Решение по дело №190/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на ЕТ „Дик 99 - Д.Д.“, с. К., област Ямбол, чрез адвокат Х.К., против Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/485 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта за извършени намаления по СЕПП в размер на 5 323,91 лева, по СПП в размер на 131,48 лева и по ЗДП в размер на 3 424,60 лева.

С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска отмяната му като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта, която преследва закона. Нарушенията на порцесуалния закон според изложеното в жалбата се изразяват в това, че оспореният акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Сочи се и нарушение на визираните в чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 и 4 от АПК принципи. Твърди се, че в обжалвания акт не са посочени точно обстоятелства поради каква причина заявените земеделски площи по мерките не са одобрени за подпомагане и е извършено намаление, кои точно площи са изключени от подпомагането и как е определена сумата за намалението. Навежда се довод, че в разглеждания случай в уведомителното писмо не са изложени никакви конкретни фактически съображения относно материалноправните основания за намаления на финансовото подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП в посочените в акта размери. В този смисъл се твърди, че на практика в УП няма никакви мотиви, обосноваващи издаването му, както и фактически констатации, мотивирали административния орган да постанови обжалвания административен акт, с който се налагат финансови корекции. Това процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване императива на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК според твърденията в жалбата препятства извършването на адекватен съдебен контрол за законосъобразност от една страна, а от друга - затруднява възможността на адресата да разбере по какви причини спрямо него са въведени съответните неблагоприятни последици и да организира правото си на защита. Посочва се и съдебна практика в подкрепа на наведените доводи. Иска се отмяната на уведомителното писмо в оспорената част като незаконосъобразно произнесено.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от редовно упълномощен адвокат Х.К. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания. В допълнение сочи, че изложеното в становището на Държавен фонд „Земеделие“, постъпило след образуване на съдебното производство, дава яснота за определяне на наложената санкция, но никъде в административната преписка няма препращане или информация за разяснение на уведомителното писмо, поради което се счита, че е недопустимо излагане на мотиви към обжалвания административен акт едва в съдебното производство. Претендират се разноските по делото за заплатени държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилото по делото Становище изх. № 02-280-2600/4853 от 04.08.2023 г. от издателя на акта се излагат допълнителни подробни мотиви за извършените с оспореното УП намаления по СЕПП, СПП и ЗДП за кампания 2020 г., представя се и информация за изчисленията по схемите, като се поддържа тезата за коректност на извършените оторизации в съответствие с разпоредбите на чл. 43 от ЗПЗП. Не се претендират разноски по делото.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства и съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление за подпомагане УИН 28/110620/98298 от 09.05.2020 г. (л. 50-66) земеделският стопанин ЕТ „Дик 99 - Д.Д.“, с. К. с УРН 180973 е поискал финансиране за 2020 г. по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Биологично земеделие (Мярка 11). Заявлението е придружено с изискуемите документи, като към него е приложена и Таблица на използваните парцели 2020 г. По заявлението са извършени съответни проверки, резултатите от които са отразени в приложените на л. 42-49 от кориците на делото документи.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-280-2600/485 от 10.03.2022 г. жалбоподателят е уведомен, че са извършени намаления на исканите суми по СЕПП с 5 323,91 лева, по СПП със 131,48 лева, по ЗДП с 3 424,60 лева. Оспорващият изтеглил УП от СЕУ на 23.06.2023 г. (л. 26), а жалбата против него е подадена директно в съда на 06.07.2023 г.

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и основателна по следните съображения:

Съобразно разписаното в чл. 168 от АПК в настоящото производство съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли същият на целта на закона.

ЯАС в настоящия си състав счита, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. Същият обаче е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а делото – върнато на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане в обжалваната му част, предвид следното:

Оспореното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт и като такъв, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. следва да бъде мотивирано. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Поради това и тяхната липса пречи да се провери доколко законосъобразно е упражнено това право. Излагането на фактическите основания е особено важно, тъй като именно фактите определят предмета на доказване в административното производство.

В конкретния казус в оспорения административен акт липсват както фактически, така и правни основания за издаването му. В процесното УП е посочено единствено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Извън това, уведомителното писмо съдържа и две таблици – за оторизираните суми в лева (Таблица 1) и за извършените плащания в лева (Таблица 2) с пояснения към тях. От Таблица 1 се установява, че оторизираните на жалбоподателя суми са намалени, както следва: по СЕПП с 5 323,91 лева, по СПП със 131,48 лева, по ЗДП с 3 424,60 лева, като общият размер на намаленията възлиза на 8 879,99 лева. От съдържанието на таблицата и поясненията към нея обаче е видно, че никъде не е посочено на какво правно основание са извършени тези намаления, нито пък са изложени някакви фактически обстоятелства в тази насока. В Таблица 1 са описани само схемата/мярката, исканата сума, намаленията, редукциите, намаленията поради достигане на таван на субсидията и оторизираната сума за всяка от тези схеми/мерки. В разясненията към Таблица 1 за Колона 3 „Намаления“ е записано, че се отчитат: намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. За кампания 2020 е в размер на 2.906192 %; линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова; линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова. В административната преписка обаче липсват каквито и да било данни коя от тези хипотези приема, че е налице в конкретния случай административният орган. Основанието за намаление на субсидията следва да бъде посочено в самия акт или в отделен документ, подготвящ неговото издаване, което обаче не е сторено. Съображения в тази насока няма нито в уведомителното писмо, нито в друг документ, към който то да препраща и който да е част от административната преписка. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата му, който е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Както вече бе посочено по-горе, именно фактите, съдържащи се в административния акт очертават предмета на доказване. Недопустимо е съдът да предполага кое от основанията е приложимо в конкретния случай. Липсата на изложени в акта мотиви за извършените намаления по схемите не би могла да се санира и с излагането на такива след образуване на съдебното производство. Съдебната теория и практика приема константно, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна, както се посочи по-горе, защото лишава страната от ефективна защита, като препятства и съдебния контрол за законосъобразност върху акта. Действително, с ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване - възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, или да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. С посоченото ТР се приема още, че мотивите може да се намират и в документ, съставен по повод на издадения административен акт, който да се съдържа в преписката или да са изложени от по-горестоящия административен орган при административно обжалване на акта. Недопустимо е обаче мотиви за издаване на административния акт да се излагат при съдебното му обжалване, тъй като страната е напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяването на конкретното решение и следователно да организира адекватна защита, а за съда е невъзможно да извърши съдебен контрол за законосъобразност. Поради това и последващото мотивиране на оспореното УП, направено с депозираното по делото Становище изх. № 02-280-2600/4853 от 04.08.2023 г. от издателя на акта, не би могло да се приеме за допустимо и правилно.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-280-2600/485 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е намалено финансирането по СЕПП, по СПП и по ЗДП, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото - да се върне на административния орган за ново произнасяне в тази част в предвидените от закона срокове.

При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които съобразно наличните доказателства възлизат на общо 550 лева, от които 50 лева – за внесена държавна такса, и 500 лева – за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Я А С, втори административен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Дик 99 - Д.Д.“, с. К., област Ямбол, чрез адвокат Х.К. от ЯАК, Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/485 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта за извършени намаления по СЕПП (в размер на 5 323,91 лева), по СПП (в размер на 131,48 лева) и по ЗДП в размер на (3 424,60 лева), и ВРЪЩА делото на административния орган като преписка за ново произнасяне в тази част в предвидения от закона срок и при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ да заплати на ЕТ „ДИК 99 - Д.Д.“, с. К., област Ямбол, със съдебен адрес:***, кантора 10, адвокат Х.К. ***, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева за направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

	Председател:	/п/ не се чете