О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.10.2016
г. гр.Балчик
БАЛЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД наказателен
състав
На деветнадесети октомври, Две хиляди и шестнадесета година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от
съдия ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
ЧНД дело № 356
по описа за 2016 година взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод Жалба от С.Б.Г. с ЕГН********** *** ,срещу Постановление на РП-Балчик от
05.10.2016г. за прекратяване на досъдебното производство №180/2016г. по описа
на РУ на МВР-Балчик, за престъпление по чл.152,ал.3,т.5,във вр.с чл.29,ал.1,б.”
а”от НК .
Жалбоподателя моли
съда да отмени атакуваното постановление .Посочва че не е съгласен с
постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
В жалбата до съда
се посочва че Г. не е съгласна със заключението на СПЕ,съгл.която К. е разбирал
свойството ,но не и значението на извършеното и не е могъл да ръководи
постъпките си.Според твърдяното ,дори под въздействието на алкохола той е
осъзнавал какво върши и ако Г. не се страхувала за живота си ,не би му
позволила да извърши тази гавра-изнасилвайки собствената си майка.Посочва,че
синът й е бил 15 години в затвора за
грабеж,изнасилване и причиняване на средна телесна повреда ,когато също
може би е бил болен ,но си бил изтърпял наказанието.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи
прие за установено следното:
Производството е
по чл.243 от НПК.
С Постановление от
05.10.2016г.РП-Балчик е прекратила досъдебно производство №180/2016г. по описа
на РУ на МВР-Балчик ,като е приела ,че от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства по отношение на Г. е осъществен полов акт,против
волята й,но същата не е изразила по
никакъв начин волята си,че се страхува за живота си и здравето си,което
обстоятелство било прието от К. като доброволен акт.
Това е дало
основание на РП да приеме,че престъплението за което К. е привлечен в
качеството на обвиняем не е осъществено
от обективна и субективна страна .
Районна
Прокуратура гр.Балчик е приела,че осъщественото от К. деяние осъществява
състава на престъпление по чл.154 от НК, а именно-Съвкупление между възходящи и
низходящи,между братя и сестри и между осиновители и осиновени ,което се
наказва с наказание Лишаване от свобода до три години.
РП-Балчик е
назначила,в рамките на досъдебното производство СПЕ,която да установи
вменяемостта на обвиняемия към датата на извършеното от него деяние,като е
приела,след депозиране на заключение,че обв.К.
боледува от дисоциално личностово разстройство с асоциално и
антисоциално поведение,като към момента на осъществяване на деянието е могъл да
разбира свойството ,но не и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Това е дало основание
на РП-Балчик да приеме,че осъщественото от К. деяние, а именно това по чл.154
от НК е извършено в състояние на невменяемост,съгл.чл.33,ал.1 от НК поради
което и е постановила прекратяване на ДП,на осн.чл.243,ал1,т.1,във вр.с
чл.24,а1,т.5 от НПК.
Недоволна от
Постановлението на РП-Балчик е жалбоподателката ,получила постановлението на
РП-Балчик на 10.10.2016г.,видно от приложената по досъдебното производство
разписка и в законно установеният 7-дневен срок подава Жалба до РС-Балчик на
основание чл.243,ал.3 от НПК.
Жалбоподателката е
посочила, че не е съгласна с прекратяването на досъдебното производство.
Съдът счита,че
възраженията на жалбоподателя са неоснователни и като такива следва да ги
отхвърли.
Настоящият съдебен
състав е сезиран съгласно Разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК ,съгласно
който съдът следва да се произнесе по
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокуратурата.
След анализиране
на събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът,счита,че
проведеното разследване е всестранно,обективно и пълно.
ДП е образувано за
престъпление по чл.152,ал.3,т.5,във вр.с чл.29,ал.1,б.”а” от НК ,а именно,че на
02/03.08.2016г. в с.Б.,обвиняемият К. ,в условията на опасен рецидив се е
съвкупил с лице от женски пол-майка си С.Б.Г.,въпреки волята й.
В качеството на
свидетел по делото е разпитана пострадалата Г.,вкл. е проведен и разпит пред
съдия,при условията на чл.223 от НПК.
От показанията на
същата се установява,че в процесната вечер след като се е върнал около 22 часа
обвиняемият бил видимо пиян ,след което си легнал.
Двамата спели в
една и съща стая,на две отделни легла,намиращи се в различни краища на стаята.
Свидетелката също
легнала,като в един момент от време обвиняемият и казал че не се чувства добре
,болен е и ще повръща.За целта свидетелката му дала лекарства и според
показанията й и компот,при което К. се почувствал по-добре и отново си легнал.
Към полунощ същият
скочил от леглото и поискал да прави секс със майка си,която не се възпротивила.
От показанията й
се установява,че същата изпитала страх,да не стане по-лошо, поради което не се
възпротивила.Заявява в показанията си че се страхувала да не стане като баба С.-жената
която К. изнасилил и която след време
починала.
След приключване
на половия акт обвиняемият заспал, а на сутринта събуждайки се ,се извинил на
майка си ,молейки я да не казва никому нищо за случилото се.
Същата на сутринта
потърсила ,чрез кмета на селото ,съдействие от РИ при РУ на
МВР-Балчик,инсп.Славов на когото съобщила за случилото се.
В следствие на
подаденият сигнал бил извършен оглед на местопроизшествието,направен
фотоалбум,иззети веществени доказателства и назначена съдебно медицинска
експертиза за освидетелстване на живо лице-това на Г. и на К.,образувано ДП.
От заключението на
СМЕ изготвена по отношение на Г. се установява,че девствената й ципа е с вид на раждала жена,сенилно променена,с
рагада и кръвонасядания на малки срамни устни.Установените увреждания са
резултат на действие на твърд,тъп предмет и биха могли да се получат при
извършване на полов акт.Обусловили са временно разстройство на здравето
неопасно за живота й.
От заключението на
СМЕ изготвена по отношение на К. не са установени следи от травматични или
други увреждания по тялото или половия член.
Съдът приема,
заключението на СМЕ както по отношение на Г.,така и по отношение на К.,т.к.първо
е изготвена от компетентно лице,в кръга на специалните му знания, а именно в
областта на съдебната медицина и на следващо място ,т.к. от делото както от
обясненията на К. така и от показанията на Г. е безспорно установено,че
съпротива от страна на последната не е имало.
Така изложената от
съда фактическа обстановка следва да обоснове извода,който е направил и
прокурора по делото, а именно че половият акт безспорно е осъществен против
волята на Г.,но липсват доказателства да е бил осъществен посредством сила или
заплаха ,или Г. да е била в/или приведена в безпомощно състояние за това.
Поради което съдът
приема,че правилно РП-Балчик е достигнала до извода,че деянието не е
осъществено от обективна и субективна страна.
Правилно според
съда е и приетото от РП-Балчик ,квалификация на деянието по чл.154 от НК.
По делото безспорно
е установено а и доказано,че между Г. и К. е имало осъществен полов акт,който
по смисъла на посочената разпоредба е забранено от закона и съставлява
престъпление,наказуемо с Лишаване от свобода.
По делото видно от
приложеното Удостоверение за раждане на К., е че негова майка е св.С.Б.Г..
По делото обаче
както от показанията на св.Г.,така и от обясненията на обвиняемият са
съществували данни,че последният има психиатрични проблеми-страдал е от
психично заболяване ,още във времето когато е изтърпявал наказание Лишаване от
свобода в Затвора-Варна.
В този смисъл
съдът не намира за основателни твърденията на св.Г.,че в рамките на досъдебното
производство не е установено защо след като синът й е изтърпявал наказание
Лишаване от свобода за срок от 15 години не е било установено заболяването му а
едва когато същият я изнасилил.
Тези нейни
твърдения са неоснователни защото в кориците на делото се съдържат
доказателства,представени а и изискани по надлежният ред от Психиатричното
отделение при Болницата на Затвора-Ловеч от които е видно,че от 2004г. К. е
лекуван във вр.с психично заболяване,била му е поставена диагноза-Параноидна
Шизофрения-периодично протичане с прогресиращ дефицит.параноидно хипохондричен синдром.,Промяна
на личността ,за което ,вкл.до 2013г. е бил настаняван за лечение на това му
заболяване и е бил изписван на
доброволен от страна на последния принцип.
Това заболяване е
дало основание на администрацията на Затвора да предприеме и действия по
инвалидизиране,за което като доказателства са приложени решения на
ТЕЛК,последното с валидност до 01.12.2016г.
В този смисъл и
въз основа на тези доказателства,правилно от страна на разследващите органи е
било предприето действие по настаняване
на осн.чл.70 от НПК за психиатрично изследване на К. в ДПБ-Карвуна за срок от
30 дни и е била назначена двойна СПЕ,от чието заключение се установява,че обв.К. боледува от дисоциално личностово
разстройство с асоциално и антисоциално поведение,като към момента на
осъществяване на деянието е могъл да разбира свойството ,но не и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Независимо,че
последният е могъл да разбира свойството на извършеното,факта,че К. не разбира
значението на извършеното и не може да ръководи постъпките си ,дава основание
на съда да приеме и приетото от прокуратурата, че същият е извършил деянието в
условията на невменяемост,съгл.чл.33 ,ал.1 от НК.
Шизофренията при К. е с прогресиращ дефицит,налице е
еволюция в шизофренния процес,за което е провеждано и лечение,който след
освобождаването му от Затвора е спрял приема на лекарства ,които в комбинация с
употребата на алкохол и липса на решаемост на социални-битови проблеми са
довели до липса на самоконтрол ,които от протичащият шизофренен процес на фона
на дълбоко личностово разстройство и алкохолна интоксикация,предопределят
дълбока личностова деформация,което от вещите лица е определено като клиничен
критерии за продължително разстройство на съзнанието.
Шизофренията е
заболяване ,свързано с прогресивно
нарушаване дейността на главния мозък,водещо до загубване единството на
личността,свързана е с изменения в мисленето ,емоциите ,волята ,с халюцинациите
и др.и всякога е заболяване даващо основание на съда и на органите на досъдебното
производство да приемат,обосноваване на невменяемост по отношение на
лица,страдащи от това заболяване.
Поради това съдът
приема,че правилно РП-Балчик е приела,че деянието по чл.154 от НК, обв.К. е
осъществил в състояние на невменяемост,съгл.чл.33,ал.1 от НК и е прекратила ДП,
на осн.чл.243,ал.1,т.1 ,във вр.с чл.24,ал.1,т.5 от НПК.
Наказателна
отговорност може да се търси само от лица,които в състояние на вменяемост са
извършили престъпление.
От събраните по
делото доказателства и основно СПЕ,която съдът кредитира като обоснована ,пълна
,без съмнение за нейната правилност,от лица,които в кръга на компетентността си
,притежаващи необходимите знания,в областта на съдебната психиатрия са дали
заключение ,съдът достига до правния извод,че К. е осъществил противоправно
деяние,съставляващо престъпление по смисъла на чл.154 от НК,в състояние на
невменяемост,която изключва търсенето на наказателна отговорност по отношение
на последния.
Поради това ,съдът
приема,че правилно РП е прекратила ДП ,поради което и Постановлението следва да
бъде потвърдено от съда.
Предвид горното и на основание
чл.243,ал.5,т.1 от НПК,съдът,
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на
РП-Балчик за прекратяване на Досъдебното производство №180/2016г. по описа на
РУ на МВР-Балчик от 05.10.2016г.
Определението подлежи на обжалване или
протестиране от страните в седемдневен
срок от съобщаването му пред Окръжен Съд гр.Добрич.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: