Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 1390 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 25 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът С.А.И.
твърди, че на 01.04.2014 година около 01:55 ч. настъпило тежко
ПТП с лек автомобил марка „Пежо”, модел „406” с per. № ***на път II
-15 км. 18 + 000, управляван от водача С.А.Н. в нарушение правилата за движение
по пътищата в посока от град С.към град В.с превишена скорост, поради което на
ляв завой последният изгубил контрол върху описаното МПС, напуснал пътното
платно и се преобърнал на крайпътна поляна няколко пъти странично и през таван.
Твърди се, че увреждащото МПС марка „Пежо”, модел „406” с per. № ***притежава ЗЗГОА съгласно полица № 22113002737302, сключена с ответното
дружество - ЗК „Лев Инс" АД на 18.11.2013 г. с начална дата на покритие от
19.11.2013 г. до 18.11.2014 г. - действаща към деня на ПТП - 01.04.2014 г., прекратена
на 04.06.2014 г. Сочи, че вследствие описаното автопроизшествие водачът и
возещият се до него пътник починали на място, а ищецът първоначално е откаран в изключително тежко състояние с
опасност за живота в ОАИЛ „Христо Ботев” - гр. В.с политравма - фрактура на черепа, фрактури на общо пет прешлена,
фрактури на ребра, контузия на бял дроб и други, поради което веднага бил транспортиран от екип на
БМП - В.с опасност за живота в УМБАЛСМ „Пирогов”, като при постъпването
е въведен в противошокова зала в изключително тежко състояние. След направените
изследвания се установили настъпили тежки
увреждания. На 01.04.2014 г. И. бил опериран по повод импресионна
фрактура. След стабилизиране на състоянието, на 23.04.2014 г. бил преведен в
Отделение по спинална неврохирургия за оперативно лечение. Твърди се, че за
описаните увреждания и произтичащите от тях болки и страдания /неимуществени
вреди/ ищецът е обезщетен с влязло в сила решение, постановено по гр. д. №
12990/14 г. от СГС, 1 ГО 9 с-в, частично изменено с решение по в. гр. д. №
3556/17 г. на САС, 4 с-в. Ищецът обаче не бил обезщетен за причинените
вследствие на процесното ПТП имуществените вреди /заплатени от него разходи за
закупуване на остеосинтезен материал и оперативно лечение/, които ответното
дружество следвало да му възстанови като застраховател на делинквента. На
28.04.2014 г. била извършена сложна и скъпоструваща неврохирургична оперативна
интервенция на увредените торакални прешлени. Била извършена и операция №
313/28.04.2014 г. - стабилизацио транспедикуларис ЛЗ перкутанеа. За
закупуването на остеосинтезен материал и оперативна интервенция на 27.04.2014
г. ищецът заплатил по сметка на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ сума в общ размер от 15
000 /петнадесет хиляди/ лева. В средата на месец май от неврохирургичното
отделение бил преместен в III - та травматологична клиника в УМБАЛСМ „Пирогов”
- секция ортопедична травматология, където на 19.05.2014 г. след съответната
предоперативна подготовка, се извършила кръвна репозиция на фрактурата на дясна
ключица и вътрешна фиксация с плака и автоостеопластика на костния дефект, за
която ищеца заплатил сума в общ размер от 1 048 /хиляда и четиридесет и осем/
лева с ДДС, от които сума в размер от 873 /осемстотин седемдесет и три/ лева,
платена на 20.05.2014 г. от ищеца на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за закупуване на
заключваща реконструктивна плака, както и ДДС в размер от 20 % или сумата от
174,67 лв. Сочи, че заплатените от него суми в общ размер от 16 048 лв.
представляват пертърпяна имуществена вреда. Моли ответникът, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на увреждащия автомобил, да бъде осъден да му заплати
настъпилата имуществената вреда.
В срочно подаден отговор ответникът
оспорва частично предявения иск. С оглед на влязлото в сила
решение от 25.01.2018г. по в.г.д. 3556/2017г. по описа на САС, 4 с-в,
ответникът не оспорва по основание предявената претенция за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди. Оспорва по размер предявения иск за сумата
над 10964,00 лева. Сочи, че тази сума се получава след приспадане на
установеното с влязло в сила решение от 25.01.2018 г. по в.г.д. 3556/2017 г. по
описа на САС, 4 с-в, съпричиняване на вредоносния резултат от 30 % от общата
стойност на двете процесни фактури - 15662,60 лева. Сочи, че ищецът не е отчел
установеното от съда съпричиняване в размер на 30%, поради което претендиране
на имуществената вреда в пълен размер на разходите по приложените към исковата
молба копия от вносна бележка от 22.04.2014г. и фактура № ********** от
20.05.2014 г. не е правилно. Освен това поддържа, че ищецът е посочил и
различна стойност на вносната бележка от 22.04.2014 г. Алтернативно прави
възражение за изтекла погасителна давност на процесното вземане.
В
проведеното открито съдебно заседание на 04.12.2019 г. ищецът е направил искане
за изменение чрез намаляване на иска за главница до признатия от ответника
размер. С протоколно определение от същата дата съдът е допуснал изменение в
размера на предявения иск за главница чрез намаляване на неговия размер, като
същият се счита предявен за сумата от 10964 лв. За горницата до пълния предявен
размер от 16048 лв. производството по делото е прекратено поради оттегляне на
исковата молба в тази й част. Освен това ищецът е уточнил, че не предявява
отделен иск за мораторна лихва, а претендира единствено законна лихва в
непогасената й по давност част, а именно – три години преди депозиране на
исковата молба.
В
проведеното открито съдебно заседание ищецът е направил искане да бъде
постановено решение с оглед направеното от ответника признание на иска до
размера от 10964 лева.
За да бъде
постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска,
признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е
признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент
от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само
следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Доколкото
признанието на ответника до размера от 10964 лева е направено единствено, ако
съдът не счете, че вземането е погасено по давност, то съдът следва да изложи
мотиви единствено по това възражение. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. В случая се претендират имуществени вреди по заплатени
на 22.04.2014 г. и на 22.05.2014 г. суми. Петгодишният погасителен давностен
срок изтича респективно на 22.04.2019 г. и на 20.05.2019 г., като искът е
предявен на 29.03.2019 г., видно от пощенското клеймо, т.е. преди изтичане на
предвидения в закона давностен срок.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс" АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 438,56 лв. държавна такса и 819,84 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение пропорционално на уважената и първоначално заявена от ищеца
претенция. Направеното възражение за прекомерност на претендираното адв.
възнаграждение е неоснователно, доколкото минимално предвиденият размер за
уважената част от иска е в размер на 858,92 лв.
Така мотивиран
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район р-н С., бул."***" ***да
заплати на С.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумите от:
- 10 964 лева на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл.
25 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, реализирано на 01.04.2014 година около 01:55 ч. в
посока от гр. С.към гр. В.с лек автомобил марка „Пежо”, модел „406” с peг. № ***на път II -15 км. 18 + 000,
управляван от водача С.А.Н., притежаващ ЗЗГОА съгласно полица № 22113002737302,
сключена със ЗК „Лев Инс" АД на 18.11.2013 г. със срок на покритие от
19.11.2013 г. до 18.11.2014 г., които имуществени вреди са вследствие заплатени
на 22.04.2014 г. и на 20.05.2014 г. в полза на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД
разходи за закупуване на остеосинтезен материал и оперативно лечение, като е
отчетено съпричиняване на вредоснония резултат от 30 %, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.03.2016 г. до окончателното й погасяване;
- 1258,40 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
представляваща направени
разноски по гр. дело № 1390/2019 г. по описа
на РС В./държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
ПОСОЧВА на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК, че сумите могат да бъдат
заплатени по банкова сметка *** С.А.И.: BG94STSA93000020892877.
Решението е
постановено при участието на трето
лице-помагач Н.А.Н., ЕГН ********** на страната на ЗК „Лев Инс“ АД.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В.в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: