Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 08.10.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На пети
октомври,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 348
по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със
страни:
Ищец: „ Кредитреформ България“-ЕООД-град София,
Ответник: П.И.П. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с цена 807.96 лева и посочено основание чл.79,ал.1,във в-ка с чл.240 от ЗЗД
Ищецът излага,че на ******. на основание чл.9 от ЗЗД между „Кредитреформ България“ ЕООД и П.И.П. е подписано Споразумение за уреждане на парично задължение № ххх Същото е сключено по повод цедираното на „Кредитреформ България“ ЕООД задължение на г-н П. по договор № ххх. към „4финанс“ ЕООД.Договорът за кредит с № хх е подписан е „4финанс“ ЕООД на 21.11.2014г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР за сумата от BGN 300,00 за срок от 30 дни. Уговорена е падежна дата - 21.12.2014г., на която следва да бъде върната сума в размер BGN 300,00.С настъпване на падежната дата сумата по кредита не е върната от г-н П.. Ор страна на кредитодателя са направени опити за осъществяване на контакт с кредитоискателя, но плащане така и не е извършено.Така, на 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ххх., по силата на който цедентьт прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ххх в общ размер BGN 807,96, от които: главница - BGN 300,00 , наказателна лихва - BGN 477,96 и отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е получена на 23.03.2018Ha ******. между П.И.П. и „Кредитреформ България“ ЕООД на сон, чл. 9 от ЗЗД е сключено Споразумение за уреждане на парично задължение № хххх Съгласно уговорения в Споразумението погасителен план цедираното задължение в размер на BGN 807,96 следва да бъде изплатено в рамките на от 6 (шест) месеца, считано от 01.04.2018г. до 30.09.2018г. чрез равни ежемесечни вноски, всяка в минимален размер BGN 135,00.Въпреки това, и въпреки многото проведени телефонни разговори на тел. 0ххх с г-н П., до настоящия момент липсва плащане по задължението му.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което бъде осъден П.И.П. с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата в размер BGN 807,96, представляваща неплатена сума по споразумение № хх / ******., ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането, както и да бъде осъден П.И.П. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД направените съдебни разноски по настоящото производството, както и юрисконсултско възнаграждение в размер BGN 100,00.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника.
От приложените по делото писмени доказателства,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На ххх между „4финанс“-ЕООД-София и ответника П.И.П. *** сключен договор за кредит №хх,съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 300.00 лева,за срок от 30 дни,като в договора е посочена обща дължима сума от 300.00 лева.Реалното предаване на заетата сума на ответника се удостоверява с приложено платежно нареждане от дата 21.11.2014г,в която е наредено превод на сумата от 300.00 лева по посочена в договора банкова сметка ***.
Приложено е уведомление за прехвърляне на вземания с изх. №ххх от кредитодателя до ответника,с което последният е уведомен,че на 01.02.2018г е сключен договор за прехвърляне на парични вземания между „4 финанс“-ЕООД и „Кредитреформ България“-ЕООД,като вземането на кредитодателя е прехвърлено на ищеца по настоящето дело и същото е в общ размер на 807.96 лева.Уведомлението е връчено на възходящ на ответника.
Приложено е споразумение за уреждане на парично задължение №ххх/******,сключено между страните по настоящето производство,съгласно което същите са се съгласили,че размерът на прехвърленото вземане на ищеца по договора от ххх е в общ размер на 807.96 лева и същото включва главница в размер на 300.00 лева,сумата от 30.00 лева отписани такси за събиране и сумата от 477.96 лева наказателна лихва.Договорено е издължаване на сумата на 6 месечни вноски,считано от 01.04.2018г до 30.09.2018г,всяка от които в размер на 135.00 лева.
Приложено е удостоверение за наличие на паричен дълг №ххх,в което е отразено,че към датата на издаване на същото по задължението на ответника не са постъпвали суми.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск,квалифициран по чл79,ал.1,във в-ка с чл.240
от ЗЗД, е допустим, а разгледан по същество основателен и доказан.
От писмените доказателства се установява възникнало облигационно правоотношение между ответника и трето ,неучастващо в производството лице-„4финанс“-ЕООД-София,във връзка със сключен договор за потребителски кредит,в изпълнение на който третото лице е превело по банкова сметка ***.00 лева,съвпадаща с размера на главницата.Установява се,че това вземане е било прехвърлено/цедирано/ на ищеца в настоящето производство и срещу този факт не се възразява от ответника,като същият е бил уведомен за цесията.
Действително,от договора за потребителски кредит не може да се формира извод за поето друго задължение,освен за връщане на главницата в размер на 300.00 лева. От друга страна обаче е сключено споразумение между цесионера и длъжника/ответника/ от дата ******,с което страните са уточнили актуалния размер на задължението на ответника,във връзка с предходното правоотношение,цитирано по-горе в мотивите.
Споразумението между ищеца и ответника от ******.,истинността на което не се оспорва от ответника,носи белезите на договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. С този вид договор страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки, с които могат да създадат, изменят или погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Спогодбата има двустранен характер, а отстъпката е частичен отказ от първоначалното твърдение на страната и е средство, а не цел на спогодбата. Целта на спогодбата е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. При спогодбата е възможно и страните да пожертват действителното правно положение, като се съгласят да считат по между си, че то е било такова, каквото го прогласява спогодбата. В този смисъл спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение /чл.365, ал.2 от ЗЗД/. Затова и съгласно съдебната практика, спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение /в този смисъл е Решение по гр.дело №2480/1994 г. на ВКС, V г.о./. Договорът за спогодба има декларативно действие, което се изразява в това, че страните считат правното положение такова, каквото са признали в спогодбата, както и регулиращо действие, състоящо се в това, че страните се задължават в бъдеще да изпълняват задълженията си така, както са установени в спогодбата. Договорът за спогодба има и конститутивно действие, тъй като съществуващото правоотношение се изменя съобразно уговореното в договора за спогодба. Споразумението за разсрочено плащане не е едностранно изявление на ответника, а съдържа насрещни волеизявления и на двете подписали го страни, поради което е договор, а не едностранна сделка.
Освен всичко друго следва да се отбележи, че със сключването на споразумението се потвърждава и знание за сключената на 01.02.2018г цесия между ищеца и цедента „4финанс“-ЕООД-София.
По изложените съображения осъдителният иск следва да бъде изцяло уважен,при който изход и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 100.00 лева,от които държавна такса в размер на 50.00 лева и юристконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева,определено съгласно чл.78,ал.8 от ГПК,във в-ка с чл.37 от ЗПП и чл.26 от НЗПП.
Мотивиран от горните съображения,съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.И.П.,ЕГН:********** ***, да заплати,на основание чл.79,ал.1,във
в-ка с чл.240 от ЗЗД,на „ Кредитреформ България“-ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Шандор Петьофи“
№10,п.к.1606,представлявано от управител Радослав Велчев,сумата от
807.96/осемстотин и седем лева и деветдесет и шест ст./лева,представляваща
непогасена сума по споразумение за уреждане на парично задължение №хххх******,заедно
със законната лихва върху тази сума,начиная от 08.06.2020г. до окончателното и
заплащане.
ОСЪЖДА П.И.П.,ЕГН:********** ***, да заплати,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,на „Кредитреформ България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Шандор Петьофи“ №10,п.к.1606,представлявано от управител Радослав Велчев,сумата от 100.00/сто/лева,представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: