Р Е Ш Е Н И Е № 260183
гр. Сливен, 07.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение, шести наказателен състав, в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря МаРияна Семкова, като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 5 по описа за
Производството е по реда на чл.
59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Е.Д. срещу
НП № 20-0804-003744/18.12.2020 г. на Началник на група към ОДМВР Сливен, сектор
ПП към ОД МВР гр. Сливен, с което на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 20.00 лв.
В с.з. жалбоподателят, чрез своя
пълномощник, иска НП да бъде отменено, като поддържа жалбата.
В с.з. въззимаемата страна не
изпраща представител. В писмено становище моли съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление като законосъобразн
Съдът като съобрази събраните по
делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е полицейски
служител в РУ Сливен. На 29.11.2010 г. изпълнявал патрулно-постова дейност в
полицейски участък „Петолъчката“ при РУ Сливен, съвместно с колегата си И.И.,
като управлявал служебен автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № СН ****АС.
След полунощ, стоейки на установъчен пункт на жп прелез на с. Желю войвода,
жалбоподателят и колегата му И. видели лек автомобил, който преди да бъде спрян
от тях за проверка сменил посоката си на движение като рязко завил по черен
път, водещ към с. Зимница. Св. И.И.
разпознал автомобила, като знаел, че го управлява лицето Х.Х., който бил
неправоспособен водач и за който предположил, че управлява МПС –то след
употреба на алкохол. С цел предотвратяване на упрвлевение на МПС след употреба
на алоколо и извършване на друго административно нарушение – евентуално
настъпване на ПТП, И. и жалбоподателят последвали автомобила на Х.. Пътят, по
който жалбоподателят управлявал служебния автомобил бил „черен път“, времето
било сухо и се вдигала пушилка, която пречела на видимостта. Преди с. Зимница
служебният автомобил попаднал в дупка, която не се виждала, заради вдигналия се
прах от автомобила пред тях. Въпреки че звукът на автомобилът се променил, с
цел да изпълнят служебните си задължения, полицейските служители продължи да
преследват автомобила управляван от Х.. След като излезли от с. Зимница, по
средата на разстоянието до пътен възел Петолъчката видели изоставен автомобила,
който преследвали. Отишли до с. Блатец, където живеел Х.. След известно време
видели автомобила, управляван от Х., последвали и го. Той спрял пред дома си.
За съдействие бил извикан екип на КАТ. Св. М. – младши автоконтрольор при РУ
Сливен установил, че Х. не е правоспособен водач и след направен тест с
техническо средство установил, че е управлявал превозното средство след
употреба на алкохол. За констатациите М. съставел АУАН, като за извършено
престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК срещу Х. било образувано бързо
производство, по което бил внесен обвинителен акт в РС Сливен. На жалбоподателя
св. М. съставил АУАН за нарушение чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Въз основа така
съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
на Д. за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
Въз основа на така приетото за установено
от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е и основателна.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
В конкретния случай, безспорно се
установи, а и не се спори между страните, че жалбоподателят, при управление на
процесния лек автомобил е попаднал в дупка на пътя, в следствие на което е
последвала материална повреда за превозното средство. Тоест, действително се
установява, че Д. не е контролирал непрекъснато превозното слредство, което е
управлявал и в този смисъл е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал.1
от ЗДвП. Същевременно обаче, съдът намира, че в процесния случай жалбоподателят
е действал при условията на крайна необходимост по смисъла на чл.8 от ЗАНН във
вр. чл. 13 ал.1 от НК. В цитираната норма на чл. 8 от ЗАНН е посочено, че не е
административно нарушението, извършено при неизбежна отбрана или крайна
необходимост. Същевременно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от НК сочи, че не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост
- за да се спасят държавни или и обществени интереси, както и свои или на
другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, ако причинените вреди са по-малко значителни от
предотвратените. В случая безспорно се установи, че жалбоподателят не е
контролирал непрекъснато превозното средство, доколкото при лошата видимост и
управленито по черен път е следвало да намали скоростта или да спре, за да не
допусне именно попадането в дупка и причиняване на щети по управляваното от
него МПС, Допускайки обаче това да се
случи, той е действал именно в условията на крайна необходимост – за да защити
обществения интерес от непосредствена опасност – управлението на МПС в пияно
състояние от неправоспособен водач. В случая и причинените вреди са по-малко
значителни от предотвратените, тъй като безпрепятстваното управление на МПС от
Христо Х. само по себе си е общественоопасно деяние, застрашаващо живота и
здравето не само на самия нарушител Х., но и на останалите членове на
обществото, което деяние е въздигнато от закона в административно нарушение в
частта, в която лекият автомобил е управляван след употреба на алкохол и в престъпление
– в частта, в която автомобила е управляван в срока на временно отнемане на
СУМПС.
Ето защо,
съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед
изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата страна да
заплати на жалбоподателя направените в хода на производството разноски в размер
на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя възраженията на
представителя на въззиваемата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение , тъй като съгласно разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения , възнаграждението, което се дължи при интерес
до 1000 лева е фиксиран именно на 300.00 лева.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0804-003744/18.12.2020 г. на
Началник на група към ОДМВР Сливен, сектор ПП към ОДМВР гр. Сливен, с което на
основание чл. 185 от ЗДвП на В.Е.Д.
с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ размер на 20.00
лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.Д. с ЕГН ********** сумата от 300.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: