ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199
гр. ХАСКОВО, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20215600600671 по описа за 2021 година
Производството е по чл.341 и сл. вр. чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Д. А. от АК – Хасково, като защитник на М. М.
С. от гр.Х., подсъдим по нохд №420/2020 год. по описа на РС – Харманли, против
Определение от разпоредително заседание от 2.11.2021 год. по същото дело, с което съдът е
приел, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и
съответно не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора за отстраняване на такива.
Нохд №420/20 год. по описа на Районен съд – Харманли е било образувано по
обвинителен акт на РП – Харманли, с който против подс.М. М. С. от същия град е
повдигнато обвинение в престъпление по чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 и вр. чл.26 ал.1 от
НК - квалифициран състав на измама, осъществена при условията на продължавано
престъпление. От обстоятелствената част на обвинителния акт става ясно, че се отнася за
измамливи действия, осъществени спрямо четири различни групи лица /отделни семейства,
или съжителстващи на семейни начала/, като по отношение на всяка една група такива
действия на свой ред са осъществявани при условията на продължавано престъпление.
Обвинителен акт за същите деяния е бил внесен най-напред през 2018 год. и по него е
било образувано Нохд №502/18 год. на РС – Харманли. В проведеното по същото р.з.
защитникът на подсъдимия е обосновал и отправил същото искане. РС – Харманли не е
споделил изложените аргументи, приел е, че отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия на ДП
1
не са били допуснати и се произнесъл в този смисъл с определението си по чл.248 ал.6 НПК.
По частна жалба от защитника обаче въззивният съд по реда на Вчнд №297/2019 год. по
описа на ОС – Хасково е намерил оплакванията основателни и с Определение
№186/17.05.2019 год. по същото дело, като е посочил е какви отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила са били допуснати, е отменил обжалваното
определение на първоинстанционния съд и върнал делото на прокурора за отстраняването
им чрез изпълнение на дадените в мотивите на същото указания.
Следващ обвинителен акт за същите деяния е бил внесен отново през 2020 год. и е
било образувано Нохд №129/2020 год. на РС – Харманли. В разпоредителното заседание по
него от 30.06.2020 год. защитникът на подсъдимия отново е релевирал доводи за допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на ДП при изготвянето на
обвинителния акт, а така също и други такива, и отново поискал прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора. Този път първоинстанционният съд е
споделил част от тях, намерил ги е основателни, прекратил съдебното производство и върнал
делото на прокурора. Определението е било протестирано с частен протест от прокурора,
но е било потвърдено от ОС – Хасково с Определение №233/17.09.2020 год. по Вчнд
№421/2020 год. на този съд.
В мотивите към това определение въззивната инстанция е дала указания, които могат
да се обобщят като общи и конкретни. Посочени са конкретни неясноти, пропуски,
противоречия и фактически грешки при описание на отделните деяния на обвиняемия,
затрудняващи правото му на защита. Отделно е изтъкнато, че е наложително в обвинителния
акт прокурорът много прецизно да отсее и опише във всеки един от случаите – спрямо кое
лице какви измамливи действия по възбуждане и поддържане на заблуждение са били
осъществени, както и кои лица и по какъв начин са предавали на ръка, или превеждали
парични суми на обвиняемия в свой личен, или на свой родственик или близък интерес.
Указано е още и прокурорът да мотивира защо приема, че като се е представял за адвокат,
обвиняемият се е представял за длъжностно лице.
След повторното връщане на делото на прокурора е внесен настоящият обвинителен
акт, по който е образувано Нохд №420/2020 год.
Разпоредително заседание по него е проведено на 2.11.2021 год. В същото
защитникът за пореден път е изразил становище за допуснати на ДП отстраними съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните
права на обвиняемия, като е изтъкнал следните съображения: Обвинителният акт отново не
отговарял на изискванията на НПК. При описание на фактите отново било посочено, че
пострадалият Т. П. „на няколко пъти дал на обвиняемия общо 2200 лв. през 2011 год.“, без
никаква конкретика на време и обстоятелства, при които е станало това и дали се отнася за
една и съща, или за две различни суми от по 2200 лв. В претърпените от този пострадал
вреди се включвала сума за адвокатско възнаграждение, която била включена в присъдени
му разноски по дело. Не били посочени и обстоятелства, при които пострадалите Г. предали
на обвиняемия сума от 400 лв. Било допуснато противоречие, изразяващо се в това, че
2
самият прокурор приемал, че обвиняемият се представял за медиатор, изготвял документи за
медиация, а пострадалите формирали невярна представа, че е адвокат. Не било посочено
кога точно пострадалите разбрали, че са заблуждавани. Не ставало ясно защо за край на
периода на продължаваното престъпление по отношение на Б. Й. се приема м.октомври 2016
год., липсвало посочено време на извършване на действия /изготвяне на договор, плащане
на суми и пр./ спрямо пострадалия Д. Р. В заключение, не било изпълнено указанието
прокурорът да мотивира защо приема, че представяйки се за адвокат, обвиняемият се е
представял за длъжностно лице, предвид безспорното в съдебната практика положение, че
адвокатът не е такова. Поради това новият, внесен обвинителен акт не бил съобразен с
дадените на прокурора указания.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд този път не е
споделил доводите на защитника, като е изтъкнал, че се навеждат такива, свързани със
събирането и проверката на доказателствата, респ. тяхната оценка, което не е основание за
връщане на делото на прокурора.
