№ 151
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500066 по описа за 2022 година
С Решение № 38 от 25.08.2021г., постановено по гр.дело № 679 по
описа РС- гр. Ихтиман за 2020 г., е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на ЕЛ. АН.
Д. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на пътно
транспортно произшествие настъпило 18.03.2018 г. и наличие на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, в размер на:
190,45 лв. разходи за лекарства, ведно със законната лихва за периода от
27.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като искът е
отхвърлен до пълния претендиран размер от 248,16 лв., както и е
отхвърлен искът за законната лихва за периода от 20.03.2018 г. до
26.05.2020 г.
2046,00 лв. разходи за закупуване на медицинско изделие, ведно със
законната лихва за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане
на сумата, като искът е отхвърлен за законната лихва за периода от
19.03.2018 г. до 26.05.2020 г.
10 лв. разходи за заплащане на копие на образно изследване на диск,
ведно със законната лихва за периода от 27.05.2020 г. до окончателно
изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за законната лихва за
периода от 22.03.2018 г. до 26.05.2020 г.
60 лв. разходи за закупуване на луга, ведно със законната лихва за
периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като искът
е отхвърлен за законната лихва за периода от 10.07.2018 г. до 26.05.2020
1
г.
18 лв. разходи за заплащане на рентген, ведно със законната лихва за
периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като искът
е отхвърлен за законната лихва за периода от 29.05.2018 г. до 26.05.2020
г.
27,50 лв. разходи за заплащане на рентген , ведно със законната лихва за
периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като искът
е отхвърлен за законната лихва за периода от 31.03.2018 г. до 26.05.2020
г.
456,50 лв. разходи за заплащане на процедури, ведно със законната лихва
за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като
искът е отхвърлен за законната лихва за периода от 10.07.2018 г. до
26.05.2020 г.
360,00 лв. разходи за заплащане на процедури, ведно със законната лихва
за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като
искът е отхвърлен за законната лихва за периода от 18.06.2018 г. до
26.05.2020 г.
126,00 лв. разходи за заплащане на процедури, ведно със законната лихва
за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като
искът е отхвърлен за законната лихва за периода от 11.05.2018 г. до
26.05.2020 г.
380,00 лв. разходи за заплащане на процедури, ведно със законната лихва
за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като
искът е отхвърлен за законната лихва за периода от 28.05.2018 г. до
26.05.2020 г.
90,00 лв. разходи за заплащане на процедури, ведно със законната лихва
за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като
искът е отхвърлен за законната лихва за периода от 19.05.2018 г. до
26.05.2020 г.
114,00 лв. разходи за заплащане на процедури, ведно със законната лихва
за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като
искът е отхвърлен за законната лихва за периода от 06.06.2018 г. до
26.05.2020 г.
25,00 лв. разходи за заплащане на медицинска услуга, ведно със
законната лихва за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане
на сумата, като искът е отхвърлен за законната лихва за периода от
30.03.2018 г. до 26.05.2020 г.
62,30 лв. разходи за заплащане на медицински изследвания, ведно със
законната лихва за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане
на сумата, като искът е отхвърлен за законната лихва за периода от
07.08.2018 г. до 26.05.2020 г.
34,60 лв. разходи за заплащане на медицински изследвания, ведно със
законната лихва за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане
на сумата, като искът е отхвърлен за законната лихва за периода от
2
25.09.2018 г. до 26.05.2020 г.
600,00 лв. разходи за болногледач за претендирания период от 18.03.2018
г. до 18.06.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 27.05.2020 г.
до окончателно изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълния
претендиран размер от 1600,00 лв. за периода от 19.06.2018 г. до
18.11.2018 г., както и иска за законната лихва за периода от 18.03.2018 г.
до 26.05.2020 г.
900,00 лв. разходи за заплащане на рехабилитатор, ведно със законната
лихва за периода от 27.05.2020г. до окончателно изплащане на сумата,
като искът е отхвърлен за законната лихва за периода от 20.05.2018 г. до
26.05.2020 г.
