№ 86
гр. гр.Монтана, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора Пепа Георгиева Йорданова (РП-Монтана)
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630201066 по описа за 2021 година
Производството е по чл.375 и сл. НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура - Монтана постановление от
17.0Х.2021г., съдържащо обвинение спрямо обв.Т. Б. Т. с посочен адрес в
гр.Лом, област Монтана за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителя на РП - Монтана излага доводи за
приложение на чл.78а от НК по отношение на обв.Т., поддържайки
обвинението.
Обв.Т. в рамките на ДП е заявил, че разбира обвинението и, че не желае
предявяване на разследването.
Редовно призован за съдебно заседание, обв.Т. не се явява, вместо него
се явява адв.Анелия Любенова от МАК, която пледира за приложение на
чл.78а от НК чрез налагане на минималния размер глоба.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
1
На 03.10.2018г. обв.Т. Б. Т. се явил пред св.Е.М.Л. - системен оператор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Монтана и подал заявление за
издаване на СУМПС. Обв.Т. представил необходимите документи, сред които
и декларация за обичайно пребиваване. В декларацията обв.Т. Б. Т. посочил,
че обичайното му пребиваване не е в друга държава, членка на ЕС.
Впоследствие чрез писмо от ГД „НП”, се уведомява за получено при тях
писмо от германските компетентни органи относно издадено в Република
България СУМПС № *********, на името на обвиняемия Т. Б. Т.. По
информация от германските власти, обв.Т. Б. Т. живее непрекъснато в ФРГ от
17.06.2014г. до настоящия момент и е със статус обичайно пребиваване в
Германия. Българското СУМПС на Т. издадено на 05.10.2018г. е в
противоречие с изискването за „обичайно пребиваване” съгласно Директива
2006/126/ЕО. На 03.10.2018г. обв.Т. е декларирал, че обичайното му
пребиваване е в Република България, а действително то е било във Федерална
Република Германия.
По ДП е назначена съдебно - почеркова експертиза /СПЕ/, съгласно,
чието заключение подписът срещу „подпис”, положен в долния десен ъгъл на
лицевата страна на декларация за обичайно пребиваване /в оригинал/ от
03.10.2018г., подадена пред Сектор ПП при ОД МВР – Монтана, е изпълнен
от лицето Т. Б. Т..
Съгласно разпоредбата на § 6, т.46 от ДР на ЗДвП: „Обичайно
пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови
връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е
необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго
учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“
2
Настоящия случай обаче не е такъв - обвиняемият не е пребивавал в
друга държава - членка, за да следва или в изпълнение на задача с определена
продължителност. Т.е. подадената декларация за обичайно пребиваване,
подадена от Т. е с невярно съдържание, тъй като преди подаването й той е
пребивавал в друга държава членка повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца.
С постановление от 03.08.2021г. лицето Т. Б. Т., ЕГН **********, от
гр.Лом, област Монтана, но пребиваващ в Германия, е привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК за
това, че на 03.10.2018г. в гр.Монтана пред служител от Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Монтана – Е.М.Л., потвърдил неистина в писмена
декларация за обичайно пребиваване по чл.13, т.6 от Наредба І -157 на МВР
от 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон -
чл.151, ал.5 от ЗДвП, се дава орган на властта за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване
е в Република България - гр.Лом, ул.Д.М.“ № Х, а не действителното такова –
от 17.06.2014г. лицето е адресно регистрирано в град Райхенбах Щийген,
Федерална Република Германия.
Разпитан в хода на ДП обв.Т. заявява, че разбира обвинението,
посочвайки, че от 2014г. живее и работи в Германия, но се е прибирал в РБ да
се снабди със СУМПС. Съжалява за извършеното и моли да бъде приложен
чл.78а НК. В рамките на съдебното производство обв.Т. не се явява, но чрез
адв.Любенова от МАК обяснява причините за извършване на деянието.
Като се има предвид горното съдът намира, че обв.Т. Б. Т. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1
от НК:
- на 03.10.2018г. в гр.Монтана пред служител от Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Монтана – Е.М.Л. – системен оператор, потвърдил
неистина в писмена декларация за обичайно пребиваване по чл.13, т.6 от
Наредба І-157 на МВР от 2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП, се дава орган на
3
властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно,
че обичайното му пребиваване е в Република България - гр.Лом, ул.Д.М.“ №
Х, а не действителното такова – от 17.06.2014г. лицето е адресно
регистрирано в град Райхенбах Щийген, Федерална Република Германия.
От субективна страна обв.Т. е проявил пряк умисъл – съзнавал е
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Страните не спорят по събраните в рамките на ДП доказателства, за
това и съдът не ги обсъжда в детайли. Съдебното следствие протече без
непосредствено събиране на доказателства, в т.ч. и на тези в рамките на ДП.
Обв.Т. е заявил, че разбира обвинението и на практика не оспорва изложените
факти и обстоятелства в постановлението на РП – Монтана. Анализът на
събраните доказателства води до извода, че по несъмнен начин обв.Т. е
осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна. Съдът изцяло споделя доводите на
РП – Монтана по разбора на доказателствата и приложението на материалния
закон, без да намира за необходимо да ги преповтаря. В Постановлението на
РП – Монтана е допусната техническа грешка, като вместо датата
03.10.2018г., е посочена 03.10.2021г., което по разбиране на настоящия съд не
е довело до допускане на отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила.
Въз основа на доказателствата по ДП, не оспорени в рамките на
съдебното производство, съдът признава за ВИНОВЕН обв.Т. за извършеното
деяние по чл.313, ал.1 от НК, като намира, че са налице предпоставките на
чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК – следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му се наложи
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева. В особената част на НК за престъплението по чл.313, ал.1 от НК са
предвидени наказания лишаване от свобода до три години или глоба от сто
до триста лева, обв.Т. е неосъждан, по отношение на същия не е прилагано и
освобождаване от наказателна отговорност, а имуществени вреди от
престъплението не са причинени, за да се налага тяхното възстановяване или
обезпечаване. Процесният случай, не на последно място, не попада в
хипотезите изброени в чл.78а, ал.7 от НК. Към момента на постановяване на
настоящето Решение наказателната отговорност считано от 03.10.2018г. не е
погасена по давност имайки предвид разпоредбите на чл.81, ал.3 вр. с чл.80,
ал.1, т.4 от НК.
При определяне размера на глобата съгласно чл.78а, ал.1 НК съдът
съобрази, че обвиняемия има добри характеристични данни, при липсата на
данни за доходите на обв.Т., поради и което съдът наложи размер на глоба
предвиден в чл.78а, ал.1 НК при минимума. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на
извършеното деяние от обв.Т.. Липсват данни по делото и ДП, които да
обосновават налагането на по–голям размер глоба.
Решаването на делото дава основание на съда да отмени наложената
4
мярка за неотклонение “подписка” спрямо обв.Т..
На основание чл.18Х, ал.3 от НПК обв.Т. следва да заплати по сметка на
ОД МВР - Монтана сумата 172.74 /сто седемдесет и два лева и 0.74 ст./ лева –
деловодни разноски – възнаграждение и разноски за изготвената СПЕ и по
сметка на РС - Монтана сумата 10 /десет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителни листове.
На основание горното и чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Т. Б. Т. – роден на 06.07.2000г. в гр.Лом,
област Монтана, с посочен адрес в РБ – гр.Лом, област Монтана, ул.Д.М. №
Х, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.10.2018г. в
гр.Монтана пред служител от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Монтана - Е.М.Л. – системен оператор, потвърдил неистина в писмена
декларация за обичайно пребиваване по чл.13, т.6 от Наредба І-157 на МВР от
2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон -
чл.151, ал.5 от ЗДвП, се дава орган на властта за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване
е в Република България - гр.Лом, ул.Д.М.“ № Х, а не действителното такова –
от 17.06.2014г. лицето е адресно регистрирано в град Райхенбах Щийген,
Федерална Република Германия – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
На основание чл.313, ал.1 вр. с чл.78а, ал.1, б. ”а” – б. ”в” от НК
ОСВОБОЖДАВА обв.Т. Б. Т. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева, която следва да се заплати от обв.Т. по сметка на МРС.
ОСЪЖДА обвиняемия Т. Б. Т. със снета по–горе самоличност да
заплати по сметка на ОД МВР - Монтана сумата 172.74 /сто седемдесет и два
лева и 0.74 ст./ лева – деловодни разноски – възнаграждение и разноски за
изготвената СПЕ и по сметка на РС - Монтана сумата 10 /десет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове за събиране
5
на наложеното административно наказание глоба и на разноските.
ОТМЕНЯ взетата в рамките на ДП мярка за неотклонение “Подписка”
спрямо обвиняемия Т. Б. Т..
Решението може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд –
Монтана в 15/ петнадесет/ дневен срок, считано от 15.10.2021г.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6