№ 381
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500147 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на М.
М. С. от гр.София, чрез адв.М. М. от САК насочена против Решение 2640/30.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 1918/2023 г. по описа на СГС в частта му, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск от въззивника
против Л. Ю. И., Д. Л. И. и Ю. И. И. за осъждането им да му заплатят обезщетение за
неимуществени вреди в частта над сумата от 20 000 лв. до претендираната такава от 30 000
лв.
В останалите му отхвърлителна част, касателно предявения иск за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди до размер на 20 000 лв., както и в
отхвърлителната част над сумата от 30 000 лв. до сумата от 40 000 лв. /претендирана с
исковата молба/ първоинстанционното решение не е обжалвано от страните, влязло е в сила
и не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводтвените правила, изразяващо се в превратна преценка на
приобщените по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния закон в
нормата му на чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на
обжалваното решение в отхвърлителната му част над сумата от 20 000 лв. до сумата от 30
000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата и по съществото на спора постановяване уважаване на предявения иск до посочения
размер.
Въззиваемите не се взели становище по въззивната жалба.
Л. Ю. И., Д. Л. И. и Ю. И. И. са подали частна жалба срещу постановеното
Определение № 11115/15.07.2024 г. по реда на чл.248 ГПК от първоинстанционния съд, с
1
което е изменено постановеното по делото решение в частта му относно разноските с искане
същото да бъде отменено изцяло, поради постановяването му при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост.
В отговора по частната жалба въззивникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва доводите в нея и поддържа правилност на обжалвания съдебен акт.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част,
прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във
въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна
част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата
правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло
в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивника
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания
от причиняването на средна телесна повреда на 31.10.2018 г. /счупване на долна челюст в
дясно/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която искът е отхвърлен над сумата от 30 000
лв. до първоначално претендираната от 40 000 лв..
Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички
елементи на фактическия състав на предявения по делото иск по чл.45 ЗЗД от М. С. срещу
Л. И., Д. И. и Ю. И., която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно:
виновно противоправно поведение от страна на извършителя на деликта Л. И.,
непълнолетен към релевантния момент и при неупражнен контрол от страна на родителите
му /Д. и Ю. И.и/, причинило вреда на пострадалия, както и причинна връзка между вредата
и противоправното виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивника
неимуществен вреди решаващият въззивен състав извърши преценка на установените
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното им
разрешаване. Такива обстоятелства, според константната съдебна практика, при телесните
увреждания са: характерът и степента и броя на телесните увреждания, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес /срок на лечение/, възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или тР.
загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, начина на живот на пострадалия преди и след
увреждането, причинените морални и психически страдания.
За установяване на тези релевантни факти пред първоинстанционния съд са били
събрани писмени и гласни доказателства и са били допуснати и изслушаникомплексна
съдебно-медицинска експертиза, както и самостоятелна съдебно-психологическа такава.
Последните не са били оспорени от страните, поради което и следва да се кредитират като
обективни и безпристрастни.
Съвкупният им анализ установява еднозначно, че в резултат на нанесения му удар с
коляно в областта на лицето от страна на ответника Л. И. въззивникът е получил счупване
на долна челюст в дясно, както и разкъсно-контузна рана в ляво, подкожен хематом в
областта на долно-челюстния ъгъл в ляво, с оток на меките тъкани, кръвонасядания и
2
охлузване на лява ушна мида, охлузване в лявата задушна област, охлузвания по дланта на
лявата ръка.
Изброените са причинили на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за
живота, като най-тежкото от тях е счупването на долната челюст.
Именно по повод на него на 02.11.2018 г. му е било извършено оперативно лечение, при
което са му били поставени четири фиксиращи винта - два на горната челюст в областта на
14 и 24 зъби и на долната челюст в областта на 34 и 4 зъби. През същите е била прокарана
стоматологична тел с размер 0,5 мм и е направена фиксация и оклузия между горната и
долната челюст, която е била извадена допълнително в края на първия месец.
Постоперативния период е протекъл гладко и пациентът е изписан за амбулаторно
проследяване, но с препоръки да спазва специален диетично-хранителен режим, според
който М. С. е приемал само течна храна до края на първия месец, а в последствие е
захранен постепенно – на третия месец е започнал да приема смесена храна и след четвърти
и половина месец диетата му е разширена постепенно.
Според медицинската експертиза може да се приеме, че след четвъртия месец вече е
налице възстановяване на функцията на долната челюст. Остатъчни последици за здравето
на въззивника от счупване на челюстта няма, като същият единствено се оплаква от болка в
областта на травмата при промяна на времето.
На този фон е настъпило обостряне на основното заболяване, с което въззивникът е
бил диагностициран преди получаване на процесното увреждане /два броя епикризи от
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД/ – юношески полиартрит, което има прогресиращ ход.
Според експертите не преживяната лицево-челюстна травма сама по себе си, а проведеното
оперативно лечение на същата е било противопоказно за провеждане на основното
заболяване, като е наложило спиране на лечението на последното за няколко месеца /около
шест месеца и половина.
Решаващият състав приема за безсъмнено установен фактът, че преди процесния
инцидент въззивникът е бил диагностициран със заболяване - юношески полиартрит
/сереногативен/ - диагнозата е от м.10.2015 г., според отразеното в амбулаторния лист №
42/31.01.2019 г. на лични лекар на М. С.. В същия документ е посочено, че по повод
заболяването въззивникът е на лечение по схема - приема медикаментите Хумира,
метотрексат и медрол. Лечението е било спряно заради процесния инцидент. Отразено е, че
констатираното обостряне на артрита /при прегледа се установени оток и болка в калканеуса
на ляв ахилес, в лявата глезенна става, както и болки в лява сакроилиачна става и на първи
пръст на десен крак. Отразено е, че наличното обостряне на артрита вероятно е свързано със
спирането на лечението по повод провеждане на операцията на долната челюст.
Лекарят е променил терапията, като е увеличил дозата на медрола и метотрексата и е
препоръчал при неповлияване провеждане на ставни пункции в местата с оток. Отразил е,
че артритът на С. е еволюиращ от типа Ентезит и се очаква еволюция в болест на Бехтерев.
Че заболяването на С. е хронично с непредвидим ход и за същото е противопоказно
статично и динамично наковарване на ставните му зони, се установява и от анагажираната
пред въззивната инстанция Епикриза от УМБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕАД, издадена по повод
хоспитализацията му в посоченото лечебно заведение за периода 10.10.2024 г. - 12.10.2024 г.
Според отразеното клинично обсъждане в нея неколкократно обостряне на
дерматоидна киска в саркалната област, при едно от които се е наложило оперативно
лечение /епикриза на УМБАЛСМ“Пирогов“ЕАД - л.24-25 от първоинстанционното дело/, се
дължи именно на хроничното заболяване на въззивника.
От показанията на свидетелката М. Й. /майка на въззивника/ се установява, че след
нанесения му побой М. С. е имал огромна дупка на челото, челюстта от дясната му страна е
била изместена, бил е леко подут и посинен, една от ушните му миди е била синя и
охлузена. След прибирането му в къщи в този вид Й. веднага завела сина си в
УМБАЛСМ“Пирогов“, където било установено, че е със счупена челюст. Раната на челото
му останала необработена и към момента на провеждане на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд същият имал белег на посоченото място. Т.к. операция на
челюстта не можело да се извърши в УМБАЛСМ“Пирогов“ С. бил заведен в окръжна
3
болница, където бил опериран. При операцията му били поставени болтове за счупената
челюст и извършено шиниране на устата. В болницата престоял три дни в болничното
заведение като през цялото време - бил неспокоен, не можел да говори /поради шинирането
на устата/, подскачал, докато лежал в леглото, не е можел да спи.
След преживяното той видимо се променил - отказвал да говори по темата, а
оздравителния му процес продължим около шест месеца, от които в продължение на един
месец е бил с поставена шина. След премахването й продължил с диетите - хранел се само
с пасирана храна със сламка, пиел вода с лъжичка. Започнал да приема смесена храна след
третия месец, но изпитвал страх да дъвче, както и болки. Болките продължавали и до
момента, при климатични промени. В продължение на три месеца след инцидента ищецът
не е могъл да се обслужва сам, т.к. проведеното оперативно лечение и последващия
хранителен режим наложили спирането на лечението на основното му заболяване –
юношески полиартрит - според обясненията на лекарите провежданото биологично лечение
на артрита забавя възстановяването на счупването. След спиране лечението на основното му
заболяване единия крак на въззивника се подул и той не можел да се грижи сам за себе си.
Според свидетелката въззивникът станал по-сприхав и по-рязък след претърпения
инцидент - преди това не е имал никакви проблеми от подобно естество, не бил конфликтен.
Решаващият състав намира след преценка показанията на свидетелката Й. в
светлината на чл.172 ГПК, поради особените й отношения с въззивника, че следва да
кредитира същите, предвид установеното от тях да се подкрепя от анализа на останалите
приобщени писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на въззивника преди
и след процесното увреждане, вкл. от заключението на изслушаните съдебно-медицинска и
съдебно-психологическа експертизи.
Подкрепят се и от показанията на свидетеля Х. Л. - приятел на въззивника. Същият е
заявил, че отишъл на мястото на побоя по-късно и заварил М. на земята, паднал на колене
/светнал със светкавицата на телефона/. Хванал го за ръка, но не го завел направо в къщи,
защото въззивникът се притеснявал да не висят родителите му, че е бит. Твърди, че М.
можел да се движи самостоятелно, но бил доста стресиран. След инцидента не го виждал
много често - ходил у тях един-два пъти. Тогава видял, че не може да се храни и му било
гадно от случилото се. Бил променен, настроението му се променило, станал по-затворен и
не се чувствал добра, защото другото му лечение било преустановено. Знае, че М. се е
лекувал от автоимунно заболяване - ревматоиден артрит и е на доста скъпо лечение, което не
било хубаво да се спира. След като спрял лечението, започнали да му се възпаляват ставите
и да се подуват крайниците. Тези симптоми ги имал и към момента на провеждане на
разпита на свидетеля пред първоинстанционния съд.
Показанията и на двамата свидетели касателно емоционално-психическото състояние
на въззивника след инцидента са в пълно съответствие със заключението на съдебно-
психологическа експертиза, изслушана от СГС.
Според последната инцидентът е причинил на М. С. освен физическа травма и
психическа такава под формата на остра стресова реакция /свръхсилно емоционално
пренапрежение/ - емоционален шок, изразяващ се в пълно разстройване и дезорганизация на
установения жизнен стереотип. Наложила се е пълна промяна на плановете и начина на
живот на въззивника за продължителен период от време. Станал е тотално зависим по
отношение на самообслужване при хранене, организацията на живот, социална реализация.
Това психологически се е изразило в напрегнатост, многократно неволево връщане и
преживяване на травматичното събитие, трудно заспиване, раздразнителност, социално
дистанциране - нежелание да контактува.
Вещото лице е пояснило, че стресиращото събитие е било за въззивника внезапно и
със силен отрицателен заряд и включва цяла гама от отрицателни емоционални
преживявания – от емоционален шок и ужас от мисълта за това „защо правят това“? през
опасенията и страховете за последствията, преживяваните болки и страдания към момента
на инцидента и към последващите седмици и месеци на възстановяване и лечение.
Всички тези негативи рязко снижават качеството на живот до ниво борба за
възстановяване на нормалната физическа форма, разрушават поведенческия стереотип на
4
живот и активност.
Експертът сочи, че описаната остра стресова реакция при въззивника е психогенна
/външно обусловена/ по своя характер и същност и е пряк резултат от нанесения му побой.
Като външно детерминирана тя има временен и обратим характер и отзвучава в рамките на
2-4 седмици.
След преживяването на острата фаза на инцидента за ищеца настъпва фаза на реакция
на стреса, която преобръща подредения и структуриран начин на живот. Последното се
изразява в невъзможност за концентрация и устойчивост на вниманието, неволево връщане
на мислите към нежелания инцидент, загубена способност да изпълнява рутинни
задължения. На емоционално равнище стресът се изразява в преживяване на сложи и
противоречиви чувства на болка, гняв, яд, страдание, унижение. На физиологично ниво
въззивникът е изпитвал болки и страдания, свързани с физическото увреждане - проблеми с
храненето и дъвченето, а на поведенческо ниво - отдръпване от социува, нежелание за
комуникация, затваряне в себе си.
Експертът е пояснил, че към момента на проведеното от него изследване М. С. е
преодолял и надмогнал преживяната травма, но това събитие ще остане в съзнанието и
спомените му като тежко премеждие, застрашило живота и здравето му, неговата социална
реализация и благополучие.
При гореустановеното от фактическа страна въззивната инстанция приема
оплакванията във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение за частично
основателни.
Приема, че при определяне конкретния размер на обезщетението за претърпените от
въззивника неимуществени вреди във връзка с причиненото му телесно увреждане,
първоинстанционният съд не се е съобразил с всички обстоятелства, имащи значение за
това, изброени по-горе.
В този смисъл и решаващият състав съобрази критериите за справедливост,
установени от чл.52 ЗЗД, както и наложеното разбиране от тР.та съдебна практика, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а при определяне размера на неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички конкретни обстоятелства, които обуславят
тези вреди /така ППВС № 4/68 г./.
Последователно се приема от съдилищата, че при определяне справедливия размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът следва да съобрази конкретно
съществуващи обстоятелства по всяко дело и най-вече - характерът и тежест на
уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на
болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на
пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на
увреждането.
Съобразявайки горното и установеното от фактическа страна в настоящия казус,
въззивната инстанция взе предвид, че причиненото на въззивника увреждане е
квалифицирано от съществуващия правен ред като средна телесна повреда /чл.129, ал.2 НК/,
която в случая е била нанесена на въззивника от удар в лицето, получен при сбиване, при
което е понесъл удари от няколко лица последователно, а конкретното увреждане от удар с
коляно, докато е бил паднал на земята и не е могъл да се отбранява. Взе предвид и фактът,
че е бил подложен на оперативна интервенция за преодоляване последиците от нанесеното
му увреждане, както и продължителността на периода от време от понасяне на последното
до възстановяване функцията на долната му челюст /четири месеца и половина/, в който той
не е могъл да говори, както и да се храни и пие вода нормално. Отчете и обстоятелството, че
и след възстановяване функциите на челюстта е търпял болки при хранене, а към настоящия
момент - при промяна на времето.
Съобрази също възрастта на пострадалия, който към момента на увреждането е бил
на 16 г., вкл. негативните последици за емоционалното му състояние от преживяното
физическо насилие, което според експертът психолог ще остане в съзнанието му като тежко
премеждие, застрашило живота, здравето, социалната му реализация и благополучие.
5
Въззивната инстанция преценява като извънредно и допълнително специфично за
казуса обстоятелство наличието на диагностицирано хронично заболяване на въззивника
отпреди процесния инцидент, за преодоляване негативните последици от което същият се е
нуждаел от постоянно и продължително лечение, прекъснато поради наложилото се лечение
на получената травма. Това обстоятелство обосновава присъждането на по-висок размер на
търсеното обезщетение, в сравнение с определеното от първоинстанционния съд.
Прекъсването на лечението на основното му заболяване, поради противопоказност за
зарастване на счупването, от една страна се е отразило негативно на хода на заболяването
/типа артрит, от който страда М. С. е определен като еволюиращ/, довело е до обострянето
му и от там до понасяне на допълнителни болки и дискомфорт от невъзможността да се
движи свободно и да се обслужва битово сам /показанията на свидетелите/.
При отчитане на изложените обстоятелства въззивната инстанция счете, че принципът
на справедливостта ще бъде зачетен в пълна степен с присъждането на обезщетение в размер
на 25 000 лв., ведно с дължимата се законна лихва върху същата, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, като репарация за причинените на въззивника
неимуществени вреди от нанесеното му увреждане.
Изложеното налага частична отмяна на първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част и осъждане на ответниците да заплатят допълнително още 5 000 лв.
на ищеца. Над посочената сума до претендирания размер от още 10 000 лв. /над
присъдените от първоинстанционния съд 20 000 лв./ предявеният иск се явява
неоснователно завишен.
По частната жалба срещу определението под № 11115/15.07.2024 г. за изменение на
постановеното от СГС решение в частта му относно разноските.
Противно на поддържаното от жалбоподателите посоченото определение е
процесуално допустимо, като постановено в рамките на инициирано от ищеца-въззивник
производство по реда на чл.248, ал.1 ГПК, т.к. в постановеното от първоинстанционния съд
решение същият не е произнесъл по редовно въведеното от ищеца възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна. Приема се последователно в съдебната
практика, че възражението за прекомерност /разб. - за намаляване/ на възнаграждението,
платено от насрещната страна, може да бъде направено най-късно до датата на приключване
на последното заседание по делото в съответната инстанция. В случая това е било
единствено проведеното о.с.з. от СГС на 04.04.2024 г., в което процесуалният представител
на ищеца адв.М. е направила възражение за прекомерност на платеното от ответниците
възнаграждение на процесуалния им представител, претендирано като разноски по делото.
По него СГС не се е произнесъл с постановеното от него решение по съществото на спора,
поради което и с нарочна молба по реда на чл.248, ал.1 ГПК адв.М. е подновила това свое
искане, по което безсъмнено съдът е дължал произнасяне.
Ето защо и обжалваното определение е процесуално допустимо.
Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата инстанция
намира несъстоятелни.
Правилно е преценено от СГС, че първоинстанционното дело е протекло при нормален
ход на процесуалните правила - след размяната на книжата и постановяване на
определението по реда на чл.140 ГПК събирането на допуснатите доказателства е
приключило в едно проведено открито с.з.
Отделно от това се установява от данните по делото, че осъществената защита за
тримата ответници е била идентична - представлявани са от един адвокат, които е
извършвал общи за тях процесуални действия.
При съобразяване на изложеното, както и на материалния интерес по делото, вкл. на
фактическата и правната му сложност на делото, осъществените до тогава процесуални
6
действия от адвоката на ответниците /подаване на съвместен отговор от името на тримата
ответници и явяване в едно открито съдебно заседание/, намира, че няма основание за
промяна на обжалваното определение, с което е определеното като дължимо адвокатско
възнаграждение сумата от 1 920,77 лв.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция сторените от страните
разноски следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2640/30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1918/2023 г. по описа
на СГС в частта му, с която е отхвърлен за сумата над 20 000 лв. до сумата от 25 000 лв.
предявеният иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от М. М. С. - ЕГН ********** от
гр.София против Л. Ю. И. - ЕГН **********, Д. Л. И. - ЕГН ********** и Ю. И. И. - ЕГН
**********, всички от гр. София за солидарното им осъждане за му заплатят посочената
сума, като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от причиняване на средна телесна повреда на 31.10.2018 г., ведно със законната
лихва за периода от 31.10.2018г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на
вземането и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Ю. И. - ЕГН **********, Д. Л. И. - ЕГН ********** и Ю. И. И. - ЕГН
**********, всички от гр. София да заплатят допълнително на М. М. С. - ЕГН **********
от гр.София сумата от 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от причиняване на средна телесна повреда на 31.10.2018 г.,
ведно със законната лихва за периода от 31.10.2018г. /датата на деликта/ до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2640/30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1918/2023 г.
по описа на СГС в останалата му обжалвана част, с която искът е отхвърлен над сумата от
общо 25 000 лв. до претендираната от 30 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11115/15.07.2024 г., постановено по гр.д. №
1918/2023 г. по описа на СГС, ГО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7