Със същото решение са отхвърлени исковете на Д. за осъждане на
„Д.З.“ АД за заплащане на:
1440,00 лв. допълнителни разходи за силна храна /усилена диета/ за
периода от 18.03.2018 г. до 18.11.2018 г. и иска за присъждане на
законната лихва за периода от 18.03.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
80,00 лв. разходи за заплащане на консултативен преглед с избор на
лекар и иска за присъждане на законната лихва за периода от 07.10.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
150,00 лв. разходи за заплащане на такса битово обслужване в
кардиология и иска за присъждане на законната лихва за периода от
29.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
140,00 лв. разходи за заплащане на за заплащане на медицински услуги и
иска за присъждане на законната лихва за периода от 12.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
80,00 лв. разходи за заплащане на за заплащане на медицински услуги и
иска за присъждане на законната лихва за периода от 19.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
11,60 лв. разходи за заплащане на потребителска такса и иска за
присъждане на законната лихва за периода от 09.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
12,00 лв. разходи за заплащане на запис на диск и иска за присъждане на
законната лихва за периода от 29.10.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
25,00 лв. разходи за заплащане на медицинска услуга и иска за
присъждане на законната лихва за периода от 30.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
37,00 лв. разходи за заплащане на телемониторинг и иска за присъждане
на законната лихва за периода от 19.12.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
805,00 лв. разходи за заплащане на хотелско настаняване и иска за
присъждане на законната лихва за периода от 25.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
3
1721,74 лв. разходи за заплащане на хотелско настаняване и иска за
присъждане на законната лихва за периода от 07.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
750,00 лв. разходи за заплащане на хотелско настаняване и иска за
присъждане на законната лихва за периода от 27.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
200,00 лв. разходи за транспорт и иска за присъждане на законната лихва
за периода от 18.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Присъдени са и разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивни жалби на двете страни в
производството срещу различни части от горното решение.
Жалбоподателят „Д.З.“ АД обжалва решението в частите му, с които са
уважени претенциите на Д. за:
600 лв. разходи за болногледач, ведно със законната лихва върху тази
главница за периода от 27.05.2020 г. до окончателно изплащане на
сумата, и
900 лв. разходи за заплащане на рехабилитатор, ведно със законната
лихва върху тази главница за периода от 27.05.2020 г. до окончателно
изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита решението в тази му част за постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, както и за необосновано.
Твърди, че съдът неправилно и едностранно е ценил част събраните
доказателства и доводите на страните по делото, както и че не е разгледал в
нужната пълнота възраженията на жалбоподателя, в резултат от което е
достигнал до погрешно заключение относно основателността на исковете в
така уважените им размери.
Във връзка с разноските за болногледач, жалбоподателят изразява
становище, че липсват представени разходно оправдателни документи за
съответните разходи, както и че не е установено лицето, изпълнявало тези
функции. Поддържа, че не е налице лекарско предписание или указания за
необходимост от подобна услуга, като намира, че същата не е била
необходима и не е в пряка причинно- следствена връзка процесното ПТП.
Подчертава разликата между болногледач и домашен помощник. Счита, че
неправилно съдът е кредитирал показанията на заинтересован свидетел по
този въпрос, след като не ги е кредитирал по друг сходен въпрос. Прави
извод, че ИРС неправилно е уважил тази претенция.
Относно претенцията за разноски за рехабилитация, жалбоподателят
„Д.З.“ АД изтъква, че липсват разходно оправдателни документи за такива
процедури, както и лекарско предписание за назначаването им във връзка с
травмите на ищцата от процесното ПТП. Отделно от това, не било посочено,
в какво са се изразявали тези рехабилитационни процедури, нито къде и кога
са извършвани. По този въпрос ИРС неправилно бил кредитирал показанията
на свидетеля Д. - съпруг на ищцата и заинтересовано лице по смисъла на чл.
172 от ГПК, както и неправилно бил приложил разпоредбата на чл. 162 от
ГПК.
4
Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част, като отхвърли исковете в обжалваните размери. Претендира разноски.
Жалбоподателката Е.Д. обжалва решението в отхвърлителните му
части, т.е. с които са отхвърлени претенциите й за:
Главници в общ размер на 6562 лв.;
Законна лихва върху главниците за периоди от след 20.03.2018 г. до
26.05.2020 г.
Твърди, че в тези части решението е постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, както и е необосновано.
Оспорва извода на PC- Ихтиман, че искът за разходи за лекарства
следва да бъде уважен за 190,45 лв. и да се отхвърли за сумата 248,16 лв.
Твърди, че при изписването на всеки пострадал се предписва да приема
„Фраксипарин“, за да не се съсирва кръвта и да не се получават тромби, което
било задължително, а този медикамент на много по- голяма стойност,
отколкото претендираната в настоящото производство.
Счита, че неправилно ИРС е отхвърлил иска в частта му за силна храна -
усилена диета, като намира за доказано, че такава е била необходима за по
бързото заздравяване на костите и доказана от показанията на разпитания
свидетел.
Оспорва отхвърлянето на иска за имуществени вреди от заплащане на
избор на лекар и извършване на консултативен преглед в размер на 80 лв., тъй
като, според нея, прегледът е бил необходим за изграждане на преценка, дали
е излекувана.
Неправилно бил отхвърлен и искът в размер на 140 лв. и 80 лв. за
заплащане на медицински услуги, тъй като такива били доказани.
Жалбоподателката Д. счита също така, че неправилно е отхвърлен искът
й за сумата 11,60 лв. (потребителска такса за пребиваване в болнично
заведение), но не сочи основания в тази насока.
Също без конкретни доводи счита, че неправилно били отхвърлени
двата иска по 25 лв. които са за разходи за медицински услуги, както и иска за
извършен разход в размер на 37 лв. за заплащане на телемониторинг.
Излага съображения, че неправилно бил отхвърлен и искът за
заплащане на запис за диск, тъй като това бил обичайният начин за
предоставяне на рентгеновите снимки.
На последно място, ищцата счита за неправилно отхвърлянето на
исковете за сумите 805 лв., 1721,74 лв. и 750 лв. за заплащане на хотел,
където трябвало да преспива по време на извършените процедури, свързани с
лечението, като намира, че по този въпрос съдът се е мотивирал
противоречиво.
Счита, че искът за разходи за болногледач е следвало да се уважи в
пълен размер, както и да се уважи и искът за транспортни разходи с цена 200
лв.
В срока за отговори по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са подадени такива.
Видно от товарителницата на л. 30 от делото, „Д.З.“ АД е подало
отговор след изтичането на двуседмичния срок за това, като оспорва жалбата
на Д., претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
5
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката –
ищца Е.Д. не се явява. Представлява се от адв. Николова, която поддържа
подадената от нея въззивна жалба и моли съда да я уважи, като същевременно
оспорва жалбата и отговора на насрещната страна и моли съда да ги остави
без уважение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят –
ответник „Д.З.“ АД не се явява и не се представлява.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Обжалваното решение е и допустимо, тъй като е постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за
упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл
по действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви (с изключение на отнасящите се до иска за
обезщетение за разходи за рехабилитатор в размер на 900 лв.) и препраща към
тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивните жалби
доводи, съдът излага следните съображения:
1. По жалбата на Е.Д. срещу отхвърлителните части на Решение №
38/25.08.2021г. по гр.д. № 679/2020 г. на Ихтиманския районен съд.
Неоснователно жалбоподелката счита, че законна лихва върху
главниците на обезщетенията по различни пера се дължи за и периоди от
20.03.2018 г. до 26.05.2020 г. Освен че в подкрепа на това виждане не са
изложени никакви съображения, което е пречка пред проверка на
6
евентуалната му основателност от въззивната инстанция (арг. от чл. 269
от ГПК), съдът отбелязва, че то пряко противоречи на разпоредбата на
чл. 497, ал. 1 от КЗ, както и на съдебната практика – напр. Определение
№ 291 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1343/2020 г., II т. о., ТК,
Решение № 31 от 2.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2962/2019 г., II т. о., ТК,
Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК.
