Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…24.... април….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на ДВАНАДЕСЕТ и ШЕСТИ  МАРТ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря...ВЕРГИНИЯ……ПЕТКОВА,…като…разгледа…

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…136..…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от Основно училище „*****“- с. Ясен, Област-Плевен – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№5884/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, представлявано от директора г-жа Л.С., срещу постановеното по делото съдебно Решение №7/03.01.2019г., от ХІІ-ти гр.с-в, с което са уважени предявените от ищцата М.И.Х. от с.с. осъдителни искове по чл.242 от Кт, чл.224,ал.1 от КТ и чл.245 от КТ.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, в частта, с която предявените искове са уважени за сумите над 87.27лв. за главницата и 21.23лв. за законните лихви. Излагат се подробни  оплаквания и съображения, които се свеждат до следното:  Неправилно съдът е приел, че ищцата не дължи връщане на надплатената сума за трудово възнаграждение като добросъвестно получена съгласно  чл.271,ал.1 от КТ.Ищцата не само, че няма вземане към работодателя за трудово възнаграждение, но е получила надплащане в размер на 113.46лв. за основно трудово възнаграждение. В крайна сметка по цялата искова претенция въззивният жалбоподател  дължи сумата от 87.27лв. и лихва за забава в размер на 21.23лв.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез процесуалния представител адв. В.Н. ***, въззивният жалбоподател поддържа  въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Ответницата по въззивната жалба М.И.Х. не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание на въззвната инстанция, чрез пълномощника  адв. Я.А. изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от ОУ „*****“ – с.Ясен,            Област-Плевен – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№5884/2018г. по описа на Плевенски  районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ №7/03.01.2019г, постановено по същото дело, е  ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№5884/2018г. по описа на Районен съд-Плевен, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно съединени осъдителни искове по КТ,  предявени от ищцата( понастоящем ответница по въззивната жалба) М.И.Х. ***, против ответника( понастоящем въззивен жалбоподател) ОУ“*****“ в с.Ясен.

В исковата молба се твърди следното:  Страните са се намирали в трудово-правни отношения, въз основа на сключени два трудови договора, за работа по проект „Нов шанс за успех”. Първият трудов договор  №175/27.02.2017г. е  сключен за периода 27.02.2017г.-28.06.2017г., а вторият  № 288/28.06.2017 - за периода 28.06.2017-25.07.2017г. Въз основа на сключените договори, ищцата е заемала длъжността „обучител в курс по ограмотяване”, с възнаграждение в размер на 17лв/час., с допълнително определено възнаграждение за трудов стаж – в размер на 0,6% от ТВ. Общо за периода 27.02.2017г.- 25.07.2017г., ищцата е отработила 205 часа, в размер на 3485лв, и сумата от 1394лв.- допълнително ТВ за  стаж. Също така не е използвала 8 дни от платения годишен отпуск в размер на сумата от 253,45лв. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 1394лв.- допълнително уговорено трудово възнаграждение за трудов стаж и професионална квалификация, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба и  сумата от 146,66лв.- лихва за забава, върху главницата от 1394лв., за периода 25.07.2017-08.08.2018г.; сумата от 253,45лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 8 работни дни, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба и сумата от 26,62лв.- лихва за забава, върху главницата от 253лв., за периода 25.07.2017-08.08.2018г. Претендират се разноски.

Ответникът  ОУ „*****“ – с.Ясен, чрез директора г-жа Л.С., е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил предявените искове. Изразява становище,  че към датата на депозиране на отговора на ИМ, всички дължими суми на ищцата са заплатени, като дължима е само лихвата за забава върху обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ, което обаче се оспорва по размер. Признава се, че в трудовите договори, е включена клаузата за допълнително ТВ за прослужено време, в размер на 0,6%, за всяка прослужена година, върху уговореното ТВ, както и,че ищцата е имала 40 години трудов стаж. Твърди се, че въз основа на изготвени от ищцата месечни отчети, същата е отработила 203,5 часа, с което, дължимото ТВ е в размер на 3459,50лв., и съответно- допълнителното ТВ- в размер на 830,28лв.- за периода и на двата договора. Сумата от 830,28лв. е начислена и изплатена на ищцата, заедно с дължимите трудови възнаграждения, но от сумите са приспаднати дължими вноски към ДОО и др. В тази връзка се посочва, че не е налице забава в плащанията, и лихва не се дължи. Твърди се, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е изцяло заплатено на ищцата, на 27.03.2018г. в тази връзка се посочва,  че претенцията за лихва за забава, се явява частично основателна.

По делото са събрани писмени  доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

В открито съдебно заседание, поведено на 05.12.2018г, по реда на чл. 214 от ГПК, ищецът е направил изменение  размера на претенциите исковете, което е прието от съда с протоколно определение от същата дата както следва: 

Иск с правно основание чл.242 от КТ, вр.чл.12 от НСОРЗ, за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, за прослужено време и клас, по трудов договор №175/27.02.2017 г., за периода 27.02.2017г. – 28.06.2017г., в размер на 665.04 лв.; Иск с правно основание чл.245, ал.2 от КТ, за заплащане на лихва за забава, върху главницата от 665.04 лв., за периода от 28.06.2017 г. – 07.08.2018 г., в размер на 70.33 лв.;

Иск с правно основание чл.242 от КТ, във вр.чл. 12 НСОРЗ, за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, за прослужено време и клас, по трудов договор №288/28.06.2017 г., за периода 28.06.2017г. – 25.07.2018г., в размер на 165.24 лв. Иск с правно основание чл.245, ал.2 от КТ, за заплащане на лихва, върху главницата от 165.24лв., за периода 25.07.2017г. – 07.08.2018г., в размер на 17.48 лв.;

Иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ, за заплащане на обезщетение неизползван платен годишен отпуск по трудов договор №175/27.02.2017 г.,  за седем работни дни, в размер на 175.64лв.; Иск с правно основание чл.245, ал.2 от КТ, за заплащане на лихва, върху главницата от 175.64лв., за периода от 28.06.2017 г. – 07.08.2018г., в размер на 18.58 лв.;

Иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор №288/28.06.2017 г., за един работен ден, в размер на 25.09 лв.; Иск с правно основание  чл.245, ал.2 от КТ, за заплащане на лихва, върху главницата от 25.09лв., за периода от 25.07.2018г. – 07.08.2018г., в размер на 2,65 лв.

Производството пред Плевенския районен съд е приключило с постановеното от ХІІ-ти гр.с-в  съдебно Решение №7/03.01.2019г., с което съдът е уважил изцяло исковата претенция на ищеца,  в размерите след изменението на исковете, допуснато в о.с.з. на 05.12.2018г., както следва:

Осъдил е на основание чл.242 от КТ, вр.чл.12 от НСОРЗ, ОУ ”*****”, с. Ясен, ЕИК *****, представлявано от Л. Т. С.- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН **********,***, сумата от 665.04лв.-главница, съставляваща допълнително трудово възнаграждение, за прослужено време и клас, по Трудов договор №175/27.02.2017 г., за периода 27.02.2017г. – 28.06.2017г., и сумата от 165.24лв.- главница, съставляваща допълнително трудово възнаграждение, за прослужено време и клас, по Трудов договор №288/28.06.2017г., за периода 28.06.2017г.–25.07.2018г., за общо отработени по двата трудови договора 203,5 часа, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на ИМ- 08.08.2018г, до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗРИКАТА до пълния претендиран размер от 205 работни часа, е отхвърлил иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Осъдил е на основание чл.245, ал.2 от КТ, ОУ ”*****”, с. Ясен, ЕИК *****, представлявано от Л. Т. С.- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН **********,***, сумата от 70.33 лв.- лихва за забава, върху главницата от 665.04 лв., по Трудов договор №175/27.02.2017г., за периода от 28.06.2017г- 07.08.2018г.

Осъдил е  на основание чл.245, ал.2 от КТ, ОУ ”*****”, с. Ясен, ЕИК *****, представлявано от Л. Т. С.- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН **********,***, сумата от 17.48 лв.-  лихва за забава, върху главницата от 165.24лв., по Трудов договор №288/28.06.2017г., за периода 25.07.2017г.– 07.08.2018г..

Осъдил е  на основание чл.224, ал.1 от КТ, ОУ ”*****”, с. Ясен, ЕИК *****, представлявано от Л. Т. С.- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН **********,***,  сумата от  175.64лв., съставляваща обезщетение неизползван платен годишен отпуск по трудов договор №175/27.02.2017 г., за седем работни дни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на ИМ- 08.08.2018г, до окончателното й изплащане.

Осъдил е на основание чл.245, ал.2 от КТ, ОУ ”*****”, с. Ясен, ЕИК *****, представлявано от Л. Т. С.- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН **********,***, сумата от 18.58лв.- лихва за забава, върху главницата от  175.64лв., за периода 28.06.2017 г. – 07.08.2018г.

Осъдил е на основание чл.224, ал.1 от КТ, ОУ ”*****”, с. Ясен, ЕИК *****, представлявано от Л. Т. С.- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН **********,***, сумата от 25.09лв., съставляваща обезщетение неизползван платен годишен отпуск по трудов договор №288/28.06.2017 г., за един работни дни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на ИМ- 08.08.2018г, до окончателното й изплащане.

Осъдил е на основание чл.245, ал.2 от КТ, ОУ ”*****”, с. Ясен, ЕИК *****, представлявано от Л. Т. С.- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН **********,***, сумата от 2,65 лв.- лихва за забава, върху главницата от 25.09лв   за периода 25.07.2018г. – 07.08.2018г.

Осъдил е  на основание чл. 78, ал6 от ГПК, ОУ ”*****”, с. Ясен, ЕИК *****, представлявано от Л. Т. С.- Директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 200лв.- държавна такса и сумата от  120лв.—деловодни разноски, както и сумата от 5лв.- в случай на служебно издаване на ИЛ.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност или недопустимост на съдебния акт.

                         За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

По иска за трудово възнаграждение  с правно основание чл.242 от КТ във вр. чл.12 НСОРЗ:

Въз основа на събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между въззивния жалбоподател ОУ“*****“-с.Ясен( ищец в първоинстанционното производство“ като „работодател“ и ответницата по въззивната жалба  М.И.Х. (ответник в първоинстанционното производство) като „служител“ са сключени два броя  срочни трудови договори за работа по проект „Нов шанс“, както следва: Договор №175/27.02.2017г. за периода от 27.02.2017г. до 28.06.2017г.  и Договор №288/28.06.2017г. за периода  от 28.06.2017г. до 25.07.2017г. Договорите имат напълно еднакво съдържание: Съгласно т.1 работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „обучител в курс за ограмотяване“;Мястото на работа е ОУ“*****“ –с.Ясен (т.2);Съгласно т.3 работното време е 4 часа дневно при 5-дневна работна седмица съгласно график, утвърден от работодателя, като работното време се определя в астрономически часове при спазване изискванията на чл.138 от КТ; Съгласно т.4, договорът се сключва за извършване на определена работа до приключване на курса за ограмотяване, организиран от училището съгласно Заповед №РД 09-1664816.02.2017г. на Министъра на образованието и науката; Съгласно т.5 по трудовия договор се определя основно възнаграждение в размер на 17лева на час, което се изплаща всеки месец въз основа на реално отработени, отчетени и приети астрономически часа; Съгласно т.6 изплащането на  трудовото възнаграждение  се извършва в 15 дневен срок след отчитане от служителя на отработените часове в ежемесечни формуляри за отчет и приемане на отчети от работодателя чрез утвърждаване на отчета; Съгласно т.7 допълнителни  възнаграждения се следват за трудов и професионален опит в размер на 0.6% от възнаграждението по т.5; Съгласно т.8, възнаграждението по т.5 и 7 на служителя, както и осигурителните вноски за сметка на работодателя се финансира изцяло от утвърдения бюджет по Проект „Нов шанс за успех“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелектуален растеж“; Съгласно т.9, размерът на основания платен годишен отпуск е 20 работни дни.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза( първоначална и допълнителна) се установява следното:

За периода на двата срочни трудови договори, от м.февруари 2017г. до м. юли 2017г. на ищцата се следва основно трудово възнаграждение в размер на 3459.50лв., което  й е изплатено. За същия период обаче не е начисляван клас прослужено време, чиято сума е в размер общо на 830.28лв., от която  до първия договор от 27.02.2017г. -665.04лв. , а по втория – от 28.06.2017г.-165.24лв. Лихвите за забава са общо в размер на 87.81лв., от които 70.33лв. по първия договор и  17.48лв. по втория.

Експертизата е установила, че за периода на двата договора, работодателят не е удържал осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ.Посочила е, че брутната сума на трудовото възнаграждение на ищцата( понастоящем въззиваема) за периода е 4289.78лв., от която 3459.50лв.- основно трудово възнаграждение и  830.28лв.- клас за прослужено време.  След удържане на дължимите вноски от брутната сума 4289.78лв.,  служителката е следвало да получи чиста сума от 3346.17лв., а тя е получила 3459.63лв., т.е. със 113.46лв. в повече.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните  правни изводи:

Съобразно чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Заплащането на труда, положен от  работника или  служителя,  е основно задължение на работодателя по трудовия договор.Съгласно чл..270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмени искане- по банков път. Съгласно чл.128, ал.1, т.1 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от тях труд. Съгласно чл. 3 от НСОРЗ, брутната работна заплата се състои от: 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в Наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. Нормата на чл. 12, ал.1 от Наредбата предвижда, че допълнително ТВ, съставлява начисляването на процент върху основното ТВ, за придобит трудов стаж и прослужено време.

Какви са данните в процесния случай? – не се спори и от текста на двата срочни трудови договори се установява, че страните в т.5 са уговорили основното трудово възнаграждение, а в т.7 – допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% от основното възнаграждение то т.5. От заключението на  съдебно.счетоводната експертиза е установено, че в полза на въззиваемата като служител е начислено и изплатено  основно трудово възнаграждение. Работодателят обаче не е начислявал допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по т.7( или т. нар.“клас прослужено време“), чиито размер за срока на двата договори е общо 830.28лв. и лихва за забава от 87.81лв., както следва: По договор №175/27.02.2017г.  – допълнително възнаграждение от 665.04лв. и лихва за забава от 70.33лв.  и по договор №288/28.06.2017г. – допълнително възнаграждение от 165.24лв. и лихва за забава от 17.48лв.

Въз основа заключението на експертизата, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на допълнително трудово възнаграждение и лихва за забава върху дължимата сума, е основателна и следва да бъде уважена така, както е заявена след изменението на исковете по реда на чл.214 от ГПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на  въззивника в качеството му на ответник за прихващане на сумата от 113.46лв., посочена от експертизата като надплатена. – От заключението на вещото лице се установява, че при съставянето на ведомостите, работодателят е допуснал две грешки:  Първата е,че не е начислявал и съответно изплащал на въззиваемата като служител уговореното в т.7 от  договорите допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. (Тази грешка е поправена чрез уважаване на настоящата искова претенция за заплащане на уговореното допълнително възнаграждение); Втората грешка е, че работодателят не е удържал от брутното трудово възнаграждение вноски за осигуряване и за данък по ЗДДФЛ. Съгласно чл.6,ал.3,изречение последно от КСО, осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигурявания по подробно регламентиран начин. В чл.7 от КСО е предвиден ред за внасяне на осигурителните вноски от осигурителя, какъвто в случая е работодателят. Съгласно  т.8 от договорите, осигурителните вноски, които са за сметка на работодателя се финансират от проекта. При това положение, работодателят е следвало да удържа и изплаща на НАП дължимите от служителя осигурителни вноски и данъци. Въззивникът обаче не твърди, че при действието на срочните договори или след това да е изплатил по сметка на НАП  дължимите  суми за осигуряване и за данък, които не е удържал от брутното трудово възнаграждение. При това положение няма основание да прихваща сумите, които не е удържал  и не е заплатил по сметка на НАП,  от сумата за  неначислено и неизплатено допълнително възнаграждение, която е осъден да заплати на въззиваемата.

По иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ:

Както беше посочено, между въззивния жалбоподател ОУ“*****“-с.Ясен (ищец в първоинстанционното производство) като „работодател“ и ответницата по въззивната жалба  М.И.Х. (ответник в първоинстанционното производство) като „служител“ са сключени два броя  срочни трудови договори за работа по проект „Нов шанс“, както следва: Договор №175/27.02.2017г. за периода от 27.02.2017г. до 28.06.2017г.  и Договор №288/28.06.2017г. за периода  от 28.06.2017г. до 25.07.2017г. Договорите имат напълно еднакво съдържание.Съгласно т.9, размерът на основания платен годишен отпуск е 20 работни дни.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не е начислявано в платежната ведомост на въззивника. За период на двата договора  неизползваният отпуск е общо в размер на 8 дни, от които 7 – по първия договор и 1- по втория. Обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ  за първия договор е в размер на 175.64лв. и лихва за забава от 18.58лв., а върху втория договор – обезщетението е в размер на 25.09лв., а лихвата за забава – в размер на 2.65лв.

Въз основа на горните данни, въззивният съд приема, че претенцията следва да се уважи съгласно заключението на в.л., в претендираните размери след изменението на исковете по чл.214 от ГПК.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен правен извод, който е еднакъв с този на първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като не установи да е направено искане от страна на ответницата по въззивната жалба.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК      

          

            Р    Е   Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №7/03.01.2019г. на  Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№5884/2018г. по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: