размера на неговото вземане да заяви
своевременно своята претенция, а съдебният изпълнител няма задължение да следи
служебно за това. Допълва, че дори и да е налице увеличение, разпределението
все пак е законосъобразно, защото съответства на реда на привилегиите по чл.
136, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че настоящото разпределение е трето по ред, като за предходните
разпределения не са били подавани възражения. Иска от Софийския градски съд да
отхвърли жалбата като недопустима, алтернативно – като неоснователна.
По делото са представени също така и мотиви от
съдебния изпълнител. Излага съображения във връзка с
постъпването на жалбата. Твърди, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Проследява
развитието на изпълнителното производство и заявява, че с протокол за
разпределение № 3 от 20. 10. 2020 г. въз основа на чл. 460 ГПК във връзка с чл.
136 ЗЗД е разпределила 60 лева (такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители) – вземане на съдебния изпълнител по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, и останалата част от постъпилата сума в размер на
86 125 лева и 64 – вземане на Адвокатско дружество „Б.и партньори“ по чл.
136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Поддържа, че разпределението е било предявено на явилите се страни на 23. 10.
2020 г.
Софийският градски съд, след като прецени становището
на жалбоподателя, писмените възражения на взискателя, мотивите на съдебния
изпълнител и данните по делото, направи следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена срещу „разпределение на суми от 23. 10. 2020 г.“. Софийският градски съд констатира, че съдебният
изпълнител е съставил протокол за разпределение № 3 на 20. 10. 2020 г. Съобщила
е на Териториалната дирекция на НАП София – град, че на 23. 10. 2020 г. ще
предяви изготвеното разпределение в кантората си. При това положение Софийският
градски съд приема, че предмет на обжалване е разпределението, обективирано в
протокола за разпределение № 3 от 20. 10. 2020 г. Държавата
чрез НАП се смята за присъединен взискател за дължимите ѝ публични
вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване
на разпределението (чл. 458 ГПК). Действително, в титулната част на разглежданата
жалба е посочено, че жалбата се подава „от М.П.– главен публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София“, но впоследствие е добавено „с
пълномощно № 34/30. 01. 2019 година“. Следователно от езиковото тълкуване на
процесуалното действие се налага извод, че М.П.действа като процесуален
представител по пълномощие на НАП. Именно НАП е жалбоподателят, от чието
име е подадена жалбата. Пълномощното в полза на публичния изпълнител М.П.е
подписано от законния представител на НАП съгласно чл. 30, ал. 3 ГПК. Самият
публичен изпълнител може да бъде процесуален представител по пълномощие като
друг служител с юридическо образование в учреждението по смисъла на чл. 32, т.
3 ГПК. Следователно жалбата е подадена от надлежна страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител.
Жалбоподателят
е освободен от задължението за внасяне на държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 ГПК.
Жалбата е
подадена в законоустановения тридневен срок по чл. 462, ал. 2 ГПК. По
приложеното копие от изпълнителното дело има данни, че НАП е била уведомена за
разпределението на 23. 10. 2020 г. по електронна поща (л. 86 и сл.). Тогава
тридневният срок за обжалване е започнал да тече на 24. 10. 2020 г. (чл. 60,
ал. 5 ГПК) и е изтекъл на 27. 10. 2020 г. При това положение подадената по
електронна поща жалба на 26. 10. 2020 г. в 18, 16 час‚ е
своевременна.
По изложените
съображения Софийският градски съд приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В настоящия
случай взискателят е обезпечен с особен залог (върху настоящи и бъдещи вземания
на длъжника) кредитор, който е вписал пристъпване към изпълнение в Централния
регистър на особените залози. При това положение обезпеченият кредитор може да
избере да получи принудително изпълнение на правото или по общия ред на ГПК,
или по специалния облекчен ред на ЗОЗ (чл. 10, ал. 2, изр. първо ЗОЗ). Очевидно
от молбата за образуване на изпълнително дело (л. 1 от изпълнителното дело)
обезпеченият кредитор е избрал да получи принудително изпълнение на паричното
си притезание по реда на ГПК в съответствие с чл. 10, ал. 2, изр. второ ЗОЗ и
чл. 426, ал. 1 ГПК. Частният съдебен изпълнител отговаря на изискванията по
Закона за частните съдебни изпълнители и осъществява правомощията на съдебен
изпълнител по Част пета ГПК, а съображенията на жалбоподателя във връзка със
статуса на депозитаря по ЗОЗ са неотносими към предмета на делото. Обжалваното
разпределение е подробно мотивирано с необходимата за това информация.
По делото
липсват данни съдебният изпълнител да е изискал актуално удостоверение за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки непосредствено преди
извършването на процесното разпределение. Законът обаче не поставя подобно
изискване. Чл. 458, изр. второ ГПК задължава съдебния изпълнител единствено да
уведоми НАП за започнатото изпълнение и за всяко разпределение. В дадения
случай съдебният изпълнител е уведомил НАП за започнатото изпълнение (л. 9),
както и за процесното разпределение (л. 85).
При
разпределението съдебният изпълнител е спазил поредността на предпочтително
удовлетворение по чл. 136 ЗЗД. Правилно съдебният изпълнител е разпределил суми
за вземанията си за такси и разноски (с данък добавена стойност) по чл. 136,
ал. 1, т. 1 ЗЗД. По делото няма данни вземанията на държавата или част от тях
да са привилегировани по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, поради което Софийският
градски съд приема, че те се ползват само с общата привилегия по чл. 136, ал.
1, т. 6 ЗЗД. При това положение съдебният изпълнител правилно е разпределил
остатъчната сума на за вземането на обезпечения кредитор по чл. 136, ал. 1, т.
3 ЗЗД предвид чл. 16, ал. 1 ЗОЗ. С обжалваното разпределение е бил спазен
законоустановеният ред на предпочтително удовлетворение на кредиторите.
Предвид
изложеното жалбата трябва да бъде оставена без уважение. Настоящото решение
подлежи на обжалване въз основа на чл. 463, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата от Националната агенция за приходите, юридическо лице със седалище София, адрес бул. „*******, срещу разпределението, обективирано в протокол за
разпределение № 3 от 20. 10. 2020 г., постановено от частния съдебен изпълнител У.Д., регистрационен номер 858, район на действие Софийския градски съд, по
изпълнително дело № 20208580400656.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от настоящото решение да се връчат на
страните.
Председател:
Членове: 1. 2.