Определението е обжалвано с настоящата частна жалба, по която се възпроизвеждат
доводите и оплакванията, изложени в разпоредителното заседание, вече систематизирани и
аргументирани по-подробно в писмен вид, а отделно се акцентира и на неизпълнение на
дадените в последното определение на въззивната инстанция указания към прокурора, които
да се съобразят при изготвянето на обвинителния акт. Изложени са пространни мотиви в
насока, че съдебната практика на ВС непротиворечиво приема, че адвокатът не е
длъжностно лице. Поддържа се, че по противоречив начин, неясно и нелогично се излага
механизма на възбуждане и поддържане на заблуда, а отделно от това, че периода на
продължаваното престъпление при различните групи пострадали лица се определя въз
основа на различни критерии, противоречиво и безпринципно, и в противоречие с
възприетото в правната доктрина – довършеността на последното деяние.
Предвид изложеното, се иска да се отмени обжалваното определение на РС –
Харманли и се върне делото на прокурора със задължителни указания по приложението на
закона.
В законния срок против частната жалба не са постъпили възражения.
Съдът като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на обжалване по
настоящия ред съдебен акт и е поради това допустима. Преценена по същество е
неоснователна.
Най-напред въззивната инстанция намира, че следва да даде израз на оценката си,
че дадените по предходното определение на ОС – Хасково указания към прокурора са
изпълнени в достатъчна степен, за да започне разглеждането на делото.
Всички изрично указани допуснати конкретни противоречия, неясноти,
фактически грешки и пропуски при дадено по обвинителния акт описание на действия на
обвиняемия, а така също и на пострадали лица, са отстранени.
3
Изпълнено е и указанието прокурорът много добре и прецизно да отсее и опише
във всеки един от случаите спрямо кое лице и какви измамливи действия по въвеждане и
поддържане на заблуждение са били извършени, а от друга страна кои лица са предавали на
ръка, или превеждали парични суми на подсъдимия в свой личен, или на свой родственик
или близък интерес.
Оплакванията, свързани с конкретни случаи, лица и суми настоящата инстанция
преценява като такива по основателността на обвинението и обосноваността на изводите на
прокурора, но не и като затрудняващи правото на обвиняемия на защита. Т.напр. става
пределно ясно, че в обвинителния акт на два пъти се споменава, че свид.Т. П. „на няколко
през 2011 год. предал на обвиняемия общо 2200 лв.“, но се отнася за една и съща сума от
общо 2200 лв. В редица случаи, относно редица обстоятелства не е посочена точна дата на
извършване на определени действия, но е уточнен период, което съдът преценява като
достатъчно.
Спорът кой е коректният краен момент на извършване на продължавано
престъпление, следва да намери отговор с присъдата, тъй като е въпрос по същество.
Съществено е, че по обвинителния акт е посочен такъв за всяка отделна група продължавани
престъпления, който може да не бъде споделен от съда със съответните последствия.
Заслужава да се отбележи, че прокурорът и в новия обвинителен акт не си е дал
особен труд да обоснове защо приема, че адвокатът е длъжностно лице, като в тази насока
единствено е посочил, че се позовава на възприетото по ТР №73/1974 год. по н.д.№66/74
год. на ОСНК на ВС. Следва да се приеме, че прокурорът се обосновава с дадените по
същото тълкувателно решение указания, които са задължителни за съдилищата, а доколко те
са в подкрепа на тезата му, също е въпрос по същество, който съдът ще реши с присъдата си.
Такъв е и въпросът дали обвиняемият, представяйки се за медиатор, е могъл да
възбуди и поддържа у пострадалите невярна представа, че е адвокат.
В заключение настоящият съдебен състав приема, че така изготвеният и внесен в
РС – Харманли обвинителен акт отговаря на изискванията по чл.246 от НПК и е годен да
постави началото на съдебен процес по повдигнатото с него обвинение.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че
обжалваното определение на РС- Харманли ще следва да с потвърди и делото да се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение без номер от разпоредително заседание от 2.11.2021
год. на РС - Харманли, постановено по Нохд № 420/2020 год. по описа на същия съд, с
което е прието, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия и е отказано да се прекрати съдебното производство и делото да се върне на
4
прокурора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5