Неоснователно жалбоподателката счита, че искът й за разходи за
лекарства е следвало да бъде уважен за разликата над 190,45 лв. до
248,16 лв. Видно от заключението по въпрос № 3 към СМЕ и
изявленията на в.л. Кюркчиев в открито съдебно заседание,
единственият предписан медикамент на ищцата е „Ксарелто“, и той е със
същото предназначение, както посочения от нея в жалбата
„Фраксипарин“. Поради това съдът намира, че приемането на
„Фраксипарин“ не е доказано, а и не е било необходимо (с оглед
употребата на медикамент с аналогично действие), още повече, че
твърдения (без никакви доказателства) в тази насока са били изложени
несвоевременно едва във въззивната жалба.
Неоснователно жалбоподателката претендира да бъде уважен искът й за
разходи за усилена диета. Съгласно заключението по въпрос № 3 към
СМЕ и изявленията на вещото лице в открито съдебно заседание, такава
диета не е била необходима, тъй като възстановяването на ищцата от
уврежданията не се е влияело от начина на хранене, а и няма данни,
ищцата да е страдала от други заболявания, които да налагат такава
диета. Вещото лице е категорично, че допълнителните разходи на
ищцата за храна нямат връзка с уврежданията от процесното ПТП.
Наистина, от показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че е била закупувана специфична храна, но, доколкото няма
документирано предписание за това, нито доказана необходимост от
приемането й, съдът намира, че липсва причинна връзка между
процесните увреждания и този разход, поради което последният не
подлежи на обезщетяване по реда на чл. 432 от КЗ. Отделно от това,
показанията на св. Д. (съпруг на ищцата) по този въпрос са
неконкретизирани както от гледна точка на времевия период, за който се
отнасят, така и от гледна точка на размера на реално извършените
разходи. Поради това и на основание чл. 172 от ГПК, съдът не ги цени, с
оглед останалите данни по делото и възможната заинтересованост на
свидетеля.
Неоснователно жалбоподателката оспорва отхвърлянето на иска й за
имуществени вреди в частта за заплащане на избор на лекар и
извършване на консултативен преглед в размер на 80 лв. Съгласно
категоричното заключение на в.л. Кюркчиев по въпрос № 7 към СМЕ,
този преглед (респ. разход) няма връзка с претърпяната от ищцата травма
в резултат от процесното ПТП. Това заключение е обосновано и с
обстоятелството, че прегледът е свързан с други заболявания на ищцата –
7
хипертонична болест и ИБС. Като допълнителен аргумент в подкрепа на
този извод, настоящият съдебен състав отбелязва, че прегледът е
извършен на 07.10.2019г., т.е. повече от една година и половина след
инцидента. Този факт допълнително изключва възможна връзка между
прегледа и уврежданията от инцидента, тъй като, видно от заключението
по СМЕ, възстановителният период за такъв вид травма е многократно
по- къс.
По аналогични съображения, съдът намира за неоснователни и
претенциите на ищцата за присъждане на обезщетение в размер на
разходите от 140 лв. и 80 лв. за заплащане на медицински услуги на
12.02.2019г. и 19.02.2019г. Независимо от доказаното извършване на
тези разходи, липсата на причинно- следствена връзка с процесната
травма, както и отдалечеността им във времето, са достатъчни основания
за отхвърляне на претенцията за обезщетяването им.
Идентични съображения може да се изложат и по оплакването на
жалбоподателката Д. във връзка със сумата 11,60 лв. (потребителска
такса за пребиваване в болнично заведение), тъй като заключението по
въпрос № 20 към СМЕ изключва причинна връзка между него и
процесната травма. Отделно от това, жалбоподателката не сочи
доказателства и аргументи в подкрепа на твърдението си, поради което
съдът е възпрепятстван да провери неговата достоверност (чл. 269 от
ГПК).
Неоснователни са съображенията на жалбоподателката Д., че
неправилно бил отхвърлен искът й за заплащане на запис за диск, тъй
като това бил обичайният начин за предоставяне на рентгеновите
снимки. Видно от диспозитива на обжалваното съдебно решение, ИРС е
уважил иск за заплащане на разходите за получаване на копие от образно
изследване на диск в размер на 10 лв., като е приел, че то има връзка с
процесния инцидент и претърпените в резултат от него увреждания.
Същевременно, съдът е отхвърлил иска за заплащане на запис на диск в
размер на 12 лв. Настоящият съдебен състав намира, че в
отхвърлителната част решението е правилно, тъй като, видно от
заключението по въпрос № 21 към СМЕ, липсва причинно- следствена
връзка „по време и същност“ с процесната фрактура, и не е предоставена
информация относно съдържанието на записа.
Не съответства на действителното фактическо положение твърдението
на жалбоподателката, че били отхвърлени двата й иска по 25 лв.,
касаещи разходи за медицински услуги. Видно от диспозитива на
обжалваното съдебно решение, единият от тези два иска е уважен, а
другият – отхвърлен. Доколкото Д. обжалва решението единствено в
отхвърлителната му част, следва да се разгледа възражението й
единствено срещу отхвърления иск. При това, настоящият съдебен
състав намира, че в тази част жалбата е неоснователна. Независимо че
в.л. Кюркчиев е заявило, че разходът може да се признае за необходим,
8
районният съд обосновано и аргументирано е посочил причините,
поради които не цени заключението в тази му част, като е подчертал, че
не може да се установи, каква медицинска услуга е била предоставена и
дали е била необходима и свързана с процесната травма, а уважаването
на иска не следва да почива на предположения.
Жалбата е неоснователна и в частта й, касаеща претендирания разход в
размер на 37 лв. за заплащане на телемониторинг. Съгласно
категоричното заключение на в.л. Кюркчиев по въпрос № 24, липсва
причинно- следствена връзка между този разход и процесното
увреждане, а той е направен във връзка със съвсем различни здравни
проблеми.
Отхвърлянето на исковете за сумите 805 лв., 1721,74 лв. и 750 лв. за
заплащане на хотел, където ищцата твърди, че трябвало да преспива по
време на извършените процедури, свързани с лечението, е правилно, и
следва да бъде потвърдено. Решаващ в тази насока е фактът, че разходно
оправдателните документи не са на името на ищцата, поради което не
може да се приеме, че именно тя е ползвала съответните услуги. Като
допълнителен аргумент в подкрепа на същия извод може да се изтъкне,
че, съгласно заключението на в.л. Кюркчиев по въпроси №№ 27, 28 и 29
към СМЕ, е било възможно, всички физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури да се извършват в ДКЦ или болница по
местоживеене, без да се налага посещаване на съответните спа- хотели в
различни други градове. Противно на твърденията на жалбоподателката,
мотивите на ИРС по този въпрос не са противоречиви, а са
последователни и убедителни, като се основават на събраните по делото
доказателства (л. 11, 12, 26 и 27 от първоинстанционното дело).
Неоснователно жалбоподателката претендира за уважаване на иска за
транспортни разходи с цена 200 лв., тъй като, съгласно заключението по
въпрос № 32 към СМЕ, увреждането й не е налагало специални
показания или противопоказания за транспортиране, като е било
възможно и допустимо, тя да се придвижва с всякакъв вид транспорт.
Отделно от това, правилно ИРС е подчертал липсата на писмени
доказателства за реалното осъществяване на съответните пътувания,
респ. извършване на претендираните разходи, както и липсата на
конкретност на ангажираните в тази насока гласни доказателства, а също
и хипотетичната възможност, пътуванията на ищцата да са били
свързани с други нейни здравословни проблеми. Поради това искът е бил
отхвърлен правилно в тази си част.
Неоснователно жалбоподателката счита, че претенцията за разходи за
болногледач е следвало да се уважи в пълния предявен размер от 1600
лв. На първо място, следва да се отбележи, че тя не е изтъкнала
конкретни съображения в подкрепа на тази част от жалбата си, поради
което и на основание чл. 269 от ГПК съдът не е длъжен служебно да
формулира и обсъжда такива. Не може да бъде споделен единственият й
9
(общо формулиран) довод, че в тази част решението не почивало на
събраните по делото доказателства. Точно обратното. В отговора на
въпрос № 30 вещото лице е изрично е заявило, че претендираният 8-
месечен период на ползване на болногледачески услуги е прекомерно
завишен за процесния тип фрактура. Посочило е, че максималната
продължителност на такъв период е три месеца. Районният съд е ценил
така събраното доказателство и е възприел именно този максимален (по
медицински критерии) период, присъждайки обезщетение за него,
поради което мотивите му в съответната част следва да бъдат споделени.
По въпроса за размера на обезщетението съдът също се е придържал
стриктно към събраните доказателства и, по- конкретно, към
показанията на св. Д., според които на болногледачката е заплащано „по
десетина лева на ходене“, но без събота и неделя, тъй като през тези дни
самият свидетел (съпруг на ищцата) си е бил вкъщи, което предполага,
че той лично се е грижил за пострадалата. При така събраните
доказателства, правилно ИРС е изчислил, че за 20 дни месечно (т.е. по
пет посещения в продължение на четири работни седмици месечно без
съботите и неделите), и при заплащане от 10 лв. на ден, месечният
разход за болногледач е бил 200 лв. (което съответства на друга част от
показанията на свидетеля). Съответно, за период от три месеца (както се
обоснова по- горе) общият разход е 3*200=600лв. и няма основание за
присъждане на обезщетение в по- висок размер.
2. По жалбата на „Д.З.“ АД срещу частите на Решение № 38/25.08.2021г. по
гр.д. № 679/2020 г. на Ихтиманския районен съд, с които са уважени
исковете на Е.Д. за заплащане на сумите 600 лв. (разходи за
болногледач) и 900 лв. (разходи за рехабилитатор), ведно със законната
лихва върху тях за периода от 27.05.2020 г. до окончателното им
изплащане.
Неоснователно жалбоподателят оспорва извода на ИРС за
основателността на иска за разходи за болногледач в размер на 600 лв.
Наистина, липсват както документи за този разход, така и лекарско
предписание за ползване на съответна услуга, но това не означава, че
твърденията за извършването му са голословни – противно на
поддържаното в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че
необходимостта от ангажиране на болногледач за обоснования по- горе
период от три месеца е доказана от отговора на въпрос № 30 към СМЕ, в
който вещото лице изрично сочи, че „в ранния постоперативен период
почти всички пациенти с фрактури се нуждаят от някаква чужда
помощ“. Освен това, при разпита си в открито съдебно заседание,
вещото лице е оборило твърдението на ответника, че болногледаческите
услуги били строго специфични и се отнасяли само до извършване на
медицински дейности, като следвало да се извършват от лице с
медицинска специалност (за каквато в случая действително не са
10
ангажирани доказателства). Посочило е, че функцията на болногледача е
да бъде непрекъснато с болния, да отменя неговите близки, да поддържа
хигиената на пациента и да търси помощ в екстремни ситуации.
Подчертало е, че по принцип всеки пациент се нуждае от някаква
помощ, а, с оглед обстоятелството, че при ищцата десният горен
крайник е водещ, тя „… със сигурност е имала нужда от чужда помощ“.
Поради това не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя за
необоснованост на този разход. Противно на изложените във въззивната
жалба доводи, за доказването му не е било задължително да се разпита
лицето, предоставяло съответната услуга, след като необходимостта от
нея е установена с други доказателства по делото.
Относно размера на разхода за болногледач, дори да не се кредитират
напълно показанията на св. Д. (както претендира жалбоподателят)
настоящият съдебен състав споделя крайния извод на ИРС, тъй като:
на основание чл. 162 от ГПК, сумата от 10 лв. на ден следва да се
приеме за разумна и обоснована, с оглед възрастта на пострадалото
лице, характера на процесната травма, както и принципно
посочените от вещото лице неудобства, търпени през
възстановителния период;
ако за основа на възнаграждението на болногледача се приеме
минималната работна заплата за страната (към каквото разрешение
се ориентира съдебната практика – напр. Решение № 127 от
29.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1882/2014 г., II т. о., ТК),
обезщетението би трябвало да бъде дори в по- висок размер.
На последно място, неоснователно е петото възражение на жалбоподателя,
че не било доказано, за чия сметка са извършени разходите за болногледач.
Съгласно съдебната практика (т. 4 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г.,
Пленум на ВС) „Възможно е с гледане на болен да се заеме близък сродник,
като възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не
работи другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение.
В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач“. В сходен
смисъл е и Решение № 39 от 16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 551/2009 г., II т.
о., ТК), съгласно което „за основателността на иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в резултат на причиненото от касатора
- ответник ПТП е без значение дали грижите за ищеца са полагани от
негови близки или специално ангажиран личен асистент“. Още по-
категорично е становището, застъпено в Решение № 1066 от 26.10.2021 г. на
САС по в. гр. д. № 660/2021 г., че „… ако близките на пострадалия биха
заплащали на трети лица възнаграждение за денонощно полаганите грижи,
застрахователят би следвало да възстанови тези суми…“. Затова, по
аналогия, настоящият съдебен състав намира, че, дори разходите за
болногледач да са били за сметка на трето лице, ищцата е активно
легитимирана да получи обезщетение за тях, а отношенията й с третото лице
не са предмет на настоящото производство.
Неоснователна е жалбата на „Д.З.“ АД и срещу частта от
11
първоинстанционното решение, с която е присъдено обезщетение от 900
лв. за разходи за рехабилитатор. Първите два довода на жалбоподателя
срещу тази част от решението са идентични с основанията, изложени в
подкрепа на жалбата срещу уважаването на иска за обезщетение за
болногледач в размер на 600 лв. Затова, по аналогични съображения,
съдът намира тези доводи за неоснователни: липсата на документи и
лекарско предписание за рехабилитация не изключва със сигурност
реалното й провеждане, а необходимостта от такава следва да се счита за
доказана от отговора на въпрос № 31 към СМЕ (съгласно който
провеждането на рехабилитация се явява „неотменна част от
терапевтичния алгоритъм“), както и от изявлението на вещото лице в
открито заседание, че рехабилитацията може да протече до шест месеца,
като обичайно е три месеца. Освен това, по делото са представени и
доказателства за извършвани рехабилитационни процедури в МЦ „Павел
баня“ ЕООД.
Поради това, дори да не се кредитират показанията на св. Д. (в какъвто
смисъл е третият довод на жалбоподателя и който съдът намира за
основателен), нуждата от рехабилитация и реалното й провеждане е доказана
с други доказателства.
Не следва да се сподели четвъртия довод от жалбата в тази й част, тъй като
прилагането на чл. 162 от ГПК от страна на ИРС се оспорва единствено
поради недоказано (според жалбоподателя) основание на претенцията, а,
както се обоснова по- горе, тя е доказана по основание.
Неоснователен е и петият довод, касаещ недоказаността, за чия сметка са
били разходите за рехабилитация. Както се посочи по- горе, съгласно
съдебната практика, тези разходи подлежат на обезщетяване дори и в случай,
че са били направени от трето лице.
Други аргументи в подкрепа на тази част от жалбата не са изтъкнати,
поради което и на основание чл. 269 от ГПК, съдът не е длъжен, служебно да
формулира и обсъжда такива, въпреки съмненията за неоснователност на тази
претенция по други причини.
По така изложените съображения, обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
ІV. По разноските
С оглед отхвърлянето на двете жалби и пълното потвърждаване на
обжалваното решение, страните не си дължат взаимно разноски, независимо
от отправените в този смисъл искания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 от 25.08.2021г., постановено по
гр.дело № 679/2020г. на Ихтиманския районен съд, в обжалваните му части.
12
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13