Р Е
Ш Е Н
И Е № 1458
гр.
Бургас, 10.06.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XL
гр. състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 820
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.178,
ал.1, т.3, вр.с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, предявен от П.Х.Д. *** против ОД на
МВР –
Б.
Ищецът
твърди, че за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. е работил при ответ-ника
като полицай – със статут на държавен служител, в РУ С.
Твърди
и че ОД на МВР – Б, не му е заплатило дължимо за това време допъл-нително
възнаграждение за извънреден труд – общо
263.41 часа, получени след преиз-числяване на положения
нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, вр. с чл.140 от КТ, а именно – 1 694.27 лв., с оглед допуснатото в съдебното заседание
изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК – чрез увеличението му по размер.
Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да стори
това.
Претендира
законната лихва и направените по делото разноски.
Ответната
ОД на МВР оспорва иска. Излага съображения, че положеният от Д, извънреден труд
е надлежно начислен в съответните протоколи и му е платен по действащите
правила – Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29. 07.2016г., както и заповедите на министъра на вътрешните работи,
уреждащи по специ-фичен начин заплащането на нощния труд, а именно: допълнително възнаграждение от 0.25 лв./час. Моли Съда да
отхвърли претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени
доказателства се уста-новява, че ищецът е служител на МВР от 10.02.2006г., със
статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР, като
през исковия период е заемал длъж-ността ”Старши полицай”, съответно – в група
”Охрана на обществения ред” към Сек-тор ”Охранителна полиция” при РУ Н, към ОД
на МВР Б, считано от 07.05. 2013г. до 30.09.2016г., и в група ”Охранителна
полиция” при РУ С, към същата ОД – от 30.09.2016г. до настоящия момент, така и
в нарочното удостоверение – л.13.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че Д.
е полагал труд на 12-ча-сови смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта – общо 1 842 часа за
целия период,
така и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че
ответникът е изплатил на ищеца общо 460.50 лв. – по 0.25 лв. на час, съобразно заповеди
№ 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните слу-жители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното
месечно възнаграж-дение на държавните служители се изплаща допълнително
такова
за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за
нощен. Условията и редът за заплащане на послед-ното се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова
заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/
Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при
5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или
24-часови смени, то се изчислява сумирано за три-месечен период, с възможно
полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период,
ал.3. В
ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън редов-ното работно
време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънре-ден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работ-ното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служи-тели извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почив-ките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните ра-боти.
През процесния период 01.01.2016г. – 31.12.2018г.
са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016г.,
издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете
на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при
работа на смени е възможно по-лагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00
часа, като работните часове не след-ва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов
период. В първата от тях изрично е пред-видено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период,
се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нор-мативен акт е отменен с
приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с
Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до
изда-ването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново
приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от
02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва
изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче,
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава
би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-не-благоприятно
положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за ор-ганизацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенси-ране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за от-дих
и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща слу-жителите
в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано
изчисля-ване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно вре-ме, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното ра-ботно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за ед-на
нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им
продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа
за първия.
Тук
следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си
труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в
дневни и така да съобра-зяват продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена пък, очевид-но се касае за положен извънреден труд,
който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятел-ство, което е било
отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено
по-горе, на ищеца е изплатена само до-бавката от 0.25 лв. за всеки
отработен нощен час за исковия период – общо 460.50 лв.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание –
за времето
от 12.07. 2016г. до 01.08.2016г. е
приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а
за останалата част, субсидиарно – Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
От
заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно
из-гответно Съдът изцяло кредитира, се установява, че положеният от ищеца за периода
от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. нощен труд – общо 1 842 часа, преизчислен
в дневен с кое-фициент 1.143, е 2 105.41 часа.
Разликата от 263.41 часа не е отчетена в протоколите за положен труд,
съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно
трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоред-бата
на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от Д. размер, общо 1 694.27 лв.
При
негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е
заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден
труд в горния размер до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Т.
е., искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2019г., до окончателно-то плащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 343 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в раз-мер на 67.77 лв. и 100 лв. за ССЕ.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б, с адрес: град Б, ул.”” № , да заплати на П.Х.Д., с ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, чрез адв. С. К, сумата от общо 1 694.27 лв., представляваща нетния размер на дължимото и
неиз-платено допълнително възнаграждение за извънреден
труд – общо 263.41 часа, получе-ни след
преизчисляване
с коефициент
1.143 на положния от него – като ”Старши поли-цай”
в РУ Н, и РУ С, за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г., 1 842 часа нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 30.01.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата 343
лв. –
платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД
на МВР Бургас да заплати по сметка
на РС Бургас държавна такса в размер на 67.77
лв. и 100 лв. за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Ярно с
оригинала: З.М.