Решение по дело №996/2022 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е  №1175

град Бургас, 25.10.2022 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд Бургас, четвърти състав, на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

 

                   СЪДИЯ: Галина Радикова

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 996 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.211 ЗМВР във  вр. чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И.П.П. – разузнавач  V степен в група „Противодействие на криминалната престъпност - Възраждане“ на сектор „Криминална полиция“ при 01 РУ – Бургас към Областна дирекция на МВР - Бургас, против Заповед рег. № 8121к - 8918/04.09.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Със заповедта, на осн. чл.204, т.1 и чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.1 и т.4, чл.203, ал.1 т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на И.П.П., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че при провеждане на дисциплинарното производство не е спазено изискването за пълно, обективно и всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно нарушение. Изложени са доводи, че заповедта не съответства на законовите изисквания за абсолютно задължително минимално съдържание. Счита, че твърдяното в процесната заповед деяние следва да бъде установено по наказателен ред. Жалбоподателят поддържа, че наказанието е наложено при неизяснена фактическа обстановка и грубо нарушаване правото му на защита. Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание, се явява лично. Поддържа жалбата и направените с нея, искания. Излага допълнителни възражения, че в обясненията, които е дал М. при дисциплинарното производство са налице съществени противоречия.

Ответникът по оспорването – министърът на вътрешните работи, чрез представено писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Ангажира доказателства.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

Делото се разглежда за втори път пред настоящия съд, след като с Решение № 5880 от 15.06.2022г., постановено по адм. дело №280/2022г., Върховният административен съд е отменил Решение № 1603 от 26.10.2021г., постановено по адм. дело № 2121/2020г. по описа на Административен съд – Бургас и е върнал делото за ново разглеждане с дадени указания, които са задължителни, по силата на чл.224 АПК.

І. ФАКТИТЕ:

Със Заповед № УРИ 431з-811/06.12.2018г. на началника на Първо РУ – Бургас било наредено извършване на проверка във връзка със сигнал, получен чрез телефон 112 за това, че на 05.12.2018г. в сградата на Първо РУ – Бургас бил нанесен побой на А. И. М. от град Елхово. Сигналът бил подаден на 06.12.2018г. от лице, представило се за брат на М..

За резултатите от извършената проверка била изготвена справка с рег. № 431р-1766/31.01.2019г., съгласно която на 22.11.2018г., била извършена кражба от жилище в гр.Бургас, като в хода на разследването, на 04.12.2018г. в сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ – Бургас била получена оперативна информация, че извършител на деянието е А. И. М., живеещ в гр. ******, ул. „********“ № *. Служителите на сектор КП предприели действия по издирване на М.. За целта било потърсено съдействие от РУ – Тополовград. На 04.12.2018г., след съответно призоваване, М. бил посрещнат в Тополовград от служителите на Първо РУ – Бургас – инспектор И.П., инспектор Д. П. и инспектор М. И., които пристигнали със служебен автомобил от Бургас. На същата дата в 13:00 часа М. бил задържан за срок от 24 часа със заповед рег. № 431зз-488/04.12.2018г. Заповедта не била подписана от задържания, който факт бил удостоверен с подписа на  Т. Б. (лист 139). При задържането бил изготвен и протокол за полицейски обиск с рег. № 431р-16111/04.12.2018г. (лист 138). Съгласно данните от книгата на задържаните лица, А.М. бил задържан в 13:00 ч. на 04.12.2018 г. от инспектор Я. Я. и бил освободен на 05.12.2018г. в 12:55 ч. в добро здравословно състояние (лист 136 – 137). Установено било, че в сградата на Първо РУ с А.М. били провеждани разузнавателни беседи от служителите на сектор КП при Първо РУ Бургас – инспектор Р. Т., инспектор К. К., инспектор Я. Я., инспектор Т. Б., инспектор М. И., инспектор И.П., младши разузнавач Я. Д. и инспектор Г. С.. Снети били сведения от всички служители, които са участвали в разследването, които са конвоирали А.М. и са провеждали беседи с него. В справката било посочено, че съгласно сведения на служителите от Първо РУ – Бургас, при изготвяне на документите за задържане, Мишев се заканвал със саморазправа спрямо тях, блъскал в стената и предметите около него, отказал да подпише заповедта за задържане и декларациите. При тези действия от страна на задържания, се наложило използването на водещи техники и поставяне на белезници, за което било изготвена докладна записка от инспектор М. И. с рег. № 431р-16123/04.12.2018г. (лист 148). Според справката, всички служители от сектор КП, които са дали сведения  заявявили, че на А.М. не е бил нанасян побой по време на задържането му  в Първо РУ, а след освобождаването на Мишев, служителите от сектор КП при Първо РУ посетили съвместно с него адреси в гр. Eлхово и гр. Тополовград, където провели действия по разследването – претърсване и изземване - за събиране на доказателства по досъдебното производство за регистрираната кражба. При така изложените факти комисията направила извод, че не са установени данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителите на Първо РУ – Бургас при действията по разследването, както и при задържането на А.М. (лист 145 – 147).

По твърденията за побой над А.М. било образувано досъдебно производство № 81/2019г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Бургас. В тази връзка от директора на Център за спешна медицинска помощ – Ямбол (ЦСМП) била изискана информация относно екипа, посетил спешен случай на адрес – гр.******, ул.„*******“ № * (лист 215).

В получения на 20.05.2019г. отговор, било посочено, че в състава на екипа, отзовал се на сигнала, присъствали д-р С. Т. К., м.с. М. И. Т. и шофьор Н. И. Д. (лист 216). Към отговора било приложено заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ № 19205/05.12.2018г. за оказана помощ на М., който бил транспортиран до Спешно отделение на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД – Ямбол за последващо лечение. Във фиша било посочено, че М. има леки повърхностни рани и охлузвания, а като причина било отразено „бит от полицаи“ (лист 217).

От МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол било представено копие на история на заболяване (ИЗ) на М. от отделението по гастроентерология, нефрология и клинична хематология. Съгласно приложената медицинска документация, М. постъпил в болницата на 05.12.2018г. с диагноза „остра бъбречна недостатъчност“, в тежко състояние, с хематоми по двете бедра и ходилата, хематоми в областта на двете мишници, хематоми по двете патили, кръвонасядане зад ушите, синини в ушната област. След консултации със съответните специалисти били поставени диагнози: контузиокапитис, комоциоцеребри, фрактура дигитипедиссинистра; остър функционален срив на бъбречната функция, дехидратация, контрол на ах, диуреза електролити; остра бъбречна недостатъчност на база травматична рабдомиолиза; брадикардия, вероятно в резултат на хиперкалиемията; със завишени стойности на креатинин и нисък натрий. Пациентът бил изписан с подобрение на 15.12.2018 г. (лист 219 – 229).

На 06.01.2020г., във връзка с писма УРИ 251 000 – 25045/14.11.2019 г. и УРИ 251 000 – 27572/13.12.2019г., и след получено разрешение от наблюдаващия прокурор за предоставяне на материали по досъдебно производство № 81/2019г. по описа на ОСлО при ОП – Бургас, на директора на ОД – Бургас на МВР били изпратени:

- 1 брой  CD диск, в който се съдържали два файла – единият с цветни снимки към протокол за извършена съдебно-техническа експертиза, а вторият - 2 броя снимки, предоставени с протокол за разпит на свидетел на А.М. от 20.05.2019 г. (лист 243);

- копие от протокол от 22.05.2019 г. за извършена съдебно-техническа експертиза на диск (CD-R), с ръкописен надпис „Антон – Снимки//16.05.19г.“. Вещото лице установило, че в диска се съдържат общо 37 елемента: 2 папки („Scan 1“ и „Scan 2“), като всяка една съдържа по 3 файла, формат „.pdf“ и 35 файла, формат „.JPEG“. Според заключението на вещото лице, не са били установени заличавания, наслагвания, замяна и друга намеса, водещи до съмнения за извършвани корекции, или други технически интервенции или монтаж върху файловете, описани върху диска (лист 244 – 245);

- копие от протокол от 21.05.2019 г. за извършена съдебно-техническа експертиза на компакт диск (CD-R), с ръкописен надпис „105840-181/16.05.2019г.“. От вещото лице било установено, че записът на диска бил модифициран (създаден на диска) на 15.05.2019 г. в 15:52:28 ч., като на него се съдържала информация за обаждане на телефон 112 от абонатен номер **********, извършено на 05.12.2018г. в 20:09 часа. Сочи се, че при изследването на диска не са били установени прекъсвания, сривове, заличавания, наслагвания, и т.н., водещи до съмнения за извършвани корекции или други технически интервенции или монтаж върху аудиозаписа, записан върху диска. Съдържанието на аудиозаписа  с продължителност 03:49 min, било свалено на хартиен носител от вещото лице (лист 247 – 250);

-  епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” за хирургично лечение на А.М., сочеща на необширни изгаряния в областта на главата (капител) с оформена плътна черна некроза (лист 234 – 235);

- копие от съдебномедицинска експертиза № 49а/29.09.2019 г., в която били описани нараняванията, установени при прегледа на А.М., а именно: изгаряния в окосмената част на главата предимно тилно (скалпа – 2 % - ІІІ ст.), гръдния кош и десния крак; кръвонасядания по гръдния кош, двете ръце и двата крака; остра бъбречна недостатъчност на базата на травматична рабдомиолоза, което наложило извършването на три спешни хемодиализни процедури; състояние след хематоми на двете бедра и ходила със счупване на първи пръст (палеца) на левия крак и кръвонасядане на меките тъкани на същия пръст, хематоми на двете коленни капачета (патели); кръвонасядане зад ушите, хематоми в областта на двете мишници; състояние след оперативни интервенции за изгарянето на скалпа и свободна кожна пластика. Посочено било, че острата бъбречна недостатъчност, причинена от травматичната рабдомиолиза, е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота на А.М., като тази опасност била преодоляна благодарение на навременно проведени спешни хемодиализни процедури. По отношение механизма на възникване на уврежданията в експертизата било посочено, че острата бъбречна недостатъчност се е развила на базата на травматична рабдомиолиза от травматичното увреждане/размачкване на скелетната напречно-набраздена мускулатура и дехидратацията от неприемане на вода продължително време. А за механичните увреждания – кръвонасядания, травматични отоци и различниужулвания и електроужулвания, че са били получени по общия механизъм на действие на твърдите тъпи предмети, каквито могат да бъдат юмруци, ритници, палки, маркучи, електрошокови устройства и др. подобни. Сочи се, че от представените снимки  се установява наличието на две кръвонасядания с характерна форма на успоредни кръвонаседнали ивици, разделени от по-светла интактна (некръвонаседнала) кожа, като това показва въздействието на предмет с издължена цилиндрична или цилиндрично-подобна форма – като палка, маркуч и др. подобни. В останалите участъци на тялото, главата и крайниците, нямало описани морфологични белези, по които да може да се определи конкретната удряща повърхност на твърдите предмети. За електроизгарянията било посочено, че могат да се получат при електротермичното въздействие на електричеството, включително и от електрошокови палки/електрошокови устройства. В експертизата било направено обобщение, че причинените увреждания при А.М. са могли да бъдат причинени във времето следобед – вечерта на 04.12.2018г., а външните и вътрешните му травми са могли да бъдат получени по начина, описан в показанията му и не са могли да бъдат причинени от самия М., съгласно конкретните данни и обстоятелства (лист 251 – 280);

- протокол за разпит от 15.05.2019г. на свидетеля А.М., който заявил, че на 04.12.2018г. около 09:00ч. бил отведен от полицаи в управлението в Тополовград. Към 13:00 ч. му били поставени белезници и бил отведен към полицейски автомобил от трима полицаи от гр.Бургас. Описал подробно тримата служители, както и разположението на пътниците в автомобила по време на пътуването от Тополовград до Бургас. М. заявил, че полицаят, който бил до него, веднага след потегляне на колата започнал да му нанася удари. Удрял го с юмруци по главата, по тялото, след което започнал да го удря и този, който стоял отпред на пътническата седалка. Посочил, че по време на пътуването шофьорът мълчал. Пътуването било прекъснато край с.Гранитово, когато двамата полицаи, нанесли му ударите в колата, го свалили от колата, а по - едрият извадил от багажника на автомобила черна гумена палка, електрошокова палка и нещо като боксови ръкавици, но по – тънки, след което двамата полицаи започнали пак да го бият. Бил съборен на земята, бил удрян с палката по главата, с юмруци и с електрошоковата палка. Посочил, че шофьорът на автомобила не е участвал, но гледал, без да се намесва, а след като боят приключил и всички били в автомобила, малко преди Елхово, шофьорът се сетил, че са забравили командировъчните заповеди в Тополовград трябвало да се върнат. Така по пътя обратно към Тополовград и след това, отново към Бургас, боят продължил. Заявил, че при пристигането в сградата на Първо РУ в Бургас, бил заведен в стая с много хора и след като го обискирали, започнали пак да го бият, като се редували. По отношение на шофьора на автомобила заявил, че същият няколко пъти го ударил с юмрук в бъбреците. Обяснил подробно и изчерпателно кой, как и кога го е бил и посочил интервали, в които насилието било прекратявано временно. Заявил, че след като бил освободен от полицаите (и докаран обратно), брат му го намерил в много тежко състояние, което наложило спешна хоспитализация (лист 281 – 288);

-  протокол за разпит от 20.05.2019г. на свидетеля А.М., видно от който Мишев представил документи във връзка със задържането – 7 листа; съдебномедицинско удостоверение № 1005/2018 г. на Александровска болница от заключението на което се установява, че при прегледа и от медицинската документация на А.М. били установени: изгаряния в окосмената част на главата, гръдния кош и десния крак; кръвонасядане на гръдния кош; охлузвания на главата, двете ръце и двата крака; остра бъбречна недостатъчност, която наложила извършването на три хемодиализи; състояние след хематоми на двете бедра и ходила; хематоми в областта на двете мишници; хематоми на двете патели; кръвонасядане зад ушите. Посочено било, че гореописаните изгаряния могат да се получат от термичното действие на електричество, а останалите травматични увреждания били в резултат от действието на твърди тъпи предмети. Острата бъбречна недостатъчност се е развила на базата на травматична рабдомиолиза и е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота (лист 211 – 214). Предоставен бил и диск със снимки, направени от Г. М.  в болницата в Ямбол на 06.12.2018 г. (лист 243, 289 – 291);

- протокол за разпит от 15.05.2019 г. на свидетеля Г. М – брат на пострадалото лице, съгласно който на 05.12.2018 г., след като се прибрал към 11:00 ч., установил, че са дошли полицаи (заедно с брат му), за да правят обиск в къщата на улица „*******“ № *. Към 17:00 ч. Г. М. установил  травматичните увреждания на брат си - по стъпалата и по коленете, от електрошокава палка, по цялото тяло, по слабините, синини по ребрата и гърба, както и по ръцете, сплъстяване на косата с кръв и нещо като рана. След влошаване състоянието на А., Г. М. го отвел до болницата в Ямбол, където имало и полицаи от Ямбол. Посочил, че по време на лечението брат му получил гангрена на кожата на главата, което наложило да му махат кожа, да режат кожа от крака и да я присаждат на главата. Твърди, че при болничния престой се наложила хемодиализа за лечение на бъбреците. Заявил, че е направил снимки на брат си, докато е бил в болницата, които били изпратени на различни вестници (лист 293 – 295);

- протокол за разпит от 20.05.2019г. на свидетеля М. Т. Г., който заявил, че на 06.12.2018г. бил в една стая с А.М., който му разказал, че е в болницата, защото са го били полицаи. Посочил, че М. бил зле, не искал да яде, гадило му се, помагали са му да става от леглото. Когато го преобличали забелязал, че цялото тяло на М. е в рани, червени като от палка, имал и много точки като от електрошок. М. се оплаквал, че го боли главата (лист 296 – 298);

- протокол за разпит от 22.05.2019 г. на свидетеля С. Т. К. – завеждащ отделение на ФСМП – Елхово. Същият заявил, че на 05.12.2018 г. в 20:15 ч. бил получен сигнал за бит човек на адрес в град *******, ул. „******“ № *. Посочил, че на адреса отишъл с медицинската сестра М. Т., където установили, че лицето (А.М.) било с леки повърхностни рани (без кръвотечение) и охлузвания по цялото тяло, които били пресни. Поради съобщаване за силни болки в главата и гадене, М. бил транспортиран до спешното отделение на болницата в Ямбол със съмнения за мозъчно сътресение (лист 299 – 301);

- протоколи за очна ставка от 22.08.2019 г. между А.М. и Д. М. П., както и между А.М. и М. И. И., при които М. разпознал двамата като полицаите, нанасяли му побой по време на пътуването от Тополовград до Бургас. (лист 311 – 314; лист 315 - 319). Д. П. и М. И. категорично отрекли твърденията на М. да са верни.

- протоколи от очна ставка от 23.08.2019 г. между А.М. и Т. С. Б. и между А.М. и К. Т. С., при която М. заявил, че това са полицаите, упражнили насилие над него при задържането му в Първо РУ – Бургас. Според свидетелите Б. и С. твърденията на М. не отговарят на истината, като не са осъществявали насилие спрямо М. (лист 302 – 304; лист 308 – 310 );

- протокол за очна ставка от 23.08.2019 г. между А.М. и И.П., при която М. заявил, че това е полицаят, който е управлявал полицейския автомобил по време на превозването му на 04.12.2018г. от Тополовград до Бургас във връзка със задържането му. Поддържа, че по време на пътуването П. не е осъществявал насилие спрямо него, но е станал свидетел на упражненото насилие от другите полицаи. Твърди, че когато бил задържан в Първо РУ – Бургас, П. го ударил няколко пъти в бъбреците. Според свидетеля И.П., разказаното от М. не отговаря на истината. Заявил, че спрямо това лице не е било упражнявано насилие, не са спирали по пътя и в багажника на колата, която е управлявал, няма неща като боксови ръкавици, електрошокова палка или друга палка, а само резервни части. Посочил, че не отговаря на истината и разказаното за задържането в Първо РУ – Бургас, като П. няколко пъти ходил до стаята със задържаното лице и там имало различни служители, които се опитвали да говорят с него. Заявил, че не е ставал свидетел на упражнено насилие спрямо задържаното лице и никой не му е докладвал за токова (лист 305 -307);

- постановления за привличане на обвиняем, с които са привлечени като обвиняеми Т. С. Б., Д. М. П., М. И. И., И.П.П. и К. Т. С., за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 предложение 3 от НК (лист 320 – 334);

На 10.01.2020 г., горепосочените материали (лист 242) били препратени до директора на дирекция „Човешки ресурси“ в МВР (лист 241), който с писмо от 20.01.2020 г. (лист 240) поискал в срок до 28.01.2020 г., да бъдат представени предложения до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарни производства за допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина за всеки един служител, които да съдържат и предложение за състав на дисциплинарно разследващ орган, като бъдат изложени и мотиви за необходимостта от временно отстраняване от длъжност на служителите.

На 28.01.2020 г., в изпълнение на направеното искане, директорът на ОД – Бургас на МВР изготвил предложение за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по отношение на И.П.П. (лист 238 – 239).

На 18.02.2020г. със заповед № 8121к-3800/18.02.2020г., след запознаване с направеното предложение от директора на ОД – Бургас на МВР, министърът на вътрешните работи, на основание чл. 207 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМВР, образувал дисциплинарно производство срещу инспектор И.П.П.. В заповедта било посочено, че са налице данни за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон…“ (на чл. 85 ал. 1 от ЗМВ) и чл. 194, ал. 2 т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (нарушени т. 15, т. 19, т. 88, т. 89, т. 91 и т. 93 от ЕК), за което на основание чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. Определена била комисия, която да извърши проверката в четиримесечен срок от издаването на заповедта за образуване на дисциплинарното производство (лист 34 – 35). Заповедта била връчена на жалбоподателя на 12.03.2020 г., който заявил, че желае да бъде подпомаган в защитата си от комисар К. К. от ОД – Бургас на МВР (лист 35 стр. 2).

На 26.03.2020 г., във връзка с образуваното дисциплинарно производство, ръководителят на ДРО изискал от началника на сектор „ООВ“ при ОД на МВР – Бургас копие от записите на камерите, монтирани в сградата на Първо РУ – Бургас за времето от 14:00 часа на 4.12.2018г. до 09:00ч. на 5.12.2018г. Според отговора на началника на сектор „ООВ“, за посочения период такива записи не съществували (лист 131 - 132).

ДРО изискал копия на служебната документация за задържането на А.М. на 04.12.2018 г., като в отговор били представени: копие на книгата за задържаните лица; протокол за полицейски обиск на А.М. от 04.12.2018г., 13.00 часа; заповед за полицейско задържане на М. от 04.12.2018 г.; декларация от 04.12.2018 г. и декларация по чл. 30 ал. 3 от Закона за правната помощ от 04.12.2018г. С две изключения, тези документи били съставени без подписа на М., като навсякъде – чрез свидетел - било отразено, че той отказва да се подпише. М. се подписал в частта от заповедта за задържане – срещу датата и времето, в които е бил освободен на 05.12.2018г., както и протокола за полицейски обиск, в който било удостоверено, че при освобождаването е получил вещите си без липси (лист 133, 136 – 143).

На 01.04.2020г. ръководителят на ДРО поискал разрешение от наблюдаващия прокурор в Районна прокуратура - Бургас за приобщаване към дисциплинарното производство на постъпилите материали по ДП № 81/2019г. на ОСлО – Бургас, получени с писмо с изх. № СлО-4144/06.01.2020 г., както и да бъдат проведени беседи и да бъдат снети сведения от А.М. и негови близки, екипа на ФСМП – Елхово, полицейски служители от РУ – Елхово и РУ – Тополовград, поемните лица, присъствали на процесуалните действия, извършени на 5.12.2018 г. (лист 150 – 151).

След получаване на разрешение с постановление от 06.04.2020 г. (лист 149), на ръководителя на ДРО били предадени копия от следните документи:

- протокол за разпит от 21.05.2019 г. на свидетеля Д. А. Х. – приятелка на А.М., която посочила, че в началото на месец декември 2018 г., около 5-ти или 6-ти, се опитвала да се свърже с него, но не успяла и разбрала от брат му, че е в болницата в Ямбол - в тежко състояние. На същия ден видяла страницата на Г. М. във „Фейсбук“, където имало публикувани снимки на А. с описание, че е бил бит в полицията в Бургас. След два - три дни посетила А. в болницата. Заявила, че той бил в тежко състояние – относително адекватен, не говорел много, не  можел да става, бил с дренажи, главата му била привързана и се оплаквал от главоболие. Когато си вдигнал блузата, за да ѝ покаже раните си, Х. забелязала хематоми и синини от удари по ръцете и краката. От него разбрала какво се е случило. (лист 154 – 155);

- протокол за разпит от 22.05.2019 г. на свидетеля М. И. Т. – медицинска сестра във ФСМП – Елхово, съгласно който, на 05.12.2018 г.  в 20:15 ч. бил получен сигнал за бит човек на адрес в гр.*******, ул. “******“ № *. Заявила, че не го познава лично (А.М.), а само покрай заболяванията на родителите му. След около пет минути с д-р С. К. били на адреса, където ги посрещнал брата на М., а там била и майка му в инвалидна количка. Лекарят провел разговор с А.М., който бил контактен и отговарял на въпросите. Терзиева не си спомнила дали е имало рани по тялото на пациента, тъй като прегледът бил извършен от лекаря. Предвид твърденията на М. за нанесен побой, той бил транспортиран до спешното отделение в град Ямбол за по – обстоен преглед поради опасност от вътрешни наранявания (лист 159 – 160);

- протоколи за разпит от 27.05.2019 г. на свидетелите С. Д. С. и Х. Д. Г., които обяснили, че през месец декември 2018 г. оказали съдействие на полицаите във връзка с извършване на обиск на язовир Меделик, като и двамата свидетели заявили, че М. бил в добро състояние, вървял нормално и не са видели следи от насилие и белези. Според тях  докато траел обиска, М. мълчал, не се оплакал от нещо, не споменал за побой, не се е подпирал на стени. Посочили, че не знаят дали е имал белези по тялото, тъй като бил облечен, през цялото време мълчал и не е можело да се прецени дали го боли нещо (лист 162 – 165);

- протоколи за разпит от 30.05.2019г. на свидетелите К. Г. Ч. – младши експерт в РУ – Тополовград и С. Т. С. – младши разузнавач при група „КП“ в РУ – Тополовград, които заявили, че на 05.12.2018 г., били изпратени за оказване на съдействие на колеги от Бургас за осигуряване на поемни лица за извършване на претърсване и изземване в имот, стопанисван от А.М. в района на язовир Меделик. И двамата посочили, че А.М. видимо бил в добро състояние, не забелязали по него да има белези от насилие и не видели да е с белезници. Не забелязали М. да изпитва болка или придвижването да му е било затруднено (л.166-171);

- протоколи за разпит от 31.05.2019 г. на свидетелите В. С. В. – младши разузнавач при група „КП“ в РУ – Тополовград и К. П. Г. – инспектор НТЛ (ЕКД) в РУ – Тополовград, които изложили, факти, идентични с изложените от С. С. и К. Ч. (лист 174 – 179);

- протокол за разпит от 31.05.2019 г. на свидетеля С. П. С. – началник на РУ – Тополовград, който заявил, че на 03.12.2018г. получил искане за съдействие от служители на МВР от Бургас, за осигуряване на беседа с А.М.. Описал действията, които извършил, за да изпълни искането. Посочил, че на 05.12.2018г., отново по искане на полицейски служители от Бургас, разпоредил да им бъде оказано съдействие за извършването на процесуално – следствени действия с М.. Заявил, че не му е било докладвано от служителите му за следи от насилие върху М. (лист 180 – 183);

- протокол за разпит от 24.06.2019г. на свидетеля Я. Н. Д. – младши разузнавач в сектор „КП“ в Първо РУ – Бургас, който заявил, че на 04.12.2018 г. следобяд А.М. бил доведен в сградата на Първо РУ – Бургас за извършване на беседа във връзка с извършена кражба, за която има образувано досъдебно производство. Обяснил, че през деня не е работил с него. Заявил, че по телефона му се е обадил колега, който казал, че ще водят беседи с М. и вечерта, като той заедно с колежката си З. били  разпределени за извършване на беседа от 02.00 часа до 04.00 часа на 05.12.2018г. Обяснил, че се засякъл с колегите от предходната смяна в коридора и от тях разбрал, че М. не признавал за извършеното деяние. Посочил, че М. изглеждал в нормално състояние, без видими следи от насилие по него, бил спокоен и се държал адекватно. Поискал и му било позволено да отиде до тоалетна и да пие вода. Не си спомнял дали му е свалил белезниците, но е забелязал протриване от тях. Според свидетеля М. не бил споменавал за упражнено насилие спрямо него (лист 184 – 185).;

- протокол за разпит от 27.06.2019г. на свидетелите К. Л. Ч. и Д. К. С., които заявили, че през 2018 г. били поемни лица по време на претърсване  в дома на А.М. в гр.Елхово. И двамата заявили, че не са забелязали следи от насилие - да има рани по лицето, кръв, синини или М да изпитва затруднения при слизане от колата.  Ч. посочила, че през цялото време на претърсването М мълчал, но отговарял на зададените му въпроси. Според Смилянов от страна на М. не е имало оплакване от влошено здравословно състояние, но същият бил с белезници и уплашен(лист 186 – 187; 196-197)

- протоколи за разпит от 27.06.2019г. на свидетелите С. Д. Я. – полицай, К. К. Т. – старши полицай, „ВПА“ в група ОП в РУ – Елхово и Г. П. В. – младши автокотрольор в група ОП в РУ – Елхово, които обяснили, че на 05.12.2018 г. около 20:20 часа по нареждане на оперативен дежурен при РУ – Елхово, посетили адреса на А.М., след като брат му подал сигнал за побой, нанесен от служители на Първо РУ – Бургас. При посещението си Я. не видял А.М.. Т. посочил, че при пристигане на място, екипът на ФСМП – Елхово вече бил на адреса, като А.М. лежал на леглото в полубудно състояние и не пожелал да говори с полицаите. Тонев забелязал синини по китките на Мишев, като при разговор с Г. М. узнал, че А. бил отведен в Бургас, задържан и бит от служители на Първо РУ – Бургас, а след освобождаването си започнал да се оплаква от главоболие, което наложило обаждането до телефон 112. Върбанов описал състоянието на М. – облечен, без видими следи от насилие, освен рана на китката, охкащ и пъшкащ. (лист 188 – 192; 198-200);

-  протокол за разпит от 04.10.2019 г. на свидетеля Г. И. М. – брат на А.М., който заявил, че поддържа показанията, които е дал на по-ранен етап. Разказал отново какво се е случило. Допълнил, че А. му е казал, че докато са го изтезавали, полицаите правили видеоклипове (лист 201 – 203);

- протокол за разпит от 04.10.2019 г. на свидетелят А. И. М., който потвърдил всичко, което е казал при предходните разпити (лист 204 – 206);

- Протокол за разпит от 14.10.2019 г. на свидетеля И. Д. М.. М. сочи, че видяла сина си А. в синини и се разстроила. Описала влошаването на здравословното му състояние вечерта на 05.12.2018 г. и необходимостта от приемането му в болницата, а впоследствие и в болница „Пирогов“ (лист 207 – 210).

На 24.04.2020 г. комисията се запознала с предоставените материали и ги приобщила като доказателства за нуждите на проверката (лист 236). 

В хода на дисциплинарното производство, на 22.04.2020 г., били получени писмени сведения от А.М. и Г. М.. Първият написал, че поддържа казаното в предходните разпити по досъдебното производство, а Г. М. отново описал хронологията на събитията от 04 – 05.12.2018 г.(лист 85 – 88).

На 04.05.2020г. на инспектор И.П. била връчена покана за даване на писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство по чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР (лист 75).

На 08.05.2020 г. инспектор И.П. депозирал писмени обяснения. Според тях на 04.12.2018 г. изпълнявал служебните си задължения като замествал началника на група криминална „Приморец“ и началника на група криминална „Възраждане“.  В предходен период бил запознат, че се правят опити да се установи местонахождението на криминално проявено лице на име А.М. от гр. Елхово във връзка с извършена от него взломна кражба. П. заявил, че на 04.12.2018 г. бил уведомен от началника на сектор „КП“ в ОД – Бургас на МВР, че М. бил открит и се намирал в РУ – Тополовград, като трябвало да бъде задържан и доведен в Първо РУ – Бургас. Посочил, че съвместно с инспектор М. И. и инспектор Д.П. потеглили със служебния автомобил за РУ – Тополовград , където пристигнали към 13:00ч. След проведен разговор с колегите от Тополовград, П. се легитимирал на присъстващия М., обяснил му, че ще бъде задържан и отведен в гр.Бургас и му дал възможност да проведе разговори по мобилния телефон, като М. уведомил лицето, с което говори, че го отвеждат в Първо РУ – Бургас. П. описал разположението на пътниците в служебния автомобил при пътуването към Бургас, като изложил твърдения, че по време на пътуването не е имало спирания, но се е наложило връщане до РУ – Тополовград, тъй като забравил да подпечата документите за командироване. Според П., М. бил с белезници на ръцете и по време на пътуването до град Бургас предимно мълчал, въпреки опитите на инспектор И и П. да проведат беседа с него. Отрича в служебния автомобил и в сградата на Първо РУ – Бургас да е имало боксови ръкавици и електрошокови палки. След пристигането в Бургас, П. оставил колегите си да оформят документите, като допълнително разбрал, че М. отказвал да съдейства и да подпише документите. В този момент М. бил със свалени белезници, но започнал да обижда и заплашва присъстващите полицаи и направил опит за самонараняване, което наложило събарянето на М. на земята с водещи техники и ново поставяне на белезници. Твърди, че по време на кратките влизания при М. не е видял спрямо него да се извършва действие на изтезание или унижение. Отрича да е упражнявал физическо насилие над М. и да е провеждал беседи с него. Посочил, че в негово присъствие М. не е искал адвокатска защита, храна, вода, тоалетна или медицинска помощ. Поддържа, че напуснал сградата на управлението към 17:25 – 17:30 ч., като колегите му останали, за да продължат работата с М.. На следващата сутрин - 05.12.2018 г. - около 08:30 ч. посетил стаята на инспектор Я. и установил, че М. стоял на същия стол, където го оставил, като изглеждал във видимо добро състояние, без да иска медицинска помощ (лист 76 – 77).

В хода на дисциплинарното производство били приобщени и обясненията на инспектор Т. С. Б., инспектор Д. М. П. и К. Т. С. – разузнавач в сектор „КП“ при Първо РУ, срещу които също били образувани дисциплинарни производства по случая с М.. В обясненията същите посочили, че не са извършвали физическо насилие над задържаното лице, както и че не са станали свидетели на изтезание или унижение спрямо него. Съгласно дадените обяснения, М. заплашвал, че ще подаде жалба срещу тях. Т. Б. и Д. П. изложили твърдения, че лицето опитало да се самонарани, а Стоянов посочил, че не е бил свидетел на самонараняване от страна на М.. (лист 78 - 84).

ДРО изискал сведения и от полицейски служители от Първо РУ – С. Г. З., Я. Н. Д., Я. А. Я., Р. Т. Т., Д. С. Г., Г. Д. С., К. К. К., И. Х. П., Д. Т. М., Н. Р. Н., Г. Ж. Х., Н. С. Г., Б. Д. Д., С. Н. К., Д. Г. И., М. Ив. С., Д. Г. М., П. Н. Л., Г. П. Б. и П. Й. Д. Съгласно сведенията на С. З. и Я. Д., А.М. бил без белезници в стаята, в която бил задържан, и бил без видими следи от физическо насилие. З. и Д. посочили, че не са ставали свидетели на физическо насилие или неспазване правата на задържаното лице от страна на колегите си. Според сведенията на  Я. Я. и Г. С., М. се е изнервил и започнал да буйства, да отправя закани и заплахи, което наложило използването на водещи техники и поставяне на белезници. В сведенията на Р. Т., Д. Г., К. К., се отричало да са осъществявани каквито и да е неправомерни действия по време на задържането на М.. Съгласно сведенията на И. П., Д. М., Н. Н., Г Х., Н. Г., Б. Д., С. К., Д. И., М. С., Д. М., П. Л. и Г. Б.,  същите не са видели и разбрали в сградата на Първо РУ – Бургас да е нанасян побой на задържано лице.

На 15.05.2020г., по искане на назначената комисия, от МБАЛ – Ямбол били изпратени ИЗ, епикриза на Мишев и копие от лист за преглед на пациент в спешно отделение № 14239/05.12.2018г. Съгласно посочените документи, диагнозата на М. била „остра бъбречна недостатъчност“, като били отразени и наблюденията на отделните специалисти, които са го преглеждали – „комоциоцеребри“, тежка дехидратация, следи от механични наранявания. Отразено било и съгласието на М. да му бъде извършена хемодиализа (лист 110 – 130).

На 12.06.2020г. ДРО изготвил обобщена справка от дисциплинарното производство. В нея бил направен подробен анализ на доказателствата, събрани от комисията. Изложени били доводи, че твърденията на А.М. за нанесен побой от служители на Първо РУ – Бургас не следва да се кредитират, тъй като били установени разминавания в сведенията, които е дал, както и предвид неяснотата относно действията му през времевия период от освобождаването му на 05.12.2018 г. до повикването на медицински екип в късните часове на същия ден и непълнотата, и едностранчивостта на медицинската експертиза на Мишев, както и с оглед данните, че Мишев е правил опити да се самонарани при престоя си в сградата на полицейското управление в Бургас. В обобщение било предложено образуваното дисциплинарно производство срещу инспектор И.П. да бъде прекратено, тъй като не били събрани достатъчно доказателства за извършено от него дисциплинарно нарушение (лист 54 – 73).

На 18.06.2020 г. инспектор И.П. се запознал с обобщената справка и приложените към нея материали и посочил, че ще даде обяснения в срок от 24 часа. В обясненията си той е заявил, че проведеното разследване е пълно, обективно и изчерпателно. Отново отрекъл да е прилагал физическа сила, изтезание или други неправомерни действия в нарушение на законодателството спрямо задържания М. (лист 73 и 53).

На 19.06.2020 г. в изготвено становище до министъра на вътрешните работи, ДРО анализирал отново събраните доказателства и направил предложение образуваното дисциплинарно производство срещу И.П. да бъде прекратено (лист 36 – 52).

С писмо от 22.06.2020 г. директорът на ОД на МВР– Бургас изпратил на директора на дирекция „Човешки ресурси“ - МВР събраните доказателства във връзка с образуваното дисциплинарно производство, ведно с обобщената справка и становището на ДРО (лист 348).

На 03.07.2020г. върху обобщената справка и изготвеното становище по дисциплинарното производство, от министъра на вътрешните работи била положена резолюция, отхвърляща предложението на ДРО с мотив, че разследването е непълно, като в допълнително приложени мотиви било посочено, че от представените материали от разследването било констатирано, че ДРО не е извършил всички процедурни действия по доказване  на дисциплинарното нарушение, в резултат на което не са събрани всички доказателства от значение за случая (лист 36, 54 и 340 – 344).

В тази връзка министърът на вътрешните работи издал заповед № 8121К-7844/08.07.2020г., с която разпоредил ДРО да събере допълнителни доказателства, подробно описани в заповедта. Посочено било, че след събиране на доказателствата, ДРО следва да изготви нова обобщена справка, с която да запознае И.П. срещу подпис, като бил предоставен срок до 15.07.2020 г. (лист 338 – 339). 

На 13.07.2020г. ръководителят на ДРО поискал удължаване срока на дисциплинарното разследване (лист 345 – 346 и 349 - 352). Със заповед № 8121К-8001/15.07.2020 г. на министъра на вътрешните работи срокът бил удължен до 31.07.2020г., включително. Инспектор И.П. бил запознат със заповедта на 17.07.2020 г. (лист 347).

На 14.07.2020г. отново било дадено сведение от Г. М., който заявил, че към 05.12.2018г. работел по програма за заетост към Бюрото по труда към Община Елхово в отдел „Чистота“. Посочил, че на 05.12.2018 г. брат му, заедно с полицаите и поемните лица, отишли на язовир Меделик на базата, собственост на „Рибно стопанство Миделик“ ЕООД, чиито управител е той, без да е бил уведомен. Поддържа, че след като се прибрал в 17:00 ч., брат му бил вкъщи и разказал какво се случило на 04 - 05.12.2018 г. Обяснил, че видял брат си да излиза от банята по хавлия, целият в синини и изгорени точки от електрошок по цялото тяло, че косата му е била сплъстена („степана“) със засъхнала кръв и главата го боляла (лист 393 – 394).

На 22.07.2020г., в отговор на допълнителните искания за представяне на доказателства, от директора на ОД – Ямбол към МВР била представена справка, съдържаща обобщена информация от докладите на началниците на структурни звена в дирекцията за установеното:

-  със справка от 20.07.2020 г. от старши инспектор Н. Х. – началник група „ОДЧ“ в ОД – Ямбол на МВР било докладвано за получен сигнал на 05.12.2018 г., в 20:15 часа, на телефон 112 от лице, представило се за Г. М., със следното съдържание: „град ******, улица „******“ № *, А.М. на 45 години, негов брат в момента е с прилошаване и световъртеж, оток и следи от електрошок, според него му е нанесен побой от служители на Първо РУ в гр.Бургас, след задържане“. Приложен бил лист с № 85 от „Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания“, водено от ОДЧ при ОД – Ямбол на МВР (лист 353 - 355).

- със справка от 17.07.2020г. от старши инспектор А. – началник група „КП“ в РУ – Елхово било докладвано за получен сигнал на 05.12.2018 г., в 20:20 часа от ОДЧ на ОД – Ямбол на МВР, отразен в „Дневник за приемане на сигнали от граждани“. Приложено било заверено копие от страница № 283 с отразения сигнал. Посочено било, че в регистър обр. 1 на РУ няма регистриран заявителски материал от А. И. М. в качеството му на пострадало лице на 05.12.2018 г. (лист 356 - 360);

- със справка от 20.07.2020 г., изготвена от главен инспектор Т. М. – началник сектор „ПП“, отдел „ОП“ в ОД - Ямбол на МВР, било докладвано, че на 05.12.2018г. за времето от 16:00ч. до 20:00ч. на територията, обслужвана от ОД – Ямбол на МВР, няма регистрирано ПТП с участие на л.а. „Пежо 607“ с рег. № А 25 43 МА. Към справката била приложена извадка от АИС – ПП, регистър ПТП (лист 361 – 363).

На 26.07.2020г., в отговор на направеното запитване от 13.07.2020г., директорът на ОД на МВР– Хасково изготвил справка, в която било посочено, че няма постъпили сигнали или съобщения за настъпило ПТП или злополука с участието на А.М., както и сигнал за нанесен побой над същото лице от неизвестен извършител на 05.12.2018г. за времето от 16:00ч. до 20:00ч. Посочено било още, че А.М. не е бил задържан и не е имало издадена заповед за задържането му (лист 364, 368 – 377, 384, 387). Справка с идентично съдържание била изготвена и от началник РУ – Тополовград. В същата било отразено, че в книгата за пропускателния режим в РУ – Тополовград под № 19 на 04.12.2018 г. бил вписан А.М., с час на влизане в сградата на РУ –  09:25ч. и час на излизане 13:00 ч. (лист 389 – 390).

На 31.07.2020 г. от ДРО била изготвена нова обобщена справка, с която отново било дадено становище образуваното дисциплинарно производство срещу инспектор И.П. да бъде прекратено. Комисията приела, че не било доказано извършването на дисциплинарно нарушение от страна на П..

След анализ на допълнително събраните доказателства и съпоставката им с първоначално получените, комисията приела, че по време на съставяне на документите по задържането на Мишев, той проявил агресия (блъскане в стена и бюро, търкаляне в стаята за разпит), като бил обездвижен с белезници, за да не нарани себе си или полицейски служител. Според заключението на комисията, след разпита на задържания – последователно на смени от двучленни екипи и през цялата нощ - на 05.12.2018 г. било извършено претърсване и изземване в сгради и лек автомобил, собственост на М., като никое от присъствалите лица не е посочило, че  здравословното състояние на М. не е било добро или че са били наблюдавани следи от насилие върху него. Посочено било, че при прегледа на медицинския екип от Елхово М. е бил контактен, отговарял на поставените въпроси, като имал леки, повърхностни рани - охлузвания по цялото тяло без кръвотечение, а преглеждащият го лекар не е констатирал непосредствена опасност за здравето му и само по предположение, че пациентът има мозъчно сътресение, било взето решение А.М. да бъде транспортиран до приемно отделение в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол.

При така изложените факти ДРО приел, че задържането на М. било правомерно и в съответствие с хипотезата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, без да са налице доказателства в подкрепа на твърдението, че по време на пътуването спрямо него било извършено физическо насилие. Посочил, че за употребената на физическо сила и помощни средства в сградата на Първо РУ – Бургас  била изготвена докладна записка от инспектор М. И. с рег. № 431р-16123/04.12.2018 г. ДРО не приел твърденията на М., че не му била дадена възможност да пие вода, тъй като в сведенията на Я. Д. и Д. П. било описано, че при водените разговори с М. на същия му била дадена възможност да удовлетвори физиологичните си нужди и да пие вода. Комисията приела, че обясненията на служителите от Първо РУ – Бургас са логични, последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, което е достатъчно доказателство за тяхната обективност и добросъвестност. От ДРО била кредитирана изцяло предоставената информация от К. Ч., Д. С., Х. Г. и С. С., преценена като обективна и незаинтересована. Изложени били доводи, че влошеното здравословно състояние на М. след освобождаването му в 12:55 ч. на 05.12.2018 г. не било наблюдавано непосредствено, а медицинска помощ била потърсена едва седем часа след освобождаването му. От комисията било отчетено противоречие между сведенията на Г. М. и А.М. по отношение на първоначалния момента на установяване на нараняванията; отбелязано било, че Г. М., И. М. и Д. Х. са пристрастни при интерпретацията на фактите, тъй като са заинтересовани от изхода на разследването. Констатирано било и несъответствие между медицински фиш на ЦСМП Ямбол с № 19205/05.12.2018 г. и лист за преглед на пациент в спешно отделение МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД, тъй като счупването на левия пръст на крака на М. не било посочено в медицинския фиш, а в епикризата от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД – Ямбол липсвала информация за увреждания в областта на главата и шията, тъй като изгаряне в областта на главата се констатирало за първи път на 18.12.2018 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, видно от ИЗ № 46970/2018 г. ДРО не приел изводите на съдебномедицинска експертиза № 49/2019 г., като били изложени подробни мотиви в тази насока.

В заключение ДРО приел, че има нанесени телесни повреди на А.М., но при проверката не е била установена самоличността на извършителя, както и датата и мястото на нанасянето им. Направен бил извод, че инспектор И.П.  не е извършил дисциплинарно нарушение, както и че не са били установени факти и обстоятелства, които да доведат до различни от вече направените изводи в предната обобщена справка (лист 402 – 421).

На 04.08.2020 г. инспектор И.П. се запознал с втората обобщена справка и приложените материали (лист 421).

На 05.08.2020 г. инспектор П. дал обяснение като заявил, че проверката е пълна, всеобхватна и изчерпателна. Отново заявил, че не е имал физически контакт с М. и не е провеждал разговори с него по време на задържането. Изложил доводи, че обвиненията на Мишев към него се основат единствено на това, че същият разбрал, че е ръководител на задържането, тъй като е замествал двама началници на оперативни групи (лист 422).

На 05.08.2020г. в изготвено становище до министъра на вътрешните работи, ДРО отново предложил образуваното дисциплинарно производство по отношение на И.П. да бъде прекратено, тъй като не били събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение (лист 423 - 442).

С писмо от 06.08.2020г. заместник - директорът на ОД – Бургас на МВР изпратил на директора на дирекция „Човешки ресурси“ в МВР събраните доказателства във връзка с образуваното дисциплинарно производство, ведно с обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган (лист 29).

На 18.08.2020г. била изготвена кадрова справка за получени отличия и награди и наложени дисциплинарни наказания на И.П., съгласно която служителят е бил награждаван 26 пъти с „обявяване на благодарност“, „писмена похвала“ и „индивидуална парична награда“, както и че са му били налагани 3 наказания – два пъти „писмено предупреждение“ и един път „порицание“ (лист 26 – 27).

На 21.08.2020 г. върху обобщената справка и изготвеното становище по дисциплинарното производство, министърът на вътрешните работи поставил резолюция, че не приема изводите на ДРО за липса на извършено дисциплинарно нарушение и отхвърлил предложението за прекратяване на дисциплинарното производство (лист 402 и лист 423).

В приложените мотиви (лист 18 - 22) посочил, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че след отпътуването на М. и полицаите от Тополовград към Бургас, Д. П. (седящ на предната седалка до водача) започнал да нанася удари с юмруци по главата и тялото на М., заедно с М. И. (който седял отзад до М.), както и че И. горил М. с електрошокова палка. На отбивка от пътя автомобилът бил спрян, а М. свален от колата, съборен на земята на колене и бит от Д. П. и М. И. с палка по главата, с боксови ръкавици и с шокова палка. Констатирано било, че по време на пътуването И.П. поискал от двамата полицейски служители да спрат да бият М.. Посочено било, че след пристигане в сградата на Първо РУ в Бургас боят над М. продължил от различни служители –  И.П., М. И., Д. П., Т. Б. и К. С.. Участието на И.П. било определено като няколко удара в бъбреците с юмрук. По -  късно през нощта служителят Бъчваров продължил да нанася удари по стъпалата на М. с пръчка и донесен от него кабел, а служителят С. го горил с електрошокова палка по меките части на тялото, по тестисите и по главата, от което по главата на задържания било причинено значително изгаряне. За времето на задържането на М. само веднъж му била дадена малко вода, което довело до дехидратация на организма. Въз основа на заключението от съдебно – медицинската експертиза от ДНО било прието, че вследствие на побоя, на Мишев са причинени:силни изгаряния в окосмената част на главата, предимно тилно (скалпа - 2% - ІІІ ст.), на гръдния кош и десния крак; кръвонасядания по гръдния кош, двете ръце, краката; охлузвания по главата, двете ръце и двата крака; остра бъбречна недостатъчност на базата на тромболичнарабдомиолиза, което е наложило извършване на три спешни хемодиализни процедури; състояние след хематоми на двете бедра и ходила; счупване на първи пръст (палеца) на левия крак; кръвонасядане на меките тъкани на същия пръст; хематоми на двете коленни капачета (патели); кръвонасядане зад ушите, хематоми в областта на двете мишници.

Наказващият орган посочил, че част от нараняванията, получени в нощта на 04 - 05.12.2018 г. били забелязани от майката на М. – И. М. и от брат му – Г. М., който подал сигнал за медицинска помощ в 20:15 ч. на телефонен номер 112. Пристигналият лекар преценил, че може да се касае за мозъчно сътресение, поради което М. бил отведен в Спешното отделение в болницата УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ - Ямбол. В спешното отделение, съгласно лист за преглед на пациент № 14239/05.12.2018 г., били установени контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на първи пръст на левия крак. М. бил приет в болницата с основна диагноза „остра бъбречна недостатъчност“, с придружаващи заболявания - счупване на първи пръст на ляв крак, контузии и хематоми по тялото, контузия на главата, мозъчно сътресение. В анамнезата било посочено, че нараняванията били в следствие на побой от полицаи, нанесли му удари с твърди предмети. В болничната стая в УМБАЛ „Св. Пантелеймон“, нараняванията на М. били наблюдавани от М. Г., а пострадалият обяснил, че те са вследствие на нанесен му побой от полицаи. Посочено било, че след изписването му от болницата в гр.Ямбол, на 18.12.2018г., М. бил прегледан от съдебен лекар в КСМД при УМБАЛ „Александровска“- София и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 1005/2018 г., в което подробно били описани установените наранявания.

Въз основа на цитираните данни, в мотивите бил направен извод, че в удостоверението се потвърждава описаното от представената епикриза от УМБАЛ „Св. Пантелеймон“, вкл. и за счупването на първи пръст (палеца) на левия крак, а в заключението на удостоверението било вписано изрично, че изгарянията могат да се получат от термично действие на електричество, травматичните увреждания - от въздействие на твърди тъпи предмети, а острата бъбречна, недостатъчност се е развила на база на травматична рабдомиолиза, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота.

С мотивите на ДНО било констатирано и  че на 18.12.2018 г. Мишев бил за лечение в клиника по изгаряния и пластични травми в УМБАЛСМ „Пирогов“ – София, приет с диагноза хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1-19%, изгаряне 2% - трета степен на главата. Там повторно бил лекуван през януари 2019г. В амбулаторния лист било отбелязано, че нараняванията са от електрошок преди месец. Посочено било, че по досъдебното производство, образувано по случая, И.П., Д. П., Т. Б., М. И. и К. С. били привлечени като обвиняеми за причинени телесни повреди, а в съдебно - медицинска експертиза по делото били описани всички наранявания на М.. Според експертите, опасността за живота му, възникнала от острата бъбречна недостатъчност била преодоляна благодарение на навременно проведените спешни хемодиализни процедури, като било посочено, че същата е последица от травматично увреждане/размачкване на скелетната напречно-набраздена мускулатура и дехидратация от неприемане на вода продължително време, а спецификата на механичните увреждания сочи, че може да са получени от юмруци, ритници, палки, маркучи, електрошокови устройства и др. подобни.

В мотивите ДНО посочил още, че извършеното физическо насилие над задържания А.М. е станало известно на значителен брой служители на различни структурни звена на МВР, на прокурори и следователи, ангажирани с наказателното производство, на свидетели и вещи лица по това производство, на медицински лица при прегледите и лечението му, на близките му, както и на Д. Х. и М. Г..

Министърът на вътрешните работи кредитирал изцяло изложеното от М. в неговите сведения и показания, тъй като приложените съдебномедицинско удостоверение от КСМД при УМБАЛ „Александровска“, медицинска експертиза № 49а/209 г. и всички други медицински документи безспорно установявали, че на М. са били причинени описаните от него наранявания. Сравнил тези наранявания с възприетите от брата и майката на М., като преценил, че изложеното от тях изцяло се припокрива с данните от медицинските документи. Посочил, че са взети предвид и твърденията на лицата, присъствали на претърсванията, а именно, че М. не е имал наранявания по видимите части от тялото и лицето, които съпоставени с медицинската документация се потвърждавали, тъй като всички наранявания са били по тялото и не са се виждали от дрехите, а раната на главата не се е виждала от косата.

ДНО приел, че от събраните доказателства било установено и че не е имало период от време, през който М. е могъл да получи нараняванията по начин, различен от описания от него, тъй като в периода от 09:15 ч. на 04.12.2018 г. до 16:00 ч. на 05.12.2018 г. той бил придружаван от различни полицейски служители, след което се прибрал директно в дома си, с личния си автомобил, където външният му вид и състояние били непосредствено възприети от брат му и майка му, както и че било установено, че М. не е участвал в ПТП или друг инцидент, при който евентуално да са били получени нараняванията му.

ДНО преценил, че М. при всички обяснения за нанесения му побой излагал едни и същи факти, без никакви изменения в тях, а сведенията и показанията му са били логически последователни. Взел предвид и факта, че М. не опитал да припише на И.П. удари, които той не му е нанесъл, което оценил като стремеж за обективност и достоверност на изложеното от Мишев. Съответно, сведенията и показанията на служителите от Първо РУ – Бургас, в частта им относно това дали е бил нанесен побой на М. не били кредитирани, поради колегиалните им отношения с И.П., Д. П., Т. Б., М. И., К. С., както и факта, че даването на сведения за побой на който са присъствали би им причинило вреда. Отделно от това, констатирал и противоречия в сведенията и показанията им, като една част твърдели, че М. се държал агресивно, не оказвал съдействие и си удрял главата, а друга част заявили, че той бил спокоен. Според министъра, съдебно-медицинската експертиза опровергала сведенията на служителите за предоставен достъп на М. до питейна вода, а сведенията за неоказване на съдействие били опровергани от сведенията на поемните лица, които посочили, че М. отключвал помещенията и отговарял на въпросите на полицаите при извършваните процесуално – следствени действия.

