№
гр.
Варна, 13.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на петнадесети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА
НИКОЛОВА
при секретаря Антония
Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №19758 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК. Образувано е по искова молба от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
представлявано от Изпълнителени директори Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
подадена след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, с искане да бъде
признато за установено, че ответникът С.А.Х., ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД суми по Договор за заем CrediHome №
1182-00029924, сключен на 19.12.2017 г. между „Микро
Кредит“ АД и С.А.Х., прехвърлени с Приложение № 1 от 10.05.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен
на основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро Кредит“ АД,
ЕИК *********, и „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК *********, както следва:
1000,00
лв. (хиляда лева),
представляващи главница по договора за заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното й изплащане;
175,16
лева,
представляваща договорна лихва по Договор за заем за периода от 30.01.2018 г.
(падежа на първата неплатена погасителна вноска) до 30.12.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска).
58,49
лева,
представляващи лихва за забава по Договор за заем за периода от 31.01.2018
г. до датата на подаване на заявлението
в съда – 03.06.2019 г.;
за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4817/25.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 8471/2019 г. на
ВРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
С Договор за заем CrediHome
№ 1182-00029924 г., сключен на 19.12.2017 г. между „Микро
Кредит“ АД като заемодател и С.А.Х. като Заемател при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, съгласно който
Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ
размер на 1000,00 лева. Сочи, че условията на Договора за заем се съдържат в
отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане
за заем“ и „Договор за заем“, като „Общите условия“, при които се отпуска
заемът, са неразделна част както от „Искане за заем“, така и от „Договор за
заем“. Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е
получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя
в сроковете и при условията, посочени в Договора и приложимите Общи условия,
сума в общ размер на 1175,16 лева, представляваща чистата стойност на заема
ведно с договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в
съответствие с които бил сключен Договорът за заем, с подписването му
Заемополучателят удостоверил, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира
и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с
техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
Ищецът твърди, че съгласно Общите
условия, при които бил подписан Договорът, Заемополучателят се задължил да
върне заема, ведно с договорната лихва, която възлизала на 175,16 лева, на 12
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 97,93 лева, като съгласно
Погасителния план, неразделна част от Договора, първата погасителна вноска е
платима на 30.01.2018 г., а последната - на 30.12.2018 г.
Ищецът излага още в исковата молба, че
на основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр „Искане за
допълнителни услуги“ от 19.12.2017 г., на същата дата между „Микро Кредит“ АД и С.А.Х. бил сключен Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome №
1182-00029924, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е
задължило да предостави на Заемополучателя пакет от допълнителни услуги,
описани подробно в Приложение № 1 към Договора - „Описание на допълнителни
услуги“, което било предоставено на Заемополучателя при сключване на договора,
и за предоставянето на които клиентът дължи заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 105,60 лева, като му е предоставена
възможността да я заплати на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 8,80
лева, при първа погасителна вноска, платима на 30.01.2018 г.
Ищецът излага, че на основание сключения
Договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в
качеството си на застрахователен посредник, предоставил на Заемополучателя
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна
компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********, конкретните условия по която са
посочени в индивидуална застрахователна полица - № МС320141182-00029924,
предоставена на и подписана от Заемополучателя. Съгласно сключения договор за
допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената
от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна
премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните
дати на погасителните вноски по Договора за заем, всяка в размер на 66,00 лева,
платими, считано от 30.01.2018 г., или общата сума за застрахователната премия
възлиза на 792,00 лева, която покривала следните застрахователни рискове: смърт
вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на
злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в
резултат на ПТП. Твърди, че съгласно чл. 4.1. от Договора за допълнителни
услуги и чл. 28 от Общите условия към Договора за заем, допълнителните услуги
не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят
на Заемополучателя само при изразено негово писмено искане с попълване на
формуляр „Искане за допълнителни услуги“ и след сключване на Договор за
допълнителни услуги.
Сочи, че така описаното вземе му е
прехвърлено от кредитодателя на основание сключен Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 16.01.2015 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 10.05.2018 г. между „Микро
Кредит“ АД и С.А.Х., ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземанията” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Уведомителното писмо за прехвърлянето на вземането било
получено от кредитополучателя лично чрез Български пощи АД.
Ответникът чрез особен представител, в
срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че облигационната връзка между кредитодателя и
потребителя не е възникнала съобразно установените в специалния закон задължителни
правила на ЗЗП и ЗПК за кредитодателите при
извършването на дейност по потребителско кредитиране, поради следното:
Няма реални доказателства по делото за
изпълнение на задължението за представяне на необходимата преддоговорна
информация.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Представените
по делото договор за заем, договор за допълнителни услуги, договор за
застраховка и Общи условия към договор за заем видимо са с различен шрифт, като
на изискването за минимален размер - 12, отговарят само Общите условия.
Нито в самия договор, нито в друг
представен по делото документ се съдържа информация по чл.11, ал1, т.9, предл.
второ от ЗПК за това какви са условията за прилагане на иначе изрично посочения
на първа страница от договора лихвен процент от 30.91 %.
липсва представен по делото погасителен
план, който да съдържа ясно диференцирана информация каква част от дължимата
месечна вноска от 97.93лв. е главница и каква част представлява лихва,
съобразно изричното и ясно дефинирано изискване на чл.11, ал.1, т.12, предл.
трето от ЗПК, като в тази връзка сочи, че при липсата на данните по т.9 и т.12
към момента на сключване на сделката кредитополучателят се поставя в пълно
неведение за това как се оскъпяват взетите от него в заем парични средства,
включително дали приоритетно ще погасява по-обременителното за него задължение
за главница вместо това за договорна лихва.
Твърди, че е нарушено и изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на ГПР в договора за кредит, тъй като ПР
е посочен 50.00 %, колкото е нормативно установената в чл.19, ал.4 от ГПР горна
граница от 50,00 % (изчислена с оглед приложимия размер на законната лихва),
при което не става ясно какво кредиторът е ползвал като база за изчисленията
си, за какво се събира еднократна такса в размер на 50 лв. В тази връзка излага,
че е логично таксата да е във връзка с отпускането на кредита, т.к. след
елементарни математически операции се вижда, че тя е удържана в началото и на Х.
е дадена сума в размер на 698.26лв. = 1000лв. - 251.74лв. /рефинансирана сума/
- 50лв., като сочи, че такава такса съгласно чл. 10а, ал.2 СПК не следва да
бъде събирана. Същевременно по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК величината „ГПР“
излага, че се включват общите разходи за потребителя, включително косвените
такива, поради което в нея следва да се включи и общата стойност на таксите за
услуги: „Пакет комфорт“ - 12 вноски по 8.80лв. = 105.60лв. и Застраховка Защита
Пакет „Премиум живот“ -12 вноски по 66лв. = 792 лв.,
които са описани в уж доброволно сключения Договор за допълнителни услуги, след прибавяне на сумите по които сочи, че
безспорно стойността на ГПР би нараснала значително и то над нормативно
установената горна граница от 50,00 %. Констатираното несъответствие между
реалната стойност на ГПР и формално посочената в договора от 50 % определя като
пълно неизпълнение на задължението на кредитодателя по чл.11, ал. 1, т10 от ЗПК
да посочи размер на ГПР в договора за кредит.
В обобщение излага, че процесният
Договор за потребителски заем от 19.12.2017г. се явява недействителен в цялост
на основание чл.22 от ЗПК, поради констатираните нарушения на предвидената
специална форма в чл.10, ал.1, предпосл. предл., чл.
10а, ал.2 и чл.11, ал.1, т.9 предл. второ, т10 и т.12 предл. трето от ЗПК,
всяко от които представлява самостоятелно основание за недействителност на
кредитната сделка.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради това, ако приемем че Стилян Х. е сключил процесният договор и е получил
сумата по него, както и че не е правил никакви погасявания, то той би дължал
единствено главницата от 1000лв.
Съдът,
като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за
изпълнение № 4817/25.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 8471/2019 г.
на ВРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща
неплатена главница по Договор за заем CrediHome+
№1182-00029924/19.12.2017г. сключен между „Микро
Кредит“ АД, с ЕИК ********* и С.А.Х., като вземането по договора е прехвърлено н.
„А.з.с.н.в.“ ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД/ с Приложение № 1 от
10.05.2018 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от
16.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, 175,16 лв. /сто
седемдесет и пет лева и 16ст./, представляваща договорна лихва за периода от
30.01.2018г. до 30.12.2018г., 58,49
лв. /петдесет и осем лева и 49ст./, представляваща лихва за забава по
договора за заем за периода от 31.01.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и сумата от 53,02
лв. /петдесет и три лева и 02ст./, съдебно-деловодни разноски, от които
24,67 лв. заплатена държавна такса и 28,35 лв. юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
С исковата молба на л.6 от делото е
представен Договор за заем CrediHome+
№1182-00029924/19.12.2017г.,сключен между „Микро
Кредит“ АД, с ЕИК ********* и С.А.Х. (л.5), съгласно който се предоставя на
ответника заем в размер на 1000,00 лв., който трябва да се погаси чрез 12 едномесечни
погасителни вноски, всяка в размер на 97,93 лв. Съгласно договора фиксираният
годишен лихвен процент по заема в размер на 30,91%, годишният процент на
разходите за заема е 50,00%, а общата дължима сума от заемателя е в размер на 1175,16
лв. С договора страните се съгласяват с
част от отпусната сума да се погаси изцяло задължението по договор за паричен
заем №1182-00026504 в размер на 251,74 лв. и да се заплати еднократна такса в
размер на 50,00 лв.
Отделно
между праводателя на ищеца и ответника са подписани и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome+
№1182-00029924/19.12.2017г. сключен между „Микро
Кредит“ АД, с ЕИК ********* и С.А.Х. и Застрахователна полица за застраховка
„Защита“ №МС320141182-00029924.
Представен
е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. (л.14),
сключен между „Микро Кредит” АД като продавач и „А.з.с.н.в.”
ООД като купувач, съгласно който продавачът ще прехвърля на Купувача на месечна
база ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит,
сключени между продавача и трети физически лица, които вземания ще се
индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от договора. Представено е и
приложение №1/16.01.2015г. (стр.26-28) със заличени други данни, в което под №142
е записан договор за паричен заем № 1182-00029924/19.12.2017г.
сключен между „Микро Кредит“ АД, с ЕИК ********* и С.А.Х.
г. с главница 1000,00 лв., общо дължими по кредита 2072,76 лв., с което съдът намира, че на ищеца от
кредитора „Микро Кредит“ АД е прехвърлено именно
вземането по процесния договор.
Представено
и е потвърждение за сключена цесия от „Микро Кредит ”
АД (л. 25) без посочена дата, на която е направено обективираното
в него изявление.
Представени
са и Анекси към договора за цесия, както следва Анекс №1 от 11.12.2015 г.,
Анекс №3 от 16.12.2016 г. и Анекс №4 от 22.01.2018 г. и Анекс от 14.01.2019 г.,
с които последователно е удължаван срокът на действие на договора за цесия,
като последно е удължен до 22.01.2020 г.
Представено е уведомително писмо от
18.05.2018 г. за извършено прехвърляне на вземания (цесия) от „Микро Кредит ” ЕД, с което длъжникът се кани да заплати
дължимите от него суми и пълномощно към тях даващо право н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК:*********, да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията от името на
стария кредитор „Микро
Кредит“ АД. Пратката е връчена на лично на ответника.
По
делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза на вещото М.И., от което се
установява, че усвоеният паричен заем по Договор за заем CrediHome
№1182-00029924/19.12.2017г. е в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. Годишният
процент на разходите, съобразно всички преки и косвени разходи по договора,
включително, описаната еднократна такса от 50.00 лева и всички такси по
допълнителни услуги, е в размер на:
-
78.05% - с включени такси по допълнителни услуги - Пакет "Комфорт"
-
416.42% - с включени такси по допълнителни услуги- Пакет"Комфорт" и
Застраховка "Премиум Живот" -
На
10.04.2020г. от ответника е извършено плащане в размер на 97.50 лв.
Остатъкът
от задължението на ответника по договора за заем към 03.06.2019г. /датата на
подаване на заявлението в съда/, е в размер на 1175.16лв. / хиляда сто
седемдесет и пет лева и шестнадесет ст./, в т.ч.:
-
главница-1000.00лв.
-
договорна лихва-175.16лв.
Остатъкът
от задължението на ответника по договора за заем към 05.10.2020г. /датата на
изготвяне на експертизата/, е в размер на 1093.72лв. /хиляда деветдесет и три
лева и седемдесет и две ст./, в т.ч.:
-
главница- 944.30лв.
-
договорна лихва- 149.42лв.
Лихвата
за забава, която ответникът дължи, вследствие на забавено плащане към
03.06.2019г./датата на подаване на заявлението в съда/, е в размер на 86.47лв.
От така
изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни
норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК. Предявен е след успешно
провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от
длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на
чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на
установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на
основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на
изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Микро Кредит” АД и ответника е възникнала валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на
който на ответника е предоставена в заем сума срещу задължение за връщането
ѝ на 12 едномесечни вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения
размер, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен
валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията
по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от
надлежната страна и размера на исковете.
От
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в
качеството му на цесионер и „Микро Кредит” АД в
качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., както и че е подписано приложение №1,
с които вземането на цедента от ответника по процесния договор за паричен заем
е прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да
съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. От представените писмо и обратна разписка се
установява, че ответникът е уведомен лично за извършената цесия преди завеждане
на настоящото производство.
Цедираното
вземане произтича от сключен между ответника С.А.Х., с ЕГН ********** и „Микро Кредит” АД договор за паричен заем CrediHome+ №1182-00029924/19.12.2017г. сключен между „Микро Кредит“ АД, с ЕИК ********* и С.А.Х.. В брой е предоставена на
кредитополучателя сумата от 698,26 лв. В самия договор е посочено, че тази сума
се предоставя в брой, а със сумата от
251,74 лв. се погасява предсрочно заем на длъжника. Видно от съдебно-счетоводната
експертиза както към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, така и към датата на депозиране на
настоящата искова кредитополучателят не е изпълнил нито едно от задълженията си
договора, които са били в размер на 1000,00 лв. – главница и 175.16лв.
договорна лихва.
След
образуване на настоящото производство ответникът е заплатил сумата от 97,50 лв.
на 10.04.2020 г., от която сума са погасени както следва 55,70 лв. – главница и
25,74 лв. – договорна лихва.
Претенцията
на ищеца освен главница и договорна лихва включва и еднократна такса от 50,00
лв., заплащането на която е разсрочено, съгласно с погасителния план като
главница по договора. От ответника е направено възражение за недължимост на тази сума поради противоречие с нормата на
чл. 10а, ал.2 ЗПК. Съгласно сочената разпоредба Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, поради и което събирането на горната такса противоречи на
цитираната законова разпоредба, поради уговорката за дължимостта ѝ е
нищожна поради противоречие на закона, на осн. чл. 26, ал.1, предл. първо от ГПК,
във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД.
Доколкото
процесният договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, както и на Закона за защита на потребителите, то съдът следва служебно
да съобрази разпоредбите на двата закона и да изследва действителността на
клаузите на договора.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Към
договора има погасителен план, който съдържа размера на месечната вноска и
падежа ѝ. От ответника е направено възражение, че погасителният план не
съдържа подробно размера на погасяваната част от всяко от вземанията, в това
числа за лихва и главница. Съдът намира, че такава разбивка съобразно сочената
разпоредба е задължителна само ако суми, дължими при различен лихвен процент,
какъвто настоящият случай не е.
По
искането на ответника да бъде обявен целият договор за нищожен и да бъде присъдена
само чистата сума кредита, съобразно изискванията на чл. 23, вр. с чл. 22 от ЗПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай в договора е посочен ГПР, който е в максималния размер от
50%. Фактът, че след добавяне и на допълнителните услуги към кредита ГПР
надвишава максимално допустимия законов размер от 50% има касателство
само към действителността на тези клаузи, на осн. чл. 21 от ЗПК. Същите обаче
не са предмет на настоящото производство.
На основание изложеното по-горе
предявеният от ищеца иск се явява
основателен за сумата от 894,33 лв., представляваща неплатена главница по договора (1000,00 лв. –
55,70 лв. (платените от ищеца) – 50,00 лв. (начислената на ответника еднократна
такса)); сумата от 149,42 лв., представляваща договорна лихва за целия
период на договора от 30.01.2018 г. до 30.12.2018 г. и мораторна лихва в размер на 86,47
лв. от падежа на всяка дължима вноска до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Или
предявеният иск за сумата от 1000,00 лв., представляваща главница по договор CrediHome+ №1182-00029924/19.12.2017г. сключен между „Микро Кредит“ АД, с ЕИК ********* и С.А.Х. следва да бъде отхвърелен за разликата над 950,00 лв. до предявените
1000,00 лв. поради недължимост на осн. чл. 10а, ал.2
от ЗПК, а разликата над 894,33 лв. до дължимите съгласно договора 950,00 лв.
поради плащане в хода на процеса. Искът за договорна лихва следва да се
отхвърли за разликата над сумата от 149,42 лв. до претендираните 175,16 лв.
поради плащане в хода на процеса, а сумата от 58,49 лв. следва бъде уважен
изцяло.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, направените от него разноски в
производството, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 106,48 лв.,
възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв., възнаграждение на
вещо лице – 160,00 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Или
общо претендираната сума за разноски е в размер на 666,48 лв. От тази сума съразмерно на уважената част от исковете на
ищеца се следва сума от 639,47 лева.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса – 24,67 лв. и юрисконсултско възнаграждение, 28,35 лв., като съразмерно
на уважената част от исковете тези разноски възлизат общо на 50,90 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че ответникът С.А.Х., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ НА ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми:
сумата от 894,33 лв. (осемстотин деветдесет и четири лева
и тридесет и три стотинки), представляващи главница по договор CrediHome+ №1182-00029924/19.12.2017г. сключен между „Микро Кредит“ АД, с ЕИК ********* и С.А.Х., вземанията по
който са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в
полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 950,00 лв. от датата на входиране на
заявлението 03.06.2019 г. до 09.04.2020 г. и върху сумата от 894,33 лв. за
периода от 10.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 894,33 до 950,00 поради плащане в
хода на процеса, а за разликата над 950,00 лв. до 1000,00 лв., на осн. чл.
10а,ал.2 от ЗПК;
сумата от 149,42 лв. (сто четиридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), представляващи договорна лихва за периода от 30.01.2018 г. до 30.12.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска), като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 149,42 лв. до предявените 175,16 лв. поради
плащане в хода на процеса;
сумата от 58,49 лв. (петдесет и
осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 31.01.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда 02.06.2019 г.,
и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 4817/25.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 8471/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА С.А.Х., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 639,47 лева (шестстотин тридесет и девет
лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 50,90 (петдесет лева и деветдесет
стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 8471/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: