№ 62
гр. Силистра, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500079 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260073/21.12.21г., постановено по гр.д. № 615/2019г. по
описа на СРС, са осъдени Р. АР. М. и С. М. М. да премахнат оградата
/изобразена в зелен цвят на скицата - Приложение №2 от заключението на
вещото лице, която да се счита за неразделна част от решението/, изградена
от тях в имот, намиращ се в с. Голеш , съставляващ- дворно място в кв. 10,
парцел 1-398,399, по ПУП на село Голеш, утвърден със заповед №
5174/25.08.1952г, в частта, приобщаваща 46 кв.м. /обозначена в сив цвят на
скицата, Приложение №2 от заключението на вещото лице/ от този имот към
собствения им имот УПИ II 400. Отхвърлен е иска на АЙШ. С. АС. и АС. ИС.
АС. за премахване на оградата в останалата част от имота. Осъдени са Р.М. и
С.М. да заплатят на АЙШ. С. АС. и АС. ИС. АС. сумата от 1110.10 лв. -
разноски по делото.
Недоволни от решението в уважителната част, са останали Р. АР. М. и
С. М. М., които го обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е
неправилно и молият съда да бъде отменено, като вместо това бъде
постановено ново, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.
Претендират присъждане на деловодни разноски.
Ответниците по жалбата АЙШ. С. АС. и АС. ИС. АС. считат, че
решението е правилно и законосъобразно, поради което молят същото да бъде
1
потвърдено. Претендират присъждане на деловодни разноски.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие
за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищците – съпрузи твърдят, че са собственици на недвижим имот в с.
Голеш - дворно място в кв. 10, парцел 1-398,399, по ПУП на село Голеш,
утвърден със заповед № 5174/25.08.1952г, с площ от 900 кв.м по документ за
собственост от 1963г, а съгласно скица - с площ от 924 кв.м., съгласно
документ за собственост - нот. акт № 65, том V, дело № 608/05.04.2017г,
ведно с всички други подобрения, приращения, съоръжения и трайни
насаждения в имота, при съседи от трите страни- улици, а от изток- УПИ II-
400, в кв. 10, отреден за имот с пл.№ 400 /четиристотин квартал десети/, като
в поземлен имот с пл.№ 398 /триста деветдесет и осми/ е разположена
масивна сграда -пункт за изкупуване на мляко, построена през 1983г, със
застроена площ от 34 кв.метра, като по отношение на тези имоти, ответникът
- собственик на съседен имот, им пречи да бъде упражнявано правото им на
собственост в пълен обем. Молят да бъдат осъдени Р.М. и С.М. да
преустанови неоснователните си действия относно навлизането в дворното
им място и да премахнат неправомерно изградената ограда по цялата дължина
на имота.
Ответниците – съпрузи оспорват претенциите на ищците и твърдят, че
спорното място е тяхна собственост поради придаването му по регулация към
техния имот и не са налице неоснователни действия от тяхна страна, пречещи
на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Твърдят
също, че отдавна имат спорове с АЙШ. С. АС. и АС. ИС. АС. относно
правото на собственост на спорната част, като по този повод са провеждани и
съдебни производства, в които претенциите на настоящите ищци са били
отхвърляни.
Видно от Нотариалнен акт /НА/ № 194/2017г. по описа на Нотариус
Д.Петрова, вписан в СлВп- с Акт № 65, т. \/, д.№ 608/2017г. /стр.4 от делото/,
ищците са собственици на дворно място, намиращо се в с.Голеш,
обл.Силистра, съставляващо УПИ 1-398,399, в кв.10, подробно описано в НА,
като площта на имота е 1230 кв.м., но е посочено, че 364 кв.м, от имота им се
придават по регулация към УПИ II – 400 /имота на ответниците/.
Видно от НА №182/2017г., вписан в СлВп. с Акт № 171,т.Х,дело №
1459/2017г./стр. 21 от делото/, ответниците са собственици на съседен
недвижим имот - УПИ II-400 в кв.10, подробно описан в НА, като площта на
имота им е 1 171 кв.м.
Описанието на имотите е съгласно регулационния план на селото,
утвърден със Заповед № 5174/25.08.1952г. В нотариалния акт на ищците е
посочено, че 364 кв.м, от имота им се придават по регулация към имота на
ответниците. От приложение № 4 към заключението на вещото лице по
назначената съдебно- техническа експертиза, е видно, че площта от 364 кв.м,
придаваща се по регулация към имота на ответниците, е отразена в плана
2
като принадлежаща към имота на ответниците. Инициираните от ищците
административни производства, за които има представени доказателства по
делото, касаят именно тези 364 кв.м., като искането е те да бъдат придадени
към техния имот. Правилно СРС е приел, съобразявайки изявленията в
исковата молба, че не тази част от имота е предмет на разглеждания спор,
касаещ изградената от ответниците ограда, която според ищците
неоснователно навлиза в тяхното дворно място, като и заключението на
вещото лице по назначената експертиза потвърждава тази теза. От
приложената към заключението скица /Приложение № 3/ е видно, че оградата
между двата имота УПИ-П 400 и УПИ 1-399,398 не е поставена на
регулационната граница на имотите /изобразена в син цвят/, а навлиза в имота
на ищците - отразеното със зелен цвят, което е действително установеното от
вещото лице положение. Навлизането в ищцовия имот с оградата, поставена
от ответниците, касае площ от 46 кв.м., посочена в сиво на скицата -
Приложение № 2.
Предвид изложеното се налага изводът, че ответниците осъществяват
неоснователни, противоправни действия, с които ограничават правото на
собственост на ищците в пълния му обем, поради което предявения от тях иск
правилно е умважен от СРС частично до площта от 46 кв.м. Ответниците
следва да бъдат задължени да премахнат изградената от тях ограда между
двата имота, изобразена в зелен цвят на скицата, в частта защрихована в сиво
на Приложение № 2, ограждаща неправомерно 46 кв.м. от имота на ищците.
СОС се солидаризира с довода на СРС, че останалата част от оградата също
не съответства на регулационната граница между имотите, но навлиза с 15
кв.м. в дворното място на ответниците, поради което не ограничава правото
на собственост на ищците, а ощетява самите ответници.
Настоящите жалбоподатели сочат в жалбата си от 27.01.22г., че
обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че ищците
не са материално-правно легитимирани да предявят иска, предвид
извършенато отчуждаване на имота от тяхна страна. Това твърдение е
правено и при разглеждане на делото пред СРС, но не са представени
доказателства, които да го подкрепят и първоинстанционният съд не го е
отчел, като изрично е посочил в своето решение, че липсват доказателства за
това.
В с.з. пред въззивната инстанция на 19.04.22г. жалбоподателите Сафет
и Р.М.и, чрез процесуалния си представител, отново сочат, че ищците в
първоинстанционното производство са прехвърлили имота си на трето лице,
но сега пък твърдят, че това се е случило в деня преди с.з. пред окръжния съд
/т.е. на 18.04.22г./, за което ответниците по жалбата категорично отричат и
възразяват, че за трети път се прави такова голословно изявление от М.и, като
първоначално са твърдяли пред СРС за извършено прехвърляне през
предходната година без и тогава да са представили каквито и да е
доказателства в тази насока.
Въззивната инстанция, съобразявайки, че първоначално това
твърдение е направено от ответниците пред СРС, после отново във въззивната
им жалба от 27.01.22г., без да са представили или поискали ангажиране на
3
доказателства за това, и след това пред настоящия състав в с.з. на 19.04.22г.,
сочейки че е извършено прехвърлянето на имота предходния ден - на
18.04.22г., счита че предвид противоречивите твърдения за момента на
прехвърляне и наличната преклузия и не на последно място - липсата на
доказателства за това в хода на целия процес, през който се прави
твърдението, при изричното му оспорване от другите страни, този факт не
следва да се коментира от съда. Релевантно в случая е, че по делото е
представен НА, с който ищците се легитимират като собственици на имота,
по отношение на който твърдят, че има неоснователни действия от страна на
ответниците.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Константна е практиката на ВКС, че този иск може да бъде насочен не само
срещу лицето, което е извършило неоснователните действия, които
ограничават, смущават и пречат на собственика да ползва пълноценно
собствената си вещ според нейното предназначение, но и срещу ответник,
който поддържа и се ползва от така създаденото противоправно състояние.
Функцията на иска по чл. 109 ЗС е да отрече неправомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и
премахване на последиците от тях. Неоснователно, по смисъла на тази
разпоредба, е всяко действие, което пречи на собственика да упражнява
правото си на собственост и не се основава на законна разпоредба,
ограничаващо това право. Искът следва да се уважи, когато на правото на
собственост се пречи с неоснователни, противоправни и неправомерни
действия, каквито в случая са налице с поставената ограда от ответниците,
навлизаща в имота на ищците с 46 кв.м., и правилно СРС е уважил иска в
съответствие на обема установени неправомерни действия.
Ответниците не са предприели действия по освобождаване на имотната
граница, с оглед изграждане на ограда по нея между двата имота на точното
място, като с поведението си поддържат това противоправно състояние, което
е достатъчно основание за ангажиране на отговорността им по реда на чл. 109
ЗС. Ищците, в качеството си на собственици на недвижимия имот, не могат да
се ползват в пълен обем от правото си на собственост вурху техния имот, тъй
като ответниците с фактическите си действия, изразяващи се в поставянето на
процесната ограда, създават пречки за нормалното ползване на целия имот на
съседите - ищци.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция,
жалбоподателите следва да заплатят на ответниците сумата от 600 лв.,
направени от последната деловодни разноски пред СОС.
Водим от изложеното до тук, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260073/21.12.21г., постановено по гр.д.
№ 615/2019г. по описа на СРС.
4
ОСЪЖДА Р. АР. М., с ЕГН ********** и С. М. М., с ЕГН **********,
да заплатят на АЙШ. С. АС., с ЕГН **********, и А.И. АА., с ЕГН
**********, сумата от 600 (шестстотин лева)лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5