№ 373
гр. Благоевград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500399 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №5929/15.04.2022 г., по описа на частен съдебен изпълнител
Б.В., подадена от М. ХР. ИЧК., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „Хр.См.“ №25,
срещу Разпореждане от 01.04.2022 г. на съдебния изпълнител по изпълнително дело /ИД/
№978/2016 г., изразяващо се в отказ да се прекрати изпълнителното производство.
Жалбоподателят счита, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен. Навежда
доводи за това, че е изтекъл двугодишен срок от последното изпълнително действие, като
счита, че това е от дата 07.08.2018 г., когато е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника. Твърди се, че са налице и двата елемента на фактическия съсътав на перемпцията
– процесуално бездействие на взискателя и изтичане на двугодишен срок, в който
продължава бездействието. Навежда още, че редовното искане за налагане на последващ
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника би съставлявало действие,
препятстващо настъпване на перемпцията, като в процесния случай същото е било сторено
едва на 10.03.2022 г., тоест след като по силата на закона вече е било прекратено
изпълнителното производдство по право, поради което същото не пораждало правно
действие.
Прави се искане от жалбоподателя да бъде отменено Разпореждане от 01.04.2022 г. на
съдебния изпълнител по изпълнително дело /ИД/ №978/2016 г., с което се отказва да бъде
прекратено изпълнителното производство.
Взискателят по изпълнителното дело – „М.“ АД, ЕИК *********, чрез упълномощен
1
юрисконсулт, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, е депозирал
становище относно жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ Б.В. по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е
заявено становище за неоснователност на жалбата. Приложено е и копие от изпълнителното
дело.
Окръжен съд - Благоевград, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали,
приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по ИД №978/2016 г. по описа на ЧСИ Б.В. с peг. №890 и район на действие
ОС - Благоевград е образувано с разпореждане от 29.11.2016 г. въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 20.06.2016 г. по ч. гр. д. №1220/2016 г. по описа на Районен съд -
Благоевград, въз основа на заповед за изпълнение от 20.06.2016 г. по молба с вх.
№3553/29.11.2016 г. от „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез юрк. Пр.Б.Д., с адрес: гр. Р., ул. „Сл.“
№22 на основание чл. 426, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 2 от ЗЧСИ, за заплащане на
парично задължение срещу М. ХР. ИЧК., ЕГН **********. Въз основа на молба с вх.
№7187/23.08.2019 г. от „М.“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника си В.П.М., със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Г.С. Р.“ №147, ет. 5, ап. 14 и въз основа на представен Рамков
договор за продажба и прехвърляния на вземания /Цесия/ от 10.11.2016 г. сключен между
„Р.Б.“ ЕАД и „М.“ АД - „М.“ АД е конституиран като взискател по изпълнително дело
№978/16 г.
В хода на изпълнителното производство са предприети редица действия по удовлетворяване
на взискателя. На 08.12.2016 г. до длъжника е изпратена и връчена покана за доброволно
изпълнение, като на 01.08.2018 г. е извършена справка за открити банкови сметки на името
на длъжника и е наложен запор върху открита банкова сметка в „У.Б.“ АД на 07.08.2018 г. С
молба с вх. №7187/23.08.2019 г., по изпълнителното производство е направено искане от
страна на „М.“ АД за конституиране по делото, като взискател, въз основа сключен договор
за цесия с първоиначалния взискател „Р.Б.“ ЕАД. На 01.06.2020 г. е постъпила молба от
взискателя за извършване на справки и налагане на запор при наличие на трудово
правоотношение. На 23.02.2022 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на
справка в информационната система на БНБ за наличие на банкови сметки на името на
длъжника М.И., както и справка за наличие на регистриран трудов договор на името на
длъжника и налагане на запор върху получаваното трудово възнаграждение. На 04.04.2022
г. е депозирана молба от взискателя „М.“ АД, с която е поискано да бъде наложен запор
върху открити банкови сметки на името на длъжника в „Ю.Б.“ АД и „Р.“ ЕАД
По изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника с вх. №5302 от 01.04.2022 г. с
искане за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, като се релевират доводи за пълна перемция. С разпореждане от 01.04.2022 г. на ЧСИ
Б.В. е разпореден отказ по молбата, за което длъжникът по делото е уведомен и се е позовал
на правото си на жалба пред Окръжен съд - Благоевград.
2
Предвид горното описание на фактическата обстановка, хронологията на извършените
действия от съдебния изпълнител, настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално
допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник, срещу
подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6, предложение второ от ГПК –
отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес взискателят
има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и
липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат
приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - поради това, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години.
Съгласно дадените задължителни указания в т. 10 от Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителното
производство се прекъсва многократно – с предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител, след
възлагане от взискателя. С цитираното тълкувателно решение примерно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността: налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране вместо плащане,
извършване на опис или оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети лица.
Видно от извършваните действия в хода на изпълнителното производство, неправилно е
прието от жалбоподателя, че е настъпила перемпция спрямо взискателя, доколкото се
твърди, че последното валидно изпълнително действие е от дата 07.08.2018 г., когато на
длъжника е наложен запор върху банковите сметки. Настоящата инстанция намира за
необходимо да отбележи, че жалбоподателят не е отчел всички действия на взискателя, с
които той е проявил процесуална активност и които съобразно действащата нормативна
уредба, както и разясненията, дадени в горецитираното тълкувателно решение имат
3
характер на прекъсващи давността. Видно от материалите по изпълнителното дело, на
01.06.2020 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справки и налагане на запор
при наличие на трудово правоотношение /л. 65 от ИД/. Видно е, че от изготвената в същия
ден справка за регистрирани трудови договори, ЧСИ е установил наличие на валидно
сключено трудово правоотношение между длъжника И. и работодателят „Сл.“ ЕООД.
Предприети са и конкретни действия от страна на съдебния изпълнител за реализиране на
предложения от взискателя изпълнителен способ, а именно – изпратено е запорно
съобщение с изх. №04240/08.06.2020 г. до работодателя „Сл.“ ЕООД. Същото е връчено по
реда на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на входната врата на установения
адрес на работодателя – гр. Благоевград, ул. „Н.В.“ №4, ет. 2, ап. 4. Искането на взискателя
от 01.06.2020 г. до съдебния изпълнител да наложи запор върху трудово възнаграждение на
длъжника и реалното му налагане от ЧСИ, представлява годно действие, с което същият
поддържа активността и заинтересоваността си в изпълнителното дело и изключва
приложението на т. нар. „перемпция“. От своя страна, след настъпилото прекъсване на
давността на 01.06.2020 г., с молбата от 23.02.2022 г. за налагане на запор върху трудово
възнаграждение и реалното му налагане на 10.03.2022г., е настъпило ново прекъсване на
двугодишната давност. Всяко действие в рамките на всеки от тези изпълнителни способи
прекъсва давността. Следователно, след всяко искане на взискателя в рамките на
изпълнителното производство и след предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ без да са изтекли две години, давността е била
прекъсната. От прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече
нова давност.
При тези данни следва извода, че т. нар. изпълнителска давност е била прекъсвана
неколкократно в рамките на процесното изпълнително дело преди изтичането й, поради
което твърдяната от жалбоподателя перемпция не е настъпила. Висящността е поддържана
от самия взискател с подаваните молби, съдържащи искане за извършване на изпълнителни
действия, което е оказало прекъсващ ефект върху течението на двугодишната давност, тъй
като се отнася до изпълнителни действия, изграждащи дадения способ за принудително
изпълнение на едно парично задължение, каквото е задължението на длъжника.
Изложеното налага извод за неоснователност на жалбата и затова постановеният от ЧСИ
отказ следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна, следва да бъдат присъдени
сторените за настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00 лв, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд – Благоевград,
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. №5929/15.04.2022 г.,
по описа на частен съдебен изпълнител Б.В., подадена от М. ХР. ИЧК., ЕГН **********,
адрес: гр. Благоевград, ул. „Хр.См.“ №25, срещу Разпореждане от 01.04.2022 г. на съдебния
изпълнител по изпълнително дело /ИД/ №978/2016 г., изразяващо се в отказ да се прекрати
изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5