Министърът на вътрешните работи приел, че ДРО е направил непълни, едностранчиви и частични обсъждания на доказателствата, което довело до неправилен извод. Посочил, че така събраните доказателства сочат на извършено дисциплинарно нарушение по чл.203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“ (лист 18 – 22).

На 25.08.2020г. на инспектор И.П. била връчена покана за запознаване с мотивите на министъра по дисциплинарното производство и даване на писмени обяснения/възражения. На същата дата инспектор П. се запознал и с изложените мотиви (лист 22).

На 26.08.2020 г. жалбоподателят подал писмени обяснения до министъра на вътрешните работи, в които изложил доводи за предубеденост на дисциплинарно наказващия орган. Заявил, че не е нанасял побой  на задържания М., като посочил, че управлявал автомобила, което изключва възможността за нанасяне на удари. Според П. твърдението на М., за нанесен побой било защитна теза, като посочил, че е невъзможно, ако са били лице в лице с М. да му е нанесъл удари в бъбреците. Изразил несъгласие да се кредитират само сведенията на М., а да се игнорират показанията на колегите му. Според него липсвали мотиви за взаимовръзка на твърдяното негово поведение с вредоносните последици. Не бил съгласен и с мотивите, че придобиването на публична гласност е основание за вмененото му наказание (лист 24 – 25).

На 04.09.2020 г. министърът на вътрешните работи издал обжалваната в настоящото производство, заповед (лист 9 – 16).

Заповедта била връчена лично на служителя на 30.09.2020г. в 09.30ч., а жалбата до съда била подадена на 13.10.2020г. (л.2).

Съгласно дадените с Решение № 5880 от 15.06.2022г., постановено по адм. дело №280/2022г. Върховният административен съд, указания в настоящото производство от  страна на ответника са представени заверено копие от заповед №8121з-749/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване образци на документи по Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерство на вътрешните работи ведно с утвърдените с тази заповед образци на документи.

І. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми с нормата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР.

Нормата на чл. 197, ал. 1 от ЗМВР регламентира видовете дисциплинарни наказания, които могат да бъдат налагани на служителите в МВР, като в т.6 е предвидено наказанието "уволнение", каквото е и наказанието наложено на жалбоподателя П..

Разпоредбата на чл.204 от същия закон определя органите, компетентни да налагат дисциплинарни наказания, като т.1 предвижда, че за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР, се налагат от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството.

По делото не се спори, че към момента на налагане на наказанието И.П. е заемал длъжност – разузнавач V степен в група „Противодействие на криминалната престъпност - Възраждане“ на сектор „Криминална полиция“ при 01 РУ – Бургас към Областна дирекция на МВР – Бургас т.е. изпълнителска длъжност, съгласно Класификатора на длъжностите в МВР (утвърден със заповед № 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.13 от 2017г.).

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от министъра на вътрешните работи, който притежава правомощие да налага дисциплинарно наказание от категорията на процесното.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, за допуснати в хода на дисциплинарното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаване. Описани са фактите, на които се е позовал дисциплинарнонаказващият орган като е приел, че така установените от фактическа страна деяния осъществяват състав на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като същите са в явно противоречие с установените в т.т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от Етичния кодекс норми на поведение, задължителни за държавните служители в МВР, и с тяхното осъществяване е бил накърнен престижът на службата. Посочена е и правната квалификация на нарушението. Заповедта е връчена на П. срещу подпис.  Не е налице нарушение на изискванията за форма на акта.

Процесната заповед е мотивирана в достатъчна степен, като дисциплинарното нарушение – несъобразяване с императивните правила, регламентирани в т.т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от Етичния кодекс, е описано достатъчно подробно не само в заповедта, но и в мотивите, с които ДНО е отхвърлил предложенията на ДРО за прекратяване на дисциплинарното производство, като съдът счита, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка по издаването му (в този смисъл Тълкувателно решение №16/31.03.1975г., ОСГК на ВС).

Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задължението, визирано в чл.206, ал.1 от ЗМВР и е предоставил възможност на жалбоподателя да даде обяснения относно установеното дисциплинарно нарушение, от която той се е възползвал многократно.

Спазени са и изискванията на чл.205, ал.2 от ЗМВР, доколкото със заповед № 8121к-3800/18.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи било образувано дисциплинарно производство с цел  изясняването на всички факти и обстоятелства по постъпилите данни за извършени от П. деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Със заповедта била назначена и комисия, която да извърши тази проверка. В хода на проверката комисията е разгледала всички постъпили данни, събрала е сведения от всички лица, за които се е установило, че са участвали в тази група и е съставила две обобщени справки, съгласно указанията на ДНО.

Процесната заповед съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, а именно извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на срока, регламентиран в разпоредбата на чл.195, ал.2 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

Нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР сочи, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а според ал.2 на текста, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

В конкретния случай нарушението е открито на 31.07.2020г., когато дисциплинарнонаказващият орган е поставил резолюция върху обобщена справка с рег. № УРИ 251р-26885.

След като нарушението е било открито от компетентния да наложи дисциплинарно наказание орган на 31.07.2020 г., то заповедта за налагане на това наказание следва да се издаде най-късно до 31.09.2020г., като в случая процесната заповед е издадена на 04.09.2020г., с оглед на което е спазен двумесечния срок, предвиден в чл.195, ал.2 от ЗМВР. Спазен е и двугодишния срок от извършване на нарушението, предвиден в посочената норма, доколкото същото е било извършено на 04-05.12.2018г. – датите, на които е бил извършен побоя над М..

По изложените съображения съдът счита, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на оспорената заповед на това основание.

По отношение на представените в настоящото производство доказателства - заверен препис от заповед №8121з-749/24.06.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, ведно с утвърдените с тази заповед образци на документи, съдът счита, че доколкото дисциплинарното производство е регламентирано изчерпателно от Закона за МВР, други актове, които нямат нормативен характер, каквато е цитираната заповед, не могат да го допълват или изменят. Поради това, дори и да са налице несъответствия с посочената заповед, те не могат да доведат до извод, че е нарушена процедурата, след като не се установява при следване на тази процедура дисциплинарнонаказващият орган да е нарушил норми на ЗМВР, които я регламентират. Указанията на министъра на вътрешните работи относно реквизитите на поканата и останалите образци имат вътрешноведомствена функция и целят да подпомогнат дисциплинарнонаказващите органи, но те нямат задължителен характер за ДНО.

Заповедта не противоречи и на материалния закон.

Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя.

Съгласно чл.194, ал.2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: 1).неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2).неизпълнение на служебните задължения; 3).неспазване на служебните правомощия и 4).неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

От доказателствата по делото се доказват от обективна и субективна страна деянията, квалифицирани от ответника като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 1 („неизпълнение на разпоредбите на този закон“) и т. 4 („неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение…“ -  т. 15, т. 19, т. 88, т. 89, т. 91 и т. 93 от кодекса) от ЗМВР.

Според т. 15 от Етичния кодекс (ЕК), държавният служител съобразява законността на действията, които трябва да предприеме. Съгласно т. 19 от ЕК, държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Нормата на т. 88 от ЕК предвижда, че държавният служител носи отговорност за живота, здравето и опазването на правата на всяко задържано лице. Текстът на т. 89 от ЕК гласи, че държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение. Според т. 91 от ЕК, държавният служител защитава живота и здравето на всяко задържано лице, като при необходимост му осигурява възможност за оказване на медицинска помощ. А т. 93 от кодекса предвижда, че държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи.

Цитираните етични правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, са абсолютно задължителни за изпълнение и нарушаването им представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР.

 От събраните доказателства безспорно се установява, че на А.М. са били причинени тежки наранявания, довели до влошаване на здравословното му състояние. Същите са обективирани в медицински документи, които са послужили за изготвяне и на съдебно-медицинска експертиза. Правилно ДНО е кредитирал фактите, отразени в тези писмени доказателства. Експертизата е годно доказателствено средство, събрано в хода на досъдебното производство, образувано срещу И.П.. По силата на чл. 39, ал. 2 от АПК тя е допустимо доказателство и в хода на административното производство. Получените от М. наранявания са възприети и от брат му, майка му, както и от Д. Х. и М. Г.. Първите двама са видели нараняванията веднага след приключване на последните процесуални действия и възприятията им напълно се припокриват с отразеното в медицинските документи, поради което не може да се приеме, че са предубедени в дадените показания. Сведенията на другите две лица също се препокриват с данните от медицинската документация. Г. е видял нараняванията на М. едва след като се е разсъблякъл, което е доказателство, че М. не е бит по откритите части на тялото, така както го доказват и медицинските документи.

Липсват каквито и да е доказателства за предубеденост на ДНО, каквито съображения са изложени в жалбата. Министърът на вътрешните работи подробно е мотивирал несъгласието си с изводите на ДРО. Изрично е посочил, че кредитира изложеното от М. в неговите сведения и показания, тъй като то се потвърждава от събраните медицински документи и от показанията на част от разпитаните свидетели – близките на М., които първи са констатирали здравословното му състояние след освобождаването му, и свидетеля Г., който е бил настанен в една болнична стая с М. и който е дал показания за лично видяното от него по тялото на М.. Липсват каквито и да е доказателства, че нараняванията на М., довели до влошаване на здравословното му състояние, са получени в периода между освобождаването му от 01 РУ - Бургас и прибирането му у дома. В хода на дисциплинарното производство е проверена и тази възможна хипотеза.

Действително по делото не се установява И.П. да е упражнявал насилие върху задържания М. в хода на транспортирането му от мястото на задържането до гр.Бургас. П. обаче е станал свидетел на физическо насилие (удари и мъчения с електрошок), упражнено над М. от другите полицейски служители в екипа и не се е противопоставил, за да осигури опазване на живота и здравето на задържания, което поведение само по себе си е укоримо от морална и етична гледна точка – в нарушение на задълженията по т. 88  и т. 91 от ЕК. Съдът приема за доказано, че след пристигането на М. в Бургас и интензивната оперативна работа с него, П. активно е участвал в нанасянето на побой над М. – чрез удари в областта на бъбреците. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за съществени противоречия в обясненията на М., доколкото съдът счита, че когато се налага пресъздаване на една и съща фактическа обстановка многократно с различна отдалеченост във времето, е нормално да се срещат известни различия в представените данни, които обаче в настоящия случай не са съществени. В тази насока изявленията на пострадалия са еднопосочни и много  категорични – той е различил изрично П. от останалите служители на МВР (от които е бил бит) поради обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила, с който М. е транспортиран до Бургас, както и че в ситуация, в която е бил държан от други лица, именно И.П. е влязъл в помещението за разпит и е нанесъл непосредствено удари отзад – в бъбреците на М. – нарушение на забраната по т. 89 и задължението по т. 91 от ЕК. 

Действително по делото не се установява ударите, нанесени от И.П., да са причинили пряко и непосредствено на М. травматична рабдомиолиза (размачкване на скелетната напречно набраздена мускулатура и дехидратация), в следствие на които М. е развил остра бъбречна недостатъчност. За целите на дисциплинарното производство, обаче, това не е необходимо, защото от доказателствата, които са събрани, съдът приема за  доказано нарушението на императивните етични норми от страна на жалбоподателя, за което именно нарушение е наказан П.. За да е укоримо поведението на жалбоподателя от морална и етична гледна точка не е необходимо настъпването на конкретен вредоносен резултат.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че налагането на дисциплинарно наказание за дадено деяние следва да бъде извършено след влизане в сила на осъдителна присъда по образуваното наказателно производство във връзка със същото деяние и че в настоящия случай, издавайки процесната заповед, административният орган на практика е влязъл в ролята на наказателна юрисдикция, приемайки, че е извършено престъпление, за което същевременно е наложено дисциплинарно наказание. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР се носи независимо от това дали деянията им, за които е ангажирана тази отговорност, могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност, в случая- наказателна.

В настоящия случай, П. е дисциплинарно уволнен като служител в МВР не заради това, че с деянието си е извършил престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, а за това, че извършените от него действия съставляват нарушения на конкретни служебни задължения (чл. 85, ал. 1 от ЗМВР) и на признати от закона етични норми, регулиращи поведението на служителите в МВР (т.т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от Етичния кодекс, вр. с чл. 150, ал. 2 от ЗМВР). ДНО не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Не е необходимо едно деяние да осъществява състав на престъпление по смисъла на НК, за да може същото да бъде квалифицирано и като дисциплинарно нарушение. Да се приеме противното, би означавало дисциплинарно наказание „уволнение“ да може да бъде налагано единствено в хипотезата на чл. 203, ал.1, т. 1, предл.първо от ЗМВР – при влязла в сила осъдителна присъда за умишлено престъпление от общ характер, което с оглед текста на чл. 203 и останалите разпоредби на ЗМВР, би противоречало на закона. Дисциплинарна отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност.Това е така дори в случаите, когато фактическо основание за ангажиране на повече от един вид отговорност е едно и също деяние, една и съща съвкупност от факти и обстоятелства. Последните подлежат на самостоятелно разследване, проучване, установяване и доказване от компетентните органи в рамките на съответното производство, при условията и по реда, предвидени в специалния закон, регламентиращ това производство (НПК, ЗАНН, ЗМВР).

Предмет на производството по чл.194-чл.215а от ЗМВР е преценката дали дадено деяние е извършено в нарушение на задълженията, изискванията, забраните и правилата, изпълващи съдържанието на служебното правоотношение на наказваното лице като служител МВР. За извършването на тази преценка е без значение дали същото деяние осъществява едновременно и състав на престъпление по смисъла на НК.

Побоят над М., в който на по – късен етап е участвал и жалбоподателя, е станал достояние на множество хора, в това число и обикновени граждани – роднини на задържания, негови познати, както и медици, които са лекували или освидетелствали травмите на М.. С бездействието си при нанасяне на побой над лицето и с по- късното си участие в такъв П. е накърнил доброто име на институцията, която представлява – в нарушението на т. 19 от ЕК.

Съгласно чл. 150 ал. 2 от ЗМВР, държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От съществено значение е, че деянието, за което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание, е и престъпление по смисъла на друг нормативен акт. Когато с деянието, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, се уронва престижът на службата, то същото представлява тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на ЗМВР, същото е несъвместимо с оставането на служба и за същото се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Действията на служителя уронват престижа на службата, доколкото същите са станали и достояние на множество лица, извън служителите на МВР, поради което и ответникът е приел, че се касае за тежко нарушение. Под „престиж на службата“ се приема авторитета на служителите на МВР пред обществото, като не е необходимо той да е уронен, а е достатъчно да е налице реално застрашаване с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Следователно, правилно административният орган е приел, че с поведението си държавният служител е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Съпричастността на П. към оказаното физическо насилие над задържаното лице А.М. се установява след анализ на всички възможни доказателства. Въз основа на тях е направен логичният и обоснован извод, че причинените на Мишев телесни травми, установени по съответния ред и с надлежната медицинска документация, са получени по време на посочените по-горе оперативно-следствени действия, извършени от служители на МВР, един от които е настоящият жалбоподател, както и по описания в материалите от дисциплинарната преписка начин – посредством нанасянето на удари с ръце, полицейски палки и електрошокови устройства.

В тази връзка възраженията на жалбоподателя, че наказанието е наложено при неизяснена фактическа обстановка е неоснователно. Както вече бе посочено, за ангажиране на дисциплинарната отговорност на П. в случая е достатъчно да се установи участието му въобще в действията по осъществяване на физическо насилие над задържаното лице, като ирелевантен остава въпросът какъв точно е приносът му към причинената вреда, т. е. какъв е бил интензитета на ударите, нанесени от П. и непосредствения им ефект върху състоянието на А.М..

Описаните деяния обективират поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т.т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от Етичния кодекс. Те са правилно квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е налице и квалифициращият елемент от фактическия състав „уронване престижа на службата“. Деянията са станали достояние на широк кръг от хора – граждани, медицински лица, служители от други структури на МВР, прокурори, следователи по досъдебното производство и неограничен брой потребители на интернет, където са били публикувани снимки на причинените на М. наранявания. Използването на физическа сила над задържано лице от служители на МВР, при изпълнение на службата и функциите им, без доказано законово основание за употребата на сила и помощни средства, представлява освен неизпълнение на конкретни разпоредби на закона, също и груба проява на незачитане на нормите на професионалната етика и морал, присъщи и задължителни за изпълняваната служба. Подобно поведение е без съмнение от естество да застраши и накърни авторитета на МВР, като подкопае доверието на обществото в ефективността и законосъобразността на осъществяваната от него дейност, насочена към защита на правата и свободите на гражданите, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността, в какъвто смисъл е и Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на ВАС.

Съгласно чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са:… деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Правната квалификация на деянието напълно съответства на установените факти, послужили за издаването на заповедта. След като установеното дисциплинарно нарушение е тежко, санкционирането му с дисциплинарно наказание „уволнение“ е задължително и при налагането органът по чл. 204 т. 1 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. Тежестта на провинението е преценена нормативно като обуславяща най-тежкото дисциплинарно наказание по начин, който изключва правомощието на органа по чл. 204 т. 1 от ЗМВР да определи по реда на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР друга по вид и размер санкция по своя преценка, поради което не се прави и преценка на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

С оглед изложеното, съдът намира, че в съответствие със закона дисциплинарнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение и е ангажирал неговата дисциплинарна отговорност.

Поради това подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Затова и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,

Р  Е  Ш  И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.П.– разузнавач  V степен в група „Противодействие на криминалната престъпност - Възраждане“ на сектор „Криминална полиция“ при 01 РУ – Бургас към Областна дирекция на МВР - Бургас, против Заповед рег. № 8121к - 8918/04.09.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от получаването му.

 

 

                                                             СЪДИЯ: