Р Е Ш Е Н И Е
№161/13.1.2020г.
гр. Варна, 13.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLII-РИ
СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОНИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря
ХРИСТИНА
ХРИСТОВА
разгледа докладваното от съдията
гр.д. №
1152
по описа на ВРС за 2019
год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявените от ищцовото
дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от С. Ч., чрез процесуален
представител Т. Ж.срещу ответниците Р.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** и В.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно и субективно
съединяване специални положителни установителни искове
са с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде
постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено по
отношение на ответниците, че дължат на ищцовото
дружество, при условията на солидарна отговорност, съгласно чл. 32 ЗС СУМАТА от
1 669,00 лева от които 1443,21 лева – главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2014 – м. 04.2017 г.,
както и за реално потребена енергия отразена в общи фактури с номера
**********/31.07.2015 г.; № *********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017
г., както и 188,98 лева – законна лихва
за периода 15.12.2014 г. – 23.11.2017 г., като и сума за предоставена услуга
дялово разпределение в общ размер 36,80
лева, от които 31,29 лева главница от м.10.2014 г. до м. 04.2017 г. и 5,51
лева лихва от 5.12.2014 г. до 23.11.2017 г., както и законната лихва от
07.12.2017 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.№ 3093696, до окончателното изплащане на сумите.
Ищцовото дружество обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба:
На първо място се сочи,че 7.12.2017 г.
дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. № 3093696,срещу Р.Т.Д., В.Т.Д.
в условията на солидарна отговорност на осн. чл. 32
ЗС и срещу Т.И.А., чрез законен
представител – майка М.Б.М. за сумата от 3 338,00 лева от които 2886,43 лева главница представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия / ТЕ / за периода от
м.10.2014 – м. 04.2017 г., както и за реално потребена енергия отразена в общи
фактури с номера **********/31.7.2015 г.; **********/31.7.2016 г. и №
**********/31.7.2017 г., както и 377,96 лева – законна лихва за периода
15.12.2014 – 23.11.2017 г., както и сума за предоставена услуга дялово разпределение
в общ размер на 73,61 лева от които 62,58 лв. главница от м.10.2014 г. до
м.04.2017 г. и 11,03 лева лихва от 15.12.2014 г. до 23.11.2017 г.Изрично е заявено, че се претендира и
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението,
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, респ. и на л.4 от исковото дело,заведено пред СРС е обективиран съответния петитум против отв.
Р. Д. и В. Д..
На второ място в исковата молба се
сочи, че с Разпореждане постановено по ч.гр.дело
№ 85 763/2017 по описа на СРС, 62-ри състав е било уважено искането на
ищцовото дружество и издадена заповед за изпълнение
на парично задължение против длъжниците. По отношение
на длъжника Т.И.А., представлявана от своята майка и законен представител, сочи
ищцовата страна – заповедта била влязла в сила. В срока по чл. 414 ГПК длъжниците Р. и В. Д.депозирали възражения против заповедта
- и със съобщение получено от ищцовото дружество на
26.03.2018 г. съдията – докладчик по делото дал указания на ищцовото
дружество, че може да предяви иск относно вземането си в месечен срок. С оглед
изложеното ищцовото дружество мотивира правния си
интерес от водене на иска и навежда и твърдения за допустимост на избраната
форма на искова защита
Сочи
се на трето място, че ответниците Д.в условията на солидарност отговорност
съгласно чл. 32 ЗС отговарят солидарно пред ищцовото
дружество за консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода за топлоснабден имот –ап. *, находящ се в гр. *, община *,
ж.к. *за периода от м.10.2014
г. до м. 04.2017 г.
Основанията и обстоятелствата и фактите от които произтичало вземането на ищцовото дружество били следните: Р.Т.Д. и В.Т.Д. били
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по см.- на § 190 от ДР на Закона за
енергетиката. Съгласно § 1 т.2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.цитира ищцовата страна: „Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване за домакинството си.Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
*, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизали в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да било необходимо изричното им приемане
от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентирали търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Ответниците, твърди ищцовата
страна не били упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ)
и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. *, одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008г. в
сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. *, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа“ и в-к „19 минути“ в сила от
14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ – „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от
ОУ-02/03.02.2014/ бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, бил 30-ет дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава
т.е след изтичане на 30-ет дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от
месеца ответниците изпаднали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД била начислявана законна лихва върху дължимите суми.Ответниците, твърди ищцовата страна, видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № *, били използвали доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не били
погасил задължението си.В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г,
ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 б от ЗЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият
имот, видно от приложения протокол от проведено общото събрание на етажната
собственост била избрала фирма „Т.с.“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения
имот били начислявани от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – „Т.с.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от
Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн.
ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34
от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били издадени
изравнителни сметки, които ищцовата страна прилага с исковата си молба като
доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия, били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки бил сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка бил сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като
се започнело от най - старото.С оглед
тези твърдения на страница 3-та от исковата молба ищцовата страна е отправила
искането да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено по отношение на
ответниците Р.Т.Д., ЕГН ********** с
адрес *** и В.Т.Д.,ЕГН **********, с
адрес ***, в условията на солидарна отговорност на осн.
чл. 32 СК, че дължат на ищцовото дружество СУМАТА от 1669,00 лева от които 1443,21 лева главница, представляваща
стойност на доставена но незаплатена топлинна енергия ТЕ за периода от
м.10.2014 г. – м.04.2017 г., както и за реално потребена енергия,отразена в
общи фактури с номер **********/31.7.2015 г.; № **********/31.07.2016 г. и
№**********/31.7.2018 г. както и 188,98
лева – законна лихва за периода 15.12.2014 – 23.11.2017г., както и сума за
предоставена услуга дялово разпределение в общ размер на 36,80 лева от които 31,29
лева главница от м. 10.2014 г. до
м.04.2017 г., и 5,51 лева –
лихва от 15.12.2014 г. до 23.11.2017 г., както и законната лихва от 07.12.2017
г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с вх. № 3093696, до
окончателното изплащане на вземането.
В изпълнение на дадените от ВРС
указания с писмена молба от дата
21.2.2019 г. ищцовата страна уточнява, че в исковата молба е допусната грешка,
като в тази претендираните суми са КАКТО СЛЕДВА: Съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 1 475,50 лева – главница за топлинна енергия и услугата дялово
разпределение за периода от 1.10.2014 г. до 30.4.2017 г., 194,49 лева лихва
върху главницата за топлинна енергия и услугата дялово разпределение за периода
15.12.2014 г.– 23.11.2017 г. Претендират се със същата уточнителна
молба разноските по делото,като се поддържа и искането по чл. 219 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. и В. Д.са депозирали отговор на исковата
молба, заведен пред СРС и приложен на л. 47- 49 по гр.д. № 26093/18 по описа на
СРС, 62 –ри състав.На
първо място в отговора на искова молба ответниците молят за цялостно отхвърляне
на исковете и по основание и по размер, като считат, че не дължат суми на ищцовото дружество, респ. желае се да се присъдят сторените
от ответниците разноски. В отговора си ответниците заявяват, че не са ползвали
и потребявали доставена от ищеца топлинна енергия
през периода октомври 2014 – април 2017 г. нито през който и да е друг период.За
минали периоди, подчертават ответниците - ищцовата страна водила друго дело
против отв. Д. – гр. дело № 13 236/2011 по описа
на РС *, 57-ми състав и исковете на ищцовото
дружество били отхвърлени, като СГС, ГК,
IV –ти въззивен състав с Решение № 5320/2.7.2013 г.
по в.гр.д. № 11 255/2012 г. приел, че не В.Т.Д. а нейният покоен брат И.
Т. А.бил потребител на топлинна енергия. Двамата ответници от 1980 год. живеели
в гр.Варна, където били адресно регистрирани, не били посещавали процесния
апартамент, за който се е доставяла топлинна енергия от 2000 г. и съгласно
констатациите на СГС исковете на Т.* АД следвало да се адресират спрямо наследницата на И. Т. А., живяла
в процесния имот а не спрямо Д..Затова и ответниците прилагат заверено копие на
цитираното от тях решение,влязло в законна сила на 2.7.2013 год. Категорично
ответниците възразяват, че не са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на § 190 ДР на ЗЕ, нито битови клиенти по см. на §1 т.2 а от ЗЕ, нито
потребители на енергия или природен газ за битови нужди по см. на § 41 б ЗЕ
.При прецизен прочит на цитираните текстове, ответниците, твърдейки че не са
стъпвали в апартамента от 2000 г., считат се доказва правния им извод, че нито
били купували нито използвали топлинна енергия. В имота от 2000 г. отново сочат
ответниците до смъртта си бил живял и ползвал този имот И. Т. А.а след неговата
смърт там били живели дъщеря му Т.И.А. и нейната майка и законна представителка
М.Б.М.. Ето защо отв. Д.считат, че цялата искова
претенция следвало да се насочи спрямо
тях, защото като живеещи постоянно в процесния апартамент в ж.к. „*“ именно те
били лицата които използвали реално топлинна енергия. На следващо място
ответниците твърдят, че като титуляр на партидата с абонатен номер * бил
изписан единствено И. Т. А.и той именно бил подал молба – декларация от дата
18.9.2001 г. представена като
доказателство по делото. В качеството си на такъв И.А.бил подписал и
протокола касаещ броя на радиаторите и решението да се
сключи договора за извършване на услугата топлинно счетоводство с Т.С. ЕООД. В
договор № 683/17.9.2001 г. сключен между Т.С. ЕООД и ЕС на блока фигурирало
името и подписа само на И. Т. А.. С оглед изложеното , според ответниците
„лансираното на стр. 3- най –горе от исковата молба“ твърдение, че „Ответниците видно от приложеното извлечение от сметки за
абонатен номер * са използвали доставената от ищеца топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си“ – ответниците намира за
невярно.Освен горното ответниците заявяват в отговора си, че изобщо не са
убедени в коректността на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия;
не са убедени в това, че претендираните от ищеца суми
отговаряли на действително използвана топлинна енергия не само от тях а и от
малолетната наследница на И.А.и нейната майка. Считат, че ищцовото
дружество следва да докаже начина на формиране на процесното задължение и
размера на същото. С приложените по делото доказателства, твърдят ответниците,
това изобщо не се доказвало а освен това не всичко от описаните в 16 пункта
доказателства не било връчено на ответниците /ответниците
не били получили доказателства 1, 4, 5 и 7 и това ги лишавало от правото да се
защитят ефективно/. Твърди се още, че по делото имало документ неозаглавен с
дата 23.11.2017 г. неподписан от никого, формиращ „някаква крайна сума 3338 –
вероятно лева“, но не било ясно какво касае.Доказателство 15 – 3 бр. съобщения
към фактури ответниците заявяват,че не е ясно къде са фактурите и кого касаят
те.В отговора си още ответниците са посочили ,че има едно времево разминаване в
периодите на исковата претенция, т.к. по частно гр.дело № 85 763/2017 г.
на СРС 62 –ри състав исковата претенция е касаела период от 15.12.2014 г. до
23.11.2017 г., докато с исковата молба бил въведен период м. октомври 2014 г. –
м. април 2017 г. При така депозирания
отговор на искова молба пред СРС, ВРС е дал възможност на ищцовата страна да
уточни претенцията си което е сторено.В допълнителен отговор, депозиран пред РС
Варна на дата 05.04.2019 г. отв. Д.заявяват ясно, че
поддържат вече депозирания пред СРС отговор вкл. искането си по чл. 219 ГПК
наред с останалите доказателствени искания.
В
проведеното по делото последно открито съдебно заседание от дата 13.12.2019 г. ответникът Д. /единствен явил се
от всички страни по делото /, желае ,въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът да му даде възможност да го
коментира в писмени бележки,искане което е уважено и по делото в срок са
представени писмени бележки .
Искането
на отв.Д. е ВРС изцяло да отхвърли исковата
претенция, като счита че имат значение натрупаните съдебни актове по водени
дела досежно отоплението на този апартамент за предни
периоди, а от чисто човешка гледна точка в допълнение на казаното, съпругата на
ответника не могла да прости на брат си /вече покойник/че той отказал да живее
и работи във Варна, правейки избора си да остане в * ,поради което и Д.престанали
да ходят там.Престанали, обяснява отв.Д. , по една
чисто лична причина - през 2000 г.Д. отишъл за пръв и единствен път с малката дъщеря на Д.там и усетил, че били просто
нежелани, след което престанали да посещават имота в * и Д. и брат й се чували
в годината един или два пъти само служебно, да си честитят някой празник .Така
,след смъртта на брата на Д.,сочи отв.Д. се стекли
нещата, че там останала да живее фактическата съпруга на покойния, заедно с
това дете. От страна на Д.било инициирано производство по делба на процесния
имот и имотът в крайна сметка бил продаден преди 2 години на публична продан от
ЧСИ Г. К..От тази гледна точка смята отв.Д., че и той
и съпругата му не са носители на задължение да плащат нещо, което не са
ползвали. Разноски от ответната страна
не се претендират а в писмената защита от дата 23.12.2019 г. ответникът Р.Д.
лично и в качеството на представляващ ответницата Д. е посочил по същество
правните си доводи ,на които счита,че претенцията на Т.* следва да бъде
отхвърлена .
В същото съдебно заседание ищцовото дружество „Т.С.
„ ЕАД не изпраща представител.
Редовно
уведомени за откритото съдебно заседание третите лица помагачи- „Т.С. „ ЕООД / ТЛП на страната на ищеца / и Т.И.А.,действаща
чрез своята майка и законен представител М.Б.Д. / ТЛП на страната на ответниците / - също не вземат участие,не
депозират становища и не изпращат представител.
Представител и на контролиращата страна в
процеса ДСП * също не се явява, не изразява и становище .
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На първо място, съдът счита ,че специалния
установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК е
процесуално допустим.Безспорно е установено по настоящото исково производство ,
че на 07.12.2017 г. в СРС е било заведено частно гражданско дело - № 85763/2017
по описа на СРС 62 ри състав– приобщено като писмено доказателство към
настоящото исково . се установява, че същото е образувано по подадено от
ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу
ответниците в настоящото производство в качеството им длъжници заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството
на СРС на 07.12.2017 г. Въз основа на депозираното заявление е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК без вписан номер, от
дата 13.12.2017 г., по силата на която е било разпоредено длъжникът Р.Т.Д., В.Т.Д. и длъжникът Т.И.Д., представлявана от М.Б.М.
ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО на кредитора „Т.С.” ЕАД, ЕИК * сумата от 2 886,43
лева - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.10.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
07.12.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 377,96 лева за периода от 15.12.2014г. до 23.11.2017г.,
сумата от 62,58 лева представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 1.10.2014 г. до 30.4.2017 г., ведно със законна лихва
от 7.12.2017 г.до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 11,03 лева за периода от 15.12.2014 г. до 23.11.2017 г. и
116,76 лв. разноски по делото а именно 66,76 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за юрисконсулт. Сумите е
вписано в заповедта,че се разпределят както следва Р.Т.Д. и В.Т.Д. –солидарно
сумата от 1 474,5 лв. ведно със законната лихва от 7.12.2017 г. до
изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на
194,49 лв.за периода от 15.12.2014 г. до 23.11.2017 г. и 58,38 лв. разноски по
делото а именно 33,38 лева държавна такса и 25 лева възнаграждение за
юрисконсулт а Т.И.А. - сумата от 1 474,5 лв. ведно със законната лихва
от 7.12.2017 г. до изплащане на вземането; мораторна
лихва в размер на 194,49 лв.за периода от 15.12.2014 г. до 23.11.2017 г. и
58,38 лв. разноски по делото а именно 33,38 лева държавна такса и 25 лева
възнаграждение за юрисконсулт.Посочено е в същата Заповед приложена на л. 10 –ти от заповедното дело,че
вземането произтича от следните обстоятелства – Длъжникът е ползвал доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от м.10.2014 г. до м. 04.2017 г.за
топлоснабдения имот, находящ
се на адрес гр.*, ж.к. * , *, абонатен номер * и не е погасил задължението
си.От останалите писмени доказателства по заповедното дело е видно, че длъжниците Д.са получили заповедта по чл. 410 ГПК и в срока
по чл. 414 ГПК са депозирали възражение за недължимост
на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен
за постъпилите възражения срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. Заповедта е влязла в сила
спрямо длъжника Т.А. и е бил издаден изпълнителен лист.
Вследствие на изложеното, съдът
намира, че производството по делото е допустимо и валидно учредено. ВРС намира,
че местно компетентния да разгледа по същество иска , т.к. възраженията по чл.
119, ал. 3 ГПК сторени от ответниците в срока по чл. 131 ГПК са основателни и
приети за такива с прекратителното определение на СРС
приложено на л. 58-ми от исковото дело на СРС, което определение е влязло в
сила.
Спорът който следва да бъде решен по
настоящото исково производство е дали ответниците Д.дължат сумите за които СРС
по ч.гр.д. № 85 763/2017г.е издал против Д.Заповедта по чл.410 ГПК или са
основателни възраженията на ответниците, че не са потребявали
топлинна енергия, която да заплащат .
По настоящото дело са ангажирани и
писмени и гласни доказателства, като са проведени и необходимите
експертизи.Представени са още с исковата молба заверени копия на следните
писмени доказателства, а именно: Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК вх.рег. № при СРС 3093696/07.12.2017 г.; платежно
нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета от 06.12.2017 г.;
молба-декларация от 18.09.2001 г.; нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка № 58, том 23, дело № 4308/97 г.; искова молба до
СРС, по която е образувано гражданско дело № 29359/201З г.; Решение от
17.06.2016 г. по гражданско дело № 29359/201З г. по описа на СРС, ІІ гражданско
отделение, 74 граждански състав; искане за вписване на възбрана изх. №
4231/21.06.2017 г. по изпълнително дело № 2017*0400971 по описа на ЧСИ Г. К.,
рег. № *; Договор № 683/17.09.2001 г.; протокол от Общо събрание на ОС на ЕС,
както и приложен към него списък на Етажната собственост; извлечение за период
10.2014 г. – 07.2017 г.; съобщение към фактура № **********/31.07.2017 г.;
съобщение към фактура № **********/31.07.2016 г.; съобщение към фактура №
**********/31.07.2015 г.; извлечение от Търговски регистър за актуалното
състояние на „Т.с.” ЕООД; Договор от 01.11.2007 г. между „Т.*” АД и „Т.с.”
ЕООД; пълномощно; справка относно банкова сметка *** „Т.С. ” ЕАД; удостоверение
изх.№ 20180313101301/13.03.2018 г. от Агенция по вписванията; Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.” ЕАД *** г. и от 2016 г.
С отговора на искова молба ответниците
също са ангажирали писмени доказателства и по делото са приобщени заверени копия на : Решение по
гражданско дело № 11255/2012 г. по описа на СГС, ГК; лични карти №№
*********/27.11.2012 г. и *********/06.10.2010 г.
Допълнително
по делото са приобщени представените с молба вх.рег.№ 31370/02.05.2019 г. от
ТЛП на страната на ищеца
- заверени копия на следните писмени доказателства : индивидуална справка за отопление и топла вода
за абонатен номер * за период на потребление 01.05.2014 г. – 30.11.2014 г.;
индивидуална справка за отопление и топла вода за абонатен номер * за период на
потребление 01.12.2014 г. – 30.04.2015 г.; индивидуална справка за отопление и
топла вода за абонатен номер * за период на потребление 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г.; индивидуална справка за отопление и топла вода за абонатен номер
* за период на потребление 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.; протокол от дати
28.08.2015 г., 21.05.2015 г. и 06.05.201 г. (без
попълване на последна цифра от годината); протокол от дати 04.05.2016 г.,
21.04.2016 г. и 12.04.2016 г.; известие за доставяне, с получател С. Й.;
известие за доставяне, с получател Б. С.; известие за доставяне, с получател Б.
В.; свидетелство № 0053 00 Д/12.06.2006 г. от Изпълнителна агенция „Сетификация и изпитване”; писмо рег.№ 217/02.06.2007 г. от
Изпълнителна агенция „Сетификация и изпитване”
Така
цитираните писмени доказателства следва да бъдат анализирани в съвкупност и със
събраните гласни доказателства и със заключенията на неоспорените експертизи.
На първо място съдът се спира на
заключението на вещото лице – инж.А.М.А. по допуснатата съдебно техническа експертиза . Заключението на инж. А. е приобщено
на листи от 93 – 119 ти,като съдържа подробна констативно съобразителна част ,
приложения и отговори на общо основните седем въпроса . Отговорите на въпросите
са следните : Ежемесечните отчети на общия топломер в сградата в режим на етажна собственост за
процесния период са били правени , когато е имало топлоподаване към абонатната
станция .През месеците,извън отоплителния сезон
топлоподаване не е имало, т.к. в сградата не е ползвана топла вода за
битови нужди , загряване в абонатната
станция , отчетните показания на общия топломер вещото лице е посочило в Приложение 4 към СТЕ колони 3 и 4.Количествата топлоенергия за
технологични разходи на абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлоснабдителното
предприятие – колона 6 /Загуби в Абонатната станция / .На второ място от
заключението на инж.М. се установява че реално отчитане на показанията на
топлинните разпределители са правени само за периода от 1-ми май 2014 година до
30 –ти ноември 2014 г./ Съгласно
Приложение 6 към СТЕ – лист 1 –ви редове 14,15и 17 колона 4 /а през
останалите отчетни периоди „ показанията
„ на топлинните разпределители са нанесени служебно – по максимален специфичен
разход да същите радиатори в сградата,
определен от абонатен номер *, като е бил приложен чл.70, ал.4, т.6 .5 от
Приложението по чл. 61,ал.1 на Приложение 1 към СТЕ . В.л. също така заключава,
че при проверка за количеството топлинна енергия да отопление на сградната
инсталация за отоплителен сезон 2015
-2016 г., избрана на случаен принцип съгласно Приложение 6 към експертизата се
виждало, че енергията за сградната инсталация била
изчислена на 28 516,233 кВТч , колона 2 , а за процесния апартамент 2 от 1,488,683 /колона 5/ . При тези
констатации в.л. сочи на трети въпрос
,че количеството ел.енергия отдадена от сградната инсталация след 2007 г. се пресмята по т.6-11 на
Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради- етажна собственост
- приложение към чл. 61 , ал.1 на Приложение 1 към СТЕ , като приемайки
стойността от 28516,189 кВТч за вярна вещото лице
пресмята за процесния имот, че стойността от 1 488,688 квтч
е изчислена коректно. Останалите отговори на вещото лице поясняват първите като от отговорите на в.л.и от приложенията
се извежда извода,че за определяне на
количеството топлинна енергия за процесния апартамент 2 е била прилагана Методиката – Приложение по чл. 61 АЛ.1 Н а технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция са
отчислявани за сметка на Т.С. ЕАД приложение 4 към СТЕ .На последно място в.л.
заключава, че общият топломер в абонатната станция е преминавал последващи метрологични проверки /видно от приложения 1 и 5
към СТЕ / .
На второ място :от заключението на
вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза / л.120 – 123 / безспорно се установява, че общият
размер на дължими суми за топлинна енергия за процесния период е от 2 886,
43 лева и 62 ,58 лева за дялово разпределение . Вещото лице е пресметнало общия
размер на законната лихва върху всяка главница, считано от датата на изпадане
на ответната страна в забава до 23.11.2017 г.в размер на 389,59 лв. и за дялово
разпределение 11,03 лева.
Освен писмените доказателства, както
бе посочено въз основа на Определение № 5037/16.04.2019 г. СЪДЪТ е допуснал събирането на гласни
доказателства в полза на ответниците
Д.чрез показанията на двама
свидетели при режим на водене.
В проведеното открито съдебно
заседание съдът е заличил втория допуснат до водене свидетел поради отказ на
ответниците и е разпитан свидетеля В. Й.
Й., свидетел на ответната страна. От показанията на водения от отв.Д.свидетел В. Й.
Й.,/без дела и родство със страните/, се установява,че св.Й.познава Д. и Д.,т.к.
са колеги с Д. от студентските години, всъщност и с Д., когато те завързали
дружба и след това създали семейство. Д.
сочи свидетелят Й., че е о *, имали жилище родителите й в кв. „*”. Д. и Д. били студенти през 78-а –
79-а – 80-а година, като жилището не било не беше на Д., а на родителите й.
Доколкото в разговори ставало въпрос, откакто починали родителите на Д., сочи
свидетелят Й.- Д. и Д. не били посещавали това жилище .Свидетелят пояснява, че
бащата на Д. починал в края на 90-те – 97-а или 98-а година, а пък майка й -
2000 г., или обратно,но тогава починали родителите и в този период и оттогава
те не били ходили в жилището.Свидетелят обяснява ,че ответницата В.Д. – съпругата на Р., казвала,
че в това жилище останал да живее брат й с жена, която свидетелят не познавал,
но знаел,че живеели на съпружески начала и имали дете ,което не е сигурен дали
е момче но не го бил виждал .От тогава твърди свидетеля че съпрузите Д.не били
ходили във въпросното жилище в *, т.к.отношенията между Д. и брат й били
обтегнати , даже Д. при командировки и той не отсядал там, в това жилище, там
вече братът на В. живеел с тази жена и Д. даже и свидетелят го бил виждал в * в
такива служебни командировки като адвокати и той отсяда при един негов приятел,
един известен спортен журналист, в друг квартал, не в този.На конкретно
поставени от ответника въпроси същият свидетел сочи, че децата на Д.живеели на
квартира в * и свидетелят ги познавал-
две дъщери имали сем. Д., които завършили- едната била омъжена, която живеела в
*, другата работела в * и тя живеела в *, но Д. не ходел и при тях и те не
ходят вече в това жилище. Между другото,пояснява свидетелят Й., пак от
разговори знаел,че в процесното жилище останал да живее братът на В.Д.,но той
починал накъде 2010 г. или 2011 г., той бил болен и В. споделила със свидетеля, че той
починал и след това останала да живее тази жена, с която живеел на семейни
начала, заедно с детето от връзката им и вече предполага свидетелят, че сега
живее там, без да отрича че повече не знае .Отделно от изложеното по-горе
свидетелят Й.дава показания от които е видно,че Д.водели дело в * за делба на
имота,като знаел от Д. и това жилище останало на това дете, всъщност на
племенника на Д., което дете живеело там с майка си. На последно поставени от
ответника и от съда въпроси свидетелят отговаря,че си спомня,че Д. му бил
казал, че получил някакви пари.Твърденията на същия свидетел са ,че В. и Р. Д.не
са искали да ползват имота, те не поддържали връзка с жената и детето на брата
на В., вероятно обтегнатите отношения между ответницата и брат й , предполага
свидетеля, рефлектирали и върху отношенията на В. „ с тази конкубина
„.Брата на В. си живеел с неговата конкубина в *, а
пък Д.си живеели във Варна. В. и Р. *** от 80-те години още, те тук се оженили,
във Варна и те никога не били живели и не били регистрирани в * в този
апартамент, там живеели родителите на В. и след тяхната кончина продължил да
живее братът на В. от 2000 г., като от 2000 г. Д.никога не били ходили там, не
били го ползвали имота и в този смисъл отново свидетелят обяснява пред съда ,
че като са ходили в командировки и се
засичали, Р.Д. спял при неговия приятел – спортен журналист.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените искове са заявени
от активно процусуално легигитимарана
страна имаща ясен правен интерес от установяване със СПН на съществуването на
оспорените от ответниците съпрузи Д.парични вземания за които в полза на
ищцовата страна е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК
Разгледани по същество обективно ,кумулативно съедините специални
положителни установителни искове съдът намира за неоснователни
а от там и за недоказани.
Видно от приложения на
л.84 –ти в заверено за вярност с оригинала копие от протокол от 28.5.2015 г.
при извършено второ посещение от представител на фирма „Т.С.“ ЕООД ***,ж.к.* , * не е бил
сигурен достъп като е записано,че в имота има малко дете без родители .Първото
посещение без достъп до същия имот е било от 21.5.2015 г., съставен е бил
протокол и от 6.5.2015 г., както и протоколи от 4.5.2016 г. , 21.4.2016 и
12.4.2016 г.от които се изяснява, че на фирмата за дялово разпределение не е осигуряван
достъп на посочените дати до процесния имот. Представените от „Т.с. „ ЕООД доказателства –л.80- 83 доказват факта,че първоначално И.А.е бил
записан като потребител на топлинна енергия за периоди 1.5.2014 – 30.11.2014 а
след това от 1.12.2014 – 30.4.2015; 1.5.2015- 30.4.2016 , 1.5. 2016- 30.4.2017
г. В.Д. .
Спор няма че сградата в
която се намира ап.2 е топлоснабдена , както и именно
фирма „Т.С. „ЕООД осъществява дяловото разпределение на топлинна енергия.Няма
спор, че В. и Р. Д.са съпрузи и именно затова и двамата са ответници по иска.
Установено е по делото от л. 105 –ти , че при проведено ОС на ЕС е
взето решение да се сключи договор за топлинно счетоводство с посоченото ЕООД
като действително договора е подписан от И.А./ 105 / а не от ответницата и
негова сестра – В.Д. .
Още с отговора на искова молба ответниците са представили заверен
за вярност с оригинала препис на Решение на СГС постановено през 2013 г .по
гр.д.11255/2012 г./л.50 -54 от първоначално воденето пред СРС исково дело / от
което е видно, че предходен спор между ищцовата страна и ответниците Д.с искане
да бъде признато за установено ,че ответницата Д. дължи на Т.С. ЕАД сумата от 1 072,23 лв.главница ,
представляваща цена на топлинна енергия за имот гр.* ,ж.к.* ,* за
периода от м.10.2007 г. до 30.4.2010 г. и сумата от 192,64 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 1.12.2007 г.до 3.11.2010 г. е
отхвърлен. В цитираното Решение СГС е изложил мотиви ,че за посочения период
потребител на топлинна енергия е бил И.А..Подчертано е от СГС,че И.А.и В.Д. са
били приобретатели по договор за гледане и издръжка,
извършен с нот.акт *, том *,дело№ * г.по
силата на който им е бил прехвърлен процесния имот .
Само И.Т.приема СГС,че е бил титуляр на партидата водена при Т.* и В.Д. е
фигурирала в извлеченията от сметки .Мотивите
на СГС и настоящия състав напълно споделя, макар и да касаят друг период от
време . СГС се е спрял на анализ на нормите на чл.153 ал1. ЗЕ и
§ 1 , т.42 ДРЗЕ
за да изведе извода че качеството
потребител се свързва и с ползването на
имота а не само с принадлежност на
вещното право на собственост .
Вярно е, че цитираното
решение не е сред практиката която представлява задължителна ,но същото се
ползва със СПН относно предходен период в който „Т.С.“ ЕАД е предявила
претенции само към ответницата Д. за плащане на суми за топлинна енергия.Още
към 2013 г. е било установено,че реално имота е бил ползван не от В.Д. а от
брат й –И.А..По настоящото дело от
вписаното в копията на лични карти на ответниците / л. 56 / се налага извод, че
отв.Д. ***. а Д. от 2010 г. Данните вписани в
документите за самоличност на съпрузите и ответници Д.напълно
кореспондират с преките и безпристрастни гласни доказателства на единствения
разпитан по делото свидетел. От анализа на свидетелските показания може да се
установи,че след смъртта на родителите
на ответницата я след това и на брат й В. и Р. Д.не са
посещавали дори процесния имот . Нещо повече – дори и от справките НБДН по
заповедното дело / л. 12 ,13 / се
констатира,че Д.трайно живеят във Варна от 2000, 2003 г.
Цитираното от отв.Д. в писмената му защита Тълкувателно Решение № 2/2017 г .на ОСГК на ВКС,представляващо
задължителна практика за съдилищата мотивира РС Варна да изведе извода,че
реален потребител на топлинна енергия за исковия период не е бил нито ответника
Д. нито съпругата му Д. .Още към 2013 г. при постановяване на предходното
Решение от СГС въззивния СГС е установил,че в предходни периоди от време реален потребител
на топлинна енергия е бил брата на В.Д..От писмените доказателства по
настоящото дело се констатира,че И.А.има дете ,родено от връзката му с М. А. а
фактът, че имотът е обитаван от дете е доказан от протокола цитиран и по-горе
представен от дружеството Т.С. ЕООД. Всички писмени и гласни доказателства,съотнесени с ТР № 2/2017 г. мотивират РС Варна да приеме,
че Д.не са имали качество потребители на топлинна енергия за исковия период а
от там и извода за неоснователност и недоказаност на иска.Налага се и извода,че
имотът е бил ползван от И.А., М.М. и малолетното им
дете Т.А. а след смъртта на И.А.имотът е ползван само от М.М.
и Т.А. без Д.дори и да се посещавали имота.Ето защо обективно Д.не дължат
исковите суми на Т.С. ЕАД за цена на топлинна енергия която не са ползвали а
тези суми следва да бъдат платени от М.М. .
Само за пълнота на
правните изводи, съдът без да променя изводите затова,че допуснатите по делото
СТЕ и ССЧЕ са пълни и обективни намира за нужно да подчертае,че сами по себе си
експертизите не доказват основанието на иска а ответниците са извършили пълно и
насрещно доказване на възраженията си .В смисъла вложен в ТР 2/2017 г. е
създадена съдебна практика на ВКС,която настоящият състав напълно споделя а именно – Решение № 205/ 28.2.2019 г. постановено по гр.дело № 439/2018г. на Трето г.о. ГК , с докладчик съдията Геника Михайлова,по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното
по-горе предявените специални
положителни установителни искове подлежат на цялостно
отхвърляне.
При този изход на спора
разноски по реда на чл. 78 ГПК не се следват на ищцовата страна, както и не се
и присъждат принципно в полза на ТЛП.
По делото ответниците
нямат искания за присъждане на разноски и съдът не присъжда такива в полза на Д..
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищцовото дружество "Т.С. „ ЕАД ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ,
представлявано от С. Ч.,чрез процесуален представител Т. Ж.срещу ответниците Р.Т.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** и В.Т.Д.,ЕГН ********** , с адрес ***, съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно и
субективно съединяване специални положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 , ал.1 ГПК ,вр.
с чл. 86,ал.1 ЗЗД с искане да бъде
постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено по
отношение на ответниците, че дължат на ищцовото
дружество, при условията на солидарна
отговорност, съгласно чл.32 ЗС
СУМИТЕ 1 475,50
лева – главница за топлинна енергия и услугата дялово разпределение за периода
от 1.10.2014 г. до 30.4.2017 г., 194,49 лева лихва върху главницата за топлинна
енергия и услугата дялово разпределение за периода 15.12.2014 г.– 23.11.2017 г.както
и законната лихва върху главницата
,считано от 07.12.2017 г. – датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– за доставена от дружеството топлинна енергия в периода от м.10.2014 г. до
м.04.2017 г. за имот находящ се в гр.*, ж.к.* *
абонатен номер * , т.е. сумите за които заповедният
съд въз основа на заявление на заявителя с вх.
№ 3093696, по ч.гр.д.№ 85763/2017 г. по описа на СРС 62 –ри състав е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ,без номер от
13.12.2017 г. в полза на заявителя и против Д., като неоснователен и недоказани.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на „Т.С.”
ЕООД ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***. * , представлявано от управителите М. П. С.и В. Л. -
ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на
ищеца, конституирано на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на Т.И.А., ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законна
представителка –М.Б.М. ,ЕГН **********, с адрес *** ,ж.к.* , * -ТРЕТО
ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответниците, конституирано на основание чл.
219, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: