№ 15081
гр. С, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110147862 по описа за 2024 година
Ищецът твърди, че на 08.12.2023 г. получил съобщение на електронната си поща, че
банката е взела решение да огрА.чи достъпа му до откритите в дружеството банкови сметки,
мотивирайки се с довода, че достъпът ще бъде възстановен след обновяване на личните му
данни, за което е необходимо посещение в клон на банката, като за същото е уведомен след
предприемане на съответните действия по блокирането, а не преди това. Навежда
твърдения, че е бил в невъзможност непосредствено след получаване на съобщението да
посети клон на банката, доколкото със Заповед № К-.../28.09.2023 г. за изменение на Заповед
№ К-468/22.08.2023 г. бил дългосрочно командирован в МВнР Посолство на РБ в Х - гр. З,
изпълняващ функциите на Първи секретар, завеждащ консулска служба. За времето, през
което бил командирован получавал по 96,80 евро на ден, които в национална валута се
равняват на 189,32 лева. Твърди, че поради наложените огрА.чения от банката през месец
декември 2023 г. бил възпрепятстван да оргА.зира текущите си разходи, в това число и
плащА.я относно ремонта на жилището му в Б. Освен, че загубил доверието на хора, с които
работел, претърпял и финансови загуби поради необходимостта му да ползва отпуск, за да се
прибера до Б и изпълни волята на банката, а в периода, в който бил в Б реализирал
допълнителни разходи. Навежда твърдения, че прибирането му в Б, лишаването му от
възможността да изпълнява служебните си ангажименти в Х и реализирА.те разходи за
престоя в Б са в общ размер от 1 188,01 лева, от които 946,60 лева, представляващи
пропуснати командировъчни средства, 154,41 лева, представляващи платени средства за
самолетен билет и 87 лева, платени при прибирането му в Б за винетка. Предвид действията
на банката, поискал обезщетение за претърпените вреди, в отговор на което е получил
предложение банката да сторнира 6 броя месечни такси за обслужване на разплащателната
сметка. Счита същото за нереципрочно на причинените му неудобства за периода, в който
бил с блокирана банкова сметка. Поддържа, че не му е известно да е подписвал договор с
ответника за откриване на разплащателна сметка в дружеството, като сочи, че посочените
вреди са настъпили поради неизпълнение от страна на дружеството - ответник на клаузата
на т. 5.1 и 5.2. от Общите условия на банката, действащи към датата на увреждането. Въз
основа на така изложените твърдения предявява иск да осъждане на ответника да му заплати
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в изпитано неудобство пред познатите и приятелите, от които се е наложило
да взима заемни средства, за да се справя с битовите си сметки, оргА.зирането на
непланувано пътуване до Б и загубата на ценно време, както и сумата от 1 188,01 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /обща стойност на заплатените от
ищеца суми във връзка с блокирането на банковите му сметки/, ведно със законната лихва
върху двете суми от датата на подаване на исковата молба в съда 12.08.2024 г. до
1
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявените искове. Изразява се становище, че е дружеството е действало като
добросъвестен търговец, в съответствие с регулаторните изисквА.я, разпоредбите на
приложимото българско законодателство и утвърдените правила и процеси в Банката.
Оспорва твърденията на ищеца, че не е бил предупреден предварително относно
блокирането на банковите му сметки, тъй като в периода от април до декември 2023 г. до
него били изпратени множество предварителни покА. и инструкции как по възможно най-
лесен и удобен начин да извърши необходимата актуализация на данните си и
предупреждения за мерките, които ще бъдат предприети, ако не изпълни това в указА.я
срок. Оспорва и размер на предявените имуществени вреди в размер като изцяло недоказА..
Поддържа, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника, нито пряка и
непосредствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на стрА.те, взети предвид съобразно
събрА.те по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство препис от договор за откриване на
сметка на клиент от 20.06.2019г., сключен между В. Ц. М. и „О“ АД, съгласно който е
открита разплащателна сметка с титуляр В. Ц. М., IBAN...., като сметката е открита след
като клиентът е получил и приел приложимите Общи условия на банката за платежни
услуги за физически лица, Тарифа за таксите и комисионните и Тарифа за лихвените
условия в частта относно сметки на физически лица, съставляващи неразделна част от
договора. Към договора е приложена вноска бележка за платена такса за откриване на
сметка.
По делото е приет като писмено доказателство препис от договор за електронно
банкиране от 20.06.2019г., сключен между В. Ц. М. и „О“ АД, заедно с приложена карта за
електронно банкиране заявка номер ... от 20.06.2019г.
Видно от представените общи условия на ответното дружество за платежни услуги за
физически лица съгласно приложимото законодателство банката идентифицира и проверява
клиентите си като изисква съответните документи, които служат за удостоверяване на
самоличността им. Идентифицирането на клиенти може да се извършва и дистанционно
чрез специализираното приложение за мобилни устройства /мобилно банкиране/ на банката,
и съвместимите с него средства за дистанционна идентификация, предоставяне от
доставчици на средства за дистанционна идентификация, при спазване на приложимото
законодателство /чл. 3.1.1/. Съгласно клаузата на чл. 3.2 от общите условия клиентът е
длъжен да уведоми банката за промяна на фактите и обстоятелствата, представляващи
нормативно изискване за откриване на сметка, които биха довели до промяна в
идентификационните данни и констатирА. обстоятелства при първоначалната регистрация в
основната банкова система. При неяснота в данните относно клиента банката може да
откаже извършване на трансакция до надлежно удостоверяване на настъпилите промени в
данните. Съгласно клаузата на чл. 5.1 разпореждане със средства по сметка се осъществява
чрез платежни документи, изготвени от банката платежни документи, съдържащи
нормативно изисквА. реквизити, както и регламентирА. дистанционни способи за
извършване на трансакции чрез банкови карти, онлайн банкиране и мобилно банкиране при
съобразяване със спецификите на отделните видове сметки законовите изисквА.я и
условията на банката. Банката следва да извършва плащА.я от сметката само по нареждане
или с предварително съгласие на клиента, при условията, поставени от него, до размера на
наличните суми по сметката.
По делото са представени и приети като писмени доказателства извлечение от
проведена кореспонденция по електронна поща между ищеца В. М. и ответника по повод
временно огрА.чен достъп до банковите сметки на ищеца и последващо отправени искА.я от
ищеца за надлежно обезщетяване на претърпените вреди.
Видно от представените данни от ответника за изпратени съобщения към ищеца
относно актуализация на данни на клиента В. М. /л. 85 – л. 95/ на ищеца са били изпратени
съобщения по електронна поща и мобилен телефон чрез мобилно приложение за
комуникация „Вайбър“ на 26.04.2023г., 01.06.2023г., 12.07.2023г., 10.08.2023г. и 22.11.2023г.
С съдържА.ето на съобщенията от 26.04.2023г., 01.06.2023г. и 12.07.2023г., получени от
2
адресата съгласно отразения статус „доставени“, ищецът е уведомен за необходимостта от
актуализиране на клиентските му данни, като е отправена покана да посети клон на банката
или да попълни Въпросник за клиентска идентификация чрез влизане в приложението О.М.
Посредством доставени до адресата съобщения от 10.08.2023г. и 22.11.2023г. същият е
информиран относно необходимостта от актуализиране на клиентските му данни по
посочените алтернативни способи за предоставяне на информация, като в случай на
неактуализиране банката е информирала ищеца, че временно ще огрА.чи достъпа до
неговите сметки. С изпратено съобщение по електронна поща и мобилен телефон чрез
мобилно приложение за комуникация „Вайбър“ от 08.12.2023г. банката е уведомила ищеца,
че във връзка със задължение на „О“ АД да поддържа актуална и коректна информация за
своите клиенти временно е огрА.чен достъпа до сметките на ищеца, като е указано, че
ищецът може да посети клон на банката за актуализация на данните и веднага след
обновяването достъпът му ще бъде възстановен.
По делото са приети като писмени доказателства Заповед № К-.../28.09.2023г.
издадена от Министерство на външните работи, съгласно която на В. Ц. М., в качеството на
изпълняващ функциите Първи секретар, завеждащ консулска служба при Посолство на
Република Б в Х – З, считано от 01.10.2023г., следва да се изплащат командировъчни пари в
размер на 96,80 евро, определени съгласно Приложение №1 и №2 към чл. 6, ал. 1 от Наредба
за командировъчните средства при задгрА.чен мандат, както и Заповед № 0-.../15.12.2023г.,
издадена от МВнР, по силата на която на основА.е чл. 56, ал. 1 ЗДС на В. Ц. М. е разрешено
ползването на платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни за периода 18.12.2023г. –
22.12.2023г.
По делото са представени и приети като доказателства извадка от системата на
ответника относно извършена актуализация на данни на клиента В. Ц. М. на 18.12.2023г.,
Въпросник за идентификация на клиент физическо лице за клиентки номер 4991578 от
18.12.2023г., платежно нареждане и дебитно авизо с рег.№ FT/.../... от 18.12.2023г. за
плащане от сметка.
По делото е представен като писмено доказателство препис в превод на български
език на самолетни билети за въздушен превоз на В. М. №... от 21.12.2023г., с посочени дата
на полета 27.12.2023г., по маршрут С /Б/ - Б /С/ - З /Х/, при общо заплатена цена от 78,95
евро.
По делото е представен и приет като писмено доказателство препис от електронна
винетка идент. № №... за л. а. с рег.№ЕВ... , издадена на 19.12.2023г. за периода 19.12.2023г. –
18.12.2024г., на стойност 87 лева.
В събрА.те в хода на съдебно дирене гласни доказателствени средства чрез разпита на
св. Т се посочва, през м. декември 2023г. ищецът поискал в заем от свидетеля парична сума,
необходими за освобождаване от митница на плоскости за извършване на ремонтни
дейности, т. к. банковата сметка на ищеца била блокирана. Свидетелят заявява, че към този
момент ищецът се намирал в З по служба и бил силно афектиран, бесен, от невъзможността
за оперира с парите по банковата си сметка. Достъпът на ищеца до сметката бил огрА.чен за
около месец, като свидетелят не бил запознат с подробности. Ищецът не знаел как да
реагира. Ищецът имал необходимост от парични средства и за поемане на разходи по повод
коледните празници. Свидетелят посочва, че имал конкретна информация от ищеца относно
необходимостта от средства за заплащане на посочените плоскости, а в останалата част
предполага за какво били необходими парични средства на ищеца. Свидетелят конкретизира,
че ищецът му поискал в заем сумата от 10 000 лева, а свидетелят му заел 3 000 лева, като за
дата на отпускане на заема посочва 20.12.2023г. и дните след това. Ищецът върнал
предоставената в заем сума през пролетта на 2024г.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82
ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 188,01
лв., представляваща обща стойност на заплатените от ищеца суми, както и обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, изразяващи се в изпитано чувство
на неудобство пред познатите и приятелите, от които се е наложило да взима заемни
средства, за да се справя с битовите си сметки, оргА.зирането на непланувано пътуване до Б
и загубата на ценно време, вследствие на блокирането на банковите сметки на ищеца, ведно
със законната лихва върху претедирА.те суми от датата на подаване на исковата молба -
12.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
С определението, с което е изготвен и одобрения като окончателен проекто – доклад
3
по делото, съдът е квалифицирал предявените искове като такива по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД,
като е приел че в условията на евентуалност са предявени искове с правно основА.е чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД. Въпреки това и когато съдът намери, че правната квалификация,
която е направена, е неточна, същият може да преквалифицира предявеният иск с решението
по делото. Следва да се посочи, че правното основА.е на иска се определя от съда въз основа
на фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба, т. е. от твърдяното спорно
материално право /Решение № 696/26.09.2009 г. по гр.д. № 1685/2008 г. на ВКС, I г. о.,
Решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на ВКС, I г. о. и др. /. Правната
квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение
само, когато с последното съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, произнасяйки се извън определения от стрА.те по спора предмет на
делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение дадената от
съда правна квалификация на исковата претенция във всички случаи обуславя правилността
на решението /Така Решение № 81 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3382/2019 г., II г. о.,
ГК/.
В случая съдът намира, че коректната правна квалификация на предявените искове е
тази по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, доколкото в исковата молба и уточнителна молба от
05.09.2024г. ищецът е посочил, че твърдените вреди са настъпили поради допуснато
неизпълнение от ответника на цитирА. клаузи от приложимите общи условия на банката, а в
конкретизирА.я петитум е предявил претенция за присъждане на обезщетение, произтичащо
от допуснато неизпълнение на задължения на ответника, предвидени в общите условия и
огрА.чаване на достъпа до откритата при ответника банкова сметка, респективно
огрА.чаване възможността му да се разпорежда с наличните в нея парични средства за
периода 08.12.2023г. – 18.12.2023г.
Съдебният състав съобрази дадените задължителни указА.я към съдилищата в
Тълкувателно решение №4 от 29.01.2013г. по т.д. №4/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
които договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо
облигационно отношение между стрА.те, докато деликтната отговорност по облигационна
връзка между стрА.те възниква едва с причиняването на вредата.
В настоящия случай ищецът основава твърденията си за настъпване на сочените
имуществени и неимуществени вреди от допуснато договорно неизпълнение от ответника
на поети задължения съгласно приложими общи условия на дружеството. В отговора на
исковата молба ответникът заявява съществуване на облигационна връзка между стрА.те по
спора по сключен договор за откриване на банкова разплащателна сметка, от което извежда
нормативно установените си задължения за актуализация на предоставените от клиентите
лични данни. При така изложените съображения настоящият състав намира, че основА.ето
на което ищецът претендира да бъде ангажирана отговорността на ответника е договорно и
правилната правна квалификация на предявените искове е чл. 79 ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване допуснато виновно пълно или частично
неизпълнение от ответника на поето договорно задължение, настъпването на вреди от
неизпълнението, наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди, както и фактите от значение за определяне размера на обезщетението. В
тежест на ответника е да установи сочените факти и обстоятелства в отговора на исковата
молба, които изключват или погасяват отговорността му.
В приетия доклад по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи от
доказване обстоятелството, че ищецът е клиент на ответника „О“ АД, обстоятелството, че на
08.12.2023г. ищецът е получил по електронната си поща съобщение от ответника относно
временно огрА.чаване на достъпа до банковите му сметки при ответното дружество до
посещение в клон на банката с цел обновяване на информацията относно клиентските му
данни, обстоятелството, касаещо проведена кореспонденция между стрА.те по спора,
предхождаща образуването на настоящото съдебно производство.
Въз основа на събрА.те писмени доказателства, а именно договор за откриване на
сметка на клиент от 20.06.2019г., сключен между В. Ц. М. и „О“ АД, съдът приема за
установено по делото, че между стрА.те по настоящият спор е възникнало облигационно
правоотношение, съгласно което ответникът се е задължил да открие и поддържа
разплащателна банкова сметка с титуляр ищеца.
Съгласно приетите от ищеца приложими Общи условия на банката за платежни
услуги за физически лица, съставляващи неразделна част от договора, за банката е
4
предвидено право, съгласно приложимото законодателство, да идентифицира и проверява
клиентите си, като изисква съответните документи, които служат за удостоверяване на
самоличността им. При упражняване на това право съгласно чл. 3.2 за ищеца е предвидено
задължение да уведоми банката за промяна на фактите и обстоятелствата, представляващи
нормативно изискване за откриване на сметка, които биха довели до промяна в
идентификационните данни и констатирА. обстоятелства при първоначалната регистрация в
основната банкова система. При неяснота в данните относно клиента банката може да
откаже извършване на трансакция до надлежно удостоверяване на настъпилите промени в
данните.
Съгласно клаузата на чл. 5.1 от общите условия разпореждане със средства по сметка
се осъществява чрез платежни документи, изготвени от банката платежни документи,
съдържащи нормативно изисквА. реквизити, както и регламентирА. дистанционни способи
за извършване на трансакции чрез банкови карти, онлайн банкиране и мобилно банкиране
при съобразяване със спецификите на отделните видове сметки законовите изисквА.я и
условията на банката. Банката следва да извършва плащА.я от сметката само по нареждане
или с предварително съгласие на клиента, при условията, поставени от него, до размера на
наличните суми по сметката.
Посочените нормативни изисквА.я за банката в ЗМИП, в качеството на кредитна
институция, относно поддържането на актуална събраната чрез прилагането на мерките за
комплексна проверка информация за своите клиенти, включително чрез периодично
преглеждане и актуализиране при необходимост на поддържА.те бази от данни и клиентски
досиета, следва да бъде прието като нормативно заложено основА.е банката да събира
актуални данни за своите клиенти. Документът за самоличност като удостоверителен
документ съдържа идентификационните данни на клиента и за последният е възникнало
задължение да уведоми банката за промяна на идентификационните данни, заявени при
първоначалното откриване на банковата сметка, включително като окаже съдействие на
банката с цел актуализиране на данните на клиента в основната банкова система по смисъла
на т. 3.1.1 от общите условия. В случай на неизпълнение на възложеното задължение от
клиента за банката е предвидена възможност да откаже извършване на трансакция до
надлежното удостоверяване на настъпилите промени, в процесния случай – до предоставяне
на актуални данни за клиента.
От тук съдът приема, че не е налице допуснато договорно неизпълнение от страна на
ответника доколкото предприетите действия по огрА.чаване достъпа на ищеца до откритата
разплащателна сметка при ответника съставлява договорно уредена възможност за банката
за осигуряване изпълнението на задължението на клиента да предостави дължимото
съдействие чрез предоставяне на актуални идентификационни данни.
На следващо място съдът приема, че ответното дружество е действало добросъвестно
при упражняване на правото да огрА.чи достъпа на ищеца до банковата сметка за визирА.я
период, доколкото своевременно е изпратило съобщения по електронна поща и мобилен
телефон до ищеца за възникналата необходимост от актуализиране на данните на клиента,
като е посочила алтернативни способи на заявяване на данните – както във физически клон
на банката, така и дистанционно чрез мобилното приложение О.М. Видно от приложените
от ответника доказателства изпратените съобщения към ищеца са доведени до неговото
знА.е, отправени са своевременно и в съдържА.ето им изрично е указана възможността за
временно огрА.чаване на достъпа до банковата сметка при неоказване на търсеното
съдействие. При това положение съдът приема, че ответното дружество е действало
добросъвестно, като бездействието на ответника в продължителен период при наличие на
знА.е за евентуалните неблагоприятни последици от това, не следва да служи като основА.е
за извличане на права и ангажиране на отговорността на ответника.
На следващо място, като прецени събрА.те доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не доказа успешно настъпването
на твърдените вредоносни последици от действията на ответника, изразяващи се в
огрА.чаване на възможността му да се разпорежда с паричните средства по откритата
банкова сметка на ответника за посочения исков период.
По отношение на заявените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи
за закупуване на самолетен билет и електронна винетка по повод прибирането си в
Република Б, съдът намира, че представените писмени доказателства не доказват
извършването на плащА.я с цел заплащане на сочените разходи.
Така представеният препис от електронна винетка не съдържа данни за купувача, за
5
собственика на лекия автомобил, за който е закупена, като датира от 19.12.2023г. - момент,
следващ посещението на ищеца в клон на ответната банка с цел предоставяне на
необходимата актуална информация за личните му данни.
От представения превод от самолетен билет не се установява извършването на
разходи, относими към твърдяните имуществени вреди, доколкото отразената дата на
заминаване 27.12.2023 г. е значително отдалечена от датата на посещение на ищеца в клон на
ответната банка с цел предоставяне на необходимата актуална информация за личните му
данни – 18.12.2023 г., както и от датата на изтичане на предоставения платен годишен
отпуск, и не може да бъде направен достатъчно обоснован доказателствен извод за пряка и
непосредствена връзка между направените разходи за закупуване на самолетния билет и
твърдяното извънредно и непланувано посещение на ищеца в Б поради блокиране на
банковата му сметка от ответника.
Претендираното обезщетение за имуществени вреди, в частта на сочените пропуснати
ползи за ищеца – неполучени командировъчни средства в размер на 946,60 лева, съдът
намира за недължимо поради обстоятелството, че периодът за който се претендира, обхваща
пет работни дни по време на разрешен платен годишен отпуск и надвишава реално
необходимия престой за ищеца за изпълнение на задължението за актуализиране на личните
му данни при ответното дружество, поради което съдът намира за недоказана причинно-
следствената връзка между твърдяното договорно неизпълнение от ответника и
претърпените вреди от ищеца в тази им част. За пълнота на изложението съдът следва да
допълни, че ищецът е разполагал с възможност да огрА.чи размера на претърпените
пропуснати ползи, като огрА.чи продължителността на престоя си на територията на
страната.
От събрА.те доказателство в настоящото производство не се установи с
положителност факта на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в възникнали
притеснения от невъзможността да разполага със собствени парични средства, да оргА.зира
плА.рА. плащА.я за ремонт на собственото си жилище, претърпяно чувство на неудобство
пред познати и приятели, от които е получил в заем парични суми за заплащане на битови
сметки и прибиране в Б, чувство на неудобство от факта на наложилото се непланувано
пътуване, както и от загубата на ценно време.
Съдът намира, че от събрА.те свидетелски показА.я на св. Т не се установиха в
достатъчна степен на убедителност твърдените неимуществени вреди. ПоказА.ята на
свидетеля за непълни, фрагментирА., неконкретизирА. и не способстват за установяване на
посочените неимуществени вреди. Това е така доколкото свидетелят не изложи впечатления
за конкретно настъпили за ищеца вреди, представляващи изпитано чувство на неудобство,
както и създадени притеснения от невъзможността на оперира с налични парични средства
по банковата му сметка. Заявеното от свидетеля предоставяне на паричен заем на ищеца в
размер на 3 000 лева за заплащане на цена на материали за извършвА. от ищеца ремонтни
дейности, съдът не следва да кредитира, доколкото свидетелят посочва като най-ранна дата
на отпускане на заема – 20.12.2023г., т.е. момент след възстановяване на достъпа на ищеца
до банковата му сметка от ответника, а същевременно по делото не се представят
документи, относими към извършване на посочения разход или обективиращи факта на
сключената заемна сделка. В останалата си част изслушА.те показА.я са неконкретизирА.,
основават се на предположения относно предназначението на необходимите на ищеца
парични средства, поради което съдът не следва да ги кредитира.
Въз основа на изложените мотиви съдът намира, че предявените искове за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1 188,01
лева, както и на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000
лева, предизвикА. от допуснато договорно неизпълнение от ответника, изразяващо се в
огрА.чаване достъпа на ищеца до откритата при ответника банкова сметка и възможността
да се разпорежда с наличните парични средства по сметката, следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото и на основА.е чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, възлизащи на сумата
200 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Ц. М., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.
С, ул. А..., против „О“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
В..., с адрес за призоваване: гр. С, бул. В..., искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82
ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 188,01 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /обща стойност на заплатените суми от
ищеца във връзка с блокиране на банковата сметка на ищеца/, както и сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие от
неизпълнение от ответника на задълженията му, произтичащи от сключен между стрА.те
договор за откриване на сметка и общи условия към него, изразяващо се в огрА.чаване на
достъпа на ищеца до открита при ответника банкова сметка и разпореждане с наличните по
нея парични средства за периода 08.12.2023г. – 18.12.2023г., ведно със законната лихва върху
сумите от 12.08.2024 г. (предявяване на иска) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. Цанков М., ЕГН: ********** на основА.е чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал. 8
ГПК, да заплати на „О“ АД, ЕИК: *********, сумата от 200 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7