Решение по дело №323/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1334            Година  2019, 18.06.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отделение, ІІІ състав

 

на 28.05.2019 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 323 по описа за 2019 година и като обсъди :

 

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на терито­рията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Жалбоподателката П.Е.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Е. К., със съд.адрес ***, е оспорила Заповед №РД-09-96/16.01.2019год. на Кмета на Община Марица, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. чл. 225, ал. 2,т.2 от ЗУТ и чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ във вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК е наре­дено премахването на незаконен строеж, представляващ „паянтова сграда“, с раз­мери 4,00/5,00 м., изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – публична общинска собственост с идентификатор ***по КК и КР на с. Войводиново, община „Марица“, област Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-99/12.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, собстве­ност на неизвестно лице. Претендира се отмяна на акта поради незаконосъоб­разност по подробни съображения, изложени в жалбата до съда, които се свеждат до това, че строежът е “търпим” по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, респ. § 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като е изграден през периода 1980-1990 г. и като такъв неподлежащ на премахване. Твърди се също, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, като се позовава на практика на Европейския съд по правата на човека. Заявена е претен­ция за присъждане на сторените в процеса разноски.

Ответникът – Кметът на Община Марица, представляван от процесуалния представител адв. Й., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че актът е издаден от компетентен орган, при спазени административно­производствени правила и правилно приложение на материалния закон. Подроб­ни съображения са развити в представените писмени бележки, като по основното възражение оспорва твърдението, че строежът е единствено жилище, като се со­чи, че с Решение № 48 на Общински съвет „Марица“ е учредено вещно право на строеж върху имот-ЧОС за построяване на жилищна сграда съгласно пред­вижданията на ЗП, но П.М. и Любен Петков не са сключили договор с общината за учредено право на строеж и изграждане на жилищна сграда. Сочи се също, че от жалбоподателката са реализирани три строежа в имоти общинска собственост Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното:

На първо място съдът констатира, че жалбата е депозирана в срок /запо­ведта е съобщена чрез залепване на 17.01.2019 г.,  а жалбата е депозирана на дата 23.01.2019 г., от лице, имащо правен интерес от заявеното оспорване, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е депозирана от лице, притежаващо правен инте­рес от оспорването, тъй като задължението за премахване на незаконен строеж е на извършителя му. В случай, че същият е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, посочени в чл. 225а, ал. 6 ЗУТ. При положение, че незаконен строеж е този, за който няма строителни книжа, то самото твърдение на оспорващия, че е извършител или собственик на строеж, респ. негово обитател, разпореден за премахване, е достатъчно да обоснове правен интерес. Така той ще бъде обвър­зан от силата на присъдено нещо на съдебния акт и от силата на администра­тивния акт, който ще може да бъде изпълнен принудително за негова сметка. ЗУТ допуска "неизвестност" на нарушителя и посочва как се процедира спрямо такъв-чл. 225а, ал.2, изр. посл. ЗУТ.

Чл. 214, т.1 ЗУТ дефинира като индивидуални административни актове по смисъла на този закон актовете за устройство на територията, с които се създават задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, "независимо дали изрично са посочени като адресати". Следо­вателно, непосочването на адресат на акта, не е съществено нарушение във фор­мата на административния акт по ЗУТ, което е в отклонение от общото правило за съдържанието на акта по чл. 59, ал. 2, т.3 АПК. Всеки, който е засегнат по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, има правен интерес да оспори заповед за премахване на незаконен строеж. В този смисъл е Определение № 5578 от 12.04.2019 на Върхов­ния административен съд на Република България - Второ отделение, постановено по адм.дело №3767/2019г. 

Още повече, че жалбоподателката твърди в жалбата, че сградата, предмет на оспорената заповед, е построена от нея от преди повече от 20 години. Това е заявено и от свидетелката Ангелова при разпита в о.з. на 28.05.2019 г. Или събра­ните гласни доказателства, в хода на съдебното производство, които съдът креди­тира, сочат, че жалбоподателката е живяла в процесния обект. Последното обос­новава правния й интерес.

По основателността

От фактическа страна се установява, че на 08.01.2019 г. е извършена про­верка на място в имот – публична общинска собственост на строеж, представ­ляващ „Паянтова сграда“, находящ се в ПИ ***по КК на с. Войводиново. За извършената проверка на място в имота от длъж­ностни лица при Община Марица е съставен Констативен акт № 17 от 08.01.2019г. от длъж­ностни лица при Община Марица, съгласно който в ПИ ***по КК на с. Войводиново, е изграден строеж „представляващ паянтова сграда“ от неизвестен извършител, за който не са пред­ста­вени строителни книжа, в това число разрешение за строеж /РС/ и одобрени инвестиционни проекти. Строежът е описан по следния начин: Изградени са тух­лени стени без колони преди пояс и плоча дървена покривна конструкция, с раз­мери 4,00/5,00 м, Н-2,30. В констативния акт е инкорпори­рана и окомерна скица с нанесен въпросния строеж. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което строежът е квалифициран като незаконен – изграден без строителни книжа и е посочено, че КА е основание за издаване на заповед по чл.225а от ЗУТ. КА е връчен на по реда на & 4, ал.1 ДР на ЗУТ- чрез залепване на дата 08.01.2019 г. на таблото за обявление в кметството на с. Войводиново, за ко­ето е съставен протокол от 16.01.2019 г.(л.19).

Според § 4 ал.1 от ДР на ЗУТ съобщенията от компетентните органи на за­интересуваните лица по този закон и актовете по неговото прилагане, когато не е указано друго, се правят по реда на Административно-процесуалния кодекс. От­състващите лица се уведомяват със залепване на съобщението на жилището им или на недвижимия имот, за който се отнасят устройственият план, инвестицион­ният проект, оценката, искането, отговорът, възражението, заповедта или другите книжа. Съобщението се поставя и на видно място в сградата на общината, района или кметството. Така направеното съобщение се удостоверява в служебна бележ­ка с подписите на две длъжностни лица. Служебната бележка се прилага към съ­ответната преписка. Следва да се посочи, че съобщението е подписано от трима служители на административния орган, посочено е изрично, че се отнася за об­съждания по-горе констативен акт и е поставено и информационното табло на кметство с.Войводиново на 08.01.2019г., следователно съобщаването на конста­тивния акт е извършено редовно при спазване на правилата, формулирани в §4 от ДР на ЗУТ.

Във връзка със съставения КА е изготвено Становище от Главен архитект на Община Марица, в което е отразено, че в администрацията на Община Марица не са представени документи, удостоверяващи законността на строежа, не са налице данни за започнало и неприключило производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и § 184 от ПЗР на ЗУТ в предвидените срокове. Описано е също, че няма депози­рано заявление за узаконяване в предвидения срок, както и че няма молба или за­явление с искане за узаконяване на строежа, описан в съставения КА № 17 от 08. 01.2019г. (л.16). Към становището са приложени скица и извадка на действащия КРП на с. Войводиново.

Последвало е издаване на Заповед № РД-09-96 от 16.01.2019 г. на Кмета на Община Марица, с която е възприета фактическата обстановка, изложена в КА, посочено е, че строежът е реализиран в имот публична общинска собственост, с идентификатор 11845.502.732, с начин на трайно ползване: за второстепенна ули­ца, публична общинска собственост по кадастралната карта и кадастралните ре­гистри на с.Войводиново, община „Марица", област Пловдив, одобрени със Запо­вед № РД-18-99/12.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Описано е съ­що, че поземлен имот с идентификатор ***е собственост на Община „Марица", съгласно чл. 3, ал.2 от Закона за общинска собственост, за който съг­ласно чл.56, ал.2 от ЗОС не се съставя акт за общинска собственост.

В мотивите на заповедта е отразено, че строежът не може да се харак­теризира като търпим по смисъла на §16 и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ както и, че за строежа не са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не е депозирано заяв­ление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Представени по административната преписка са също удостоверения за пос­тоянен и настоящ адрес на П.М., Уведомително писмо до предсе­дателя на Държавна агенция за закрила на детето с изх.№92-01-0 от 14.01.2019 г., становище на Главен архитект на Община Марица, скица на имота, извадки от отменения и действащия план за регулация (ПР) на с. Войводиново, извадка от ОУП на Община Марица, писма с изх. № 92-01-9 от 14.01.2019 г., Заповец№ РД-09-409 от 27.09.1995 г.,  както и Решения № 178 от 10.12.2010 г. и № 170 от 11. 11.2010 г., които документи ще бъдат коментирани по същество на спора.

Кадастралният план и ЗРП с напречни профили на улиците на с.Войво­диново са одобрени със Заповед № РД-09-409/27.09.1995г. Приета е и извадка от отменен план за регулация на с.Войводиново – улична регулация, утвърдена със Заповед № 661/28.11.1968г., с който акт е утвърдена и дворищната регулация. Из­вадката /графична част/ онагледява и територия след т.нар. „край на регула­цията”, в която не са заснети сгради. В графичната част от плана, одобрен със за­поведта от 1995г. също е отразена територия извън регулацията, в която са зас­нети сгради със сигнатура ПЖ и ПС, но при съпоставка с извлечението от КК, не се установява идентичност или сходство в конфигурацията със сградите, кадаст­рално заснети със заповедта за одобряване на КК от 2008г.

Преписката съдържа още Решение № 2 от 30.01.2018г. на ОбС-Марица от­носно приемане на „Програма за придобиване, управление и разпореждане с об­щинско имущество на Община Марица”, (л.31 и сл.) В раздел VI от Програмата са посочени имоти – отредени за социални жилища по чл.49а ЗОС, след които 18 бр. ПИ в с.Войводиново (л.31).

В уведомления на Община Марица до Председателя на ДАЗД и до Дирек­тора на ДСП „Марица“ /л.14/, са посочени 17 регистрирани малолетни и непълнолетни деца, сред които е посочена Ана Е., дъщеря на жалбопо­дателката, съгласно представеното удостоверение за родствени връзки (л.79). Оспорващото лице е с постоянен и настоящ адрес *** /л.9,10/.

В хода на съдебното оспорване от страните са ангажирани писмени доказа­телства с молба с вх. №4424 от 07.03.2019 г., вкл. и разпит и свидетел, които дока­зателства ще бъдат коментирани по-долу в това изложение.

При така събраните доказателства се налагат и следните правни изводи.

Съгласно посочената като основание за издаването на оспорения адми­нистративен акт разпоредба на чл.225а ал.1 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012г./ “Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава запо­вед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по сми­съла на чл. 225 ал.2, или на части от тях”. В случая Заповедта е издадена от Кме­та на Община Марица, чиято ком­петентност произтича пряко от закона.

За преценката досежно валидността и законосъобразността на акта реле­вантна е и правната квалификация на изграденото на място.

В тази смисъл и съдът приема за установено, че разпоредената за премахва­не „Паянтова сграда", с размери 4,00/5,00 м.  и височина 2,30 м. без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот - публична общинска соб­ственост с идентификатор ***по КК и КР на с. Войводиново, собст­веност на неизвестно лице, по начина по който същата и индиви­дуализирана в съставения КА, и Заповед № РД-09-96 от 16.01.2019г., потвърждава напълно ха­рактеристики­те, дадени от административните органи представлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ. Същият е в резултат от извършени строителни и монтажни работи по смисъла на § 5 т.40 от ДР на ЗУТ. В случая, както в КА, така и в заповедта на ответника е посочена категорията на строежа– пета категория съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата за видовете строежи на Министерството на регионалното раз­витие и благоустройството /МРРБ/ и чл. 137 от ЗУТ, като по начина на неговото описания съдът възприема така дадената категория.

На второ място при описаната по-горе фактическа обстановка, съдът намира административното производство за проведено при липсата на съществени нару­шения на процесуалните правила, а между впрочем и при липсата на каквито и да било нарушения на административно производствените правила както на АПК, така и на специалния ЗУТ. По този въпрос спор не се формира поради което и не се излагат конкретни съображения.

Отделно от това следва да се подчертае, че съдебната практика е консолидирана около становището, че нередовностите по връчването на КА не могат да се квалифицират като съществени такива сама по себе си, при поло­жение че адресатът на крайния акт в производството по чл.225а от ЗУТ разполага с всички предоставени му процесуални правила в хода на съдебното му оспор­ване да обори установеното в от проверяващите органи.

Всъщност разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ предвижда премахването на незаконни строежи или части от тях, а според чл.225, ал.2 от закона, незаконен е строеж, който се извършва: в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона - за недви­жими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони. 

Следователно, за да бъде един строеж незаконен по смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одоб­рени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се из­вършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ). 

Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпъл­нение на строежите, изчерпателно изброени в чл. 151, ал.1 от закона /какъвто не е разглежданият строеж/.

Аналогични на тези разпоредби са и тези на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Така чл.55 от ЗТСУ /отм./ гласеше, че “Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение”, във вр. с чл.225 ал.1 от ППЗТСУ /отм./, доколкото според жалбоподателя строежът е изграден преди повече от 20 години, в периода 1980 г-1990 г.

В случая, съдът намира, че с Констативен акт № 17 от 08.01.2019 г. е уста­новено липсата на строителни книжа и издадено разре­шение за строеж по отно­шение на разпоредената за премахване „Паянтова сграда", с размери 4,00/5,00 м. и височина -2,30 м., без одобрени проекти и разрешение за строеж върху позем­лен имот - публична общинска собственост с идентификатор ***по КК и КР на с. Войводиново, община „Марица", област Пловдив, собственост на неизвестно лице, като от друга страна съобразно приетото от съда, че се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, по отношение на който се е изисквало одоб­ряване и на инвести­ционен проект и издаване на разрешение за строеж, което е достатъчно основание, за да бъде квалифициран същият като незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.

Не е оспорено местоположението на строежа – в ПИ ***по КК на с.Войводиново, НТП – за второстепенна улица и по данни от СГКК - с площ 3 669 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване – За второстепенна улица; стар идентификатор няма; собственик е Об­щина Марица и няма данни за носители на други вещни права. Кадастралният план и ЗРП с напречни профили на улиците на с.Войводиново са одобрени със Заповед № РД-09-409/27.09.1995г. По делото не са представени доказателства за изменение на плана, като КК е одобрена със Заповед № РД-18-99/12.11.2008г. и в скицата на СГКК от  09/04.2019г. е удостоверено, че няма заповед за изменение на КККР по отношение ПИ 11845.502.732.(л.91). Тоест, безспорен факт е местопо­ложението на строежа – в ПИ с НТП „за второстепенна улица”, в урбанизирана те­ритория.

По делото не е спорно, че за имота няма изготвен Акт за публична общинска собственост, но предвид обстоятелството, че същият е отреден за улица, т. е. за обект свързан с общественото обслужване, следва извод, че имотът е именно публична общинска собственост. От друга страна, жалбоподателката не предста­вя доказателства, които да водят до друг извод относно собствеността върху имо­та, в който е изграден строежът. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗОбС имоти, пред­назначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значе­ние, определени от общинския съвет са публична общинска собственост, а чл.56 ал.2 от ЗОбС уточнява, че за временните постройки, улиците, площадите, общин­ските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се със­тавят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

От страна на ответника са представени извадки от действащия и отменения план за регулация (ПР) на с. Войводиново, както и извадка от Общия устройствен план (ОУП) на Община Марица, от които се установява, че процесният строеж не съответства на предвижданията на както на ОУП, така и на сега действащия ПР, поради което и съдът намира, че е налице първата посочена от администра­тивния орган предпоставка, а именно чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

По делото категорично се установява наличието и на втората предпоставка, въз основа на която е прието, че строежа е незаконен – чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. От ха­рактера на извършения строеж – сграда от V категория, както се поддържа последователно от оспорващата - за жилищно ползване, в урбанизирана терито­рия, се установява, че по отношение на него не могат да бъдат приложени прави­лата, предвидени в чл. 151 и сл. от ЗУТ, изключващи разрешителния режим за извършване на строежи определен с общото правило на чл. 148 от ЗУТ. По де­лото не е представена документация, включваща проекти и разрешение за стро­еж, удостоверяващи начина на реализиране на строежа.

Жалбоподателката не е оборила твърдението на административния орган за липса на одобрени проекти и разрешение за строеж, с представяне на изискуе­мите документи или предоставяне на други данни, водещи до противоположен из­вод. С оглед на така установеното, съдът приема, че процесният строеж е незако­нен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Липсата на документация за съответния строеж, води до задължение от страна на административния орган, а при оспорване на заповедта, и съдът, да се произнесат относно наличието на материалноправните предпоставки на § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Това задължение произтича от обстоятелството, че при констатиране на търпим строеж при условията на цитираните разпоредби, същият не подлежи на премахване. В оспорената заповед е посочено единствено, че строежът не попада в хипотезите на цитираните разпоредби, без да посочи подробни мотиви, довели до този извод. Доколкото обаче такива мотиви могат да бъдат изложени от съда в настоящото производство, липсата им в заповедта не я правят незаконосъобразна.

В хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ е предвидено, че търпими са строежите, които са изградени до 7 април 1987 г. (ал. 1), започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. (ал. 2) и започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обна­родването на този закон (ал. 3), за които няма строителни книжа, но са били до­пустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. С хипотезата на § 127 по същество единствено е предоставен нов четвърти период за определяне търпимост на строежите, а именно е посочено, че търпими са и строежите, изградени от 01.07.1998 г. до 31 март 2001 г. (влизането в сила на ЗУТ), за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

По делото липсват категорични данни относно годината на извършване на строежа. Направеното от страна на жалбоподателката възражение, че спрямо спорния обект са налице основанията за квалифицирането му като “търпим”, съдът възприема като неоснователно.

В жалбата се твърди, че сградата е построена повече от 20 години, през периода 1980г.-1990г., а от приетото по делото удостоверение за постоянен ад­рес, се установи, че в с. Войводиново, П.Е.М. е регистри­рана на 01.09.2005г. с постоянен адрес ***, следователно най-рано към 2005г. може да се приеме, че е извършен строежът на сградата-предмет на оспорената заповед.

Същевременно при разпита св. И. А. твърди, че е направена преди „16-17 години“. Сиреч, от свидетелските показания се установява, че стро­ежът е изграден в периода 2002 г.-2003 г., съответно след 31 март 2001г.

Дори да се приеме, че строежът е извършен преди повече от 20 години, през периода 1980 г.-1990 г., както се твърди в жалбата, то същият отново не може да се приеме за търпим. Каза се, че имотът се намира на територия, за която преди 1995г. не е било предвидено "жилищно застрояване" с подробен устройствен план, видно от отменения ПР. Следователно за този имот не е било предвидено извършеното жилищно строителство, поради което следва извод, че същото е би­ло недопустимо по действащите към този момент разпоредби на ЗТСУ и ППЗТСУ, действащи и до момента на отмяна на тези нормативни актове, тъй като обектът отново е попадал в уличната регулация, предвидена в изготвения регулационен план, утвърден със Заповед № 661 от 28.11.1968г.

Единственото допустимо строителство извън строителните границите на на­селените места е дефинирано с нормата на чл.108 от ППЗТСУ /отм., в прило­жимата в случая редакция тази съгласно изм. с ДВ бр.48 от 1985г. при хипотезата на изграден строеж преди 20 години/, конкретно ал.7, като случаят безспорно не попада в приложното й поле – не се касае до „личен“ селскостопански имот, извън регулация и изграденото на място не съставлява едноетажна постройка за се­зонно ползване със застроена площ до 35 кв. м., процесната територия не е оп­ределена от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет като зона, в коя­то може да се разрешава строителството на такива постройки.

В обобщение изг­радената постройка  не е била допустима нито по правилата и нормативите на отменените ЗТСУ, ППЗТСУ, нито съгласно изискванията на сега действащия ЗУТ. Или в случая не може да намери приложени нито една от разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ, нито § 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.

За яснота следва да се посочи и че съгласно трайно формираната практика на съдилищата разпоредбата на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. е материално правна разпоредба, която не изключва приложението на § 16 и в трите й хипотези от ПР за ЗУТ, като се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за "търпими". В този смисъл Решение № 11348 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5892/ 2013 г., II о., Решение № 3822 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2013 г., II о., Решение № 5172 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2013 г., II о. и др.

            С тези коригиращи мотиви относно приложението на § 16 ал.1 от ПР за ЗУТ нито § 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ съдът възприе­ма становището на ответ­ника, че строежът не попада в приложното поле на тази правна норма.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката относно допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ. Според приложеното Решение № 48/09.03.2004г. на ОбС-Марица е отстъпено право на строеж върху общински УПИ в с.Войводиново, сред които УПИ I-630 – общ., кв.23 с площ 700 кв.м. на 2 лица, по 1/2 ид.ч., на Л. П. – посочен от ответника за съпруг на жалбоподателката. Петранка М. не се е възползвала от предоставената й от закона възможност да узакони изградената от нея сграда, нито от възможностите във връзка с учредяването на право на строеж.

В действителност чл. 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно демократично общество и да преследва една от изброените цели – да е в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безреди­ци или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свобо­дите на другите.

Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които обективно съществуват различни и то законосъобразни въз­можности - да се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. Настоящата хипотеза не е такава - когато специализираните органи по контрол на строителството установят незаконност на даден строеж, в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му, т.е. дейст­ват съгласно предвиденото в закона, при обвързана компетентност. Те нямат правото на преценка, каквато предоставя оперативната самостоятелност. Разпо­редбата на чл. 6 АПК е относима към издаването на административен акт и не­говото изпълнение, а несъотвествието с целта на закона е основание за оспорва­не на административните актове. Тази цел е насочена към недопускането на неза­конност в строителството, а за справедливост и съразмерност в случая не може да се говори, след като е изпълнен строежът без каквито и да било строителни книжа и то в чужда собственост. Обратното означава незачитане на установените в закона правила и норми и нарушаване на правата на собственост на собственика на имота.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУТ законът урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Изискването за издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проект, преди да се започне строителство, е именно такова ограничение, предназначено да гарантира сигурно, безопасно и безпрепятствено ползване на собствеността - от една страна, а от друга – да съобрази строителството с правила и нормативи, гарантиращи интереса на обществото.

Премахването на незаконните строежи е регламентирано със специален закон-Законът за устройство на територията. В специалната законова уредба не е предвидено като условие за премахване на незаконен строеж липсата на вреди като последица от процеса на премахване. Незаконният строеж се премахва, ако не е търпим, независимо дали при изпълнението на заповедта ще настъпят вреди. За ограничаване на неблагоприятните последици от изпълнението на заповед за премахване на незаконен строеж законодателят е предвидил съответните мерки в подзаконов нормативен акт. (Решение № 7240/28.05.2013 г. на ВАС по адм.дело № 4333/2013 г.).

Съдът споделя становището за приоритетно пряко приложение на Конвенцията за защита на човека и основните свободи – арг. от чл. 5, ал.4 от Конституцията на РБългария; чл. 239, т.6 от АПК. По делото обаче не се доказа, в условията на пълно доказване, че в случая се касае до единственото жилище на М., респ. че същата не разполага с друго такова. В този смисъл по делото се ангажираха доказателства за висящността на още две административни дела пред състави на Административен съд – Пловдив с предмет заповед за премахване на незаконен строеж, по всяко едно от които се поддържа тезата, че обектът е единственото жилище на оспорващата и семейството й. Ангажираха се доказателства че същата разполага с имот в с.Гита, общ.Чирпан, където на нейно име е разкрита партида и редовно заплаща дължимата електроенергия. Или в обобщение може да се приеме, че така стореното възражение е очевидно невярно и цели единствено и само да обоснове тезата за незаконосъобразност на административния акт.

По тези съображения,настоящият състав приема, че липсва нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Намесата се счита за "необходима в едно демократично общество" за законна цел, ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по специално, ако е пропорционална на преследвана законна цел" / т.117 Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ и решенията към които препраща/.

В тази връзка следва да се посочи, че от една страна с премахването на незаконен строеж се държи сметка за правата на останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда, а от друга жалбоподателката е могла да организира осигуряването на друго жилище с оглед изминалия дълг период от започване на административното производството и предоставения срок за доброволно изпълнение на заповедта. Неоснователни са оплакванията за допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ и позоваването на делото "Йорданова и други срещу България" на Европейския съд по правата на човека, доколкото това дело касае проблеми, различни от настоящите. Решение № 1299 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2017 г. Решение № 6846 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13246/2016 г.; Решение № 1282 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7480/2017 г.

По делото не са представени доказателства относно твърдението, че процесната сграда е единствено жилище за жалбоподателката. Напротив установи се от извършени служебни справки /л. 73, 74/, че по жалба на П.Е.М.  са образувани  АД с № 300/2019г.,№22/2019г., в  които жалби отново се твърди, че жалбоподателката и семейството й нямат друг жилищен имот, с оглед което оспорването на заповедта като издадена в противоречие със забраната по чл. 3 и в нарушение на правото по чл. 8 ЕКПЧ е неоснователно.

От писмо на Дирекция „Социално подпомагане“-„Марица“/л. 75/ се установи, че са предприети социални мерки относно непълнолетните деца във връзка с установените незаконни постройки в с. Войводиново. Относно П.Е.М. е посочено, че няма регистрация в Дирекция „Бюро по труда“-Марица.

Не са заявени факти за здравословно състояние на оспорващото лице, ограничаващи или отричащи възможност за полагане на труд, предвид възрастта й. П.Е.М. *** до 30.09.2018г на основание чл. 7, ал.1 от ЗССПД. Детето А.П. Е., на 14г. не е записана за учебната 2018г-2019г.; Детето З. П. Е. на 17г не е записана за учебната 2018г-2019г. От 04.01.2019г е с настоящ адрес:***-установена като непълнолетна бременна. т.е., когато са били изпълнени законовите изисквания жалбоподателката е била социално подпомагана. Не са ангажирани документи, които да доказват невъзможност непълнолетните деца да посещават училище.Посочено е, че семейството е напуснало селото и има информация, че живее при роднини.Същевременно не се твърди да е поискана и отказана социална помощ. Свидетелката А. също сочи, че в къщата има „повече от 5-6 човека, които живеят в с. Мирово“

Не са представени и доказателства за процесната сграда за плащан данък сгради, такса смет, такси за ток и вода, с които да бъде удостоверено фактическото ползване на имота през продължителен период от време.

Обстоятелството, че сградата е изградена в ромски квартал също е без значение за законосъобразността на заповедта за премахването й, тъй като само по себе си това не е основание да се приеме, че жилищна сграда, изградена без никакви строителни книжа и навлизаща в уличната регулация е търпима и не подлежи на премахване.

Не без значение е обстоятелството, че по делото са приети писмени доказателства за предприети от община Марица действия за предоставяне възможност на ромски семейства за построяване на жилища чрез отстъпено право на строеж – към 2004г. Съдът коментира вече предоставената възможност на Л. А. П., с когото жалбоподателката живее на семейни начала и на когото е отстъпено възмездно право на строеж върху 1/2 ид.ч. от УПИ I -630, кв. 23, същият е посочил в подадената декларация, че ще живее с четиричленното си семейство, като П.М. е посочена за съпруга. През 2018г. Община Марица е предприела, съгласно ЗОС, своевременни мерки по отношение социалните жилища, вкл. продажби по чл.35 ЗОС.

В писмо с вх. № 424/07.03.2019г., прието като доказателства в съдебна фаза, е посочено, че Община „Марица" не разполага със сграден фонд за предоставяне на жилища на лица на територията си. Подадената от жалбоподателката молба на 14.02.2019 г. до кмета на Община „Марица" за предоставяне на общинско жилище е изпратена до Областния управител на областна администрация Пловдив, по компетентност, както и до Министъра на труда и социалната политика.(л.77)

На следващо място следва да се каже, че е недопустимо да се оправдава неспазването на закона само с обстоятелството, че извършителят е от някакъв етнически произход и/или е социално слаб, при положение че практиката по ЗУТ показва, че голяма част от случаите на издадени заповеди по чл.225а от ЗУТ, респ. чл.225 от същия закон, касаят строежи, собственост на лица от различни етнически общностни. Безспорно е, че всички граждани на тази държава са длъжни да спазва законите й, вкл. и в областта на устройството на територията.

Следователно, като издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.

На основание чл.143 ал.4 от АПК и съгласно разрешението дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, при своевременно направено искане за присъждане на разноски и осъществено процесуално представителство за ответника, оспорваща­та следва да бъде осъдена да заплати на Община Марица разноски по делото, под формата на дължимото се юрисконсулско възнаграждение, определено по правилото на чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК, съобразно и обема на осъществената процесуална защита по конкретния казус, или в размер на 200 лева.

Водим от горното, съдът 

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Е.М., ЕГН **********,***, против  Заповед №РД-09-96/16.01.2019 год. на Кмета на Община Марица, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. чл. 225, ал. 2.т.2  от ЗУТ и чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ във вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ „паянтова сграда“, с размери 4,00/5,00 м., изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – публична общинска собственост с идентификатор *** по КК и КР на с. Войводиново, Община „Марица“, област Пловдив, одоб­рени със Заповед №РД-18-99/12.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, собственост на неизвестно лице.

ОСЪЖДА П.Е.М., ЕГН **********,*** да заплати на Община Марица сумата от 200 /двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба при Върховния Ад­министративен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на стра­ните.

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/